Пи-пи-пиленцееее

Днес реших да пусна една от статиите, които четох преди време, но така и нямах време да напиша пост за тях.

Автора се казва Майкъл Крайтън, но ме мързи да проверявам дали е онзи Майкъл Крайтън, или просто някой друг с това име. И без това въпросът е от академично естество - истината не се свени да излиза от устата (и перото) на всеки, който и позволи. Неговата идея е за "медийна амнезия", как вярваме на медията за неща които не разбираме, макар че знаем че медията греши за нещата, които разбираме.

Оригиналът на статията можете да прочетете тук, аз съм извадил един впечатляващо точен цитат:

Media carries with it a credibility that is totally undeserved. You have all experienced this, in what I call the Murray Gell-Mann Amnesia effect. (I call it by this name because I once discussed it with Murray Gell-Mann, and by dropping a famous name I imply greater importance to myself, and to the effect, than it would otherwise have.)

Briefly stated, the Gell-Mann Amnesia effect works as follows. You open the newspaper to an article on some subject you know well. In Murray's case, physics. In mine, show business. You read the article and see the journalist has absolutely no understanding of either the facts or the issues. Often, the article is so wrong it actually presents the story backward-reversing cause and effect. I call these the "wet streets cause rain" stories. Paper's full of them.

In any case, you read with exasperation or amusement the multiple errors in a story-and then turn the page to national or international affairs, and read with renewed interest as if the rest of the newspaper was somehow more accurate about far-off Palestine than it was about the story you just read. You turn the page, and forget what you know.

That is the Gell-Mann Amnesia effect. I'd point out it does not operate in other arenas of life. In ordinary life, if somebody consistently exaggerates or lies to you, you soon discount everything they say. In court, there is the legal doctrine of falsus in uno, falsus in omnibus, which means untruthful in one part, untruthful in all.

But when it comes to the media, we believe against evidence that it is probably worth our time to read other parts of the paper. When, in fact, it almost certainly isn't. The only possible explanation for our behavior is amnesia.

Ето накратко причината защо се получават масовите истерии в съвременното общество - ГМО истерията, антиваксинационната истерия, конспиративните теории, псевонаучните и медицинските измами - хомеопатията, антималигноцита и още много, много неща.

Защото прекалено много вярваме на медиите, противно на всички факти изнесени до този момент. Ако един журналист демонстрира липса на достатъчно схватливост за един елементарен научен факт, как по дяволите можем да му вярваме когато става въпрос за фактите около генно-модифицираните организми, или ваксините, или ... всичко? Особено пък да му вярваме повече от специалист в областта!

begem0t има какво да каже по темата ...