Пи-пи-пиленцееее

Биологията определя човек, малко самодоволно, като Homo sapiens, в превод "мъдър човек". Всъщност пълното наименование е Homo sapiens sapiens, или "баш мъдър човек", като свидетелство колко сме всъщност нагоре по стълбицата, и в чест на най-уважаваната ни характеристика.

Според любимите ми автори обаче, човек всъщност трябва да се класифицира като Pan narrans, или "разказващото шимпанзето", поради голямата ни любов към историите и огромната им сила над нас. От детските приказки за умният бухал, коварната лисица, страхливата мишка и смелият лъв¹, дядо мраз и бог, в следствие на дългогодишен опит и помъдряваме стигаме до приказката за почтените политици², че едва ли не всички стари хора са мъдри³, че врачките и шаманите могат да третират болестите⁴ и ... пак бог.

Склонноста да лъжем другите, или дори сами себе си е твърде вероятно полезна за вида. Оформянето на разума на човека е страничен ефект на продължаващата милиарди години борба за надмощие между индивидите в най-чист вид. Способността не само да кажеш лъжа, но и да накараш другите да ти повярват, е голямо еволюционно предимство, а способността да хванеш лъжата е едно доста по-очевидно еволюционно предимство.

Също и всеобхватните лъжи имат своето предимство. Религиозните фанатици определено са изиграли роля във формирането на племенно-общинният строй, а ефективността на религията при прокарване на колективни решения със сигурност е била полезна за образуването на държавата и наддържавните образования. Може би е просто съвпадение, но лъжата не е нито от десетте смъртни гряха, нито спомената в десетте божи заповеди⁵.

Но от това далеч не следва, че всички лъжи са полезни. Напротив, в свят в който медицината и опитомяването на природата са стигнали такава всеобхватност, лъжите изпъкват като една от най-големите опасности пред съвременният човек, и то опасност, която може да отрови единственото което човек наистина притежава - разумът си.

Ето например хомеопатията и безумната самозаблуда, че водата може да лекува нещо различно от жажда. От една страна тя е напълно безвредна, като повечето безполезни неща, а има някои заболявания на нервна почва (чети: хората си ги въобразяват) и съответно най-доброто лечение за тях е плацебото. Добре, но допустимо ли е пациентът да бъде лъган за състоянието на собственото му тяло? Против волята му да му бъде налагано безполезно лечение?

Защо се заблуждаваме, че тази лъжа не коства нищо? Та нали същият човек ще има грешна представа за света, и в тази грешна представа може да се вклинят всякакви мародери и пиявици! От там проникват знахари, билкари или просто продавачи на отрови.  Понякога човек просто има късметът да умре от болестта си. Въобще не искам да си представям живота на близките му, ако го убият заради безумните съвети на шарлатаните.

А екстрасенсите? Да говориш с мъртвите е лесно, проблемът е те да ти отговорят. Някой изобщо може ли да си представи как експлоатирането на мъката на роднините на починалият за да се унищожи последното нещо, което им е останало от него - спомените - да бъде обругано и изкривено с глупавите фантазии на врачката, може да не носи вреда?

Такива фатални самозаблуди обикновено се движат в комплект. Не случайно вярващите в бог вярват на знахари и врачки. За мен главната причина е, че след като човек приеме вярата в нещо без каквито и да е доказателства за нормално състояние на света, той сваля скептичната си броня към всяка следваща атака на свръхестествените фантасмагории. И то се почва обикновено от малки неща - един ще те убеди, че йогата е нещо повече от гимнастика, втори ще си въобрази, че осцилококцинума го е излекувал, а не се е оправил както 99% от настинките по естествен път, и на третия път шарлатаните ще ти го начукат.

Аз не отричам, че има милиони, ако не и милиарди лекарства, които можем да извлечем от треви, листа, плодове, камъни ако щеш. Но отричам напълно смисълът и етичността на лечение с нещо, за което няма доказателства че работи. Цитирам репликата към майка ми, когато каже, че е забравила къде съм паркирал: "Ти никога не си знаела, че да забравиш."

Най вече не можеш да твърдиш че има лечение, ако не знаеш в какви дози и в каква последователност трябва да прилагаш една лечебна процедура, и то трябва да се знае какво се случва при малки дози и при големи, при различна продължителност на лечението и така нататък. Това няма как да се открие без систематично тестване и статистическа обработка на данните. Може да бъде експеримент, и има много хора които се подлагат на такива, понеже нямат друга надежда, но това трябва да бъде осъзнавано от всички участващи в този процес.

Всичко друго е неморално, неетично и да се надяваме рано или късно, незаконно.

1. Каква ирония е, че в реалният живот лъвът е по-скоро страхлив, оставяйки често ловуването на лъвицата, мишките всъщност са доста умни и доста смели, а бухалът е тъп като две доста къси летви... [↩]
2. Която си разказваме един на друг през 4 години... [↩]
3. А не същите олигофрени, които са били цели 70 години. [↩]
4. Обикновено се добавя "по-добре от съвременната медицина", но считам че доуточняването е излишно. [↩]
5. Само да не лъжесвидетелстваш против съседа си, но да лъжеш другите явно е ок. [↩]