Всъщност имам много положително мнение за този филм, и в сравнение за претендиращите за "документални" филми от рода на Zeitgeist или Sicko този има изключително уравновесено и пространно представяне на темата, именно историята на натрупването на гръцкия външен дълг. И въпреки че не съм съгласен със заключенията на авторите, много харесвам видимите паралели с България и очевидните поуки какво не бива да позволяваме на политиците да правят.
Гърция е в криза. За 10 милионна държава с малка територия, в не особено благоприятен климат и особени залежи на природни ресурси, натрупаният ВЪНШЕН дълг от 328.6 Евро са един невъзможен за изплащане товар. Официалната статистика е 160% от БВП, само че дали можем да имаме доверие на цифрите БВП публикувани от същите хора, които с години наред лъжеха за размера на дефицита си?
Важните въпроси са три - защо се стигна до там, как се стигна до там и какво трябва да се направи. Второстепенен въпрос е и кой е виновен, и там съм категорично несъгласен с авторите.
Как се стига до там?
Много години растеж на реалното заплащане без повишаване на производителността и раздуване на държавните харчове с много по-голям темп от нарастването на БВП.
Защо се стигна до там?
"Защо"-то логично следва същата линия. Защото повече от 10 правителства са купували гласовете на гражданите си по най-лесният начин - като им дадат държавна заплата1. И то какви заплати! По-големи отколкото в частният сектор, именно секторът, който изработва благата. Защото натискът на популистите, подплатени със социалистически лозунги за достойно заплащане и "правото" да мързелуваме на държавна работа е бил предостатъчно голям за да може темпа на харчовете да надминава темпа на растеж на БВП.
Какво трябва да се направи?
Какво прави една фирма ако не може да си плаща задълженията? Обявява фалит, разпродават се активите и по списъка с кредиторите се удволетворяват вземанията.
При държавните дългове нещата с по-пипкави, защото държавата все пак има териториален суверенитет, но това което при частна фирма се постига с помощта на репресивния апарат, сравнително лесно може да бъде постигнато с политически натиск. Защото ако Гърция не си плаща вземанията, въпреки че може, просто ще бъде оставена в международна изолация, което едва ли ще и помогне за развитието и това е добре да бъде осъзнато от въпросните гърци.
И разбира се, кой е виновен?
Гърците, как кой? Как въобще може за една демократична държава да се твърди, че управлява не друг, а точно нацията?
Ами да, крайно време е да проумеем, че управляващите са поставени там за да управляват нашите пари и да поддържат сигурността и инфраструктурата, понеже отделният човек не може да го прави. И че е наша отговорност да изискваме и тяхно задължение да ни дават отчет за какво точно се ползват тези пари, а не разни г-да с надуто его и напомпани мускули да ни обясняват, че те строят спортни зали, стадиони и магистрали.
Единият от политиците, цитирани във филма, каза директно, че парите са изпапани и от политиците (във вид на гореспоменатия подкуп) и от редовият грък във вид на надути пенсии и нереалистично големи заплати.
Другата точка е въпросът за "конкурентоспособността" на гръцката икономика и как фиксираното и стабилно евро им пречило да си девалвират валутата. Ами нали точно това е идеята на стабилната валута!
Какво става в една държава с висока инфлация? Държавата печата пари във вид на "заеми" (държавни облигации), пуска тези пари в обръщение и вместо в един хубав ден да ги върне, т.е. да ги изтегли от обръщение, просто печата нови. И тези нови пари раздуват паричния поток и водят до инфлация.
А тази инфлация, коригирана с икономическият растеж, представлява точно частта, излапана от непродуктивната част на едно общество - държавния "сектор".
И когато Германия има инфлация 2%, а Гърция 10%, това значи че доста повече от благата в Гърция биват похабени от държавната администрация, отколкото в Германия.
А зад тези 10% стои реална продукция, която ако не беше унищожена би могла да е основата на разрастване на производството и замогване на населението, както е в Германия.
Е да, ама дефицита в Гърция не беше 1% колкото е в Германия, а над 1о%, и тези 9% са доставени точно от заеми, които реално изнасят голяма част от капиталът от държавата към кредиторите и. И когато имаш дългове от 160% от БВП е пределно ясно, че трябва година и 8 месеца да работиш само за да си изплатиш дълга, или че държавата от наше име е изяла предварително продукцията на цялото общество за тази година и 8 месеца.
