Пи-пи-пиленцееее

Българският народен гений отдавна е заклеймил основните методи на действие на социализма с нарицателното "с чужда пита помен прави". Това, разбира се, не спира същия този народен гений да си затваря очите пред очевидното.

Това не е разказ за БСП. Социализмът е политика, а не нарицателно, което да подмятаме както ни е удобно. Не в БСП е гнездото на социализма, последните 3 правителства са, и то в нарастваща степен. Това е разказ за злините на социализмът, които все още тровят настоящето и бъдещето ни.

Нека вземем за пример пенсионната реформа. Злото на всички злини, г-н Костов, през 2000 година прокара пенсионна реформа, заради която известна част от заплатите на родените след 1960 година се превежда в пенсионен фонд. Тези пари, изрично записано в закона, са лични средства. Ако е жив и здрав, при навършване на пенсионна възраст с тези пари започва да му се изплаща пенсия. Ако иска, може и да изтегли част от тях директно - все пак са си негови пари. Ако титулярът умре, остатъкът от парите преминават у наследниците заедно с другата собственост - имоти, вещи, влогове. Така всеки бива окуражаван да се осигурява на нормалната си заплата, а който се скатава, ще получава мизерна пенсия. Което е честно.

Какъв е проблемът тогава, питате вие? Ами, като за начало, тези пари не са на разположение на правителството да си финансира харчовете¹. Може да не ви се струва проблемно, но е. За да се поддържа илюзията за светло социалистическо бъдеще и неопетнимата фигура на фюрера, пардон, краля-слънце, трябва да се харчат пари, а тези пари трябва да дойдат отнякъде. Съответно се "преразпределят излишните пари" на реално създаващите блага, а за истинския комунист 500  милиона, седящи далеч от него, е истинско престъпление.

Всъщност това не е първия случай на кражба (т.е. национализация) на пенсионните фондове от страна на българско правителство - 1946-та година червените комунисти го правят, така че защо жълтите да не го направят?

Проблемът на тази политика е, че се граби и харчи нещо, градено цяло десетилетие. Нещо повече, ефектът от тази кратковременна финансова инжекция ще е пълното сриване на доверието в пенсионната система, което ще доведе до отваряне на доста по-голяма дупка в републиканския бюджет още от догодина.

Втори пример - БДЖ. Сега става ясно, че е нужна финансова инжекция в размер на 400 милиона лева, за да продължава агонията на нашите родни железници. Там работят понастоящем 14000 души, което прави нашето ЖП най-човекоемкото в целия свят - 5 души на километър жп линия, два пъти повече от средното в Eвропа. Което дои невероятни количества пари, дори при мизерните заплати, а за качеството на услугата въобще няма да коментирам.

По-големият проблем с БДЖ е, подобно на другите държавни мастодонти, точенето на дружеството от управляващите го, чрез неизгодни договори с доставчици, които оставят тлъсти комисионни. Фактически няма никакъв начин да се наложат каквито и да е санкции, питайте Александър Томов и Кремиковци. Единственото реалистично решение е железниците да се продадат на инвеститор, който да оптимизира работата им. Най-вече да не може да разчита на държавни пари и гаранции всеки път когато излезе на загуба.

Да, така или иначе ще бъдат уволнени поне 7 000 души, но в крайна сметка може пък да имаме работещи качествени железници! Алтернативата е текущата безпътица.

Трети пример, грандоманската соц-идиотщина, наречена новата спортна зала. Тя е класически пример за чуждата пита, понеже финансирането е изцяло получено от републиканския бюджет. Пардон, пропиляно. Връх на наглостта е да се нарича инфраструктура спортната зала, понеже тя не е нито неотложна, нито жизнено необходима за функционирането на града или държавата. Лошото е, че няма да носи приходи изобщо близки на мащаба на ресурсите, които поглъща. При 100 милиона това прави 7 милиона на година само за капиталовите разходи (при лихва 7%), а като се сложат режийните - поддръжка и заплати на персонал ... Откъде се очаква да дойдат тези пари?

То е ясно откъде ще дойдат. Проблемът е, че се харчат общите пари за удволетворяване на частните интереси на този или на онзи. След като смъкнаха цената със 17 милиона въобще не смея да питам за нормата на печалбата на строителя. После, ще го ползва все някой отбор, само че защо трябва да се изсипват толкова пари за, честно казано, безсмисленото действие да се осигури луксозна тренировка и възможност за състезание и на двадесетината български спортисти, вместо да се дадат парите за осигуряване на по-добри условия за спортуване на децата в училище? Ако има интерес от такава зала по-добре да се подшушне на частник да я построи, парите от бюджета да се изпозлват за спонсорство на клубовете (което да намалява във времето) за да я ползват, ако имат нужда. Тоест да има стремеж въпросното нещо все пак да е печалившо...

Всъщност, задавам грешните въпроси. Социализмът като болест в последен стадий се изразява именно в стремежа използваме чуждите пари за да направим света по-добър. За социалистите, имам предвид. И в замазване на чуждите и собствените очи на очевидната истина - че работенето според възможностите и получаването според потребностите е невъзможно да бъде стабилно, понеже възможностите няма как да растат ако нямат стимули, а потребностите винаги са безкрайни...

1. Има и по-фин проблем. Голямата част от пенсиите днес се финансират директно от данъци, а особено от привилегированите с ранно пенсиониране милиционери и военни въобще не внасят осигуровки. Това значи, че НОИ реално взима нашите пенсии и данъци за да изплаща пенсиите на 45-годишните милиционери, и е една от малките мръсни тайни зад целият скандал. Но за цената, която плащаме за удоволствието от милицията ще пиша друг път. [↩]