Напоследък на много места се говори за липса на работна ръка, за нуждата от внос на чужденци и други интересни неща. Трябва да отбележа, че съм забелязал, че това не е само локален проблем - и на запад редовно се увеличават Зелените карти, квотите за чужденци във Великобритания са на своя пик, а дори в /. се заговори за изказвания на Стийв Джобс за липсата на програмисти в САЩ.
В реда на нещата се замислих дали в България проблема е в липсата на хора, или в липсата на работодатели? Днес една близка моя приятелка напусна работата си поради удивителната скука, която тегне в офиса и. Бившия и "работодател" се опитал да и обясни как тя може да е завършила и средно училище по специалността, да е почти завършила висше по специалността (остава държавен изпит след 2 месеца), но това не значи, че може да си намери смислена работа. WTF?! До днес работата и се заключваше в това да въвежда данни в допотопна програма (ДОС интерфейс), занимание изключващо всяка мисъл. Нещо, за което и начално образование не може да се изисква ... Та работодателя и имал наглостта да и обяснява, че "нашата имала големи изисквания" и "аз всичко ви бях казал преди да почнете работа". Ако ми го беше казал на мен ... щях да разказвам доста по-цветисти истории. Нагли и тъпи бюрократи, които си мислят, че след като те са се прецакали, това трябва да се случи и на другите.
На последната ми работа, която напуснах нещата бяха доста по-добри. Накрая стигнаха до репликата, че "корпоративната ни политика не позволява да назначаваме млади хора на високи позиции". Хубаво за тях, в крайна сметка всяка корпорация може да си избере какво да прави в рамките на закона, но това не им дава право да се оплакват, че ги напускам. И се радвам, че го направих. Дори да нямах по-добро предложение, щях да го направя.
Добре е написана в статията в е-репортер.нет как да се борим за цената на труда си. В крайна сметка, ние сме ценен капитал, много по-ценен от сградата, в която работим. И докато не се научат, че хората имат нужда от пари за да живеят и че ще ги получат по един или друг начин, подкрепям абсолютно всеки да се бори за достойно заплащане. Защото БОРБАТА е ВАЖНА!
Venera
март 12, 2008 at 6:47 pm
Hey,az naistina ne znam kakvo stava s teb,no mi lipsvash i ako se seshtash da drasvash po 2 reda shtqh mn da se radvam!Priqtelite sa zavinagi ne samo v dobrite momenti i kogato sa nujni.
Стефан Кънев
март 13, 2008 at 12:20 pm
Именно. Fuck that shit. Живота е твърде кратък и без това за да си губиш времето в глупости и да поддържаш илюзиита на работодателите си.
Venera
март 14, 2008 at 8:29 pm
Dushi4ka namerih ti java progamer :P!!!
Pregrushtam te surde4no,shte ti drasna v gtalk utre shtoto sega moje i da nankash!
Tvoeto me4e si ka4i BSD i sega go probva :)!Brat mi shte izperka ne mu stiga linuxa ,a sega i tova :)!O'well selavi 🙂
Чучуганов
март 23, 2008 at 12:19 pm
Ааааа, Боно, високо оценявам революционният ти дух и смятам че имам принос в тези размисли и страсти. Аз мога да бъда доста радикален, обаче пред хора гледам да се държа прилично, което не ми се удава лесно. Много хубаво си забелязал репликата за корпоративната политика. Учи се на корпоративни комуникации. Тия дни мениджъри казали, че България вече не е интересен пазар на труда и интереса се ориентирал пак към Индия. ГЛУПОСТИ ... нещо ви се вижда кисело грозденцето, а?!? Пак ще си приказваме.
Baburin
януари 7, 2009 at 1:05 pm
Жаль не мое…..