Пи-пи-пиленцееее

Книгата "Ензимният фактор" на "д-р" Хироми Шиния е шедьовър сама по себе си. На пръв поглед нищо не издава интелектуалното ниво, което ни залива близо тристата страници. Те са запълнени с всевъзможни моралистични басни, анекдоти и емоционално заредени епитети, но за сметка на това авторът майсторски е успял да не позволи на почти нищо вярно да се промъкне между кориците на книгата му.

Мнението на автора накратко може да се каже така - има два вида неща, които можем да приемаме с храната - супер хубави и полезните магически ензими, и супер вредните, и причиняващи всичко от диария и треска до инфаркт, инсулт и рак токсини. И за да промените живота си към по-хубаво трябва само да ядете повече ензими, и да не ядете токсини. Прекалено добро за да е истина? Определено!

В хипотезата на автора има два дребни проблема. Първо, липсата на ензими в организма почти никога не може да се коригира чрез храната, тъй като в СТОМАХЪТ те се разграждат. И .. няма такова нещо като токсини, в смисъла в който авторът използва. Read the rest of this entry »

Биологията определя човек, малко самодоволно, като Homo sapiens, в превод "мъдър човек". Всъщност пълното наименование е Homo sapiens sapiens, или "баш мъдър човек", като свидетелство колко сме всъщност нагоре по стълбицата, и в чест на най-уважаваната ни характеристика.

Според любимите ми автори обаче, човек всъщност трябва да се класифицира като Pan narrans, или "разказващото шимпанзето", поради голямата ни любов към историите и огромната им сила над нас. От детските приказки за умният бухал, коварната лисица, страхливата мишка и смелият лъв¹, дядо мраз и бог, в следствие на дългогодишен опит и помъдряваме стигаме до приказката за почтените политици², че едва ли не всички стари хора са мъдри³, че врачките и шаманите могат да третират болестите⁴ и ... пак бог.

Склонноста да лъжем другите, или дори сами себе си е твърде вероятно полезна за вида. Оформянето на разума на човека Read the rest of this entry »

1. Каква ирония е, че в реалният живот лъвът е по-скоро страхлив, оставяйки често ловуването на лъвицата, мишките всъщност са доста умни и доста смели, а бухалът е тъп като две доста къси летви... [↩]
2. Която си разказваме един на друг през 4 години... [↩]
3. А не същите олигофрени, които са били цели 70 години. [↩]
4. Обикновено се добавя "по-добре от съвременната медицина", но считам че доуточняването е излишно. [↩]

Недостатъкът на информационното общество е, че всяка откачалка може да бъде чута. Може би журналистите и водещите на предаванията трябва да имат поне моралното задължение когато канят гостите си да проучват дали въпросните не са пълни олигофрени? Но дори да се опитват (в което аз дълбоко се съмнявам) е поразителна честотата и упорството, с което ги канят, и свободата, която им оставят да се гаврят със зрителите.

Ето ви един свеж пример - предаването На кафе по Нова ТВ, в което очевидно необразованата г-жа Гала Будева води разговор с неочевидно, но все така необразованата г-жа Мария Папазова на тема, която и двете не разбират, но за която имат мнение - вредата от GSM-ите и микровълновите фурни. Read the rest of this entry »