Пи-пи-пиленцееее

Следейки отблизо издънките на нашите министри човек започва да губи перспектива. Пародията с ПиАрът на Миро от кабинета, отрязал достъпа на яйцата от най-големия европейски производител е просто един малък пример за поразиите, които политиците в целия свят създават чрез безумни регулации, които постигат точно обратното на това, което обещават.

Ще разгледаме памука в Индия, китайските редкоземни елементи, и разбира се, аферата "Щастливи кокошки". Което ми напомни за едни други евробюрократски глупости, но за тях друг път.

Пример едно - забраната за износ на памук от Индия. Официалната причина за забраната е да се "спасят" производителите на платове и дрехи в Индия, тъй като растящата цена на международните пазари им пречила да бъдат конкурентоспособни. Да оставим на страна дребния детайл, че всички останали производители на дрехи по света СЪЩО "страдат" от високите цени и следователно няма как цената на суровината да ги прави неконкурентоспособни.

Проблемът е много по-прост - смъкването на цената на памука за собствените си фабрики значи, че остават прецакани индийските фермери! Или става каквото прави всяка държавна намеса - взима пари от едни слоеве на обществото и ги дава на други, като тези от които ги взима не са по-малко бедни от тези, на които ги дава.

Забраната изкара горе-долу една седмица.

Вторият пример е силно орязаните квоти на Китай за износ на редки елементи. Вече две години Китай агресивно намалява квотите за техния износ от страната, която произвежда 95% от световното производство. Защо го правят е неправилният въпрос, понеже (а) всеки си има своя теория, и (б) няма абсолютно никакво значение.

Ефектът, който постигат обаче, е феноменален. Първо, в множество развити държави отново се засилва производството на въпросните суровини, подтикнати от високите цени. Цени, от които китайските производители няма как да се възползват заради квотите. Второ, изкуственото ограничаване на експорта води до орязани приходи на същите (чрез подтискане на местната цена), което намалява възможностите им за инвестиране в по-голямо и по-чисто производство. Трето, чуждите инвеститори, които са си мислели да инвестират в разработване на находищата, ще размислят дали си заслужава да инвестират в нещо, което може да им бъде забранено да продават.

Разбира се, подобно на памука и тук коментаторите, имащи се за журналисти съзират подлата мисъл на китайците да подмамят технологичните компании да се изнесат в Китай. Сигурно на някой партиен функционер и това му минава през главата, но ефектът, както при всяка регулация, ще е по-различен. И колкото повече ограничават износа, толкова по-бързо ще загубят пазарен дял.

Така че не е изненада резултатът от феноменалната глупост, сътворена от евробюрократите. Още преди да е застихнал спорът дали кокошките се чувстват по-щастливи от подовото отглеждане или от по-редовен достъп до петел, през 2005 година Европарламентът реши, че от 2012 година се забранява производството на яйца в избраните от индустрията малки клетки. Защо индустрията е избрала такива клетки? Според екоталибаните, защото не гледат на кокошките като на хора (т.е. хуманно). Всъщност и според мен е така, основно защото КОКОШКИТЕ НЕ СА ХОРА!

Но нарицателното "щастливи кокошки" си остана, без изобщо някой да е питал въпросните кокошки дали са щастливи. И все пак ако местните олигофрени си бяха мълчали, ценовият шок вероятно щеше да е в рамките на нормалния за Великден ... но не би.

Така че следващия път, когато решите че държавата трябва да се намеси, "за да разреши" някакъв ваш проблем, си спомнете мъдрата мисъл на Рейгън:

The nine most terrifying words in the English language are: 'I'm from the government and I'm here to help.'