Камбаните отброяват 5 часа. Имам работа утре, но не ми се спи. Повече искам да направя нещо забавно, нещо интересно и неповторимо. Май ще пиша.
Цялата история започва с ... абе каква история, то си е голяма мъка. От три дни нямам нет. Днес (6-ти октомври, бел. ред.) става вече трети ден. Кога ще ъплоудна това, не знам. Може би утре, другиден... преди малко почна да дава признаци. Дори ъплоуднах първото нещо от три дни източено от нета – половинчато заредена страница, дето дори не знам за кво ми е.
В тоя ред на мисли се зароди идеята да поразгледам какво има в нета за релационни файлови системи. Това преди известно време разбрах, че е било планирано за WinFS, майкрософтският отговор на Опън Сорса. Е, като почти всяка добра идея напоследък цялата работа не е стигнала много далеч. Що ли се не се учудвам. Явно скоро няма да имаме това благо, наречено релационна файлова система.
Що е то? (Ще се запита нищо неподозиращият читател.) От началото на копютърната ера все още си тикаме няколко сизифови камъчета. За пример – проблем 2000. Вярно, не възникна. Обаче идеята му е точно заради разни спестяваница в програмното и хардуерното осигуряване на ПиСитата от далечната 1970-та година (няколко бита за датата) беше възможно да имаме проблеми. За пример, ние си мислим, че е 15-ти януари, 2003 година, а пък ПиСито знае, че е 1973 година, та забравя да се пачне, някак данъците ти излизат доста малки (за компенсация на глобата), а няколко държавни агенции хич не знаят и че съществуваш. Дааа... поне така рисуваха картината някои параноици. Поуката: (две, всъщност, една е бонус)
-
Хората се делят на паникьори и експлоататори, така че и за кьорав грош много може да ви наприказват.
-
Има още неща, в които оставаме ограничени от нашето наследство.
Ето и компютърният проблем – тъй като преди 10 години харддисковете бяха 250 МБ, нямаше много снимки, видео пък хич. Малко файлове, главно дисертациите и т.н. А сега? Съседа си взе диск с 320 ГБ!!! Външен... за да си го разхожда. Това колко порн^H^H^H^H снимки с приятели може да събере... Само криптирането на проклетия хард отне 5 часа...
Преди да ми дойде музата си подреждах диска. Просто ... не е истна колко наблъскани директории имам. И това защо? 50 ГБ, много данни, с много папки.... А сега ми кажете моите тайни снимки сега в папка Тайни (всъщност криптирано партишънче, хе-хе ;)), в папка Снимки, или в папка Мои да си ги сложа??? Това си заслужава трите въпросителни.
Тогава идеята ме трясна като парен влак от Викторианската епоха1 – защо по дяволите ми е да ги слагам в папка? Какво му пречи на 1,7 ГХз процесор да си ми ги сортира и да си го питам направо – дай ми файловете от Португалия, при това искам само PDF-ите ми, пардон, статийките, пратени от Гаел. Даааа... а данните са в една и съща папка. Или изобщо не са в папка. Какво ми пука, това е Умен Компютър.
Да... хич не си мислете, че като любимият ми начин за трансфер на файлове е под конзола с scp, идентифицирайки се с публичен ключ, обикновено от cygwin на ubuntu, не обичам графичните глезотийки? Ха... само да ви покажа Ubuntu си ;). Кефя се на всички високотехнологични идейки и хакчета, дето хората по света мислят. Искам и релационна файлова система.
Дааа... мечта. Обаче изглежда гот. Ще видя какво са написал хората, може и аз да помогна с нещо. Представи си – пишеш си в конзолката, give от моите книги на пратчет all containing ад, рай, смърт. И почваш да си четеш, а в това време питаш Гугъл какви са новите му книги. Ставам ли за фантаст?
Вероятно не. Утре май доброволното ми пленничество без Нет ще свърши. За това мога само да мечтая. Смятам да си приключа работата тук, и да си оправям багажа за БГ, вече ми залипсва. След 4 дни...
1 Силно и леко проскърцващо от напрежение като набра скорост.
