Пи-пи-пиленцееее

Отдавна следя псевдонаучните глупости на "д-р" Насим Харамейн и неговия проект Резонанс.

Основнат графика във всичките му статии които съм чел е следната, чрез която той обяснява неговата "резонансна" теория, демек че вселената следва линеен закон в отношенията маса/размер от малкото към голямото. И това би трябвало да е знак за космическа хармония. Или нещо такова.

Ето я:

Колко глупости можеш да побереш в една графика

Защо тази графика е нелепа? Първо, трябва да знаете свойствата на логаритъма! Те не са толкова естествени, колкото си мислим.

Ето един комикс който обяснява много добре ефекта. Забележете че log е обратната на експоненциалната функция, т.е. представете си графиката завъртяна, т.е. движим се нагоре.

Забележете как бавната скорост от 1 м/сек, в началото предизвиква движение нагоре с 1 м/сек, с 2 м/сек и така нататък. Работата е че това "и така нататък" забързва доста бързо, и хич не е интуитивно че се движи СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА (прибл. 299 000 000 м/сек) само след 20 метра!

Тук се таи първия проблем с графиката на Харамейн. Нека приемем че моделът му е правилен, по графиката можем да оценим че в неговите сметки по вертикалата масата на вселената е  приблизително 58 единици, докато предвиждането на модела казва че е около 53. А какви са единиците? Логаритмични. 5 единици разлика не е много, нали?

ГРЕШКА! Всъщност 5 единици в логаритъма значи разлика 10 на пета степен разлика! Тоест според модела на Харамейн вселената би трябвало да е 100 000 пъти по-лека. Но досега сме видяли 4% от масата на вселената, значи това противоречи на фактите!

Другата забава е с размера на вселената. При неговите предвиждания вселената трябва да е около 10 логаритмични единици по-голяма! Това значи да има 10 милиарда пъти по-голям радиус със същата маса, тоест 10 000 000 000 по-малка плътност. Това е абсолютно невъзможно, тъй като имаме основните данни за размера на Вселената и плътността и с много по-голяма точност. Фактите просто са против хипотезата.

Дори само този факт показва колко грешен е неговия модел.

Нека минем към друг спорен момент - избирането на точките които му вършат работа. Именно, в графиката му има три големи части, които въобще можеше да бъдат обединени, понеже силите, които ги командват са едни и същи.

Брех тази линия нещо не ми се вижда много добре описваща данните

Първата група, вселената, галактиките, суперклъстърите и слънчевата система се организират само и единствено под действието на гравитацията! За тях няма абсолютно никакво отношение дали има или няма слабото, силното или електромагнитното взаимодействие! ТЕ СЕ КОМАНДВАТ ОТ ГРАВИТАЦИЯТА, и заради това тяхния размер зависи  пряко от масата им! Затова е логично да са близки до линейните, макар че квадратичен fit изглежда доста по-добре описаващ данните. Забележете че не е единствения начин да се направи този фит в графиката.

Хоризонталната линия рано или късно пресича всяка нехоризонтална...

Втората група са звездите и космическите тела с макроразмер - астероиди, планети, звезди. При тях силите на гравитация също са водещи, като заради триенето между частиците имаме три варианта - звездите, които са активни и са по-леки отколкото показва простото отношение на Харамейн (при това колкото са по-големи, толкова са с по-малка плътност, отдавна установен факт), планети, които се удържат от сплескване поради електромагнитните сили, и черни дупки, които не са удържали това сплескване. Това значи, че за приблизително еднакъв радиус има ОГРОМНА разлика в масите, което дава възможност да се подберат примери които да съвпаднат добре с начертаната графика.

Третат група са микрочастиците. Тук става още по-забавно. Най-вляво виждате планкова черна дупка, която разбира се се определя от гравитацията. Подозрително точно е уцелена от графиката, може би има причина? Космическата хармония ... за хората незапознати със свойствата на квадратичния fit на моделите!

Когато основната част от данните са скупчени в една групичка (група 1) един outlier може сериозно да премести графиката. Проста илюстрация:

При хубаво що-годе кръгло клъсрче от данни всяка линия минаваща през центъра на клъстера е добре напасната

Малкото червено кръгче премахва алтернативните линии като възможности, защото за другите линиик синьото разстояние се добавя към грешката, а модела се строи да е с минимална грешка!

Реално тази черна дупка може да е изключение (което тя е!), но добавяйки я в модела тя го изкривява много!

Накратко, Харамейн си избира едно клъстърче от данни (група едно), един аутлайър (микроскопичната черна дупка) и след това избира кои звездни обекти да използва за да получи правилната графика! Въпреки това тя пак дава безумно неточни предвиждания за размера и масата на обектите във вселената. На всичкото отгоре отделните и части се обясняват лесно в съответствие със познатите ни физични закони.

И в случай че си мислите че съм захванал единствената му грешква в книгите ... Ако имам време скоро ще опиша основните му фактологични грешки в The Origin of Spin и The Schwarzschild Proton, но само ще кажа че ако учените имаха такова фундаментално неразбиране на реалния свят като Харамейн, още щяхме да правим изследвания в кой край да държим буздугана ...

Интересна е мисълта на James Randi от клипчето му в Ютюб, която той споделя относно парапсихолозите, но според мен доста точно описва болшинството автори на псевдонаучни твърдения.

Most of these parascientists are grandly sewed and confident when surrounded with enough misapplied technology, and when it reflects regular, recognized lab procedures well enough, it brings them great comfort. They freely use electronic systems that would provide useful data in the hands of real researchers, and displays of these bells and whistles lend an atmosphere of authenticity that can encourage acceptance (and funding!) from those who don't venture, or even care to, grab the cheesecloth.

Тук е редно да зададете въпроса: "Хубаво де, ама вярваш ли че съвременната физика е точна и няма място за напредък?". Отговорът ми е от две части:

1. Вярата няма нищо общо когато се разискват факти. Съгласен съм да отхвърля текущите познания в момента в който се появят добри данни за това.
2. Убеден съм, че в бъдеще ще видим кардинални промени във физиката и нашето разбиране за света.
3. Два пъти по-убеден съм че тези промени ще дойдат от сериозни хора, изучили грешките на предците си и измислили подобрена теория, която да съвпада с фактите, а не от псевдоучените без грам знания, без никакво разбиране на научния метод!

Например, ето една интересна статия от преди няколко месеца Erik Verlinde, математик който показва интересен паралел между гравитацията и ентропията. Идеята изглежда солидна, засега няма много технически детайли, но времето ще покаже. Аз вярвам, че дори да не успее да доведе до преразглеждане на съвременната физика в термините на теорията на информацията, поне ще даде важни прозрения за връзката между двете. Най-важното обаче, е че като истински учен Verlinde търси проблеми в хипотезата си и я разпространява сред научните среди, където именно се спотайват умовете които могат да я опровергаят.

Сравнявайки я с умствената чикия на Харамейн, мога само да чувствам тъга, че  незапознатия с елементарната физиката и основни умения на скептик човек трудно може да направи разликата между двете...