RSS
 

Inside Job - урок по едностранчиво разказване на история

01 мар.

Обяснения съществуват; и винаги са съществували; Винаги има добре известно решение на всеки човешки проблем - просто, логично и напълно погрешно.

Хенри Менкен

Човек не може да очаква нещо особено от филмите, претендиращи да разказват интересни неща с прости думи. Това е една от причините да спра да гледам научнопопулярните филми по Дискавъри.1

Историята за колапса на финансовата система през 2008, разказана във филма, определено е интригуваща, и уви, с голяма доза истина. Да, има доста алчност, изпълненията на действащите лица нерядко граничат с измама, а къде корумпирани, къде некадърни2 политици прокарват лобистки решения.

Но ... има едно голямо НО и доста на брой по-малки но-та, които развалят иначе сравнително доброто впечатление.

Първо, историята е показана изключително едностранчиво. Освен майкълмуровските похвати в интервютата, историята изобщо пропуска няколко много важни момента, които предпоставят жилищния балон: Историческото намаляване на лихвите от Фед в края на 90-те, политическият натиск върху компаниите, даващи заеми, да приемат дори неплатежоспособните, практически държавно-гарантираните Фани и Фреди... Сумарно тези фактори оказват значително по-голямо влияние за надуването на балона от това, че някой си решил да пакетира CDO-та.

Междувпрочем държавната гаранция е и една от причините3 CDO-тата да получат рейтинг AAA, което всъщност е води до най-неприятните поражения - загубите на пенсионните дружества.

Другото НО е личностната атака над шефовете на Уолстрийт, като обясняваха как са харчили фирмени пари за проститутки и купони, както и че употребявали наркотици. За мен това е преди всичко личен избор, да не говорим че е напълно без връзка с това, за което са наети.

Ако става на въпрос, Хитлер е бил образцов гражданин, а Чърчил е употребявал много алкохол и цигари, а към края на живота си е бил зависим и от стимуланти. Сами си изберете кой е оставил повече добро на света.

Друг проблем на филмът е че всеки път когато твърдят факти, ги казват толкова едностранчиво и половинчато, че са съвсем лъжи. Примерно, казват че гадните банкери са взимали хиляди subprime ипотеки и след като минавали през банките и рейтинговите агенции ги квалифицирали като AAA. Каква измама!

Е, ама не е съвсем така. CDO-тата са сложни инструменти. Взимаш 1000 ипотеки, и вместо да делиш ипотеките на добри/лоши/трагични, ги групираш и взимаш ПРИХОДИТЕ от тях. Всеки инвеститор решава в кое парче от приходите иска да участва. Тези, които участват в ААА примерно получават пари от първите 300 ПЛАТЕНИ ипотеки. Следващите 200 отиват за АА, и така нататък. Колкото повече А-та имаш, толкова по-малка лихва получаваш, естествено и по-малък риск. Ако от 1000-та ипотеки фалират по-малко от 700 човека, то тези, които участват в ААА ще получат всичките си пари. Ако фалират 550 примерно, то тези от АА ще получат парите само на 150 души, вместо от 200, затова са и по-рискови.

Така че ако имаш 1000 независими ипотеки, то лесно можеш да изчислиш колко е риска и съответно колко е цената. Проблемът е че ипотеките не са независими, и от там работата става дебела. Но определено не е просто решили, платили и нагласили рейтинга както намекват във филма.

Имат и откровени глупости. Примерно че във финансовата индустрия има повече наказателни преследвания, отколкото в примерно в технологичната индустрия! След като Microsoft преживяха няколко дела за злоупотреба с монополно положение, а Intel ги гониха и глобиха и за индустриален шпионаж ... Без да коментирам делата помежду им за патентите.

Не казвам, че финансовите гиганти няма причина да бъдат съдени. Напротив, има доста ярки примери, например как Goldman Sachs залага срещу CDO-тата, които продава над другите. Прекалено краткосрочно даваните бонуси на директорите. Или безучастното гледане на събитията от регулаторите, вместо да прилагат законите. Както и глупавите регулации (особено отпускането на каишката на Фед!). Вероятно и трябва да бъдат разбити на по-малки компании.

