Тъй като хората са програмирани биологично да са деисти, фактът, че някой е атеист, обикновено влече изискването въпросния човек да е обмислил доводите за и против съществуването на бог в някой вид. Поради аналогична причина когато религиозни фанатици от две религии се сдъвчат за нещо дебата бързо излиза от рамката на рационалните аргументи и избива в мерене на ... който каквото има.
Например поредния медиен скандал с идеята за построяването на джамия близо до мястото на падналите по време на терористичните атентати кули-близнаци в Ню Йорк започна да се разраства със заявлението на някакъв си пастор, че щял да гори копия на корана. Любопитно е как религиозните фанатици (християни) го прокарват като сблъсък на религиозна основа. Все едно в кулите-близнаци не е имало стотици мюсюлмани!
Истината е, че не съм чел дори един ред от корана, но ако мога да съдя по другото доста средновековно фентъзи (библията), сюжетът едва ли ще си заслужава загубеното време. Да не говорим, че е съмнително плагиатстването да е променило към по-добро плоските персонажи (особено т.нар. бог - жалко, себично и варварско създание) или скучноватите истории със съмнителни морални заключения.
Като цяло не считам, че изгарянето на тези книги си заслужава кибрита с който ще го извършат.1
Покъртителна е и реакцията на много хора, които заявяват, че жреца не трябва да гори книгите, тъй като това щяло да постави в опасност многото християни които са в мюсюлмански държави. Представете си само колко надрусано его трябва да имаш за да ти мине през акъла, че със своите действия определяш съдбата на хора на 15 000 км от теб. Някак си сваля напрежението от осъзнаването, че вярваш в еднорози и летящи спагетени чудовища, а току-виж вкарала и илюзията за адекватност, и дори смисленост на съществуването.
Нека преразкажа една мисъл на Карл Сейгън:
Човек, който вярва в божество, независимо дали то е Шива, Тангра, Перун или аврамовия бог се нарича деист. Ако дефинираме атеизма в невярването в този бог, то всички хора са атеисти спрямо 99.9999% от божествата, които хората са си въобразявали някога. Просто някои хора отиват един бог по-нататък.
Но не си мислете, че в България не сме много по-напред. Например е наказуемо изгарянето на трибагреника, или обругаването на национални символи. Тези забрани са проява на също толкова отдалечено от реалността мислене, колкото и реакцията на религиозните фанатици по-горе, макар да са скрити зад призивите за патриотизъм и родолюбие. Не, няма нищо патриотично и родолюбско в сляпата вяра и преследването и вкарването в затвора на хора, които не вярват във нечия идея за патриотизъм - чисто и просто фанатизъм в светска кожа.
- Което ми напомня за вица "Българин стана шампион по лека атлетика - дисциплината е хвърляне на диск, а дискът е на Веселин Маринов". [↩]
Longanlon
септември 10, 2010 at 10:13 am
след дело във върховния съд през седемдесе и някоя година, в сащ се приема, че изгарянето на американския флаг попада под защитата на първата поправка (свобода на словото) и е позволено
Божо
септември 10, 2010 at 11:13 am
За съжаление тук не си прав. Информацията се разпространява мигновено, няма значение дали на 15 или на 15000 км. А фанатиците, като не могат да отидат на 15000 км, търсят някой, които им е под ръка, за да си го изкарат на него.
Emo
септември 10, 2010 at 11:39 am
IMHO това е лаф на Доукинс...
"We are all atheists about most of the gods that societies have ever believed in. Some of us just go one god further."
pi314
септември 10, 2010 at 12:07 pm
До Божо:
И? Проблема на невинните християни, страдащи от фанатици на територията на Афганистан или Ирак е проблем на западняците, а не мой! Да не са ходили там бе! Кой ги е бил през пръстите?
Да не се асоциират с мен, що трябва да си обиждат съседите и после да ми реват, че аз съм им виновен.
До Emo: Да, прав си че е на Доукинс. Моя грешка.