Ето за това Гърция "губи конкурентоспособност", и вината не е в еврото и принудителната финансова дисциплина! Както и България го направи миналия век - защото когато държавата консумира огромна част от капиталът на нацията, вместо да ни остави да го употребим за създаването на повече капитал, следва разоряване, фалит и безработица.
И дали механизмът ще е огромен външен дълг или хиперинфлация, ефектът върху хората може да се обобщи с една груба дума.
- Човек се изкушава да каже "работа", но всички знаем колко "работа" се върши в държавната администрация. [↩]
Стайко
септември 24, 2011 at 12:07 am
Проблемът на Гърция е Световната финансова криза, когато поради свиване на производството и секване на чужди инвестиции, страната се изправя пред изплащането на огромни лихви при намаляващи постъпления в хазната. Сиреч ливъриджът е неоправдано висок, защото са очаквали (уж) вечно растене на БВП. За да дозабатачат, са лъгали за финансовото си състояние, за да могат да финансират големи дефицити.
Но усещането ми е, че тази фирма Гърция е част от голямото дружество ЕС, което няма интерес от излизането на Гърция. Тя е заложник на чужди интереси...
И все пак още не мога да забравя стачката на гръцките граничари - не за това, че няма да получат коледни бонуси, не за това, че ще им ги намалят, не за това, че няма да им ги увеличат... а за това, че няма да ги увеличат с обещания размер.
pi314
септември 24, 2011 at 3:04 am
Как така за Германия, Франция, Англия, Швеция, Норвегия и една сюрия други държави не беше проблем световната финансова криза, а за Гърция е? Тука няма ливъридж, тук има едни изпапкани ресурси, които никой не смята и да връща. Ако лихвите бяха висяли още 2-3-5-10 години ниски, нима нямаше да са в същото състояние тогава???
Тук грехът на ЕС е в това, че с въвеждането на стабилна валута позволи на Гърция да се финансира доста години на нереално ниски лихви. Е не може да обвиняваме работещият и даващият заемите немец за разхищенията на гърците.
Ако ЕС няма интерес от излизането на Гърция не е ли тогава ЕС заложник на гръцките интереси? Ха ... политиците като не могат да оправдаят действията си с принципи, почват да плашат с разпад и унищожение.
Стайко
септември 24, 2011 at 11:32 am
Левъриджът е отношението на постояните разходи към общите такива. Когато приходите в хазната намалеят отношението лихви/общи разходи клони към безкрайност. Комбинирано с нежеланието да се вземат превантивни мерки, следва разрастване на дефицита, покриването му с нови заеми и спиралата се завърта във многовековно deja vu*. Въпросът не е дали, а кога ще се стигне критичната точка. Тъй да се каже, има "изпапкани ресурси", просто обяснявам какво е развитието след консумацията.
Говорим за различни страни, всяка е ударена от кризата различно, заради различните структури на икономиките и различното им състояние.
Наистина ниските лихви са в основата на тази криза, но не можеш да обвиняваш и обикновения грък, че не се замисля колко му е добре и не му ли е прекалено добре...
Едва ли Гърция е толкова глупава, че да си мисли, че има някаква доминантна позиция, понеже ако излезе от ЕС, предполагам ще потъне съвсем. Комбинацията от възстановяването на границите, влошаването на дипломатическите отношения и имиджът, протестите и безработицата и южните нрави ще я тласнат в една дупка от която ще се чудят дали ще излязат.
* Ето едно образователно и най-вече интересно историческо четиво http://library.nu/docs/GCSJML2TKV/The%20Ascent%20of%20Money%3A%20A%20Financial%20History%20of%20the%20World
pi314
септември 24, 2011 at 6:22 pm
Да, говорим за различни страни. При едните страни стои въпросът "дали", а пред другите "кога" ще се стигне критичната точка. В едните стои гражданско общество, което осъзнава че всяко евро похарчено от правителството е отнето от него, а в другите се радваме на държавните харчове, все едно са безплатни за нас.
Не са проблемът ниските лихви, а безобразно големите харчове на правителството. За това можем да обвиняваме само суверенът, т.е. гръцкият гражданин.