Само че за да се направи решение на проблемът нещата трябва да се обсъдят в цялост, а едностранчивите разглеждания могат да стават за интересен филм, но определено подвеждат неподозиращите зрители.

  1. Наистина интесните неща никой не им обръща внимание! Защо електрона има заряд колкото протонът, а не примерно 1,004 пъти по-малък? Ама с клишетата за квантовата неопределеност досаждат всеки път! []
  2. Сякаш има друг тип? []
  3. Освен грешните им модели... []
 

Tags: , , , , ,

Остави коментар.

Идеята на коментарът е да има принос към дискусията или да изразява гледна точка. Коментари, несвързани с темата, както и пълни с обидни или вулгарни думи, както и лични нападки, няма как да допринесат за това и ще бъдат трити.

 

*

 
  1. Комитата

    март 1, 2011 at 7:13 pm

    Много добър анализ. Страшно много хора се опитват да паразитират върху проблемите на финансовата криза, включително да си пробутват неокомунистическите тези за лошия капитализъм, вместо да се погледнат нещата в очите.

     
  2. Ivan

    март 2, 2011 at 1:26 am

    Добре написано. Допълних картинката в главата си за събпрайма ;]

     
  3. Георги

    март 2, 2011 at 9:45 pm

    Първо си вземам кредит, че препоръчах филма, а той взе че спечели и Оскар (не знам това хубаво ли е или не)
    http://www.oscars.org/awards/academyawards/83/nominees.html

    Нагледно представяне на subprime crisis може да се види тук
    http://www.businesspundit.com/after-the-crisis-a-parody-of-15-corporate-logos/

    Видео материал по subprime темата тук

    The Crisis of Credit Visualized
    http://www.youtube.com/watch?v=Q0zEXdDO5JU

     
  4. Игри с Коли

    март 4, 2011 at 6:13 pm

    Чудесна статия. Изчетох я на един дъх 🙂

     
  5. Павел

    март 4, 2011 at 6:24 pm

    * няма дума междувпрочем - между другото или впрочем

     
  6. pi314

    март 6, 2011 at 3:19 am

    @Георги, готино клипче, второто дори е по-добро. Много забавно е, че описва какво ще се случи у нас следващите поне 3-4 години поради растящия дял на необслужваните кредити ;-).

    Всъщност не е вярно че инвестициите са станали безполезни, само някои такива - именно тези в имотите. Честно казано, ако не бяха засегнати пенсионни фондове изобщо нямаше да ми пука - който си държи парите без надзор ... А и пенсионните фондове не пострадаха особено. Щото и те имат регулации като у нас за диверсификация на активите...

     
  7. лупи

    март 24, 2011 at 8:32 pm

    Така и не разбрах защо автора защитава най-големите световни монополисти и лапачи.Не харесва Дискавъри,ноооо (ето и от мен едно НО) не харесва и Майкъл Муур - единственият човек в света, който има смелостта да каже нещата такива каквито са. И накрая явно всички са лъжци - от Сорос до Файненшъл таймс. В един момент останах с впечатлението,че критикарчето работи на Уол Стриит. Нека да ти е честита заплатата там :)))

     
  8. pi314

    март 24, 2011 at 8:58 pm

    @лупи, че са лапачи - лапачи са, но защо твърдиш че са монополисти? Дори световноизвестните кредитни агенции са 3, а за финансовите консултанти нямат брой.

    Харесвам Дискавъри, но не ми харесват научнопопулярните им предавания.

    За сметка на това не харесвам Майкъл Мур, защото неговите филми пък са бъкани с толкова глупости че няма накъде. Каква истина ми приказва, айде стига, конспиративните му теории за 9/11 ли, или как отиде да снима Sicko в Куба и се надява да повярваме, че комунистите ще оставят неговия екип да снима жалките болнични условия, които предоставят на бедните хора там?

    Най-дразнещото е, че титулува тази псевдоинтелектуална соц-пропагандата като "документален" филм, че дори българите, преживели веднъж комунизма, му се връзват.

    Не, Сорос, Файненшъл Таймс и "анализаторите" не са лъжци, а са просто (само)заблудени. Те искрено си вярват в глупостите, които говорят :-).