Пи-пи-пиленцееее

От историческа гледна точка парите възникват в древността като средство за улеснение на търговията. Понеже хората имат нужда от различни материали, не всички от които могат да добият сами, то естественото решение на проблемът е размяната на благата.* Нека кажем, че на пазара се разменя една крава за двайсет гъски.

Ако има човек, който има двайсет гъски и му трябва крава, то всичко е тип-топ. Обаче това рядко се случва. Който има гъски може да има кравата, но да му е нужно жито. Тогава нашият човек трябва да намери някой който има жито, но му трябва гъска. Обаче на хората със жито им трябва крава. Така въпреки че размяната може да се извърши, в случая неимоверно се затруднява на практика.

За улеснение в търговията са били измислени парите, като началните изискванията към тях били следните:

1. всяка стока има фиксирано количество пари за което да се разменя (мерна единица за блага)
2. да са удобни за пренасяне и съхранение и размяна (средство за обмяна на блага)
3. да е много трудно да се създават нови пари (съхранител на ценност)

Роля на пари в древността са били какво ли не, крави, мидички, камъни с дупки, но преди всичко благородни метали (злато, сребро), докато лидийците около 750 години пр. Хр. изобретяват удобната форма за пренос на въпросните благородни метали. Когато различни видове стоки изпълняват ролята на пари, това се нарича стокови пари (commodity money). Изключително важно е да се прави разлика между двете роли на такива стоки - ролята им на суровини и блага, и ролята им на пари.

В древността, а и в наши дни, златото има роля на суровина, освен за направата на бижута и за златни коронки, както и в техниката поради високата електро- и топлопроводимост, както и инертността му (повечето киселини не го разлагат).

Освен тази роля, от древността до средните векове то е изпълнявало и ролята на пари, тъй като е било лесно за обработване и разфасоване (т. 1), компактно и лесно за съхранение (т. 2), както и ограничено като количество от рядкостта си и трудното си добиване (т. 3).

Тук се проявява първата грешна представа която имат повечето хора, а именно абсурдността на призивите "хайде да се вържем към нещо с РЕАЛНА стойност". За обикновения човек златното кюлче няма абсолютно никаква реална стойност само по себе си. Не може да го изяде, не може да се стопли с него, не може да направи дреха от него, не може да направи инструмент от него. Единственото което може да направи е да го продаде на някой друг, който обаче с изключение на много малкото случаи, изброени по-горе, няма да има абсолютно никаква употреба за това злато. Тери Пратчет развива тази теория в книгата си "Making Money" с крилатата фраза "Кое е по-скъпо, чувал злато или чувал картофи? Ако си на пустинен остров, чувала злато не би ти свършил никаква работа, докато с чувала картофи можеш поне да се нахраниш. ... Златото има стойност защото ние казваме че има." Именно по тази причина то не се отличава по абсолютно никакъв начин от лева, еврото и долара днес.

Нека да рекапитулирам: Златото се е използвало в ролята на пари не защото има вътрешна ценност като суровина, а защото се добива трудно и е рядко срещано! Това го прави стабилен преносител на стойност, защото е трудно да създадеш повече злато, която да използваш като пари!

В средните векове златото постепенно се събира в трезори из цяла Европа, като вместо да го разнасят със себе си хората започват да си издават бележки от трезорите за количеството злато, което притежават в тях. Тези бележки  представляват фактически  т.нар. представителни пари** (вид представителните пари са т.нар. fiat money). В последствие такива бележки стават банкнотите, които познаваме днес, като се прокарват законите бележките да бъдат законно платежно средство.

Във цялата история на парите е съществувал феноментът "лихварство". Даването на количество пари назаем, за да се върнат в бъдещето, плюс лихва. Тази практика има стабилен икономически смисъл, тъй като хората имат различна нужда от пари - някои имат нужда сега, за да създадат бизнес, за да покрият текущи нужди и т.н. На други не им трябват сега но им трябват в бъдещето,  и за да се заинтересуват да си дадат парите трябва да имат интерес (от там interest, лихва на английски). Важният факт който трябва да разберем е, че при даване на заем с лихва и двете страни печелят от сделката!

Близък феномен е банкирането. Докато в древността банките са били предимно стокови, в средните векове започват да доминират парични банки. Това хич не се е харесвало на църквата и доста от владетелите в Европа, и то не защото банкерите съм им дължали пари, а защото в големи периоди те са дължали пари на банкерите, и по стечение на обстоятелствата това е доста по-добра причина да ги мразят.

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Поради липсата на регулация често се е случвало банките да изпадат в криза на ликвидност. Ако много хора се опитат да изтеглят парите си, резултатът е, че не могат, тъй като банката не държи големи количества в наличност. Това, разбира се, е бил проблем.

За да се справят с това държавите въвеждат т.нар. частични резерви и институцията централна банка. Централната банка държи част от парите, вложени в търговските банки. По този начин тя може да налива кеш (инжекция с ликвидност), ако хората се опитат да си изтеглят парите от някоя търговска банка. Това води до стабилност на банковата система.

Резултата е, че вместо произволното количество пари (кеша в икономиката + паричните инструменти като влоговете в банки), възможно заради създаването на т.нар. пари от нищото, благодарения на фиксираният процен минимални задължителни резерви се ограничава това количество.

В България резервите са 12%, в САЩ - 10%, което значи че за всеки физически лев, в заеми на теория могат да се дадат максимум 8 лв, при положение че достатъчно пъти този лев се завътри в банковата система.

Полезни материали

*При животните това съществува на доста по-ниско ниво, но доста видове използват концепцията "Почеши ме за да те почеша и аз". Примерно в книгата "Себичния ген" (и продължениято и "Разширенията фенотип") Доукинз разказва историята за птици, които не могат да почистят собствената си глава от паразити, но могат да се пощят една друга. Така разменят услугата "почистване".

**Междувпрочем това не са първите представителни пари, по-горе споменатите камъни с дупки и мидички са реално представителни пари. Колелото на историята се върти ли, върти...