Тази статия е донякъде продиктувана от тазгодишният черноморски разгул. Около средата на почивката, пиейки бира в поредното заведение докато си чакахме вечерята, една дама на средна възраст се присламчи с цел да проси пари за поредното дете с тежка болест, чието семейство няма пари за лечението му.
В края на познатата на всички тирада последва очакваният въпрос "ако имате възможност да помогнете", на което всред смутните погледи на компанията отговорих искрено, че "имам възможност, но нямам желание".
След като въпросната дама тръгна към другите маси, споделих с другите колко ми е неприятна тактиката на "peer pressure", именно човек да не се покаже коравосърдечен пред другите.1
Любопитна ми беше реакцията на сътрапезниците. Повечето се обединиха в мнението, че това е поредната измама, и ако са били убедени че не е, са щели да помогнат. Тогава се поддадох на изкушението и реших да не чопля темата, че за мен въпросът дали е измама е абсолютно без значение, и че силиконовият пясък за котешката тоалетна струва 6 лв и е по-важен за мен от въпросната кауза.
Екстраполирайки горната ситуация в обществен мащаб Тим Минчин се е справил потресаващо добре да изолира тезата в следната кратка песен:
Рефлектирайки върху този въпрос трябва да разнищя и въпросът със солидарността. Всеки път като тръгне дебат за пенсионната, здравната или каквато и да е друга система, изниква тезата, че трябва да сме солидарни с другите.
Проблемът е, че около 80% от другите хора са ми абсолютно безполезни2, и не виждам никакъв смисъл да съм солидарен с тях, тъй като няма абсолютно нищо, което те могат да ми предложат. Така и в соц-лафа "Дайте братя да дадете", когато съм настинал и ми се налага да чакам на опашка с хората, на които не стига че плащам здравните осигуровки и лечението със моите здравни вноски, а на всичко отгоре получавам не по-качествено лечение, отколкото те.3
И преди някой да реши, че съм нечестен, в много аспекти изглежда и аз съм безполезен за много хора, ама нещо не ги виждам да напират да са много солидарни с мен. Нещо не съм видял в бар някой да дойде и да каже "пич, солидарен съм с теб и ти отстъпвам мястото да ухажваш мацката". Или докато тичам в парка някой да ме спре и да каже "имам прекалено много кеф на разходки с приятели, иди ти вместо мен".
Защо държавно-форсираната солидарност трябва да се разпростира само в едни аспекти, т.е. когато трябва да се вземат пари от мен, а не се разпростира и в социални аспекти?
Честно казано изборът на заглавието на статията беше между това и "Солидарност?!" но сегашното илюстрира мнението ми значително по-точно.
- Подобна е и историята с дамите, продаващи цветя в заведения, обикновено рози. Презумцията явно е, че ако съм с момиче няма да изглеждам като простак и несериозник че не съм и подарил, като просто и купя една от тях. Иронията е, че такова действие по-скоро би затвърдило диагнозата... [↩]
- Тук дискутирам основно икономически аспект - не са ми клиенти, работодатели, роднини, приятели, нито произвеждат нещо което ползвам. Обаче тъй като много са и антиваксъри, религиозни фанатици или просто идиоти, те са ми безполезни и в социален аспект. [↩]
- Тези проблеми не съществуват в системите на застрахователен принцип. Те, разбира се, не са и солидарни - там получаваш покритие колкото си платиш. [↩]
Мая
август 15, 2014 at 10:10 pm
Е сега вече ще ядосаш много хора с това заглавие но мен много ме кефиш. Тука спадат и децата които продават картички и ключодържатели по заведенията - за някого това е един добър бизнес базиран на познаване на психологията на "овцвте":)