Пи-пи-пиленцееее

Сред всички хубави черти на нашата китна родина е лесно да се загубим и да забравим, че има и някои отрицателни, а от отрицателните най-любопитната е упоритото игнориране на реалността от страна на местното население.

Реалността е, че има хора които създават блага, и хора, които не създават. Докато хората, които не създават блага доминират хората, които създават блага, резултатът е пределно ясен.

Най-показателен сблъсък с реалността е скандалът във волейболната федерация. От една страна имаш Матей Казийски, безспорно един от най-големите играчи в световен мащаб, както и Радостин Стойчев, треньор, организирал доста силен отбор. От другата страна имаш Данчо Лазаров, президент на федерацията и берящ облагите администратор. В задачата се пита без кой отборът може - без двамата създатели на благата, или без президента.

Отговорът може да е само един, и както обикновено, избрахме грешния.

Upd: очаквано не взехме медал на олимпиадата. Все пак се самопоздравихме за провала.

Затова и провалът на световната лига, а и предстоящият на Олимпиадата в Лондон не е предизвикан от това че един казал, втори рекъл, трето и пето. Провалът е единственото закономерно нещо в ситуация в която реалността и фактите биват последователно игнорирани, в името на някакви заучени идеи и криворазбран патриотизъм¹.

Страшното е, че и г-дата управляващи в лицето на министрите видимо не могат да проумеят тази концепция. Първата² реакция на случващото беше насочена към това да се притисне Казийски да играе, да се изфабрикуват няколко неща за Стойчев, и та накрая стигнахме до гол патриотизъм и надъхване, че и без тях можем.

Дали можем без тях се видя, обаче да стискаме очите и да не признаваме реалността можем.

Впрочем една от критиките на Айн Ранд, че и на фон Мизес, към плановата икономика е, че хем всички искат да го има производството, хем то да се случва без хора, които да могат да произвеждат. Хем искаме Казийски, хем го жертваме заради няколко бюрократи. Резултата?

Тези процеси текът на всички нива в нашата държава. Навсякъде в общуването между граждани и администрация, или бизнес и администрация, налагащата мнението си страна винаги е администрацията, въпреки очевидния факт, че тя не произвежда никакви блага, а дори напротив, консумира благата на тези, които го правят.

Затова и никога™ няма да се оправим.

1. Спортистите не можело да предявяват искания към федерацията. [↩]
2. че и втората и третата... [↩]