"В гаража ми живее огнедищащ дракон"1
Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.
Каква добра възможност!
"Покажи ми", казвате вие. Водя ви в гаража и отварям вратата. Поглеждате вътре и виждате стълба, празни кутии от боя, стара триколка - но никакъв дракон.
"Къде е дракона", питате вие.
"О, той е ей там", отговарям, махвайки неопределено. "Забравих да спомена, че е невидим дракон."
Вие предлагате да разпръснем брашно на пода на гаража, за да видим стъпките на дракона.
"Добра идея", казвам аз, "но този дракон се носи във въздуха."
Тогава ще използвате инфрачервен сензор за да регистрирате невидимя огън.
"Добра идея, но невидимият огън освен това не излъчва и топлина."
Ще напръскате с флакон боя дракона и ще го направите видим.
"Добра идея, но той е нематериален дракон и боята няма да се задържи по тялото му."
И така нататък. Парирам всеки физически тест, който предложите, със специално обяснение защо той няма да проработи.
Сега, каква е разликата между невидим, невеществен, носещ се във въздуха дракон, плюещ огън без топлина, и никакъв дракон изобщо? Ако няма никакъв начин да се опровергае твърдението ми, никакакъв въобразим експеримент, който да се брои против него, какво точно значи да кажа че дракона ми съществува? Вашата невъзможност да докажете невалидността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказването, че е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат тествани, изявления, имунни на опровергаване, са съждително безстойностни, каквато и ценност да имат вдъхновявайки ни или будейки чувството ни на възхита. Това което искам да правите се свежда до вярване, при липсата на доказателтва, във моето изяление.
Единственото, което в действителност сте научили от настояването, че има дракон в гаража ми, е че нещо чудато се случва в главата ми. Чудите се, ако никакви физични тестове не могат да се приложат, какво ли точно е убедило мен. Възможността да е било мечта или халюцинация със сигурност ще премине през ума ви. Но пък тогава защо го приемам толкова насериозно? Може би имам нужда от помощ. Най-малкото, може би наистина съм подценил човешката погрешимост.
Представете си, че напук на това, че нито един от тестовете не е успешен, вие искате да бъдете педантично непредубеден. Затова не отхвърляте направо възгледа за съществуването на огнедищащ дракон в гаража ми. Виете просто го задържате нерешен. Текущите факти са много против него, но ако нови данни станат налични вие сте готови да ги прегледате и да видите дали успяват да ви убедят. Несъмнено е несправедливо от моя страна да съм обиден от това, че не ми се вярва; или да ви критикувам за това че сте сух и прозаичен - просто защото сте дали шотландската присъда "недоказано".2
Представете си, че нещата се бяха развили по друг начин. Драконът е невидим, ясно, но пък отпечатаци от стъпки се появяват на брашното докато гледате. Инфрачервения ви детекор отчита извън скалата. Боята разкрива нащърбени крила, правещи реверанс във въздуха пред вас. Без значение колко скептичен сте бил за съществуването на дракони - да не говорим за невидими такива - вие сега трябва да приемете че има нещо там, и че на пръв поглед то е съвместимо с невидим огнедишащ дракон.
Сега друг сценарий: представете си, че не съм само аз. Предствете си че няколко души от вашето обкръжение, включително хора, които сте сигурен че не се познават, всички твърдят че имат дракони в гаражите си - но във всеки един случай уликите са влудяващо уклончиви. Всички ние признаваме, че сме притеснени от обхващането от толкова странно убеждение, толкова зле подкрепено от физически доказателства. Никой от нас не е лунатик. Ние спекулираме какво ли би значело ако невидими дракони наистина се криеха в гаражи по целия свят, а ние хората чак сега да го разбираме. Не бих искал да е вярно, честно ви казвам. Но може би всички тези древни европейски и китайски легенди за дракони не са били легенди в крайна сметка.
Задоволително, няколко стъпки с размер на драконови са докладвани. Но никога не се появяват докато някой скептик гледа. Алтернативно обяснение се преднася само; при изследване отблизо изглежда видимо, че отпечатъците може да са подправени. Друг драконов ентусиаст се показва с изгорен пръст и го отдава на рядката физическа проява на огнения дъх на дракона. Но пак, други възможности съществуват. Ние знаем, че има и други начини за изгаряне на пръсти освен дъха на невидими дракони. Такива "доказателства" - без значение за колко важни поддръжниците на драконите ги считат - са далеч от убедителни. Отново, единствения разумен подход е да отхвърлим за момента драконовата хипотеза, да сме отворени за бъдещи физически данни, и да се чудим каква ли би могла да бъде причината толкова очевидно разумни и трезви хора да споделят една и съща чудата заблуда.
- Превод на "The Dragon In My Garage", взето от книгата The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark. [↩]
- бел. ред. В Шотландия журито има три възможни присъди - виновен, невинен, и недоказан. Лафът е, че "недоказан" е еквивалентно на "невинен, и да не го правиш повече" :-). Повече тук. [↩]
Longanlon
февруари 28, 2010 at 10:38 am
Сила!!!
eldred
март 1, 2010 at 12:33 pm
Респект!
Longanlon
март 1, 2010 at 2:39 pm
Абе елдред, ти що не земеш си напрайш един блог?
eldred
март 3, 2010 at 5:18 pm
Защо пък да си правя? Не че мъдрата ми особа няма какво да сподели със света, ама ме мързи и не ми се занимава 😉
Тайната (The Secret) – шарлатания до шия « Пи-пи-пиленцееее
март 11, 2010 at 1:00 pm
[...] Отричам цялата идея, че „закона за привличането“ точно защото го разбирам. Както се споменава тук, привидното съществуване на този „закон“ може да се обясни като илюзия, създадена от връзката междо увереността в силите и успеха в живота или от плацебо ефекта. Карл Сейгън има доста какво да каже по темата. [...]
