Хич не обичам да се асициирам с ad hominem атаки, и въпреки че аргумента ми НЕ Е такава, може да заблуди нетренирания читател. Затова вижте дефиницията преди да ми се карата :-).
Та осъзнах един доста интересен феномен, свързан с теорията за световната конспирация. При всяка такава теория - от кацането на човек на Луната, лицето на Марс, 9/11, new world order, ГМО истерията, антиваксинационната истерия, перпетуум-мобилетата, та чак до псевдонаучните твърдения от типа "световните концерни това или онова" - Антималигноцита, електрическата кола, и т.н., имат (поне) едно общо нещо. Можете ли да се досетите какво?
Освен по линията "вярвам/не вярвам" в конкретната конспирация, хората, интересуващи се от върпроса се разделят и по друга линия - "имам идея за какво говоря/нямам си идея за какво говоря".
Всички поддръжници на тази теория не са специалисти в областта, в която се твърди че има такава, и дори нещо повече - в дебатите демонстрират невежеството си и дори понякога го използват за аргумент. Примери:
- не знам какво е генетична модификация на организмите, значи никой не знае, ergo ГМО-тата не са тествани дали са опасни.
- не виждам как е било възможно да летим до луната и да кацнем на нея, следователно кацането на Луната е измама.
- не знам какви са техническите проблеми пред електрическите коли, следователно няма такива и световната конспирация ги подтиска
- не разбирам изискванията към лекарствата и не знам дали човек X следва законовите процедури, следователно държавата, подкупена от фармацевтичните концерни подтиска лекарството Y
- не разбирам елементарна физика, и за това перпетуум-мобилетата работят, но се подтискат от петролните концерни
и така нататък, и така нататък.
За сметка на това хората, които са се образовали по темата - някои са специалисти по темата, други четат с научните журнали по темата и се опитват скептично да проверят темите, хората които не приемат на авторитет всяко невероятно твърдение, а изискват конкретна демонстрация - ами тези хора са от страната на невярващите.
Това, разбира се, не е аргумент против верността на твърденията, понеже верността на твърдението не зависи от това кой го казва. Но за мен е интересен въпросът защо се получава така... Защо не е обратното, защо не е пропорционално ...
Разбира се, възможно е 99,99% от биолозите в света да са платени агенти на Монсанто, както и хилядите служители, отговорни за укриването на истината за кацането на Луната да са до един изпечени лъжци, които веднъж за 40 години да не се издадат, дори по времето на подготовката на измамата, дори на смъртните си легла (или в чужди легла ;-)). Обаче тая известни съмнения доколко е вероятно, в светлината на това, че в най-силния си период Никсън не е могъл да скрие едно просто подслушване в хотелска стая.
Факт е, че всички приведени "доказателства" са лесно обясними с много по-тривиални причини, ме кара да ги отхвърля като такива. А да се твърди, че една конспирация, за която няма грам смислени доказателства, е такава именно защото е толкова перфектна ... да се зачуди човек дали една такава конспирация би била осъзната и от самите конспиратори...
