Пи-пи-пиленцееее

Светът не е направен за теб. Няма такова нещо като социална справедливост, а дори и просто справедливост е трудно да се постигне и при най-добро желание. Такова категорично липсва - светът не се радва да те види, нито смята да ти прави реверанси. Светът не се интересува от твоето мнение, и едва ли някой на тази планета ще си шавне пръста за да ти помогне ... освен ако в това няма лична изгода.

Може да ви изглежда смешно и нелогично, но на това "ако" виси цялото общество и света около нас. А яркото потвърждение на ефективността на този принцип е факта, че единственият обществен строй, успял да издърпа обществото от от канавките, болестите, гладът и мизерията за хилядите години цивилизация разчита не само на възможността да получим личната изгода, но и на защитата на личната изгода от обществените паразити. Това е един разказ за тях. Read the rest of this entry »

Няма логичен императив светът около нас да има смисъл, особено във вложеният в думата смисъл. Въпреки това понякога се чудя дали светът е полудял, или всички бавно потъваме ...

Вече няколко дена минаха от поредния акт на религиозно насилие във вид на масово клане, този път в Норвегия. Поредната изперкала жалка душичка, прочело в антично фентъзи нещо повече от копнежите и моралистичните басни на авторите му.

Въпросът който трябва да си зададем е учудва ли ни това? В крайна сметка коранът е просто един препрочит на абсолютно същите догми, донагодени към живота там, където се е зародила религията. И съответно ако приемаме за нормално една група изперкали вярващи (мюсюлмани) да си устройват масови кланета, как може да ни учуди, че друга група изперкали вярващи (християни) прави масови кланета. Read the rest of this entry »

От всичките илюзии в живота на човек, като започнем от илюзиите за гениалност, неповторимост, релевантност, смисленост и така нататък, тази, която намирам за най-трудно да се оттърсим е илюзията за контрола.

Въпреки инстинктивното ни чувство, че светът е предвидим и е доостатъчно да мислим ясно и да следим нещата внимателно за да предвидим какво ще се случи, грешим. Грешим не само постоянно, не забелязваме грешките си, а на всичкото отгоре се опитваме да рационализираме грешките си като "почти-успехи". И за капак на всичко, колкото по-често предвиждаме, толкова повече грешим.¹ Read the rest of this entry »

1. Това е основната теза на Насим Талеб в книгата Черният лебед. [↩]

<< към предната част

Стана време най-после да разкажа последната част от историята. Ако сте ги забравили е добре да ги прегледате преди да четете надолу ;-).

Парадоксът тук е само привиден, и причината е, че мълчаливо допуснахме ,че Нютоновата механика и термодинамиката са еквивалентни описания на света.Това не е така, защото за да дефинираме понятието ентропия, трябва да игнорираме някои аспекти на Нютоновата механика, и като следствие да счупим симетричното третиране на времето. Read the rest of this entry »

Психолохически факт е, че хората обичат да четат мнението си, изказано от другите. Обаче понякога е и доста приятно да прочетеш другото мнение, мнение, с което не си съгласен и можеш да обориш точка по точка. Затова много обичам човекомразците. Read the rest of this entry »

<< към предната част

Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието "ентропия" и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност ... как можем да дефинираме "вероятност" в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като "вероятност", но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл - т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината - ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира? Read the rest of this entry »

В момента чета Science of the Discworld II: The Globe, и в нея се разказва една доста интересна история, в която се преплитат квантова механика, Нютон, втория закон на термодинамиката и други такива интересни думички, любими на псевдоучените. Само че авторите (Джак Коен и Иан Стюарт) са автентични учени, и засягат проблемните области (и предлагат решенията си) без да им се налага да извика на помощ бог (глобално съзнание, гая, мистична енергия) или друго хвърляне на прах в очите.

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението ;-). Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен - не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички - използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените. Read the rest of this entry »

На този свят има много хора, които като мен милеят за природата. Хора, които не харесват разпиляването на боклуци по поляните, които никога не биха го направили, защото знаят, че е велика глупост. Хора, които искат да запазят природата на България и за идните поколения. Хора, които харесват животните, имали са и ще имат и в бъдеще домашни животни.

И, разбира се, има ги и тези задници:¹ Read the rest of this entry »

1. Този протест е причината да напиша поста си [↩]