Цинизмът и циниците
март 12, 2010 at 7:18 am
[...] по дефиниция - колкото и да се напъваш, не можеш нито да го видиш, нито даже да осъзнаеш какво представлява. Ама знаеш, [...]
Dare_Devil
март 16, 2010 at 11:18 am
Страхотно е!
stoyan
март 16, 2010 at 11:29 am
Аз наистина имам дракон в гаража си!
Би ли подложил на проверка подобно твърдение?
Не?
Изобщо допускаш ли, че твърдението може да е вярно?
Не?
Базираш мннието си върху предишния си опит. Знаеш, че драконите са фикция и вероятността аз да имам дракон в гаража си е много малка. Следователно не искаш да си губиш времето, подлагайки на проверка моето твърдение.
Оk, предразсъдъците са полезни - човек няма време да подлага на съмнение всяко твърдение и използването на натрупания опит в миналото помага да се предвиждат с много голяма точност резултатите от множество действия.
Ако решиш да провериш моя гараж вероятно ще си загубиш времето. Предразсъдъкът ти в случая показва вярно - съждението в началото на коментара ми е грешно.
Означава ли това, че винаги ще бъдеш прав осланяйки се на предишния си опит?
Въобще някога проверявал ли си гараж?
pi314
март 16, 2010 at 12:24 pm
Разбира се, че бих подложил твърдението ти на проверка. Аз определено се съмнявам, че имаш дракон, най-малкото защото не съм видял дракон в моя гараж, или в гаражите на други хора - но нищо не пречи да греша. Няма да ми е за първи път!
Това, че не винаги съм прав, и че не знам някои неща не дава право на драконовизионерите да запълват празнотите в знанията ми с феи, магьосници и летящи спагетени чудовища. И обратното, това че предрасъдъкът води до верен отговор сега не значи, че е правилната методология за решаване на проблема! В крайна сметка счупения часовник показва точния час два пъти дневно 😉
Предрасъдъците, както и всички умствени конструкции, има ясната еволюционна цел - конкретно да ни помогнат да не полудеем в един безкрайно комплексен свят. Но употребата на предрасъдъците има естествени ограничения, като например че отдавайки им се не можем да научим нищо ново, и за това трябва да се употребяват разумно.
stoyan
март 19, 2010 at 2:51 pm
Да. Всичко зависи от разумното използване на предразсъдъците.
С изключение на една област от човешката дейност - науката. Там те не трябва да имат място, защото човек неволно изключва част от възможните отговори без дори да ги разгледа.
Вярата в наличието на лъжедраконовизионери е предразсъдък. Сарказмът не е научен подход.
pi314
март 21, 2010 at 6:20 pm
Хаха, съществуването на лъжедраконовизионери не е предрасъдък, а ФАКТ. Най чист пример - Антималигноцита.
Сарказмът е литературен похват. Как се използва е друга бира :-).
stoyan
март 22, 2010 at 10:50 am
Факт е, че принципно съществуват.
Предразсъдък е, когато сложиш на определен човек този етикет, когато реално резултатът от проверката е „недоказано“.
Прочетох постовете ти за антималигноцита. Добър пример 🙂
"Аз НЕ съм длъжен да доказвам каквото и да е било! ТЕ твърдят, че лекарството действа, ТЕ трябва да го докажат!"
Това е вярно. Те не са го доказали. На база на липсата на лабораторни тестове може да наречеш решението на някой да употребява това лекарство за глупаво. Присъдата обаче все още е „недоказано“.
Тогава на какво основание решаваш че създателят е мародер без абсолютно никаква съвест?
На ФАКТ?
Повечето рационално мислещи хора днес имат предразсъдък, че всеки, който се опитва да спечели пари, използвайки недоказано твърдение е мошеник. Този предразсъдък е доста полезен при взимане на определени решения 🙂
И все пак същото това рационално мислене би трябвало да възпира употребяващите го да поставят етикети, когато в уравнението присъстват недоказани твърдения.
pi314
март 22, 2010 at 9:23 pm
Създателя на антималигноцита е мародер, понеже ТВЪРДИ че има резултати и че лекува рак - и като резултат събира хиляди левчета от болни и изтерзани хора.
Продавачите на антималигноцита и създателят му ЛЪЖАТ, чисто и просто. Именно факта че не е доказано че работи отнема всякакво право да се твърди обратното - защото това е просто лъжа.
Виж, ако беше казано друго - експериментално лекарство - дори да се прибират пари - да се тества. Но няма такова нещо - няма тестове с животни, няма надлежна регистрация на опитите, няма такива неща - само голи твърдения и лъжи.
Недоказано е дали работи. Но е ДОКАЗАНО мародерство.
Smiler
юни 3, 2010 at 1:16 pm
По силата на собствените му аргументи, Карл Сейгън няма как да бъде убеден, че в главата си има мозък. Много хора може да го уверяват, че има, но не виждам как ще му го докажат. Може би е по-добре да не се мъчат, а да се съгласят, че няма и да си поръчат още една бира за негова сметка.
pi314
юни 4, 2010 at 1:22 pm
Е не може да се докаже, че има, но би могло да се демонстрира ако няма. Ако нямаше мозък щеше да се блъска по лампите в улиците, да не диша и т.н. - понеже досега всеки експеримент демонстрира такава връзка, т.е. без мозък не можеш да се движиш.
Та той всеки ден прави експеримент в тази насока, и засега няма демонстрация на липса на мозък, от което можем да заключим че има мозък или близък негов еквивалент :-).