Пи-пи-пиленцееее

Когато в един от епизодите на Теория на големия взрив Пени се беше разплакала, че не разбира физиката, и през сълзи сподели

I'm crying because I'm stupiiiiiiiid.

нашия герой д-р Шелдън Купър се намеси подобаващо

Well that's no reason to cry; one cries because one is sad. For example, I cry because others are stupid and it  makes me sad.

Напълно разбираемо, наивността на някои хора може да те докара до сълзи. И, разбира се, има другия тип хора¹ - псевдоучените. Забележителна е скоростта с която техните писания могат да те накарат да си зададеш въпроса дали обитавате една и съща вселена. Четейнето на писанията им редовно ме докарват до сълзи ... от смях.

Последното нещо което разучих по-подробно е статията на Насим Харамейн Шварцшилдовия протон. Не мога да не отбележа, че статията определено бележи нов връх на фундаменталното неразбиране на реалния свят, демонстрирано майсторски  от автора в другите му трудове (и дискутирано в предната ми статия за неговите резонансни графики).

За разлика от повечето негови колеги, които пледират за достоверност с простотата на разсъжденията си, Харамейн използва доста труден жаргон със същата цел. Освен че бъка от неологизми, огромна част от "фактите", използвани в сметките му са или спорни, или направо абсурдни.

The quantum vacuum density is given as

Уооооу, заааадръж малко. Какво значи плътност на вакуума? Нали уж вакуума е празно пространство? Да, разбира се,  но това че е празно пространство не пречи да действа на обектите. Нашироко въпросът можете да прочетете тук (барабар с обяснение какво е това "zero point energy" и има ли то почва у нас), но накратко, оказва се че вакуума действа отблъскващо в известна, много малка степен, все едно има налягане. В термините на теорията на относителността това се нарича космологична константа.

Това налягане е сила, която върши работа, и  съответно количеството работа можем да преобразуваме в еквивалентната му маса. Хубаво, но колко е това налягане?

Ако използваме за пресмятането теорията на относителността, тя дава експеримент, с който можем да го проверим, и до момента проверките показват горе-долу 0, вероятно мъъничко над 0, някъде от порядъка на .

Ако опитаме да пресметнем това налягане, използвайки квантовата механика, то имаме тъъъничък проблем. Не можем :). Съвременната квантова механика още няма математическите инструменти с които да го направим, така че, използвайки частични приближения и донякъде спорни допускания, има няколко възможни стойности сметнати досега, и те са или безкрайност, или много голяма (от порядъка на ). Но дори за тези резултати се правят допускания, които вероятно не са верни и никой физик не смее да твърди колко точно е. Най-точния отговор е, че не можем да го сметнем все още от квантовомеханична гледна точка.

Това, разбира се, не пречи на Харамейн да си извади изважда това число по-горе от там де слънце не огрява и да го използва в сметките си.

А сметките ... те са покъртителни. Взима така цитираното огромно число, взима размера на протона² и смята колко обем има топче вакуум с размера му, и смята масата на това топче вакуум. Разбира се, получава огромна маса.

Всеки знае, че огромна маса, събрана в малко пространство, става черна дупка. Размера, до който трябва да е свита масата се получава от решението на Шварцшилд³ на уравненията на Айнщайн. Този размер се взима за дефиниция на размера на въпросната черна дупка, понеже всичко, която се приближи на повече изчезва безвъзвратно.

По сметките на Харамейн тази маса ще е достатъчно компресирана, за да се образува черна дупка. И започва едни обяснения как една такава хипотетична черна дупка няма да прилапа съседите си протони, как може силното взаимодействие на тези протони помежду си да се обясни като гравитационно, и т.н.

Има само един дрееееееееебничък проблем:

Therefore, only of the mass-energy density of the vacuum is required to form a “Schwarzschild proton”.

