Пи-пи-пиленцееее

Тази статия е донякъде продиктувана от тазгодишният черноморски разгул. Около средата на почивката, пиейки бира в поредното заведение докато си чакахме вечерята, една дама на средна възраст се присламчи с цел да проси пари за поредното дете с тежка болест, чието семейство няма пари за лечението му.

В края на познатата на всички тирада последва очакваният въпрос "ако имате възможност да помогнете", на което всред смутните погледи на компанията отговорих искрено, че "имам възможност, но нямам желание". Read the rest of this entry »

Светът е пълен с мотики, и всеки чат-пат настъпва някоя и тя го пляска по челото. Когато (ако) човекът се свести, решава да внимава повече. Или за външният наблюдател се създава илюзията че е научил нещо. Видимият ефект е увеличена способност за избягване на мотиките.

Това е то "естественият подбор", и то е работило доста отпреди цивилизацията, и ще работи доста след като сме си заминали.

Проблемът на правителството обаче е, че ТЕ настъпват мотиката, а нас ни удря по главата. И колкото е по-голямо правителството и по-раздута администрацията, толкова по-редовно се настъпват все по-големи и по-големи мотики, което носят главоболие на всички нас.

Разпадането на деспотичните режими не е случайно явление - всъщност в един момент на хората им писва да настъпват мотиките вместо тях.

При демокрацията е друго, обаче ... вижда се с молби и увещаване да не се настъпват мотиките, или ако може да са по-малки, докъде я докарахме. Май е крайно време е да се направи настъпването на мотиките болезнено за настъпващите ги, както е в цивилизованите държави.

Света е в криза. Купища боклуци навсякъде. Живите системи се разпадат. И за това е виновна невидимата ръка на пазара. Ама и продуктите не са като едно време. Пък и обществото - сега всеки се бори да е отгоре, пък преди всички бяхме задружно на дъното. И децата имат нужда от обич. Ама медицинските картели не искат хората да бъдат излекувани. Наркоманите не са виновни, те просто са предразположени. И не само те, желанието за печалба е като наркоманията, ама по-опасно. Ама ...¹

Изобщо е потресаващо как от революционистко звучащия, но скучен и изпълнен с фактологически грешки и хипарски фандасмагории филм, само за три итерации Zeitgeist се превърна в чиста комунистическа пропаганда. Read the rest of this entry »

1. Ако сте гледали Стефания Колева в спектакъла Ангели в Америка няма как да не направите паралел с нейната роля на шизофреник... [↩]

<< към предната част

Стана време най-после да разкажа последната част от историята. Ако сте ги забравили е добре да ги прегледате преди да четете надолу ;-).

Парадоксът тук е само привиден, и причината е, че мълчаливо допуснахме ,че Нютоновата механика и термодинамиката са еквивалентни описания на света.Това не е така, защото за да дефинираме понятието ентропия, трябва да игнорираме някои аспекти на Нютоновата механика, и като следствие да счупим симетричното третиране на времето. Read the rest of this entry »

<< към предната част

Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието "ентропия" и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност ... как можем да дефинираме "вероятност" в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като "вероятност", но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл - т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината - ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира? Read the rest of this entry »

В момента чета Science of the Discworld II: The Globe, и в нея се разказва една доста интересна история, в която се преплитат квантова механика, Нютон, втория закон на термодинамиката и други такива интересни думички, любими на псевдоучените. Само че авторите (Джак Коен и Иан Стюарт) са автентични учени, и засягат проблемните области (и предлагат решенията си) без да им се налага да извика на помощ бог (глобално съзнание, гая, мистична енергия) или друго хвърляне на прах в очите.

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението ;-). Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен - не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички - използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените. Read the rest of this entry »

Въпросът "а на мен защо ми е математиката?" ме е изумявал от малък. Чувал съм го хиляди пъти, от най-различни страни.

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът "ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?". Това е все едно химик да попита "защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?" или лекар да попита "защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога - не?". Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси! Read the rest of this entry »

Днес съвсем случайно попаднах на един филм, който бях забравил че съм гледал преди време. Казва се What the bleep do we know, и развива идеята за връзка между съзнанието и квантовата механика.

Като начало, искам да спомена така тревожната тенденция всяко нещо, което не разбираме, да го наричаме "квантово". Read the rest of this entry »