Хех, оказва се че така направената черна дупка ще е бая по-голяма от протон! Колко по-голяма? Около ПЪТИ по-голяма ... като вземем предвид размера на протона, това прави 10^26 метра, или около 10 000 000 000 000 светлинни години, кажи-речи протона му е 1000 пъти по-голям от вселената. Но какво са няколко вселени между приятели? Обяснението на Харамейн:

This contribution from the vacuum may be the result of a small amount of the vacuum energy becoming coherent and polarized near and at the boundary of the “horizon” [1] (Sec 4 pgs 11-16) of the proton due to spacetime torque and Coreolis effects as described by the Haramein-Rauscher solution [2, 3].

Даа ... кохерентност и поляризация, пък и усукване на време-пространството и ефект на Кориолис, сега се чувствам почти убеден. Ако беше написал и квантов и щеше да е ясно на всеки че е прав!

Надолу не става ясно автора дали използва така сметнатата маса, или решава, че тъй като размера на протона е еди колко си, значи масата му трябва да стане се редуцира до маса на черна дупка с тоя размер (сиреч ПЪТИ по-малка). Подозирам че я редуцира, понеже горе намекна, че само тоя миниатюрен процент от енергията е нужна за получаването на протона, значи, видиш ли, дай е да зачеркнем излишъка и да фантазираме друг път къде точно изчезва.

Продължаваме с умопомрачителните сметки:

We now calculate the velocity of two Schwarzschild protons orbiting each other with their centers separated by a proton diameter. We utilize the force from Eq. 5 to calculate the associated acceleration

...

Then v = 2.99 10^{10} cm / s . Thus, v = c , the velocity of light.

Пффф ... нека проверя дали съм разбрал правилно.

Имаш черна дупка, и около нея тяло (което пак е черна дупка, но все тоя) обикаля по хоризонта на събитията, без да пада вътре. Въпрос за милиони - колко е скоростта му? При положение, че ПО ДЕФИНИЦИЯ хоризонта е там, където светлината едва-едва избягва, то по дефиниция скоростта на тялото трябва да бъде равна на скоростта на светлината!!!⁴

Нататък нещата не се подобряват, но навлизаме в територия със по-сложна физика и в крайна сметка е безпредметно да му изброявам глупостите една по една.

И да завършим с любимата му графика със "закона" за скалирането на масата къмто радиуса на обектите. Ей вижте де е нашибал този фантастичен негов протон:

Имайки предвид, че Шварцшилдовия му протон е всъщност черна дупка, не ми се струва особено странно че е точно на една линия с планковата черна дупка и пулсара (една идея по-лек от черна дупка с тоя радиус).

Та едно кратко резюме на статията:

Минуси:

• тъпкано с неологизми
• данни измъкнати от там де слънце не грее
• използване на слаби теоретични разработки
• удобно пренебрегване на данните, когато оборват теорията
• тавтологии представени за смислени заключения
• липсва смислена библиография⁵, с чието прочитане читателя да осъзнае написаните глупости

Плюсове:

• има достатъчно от думичките квантов, протон, относителност, резонанс, кохерентност, радиация, аномалия и т.н. за да заблуди читателя, че автора има дори най-бегла представа какво пише

Да се чуди човек да смее ли или да плаче, като чете коментари за статиите му ...

1. използвайки понятието хора в широк смисъл [↩]
2. ще пропусна дребното заяждане че размера му не е точно добре дефиниран, понеже е прекалено малък и квантова механика ала-бала [↩]
3. Karl Schwarzchild, милион и един правописа съм го намерил на български... [↩]
4. Но само при положение, че ползва намалените маси! При големите маси няма стабилни орбити, понеже и двата "протона" са вътре в хоризонта на събитията на другия (барабар с вселената), демек не се обикалят, а се "сблъскват". И пак е ясно, че скоростта им ще е близка до скоростта на светлината, понеже по-голяма просто няма в нашата вселена! [↩]
5. три собствени статии и книга по обща физика просто не са достатъчни [↩]