След последното падане с мотора ми се наложи да лепя за втори път десния капак на двигателя. От некадърното сваляне съответно скъсах гарнитурата, което ме изправи пред два избора:

1. да търся гарнитура
2. да използвам силикон
3. да се вайкам

Поради вменената безплодност на т. 3 реших да се движа по точка 2 към 1, напред по възможните решения. Най-малко, търсенето на гарнитура не е лесно за мотоциклет, а направата и от клингерит изисква разходки, които без МПС в София представляват известна трудност.

Предния път, когато бях свалял капака, към гарнитурата допълнително бях използвал силикон, за всеки случай, по следната процедура:

1. измиване и обезмасляване на капака добре
2. намазване с тънък слой силикон на капака
3. слагане на гарнитурата
4. намазване на гарнитурата
5. затваряне на сглобката
6. завиване на винтовете.

Бяха ме предупредили да мажа тънко силикона, понеже има опасност от прекалено многото да се разтече в двигателя и да запуши някоя маслена магистрала и да пре*бе двигателя.

Този път направих слагането на силикона по същия начин, но без гарнитура. В последствие, при паленето на двигателя започна да тече масло от ръба. Бавно, но неизменно.

Оказа се, че съм направил глупава грешка. Правилната процедура за замяна на гарнитурата със силикон е малко по-различна, именно:

1. измиване и обезмасляване на частите добренамазване на 1 мм слой от силикон на капака
2. изчакване да засъхне за 5 минути
3. с мокър пръст или шпатула внимателно подравняване и премахване на големите наслагвания.
4. слагане на мястото без да се затягат винтовете, но достатъчно завито за да не влиза прах
5. чакане час-два да се втвърди силикона
6. затягане на винтовете

По този начин при втвърдяването силикона запазва формата си и най-вече дебелината си, за да може при затягането да уплътни неравностите по капака и двигателя.

Просто, нали?

Един прител биолог инспектира крайния резултат и заключи, че се е развила бактериална инфекция. Подозирам че причината е донасянето на ягодите от почва, и съм пренесъл някоя бактерия с тях. И понеже събуждането на растенията беше доста рязко, явно не са успели да си активират имунната система (да, и растенията имат такава!) достатъчно бързо (което са можели да направят при естествени условия и бавното размръзване на земята), и бум - станали са жертва на бактериите. И оттам бактериите са разказали играта и на другите растения...

Затова повече няма да вкарвам растения отвън - само такива, развити на място.

Направих префасониране на градинката. Измих съдовете с белина, за да премахна каквото е оцеляло от бактериите, а керамизита преварих, че е много порест и белината можеше да пропусне нещо.

Тоз път съм решил да садя домати "Биволско сърце", които в момента никнат в една паничка и хартия, напоена с вода. Здраве и живот ще мааме доматчета след два месеца!

Философията на откачането е, че когато те налегне депресия, трябва да избягаш в някакво хоби.

Е ... защо трябва да се чака до 30 за да се достигне до екзистенциалната криза? В крайна сметка всеки се движи през живота със своето си темпо.

Апропо, равносметката е че кризата след последното гадже я оправих с мотора ... сега като си спомня с какъв замах го взех ... и гараж си наех. Пък и докато разшифровам как работи резервоара имаше и периоди на тикане до най-близката бензиностанция. Изобщо - мотора е като жена - гледаш си го, поддържаш си го, трошиш сума пари, и накрая ти се фръцва ...

Всъщност най-много ме впечатлиха следните наблюдения на автора:

Длъжен съм да предупредя читателите, че всички изброени хобита (освен караокето) водят до някаква степен на социален аутизъм.

Първият етап е момент на детински възторг от това, че си скъсал синджирите на ежедневието.

После хобито лека-полека започва да обсебва мислите ти. Ставаш разсеян и леко отнесен, както когато си влюбен.

Започваш в компания да говориш само за хобито си и да се чудиш защо другите не споделят твоето въодушевление. Ебати рендетата!

След това започваш да търсиш компанията на хора със същото хоби, а те не са много.

И с мен така ...

Обезателно четиво!

Не е така! Едно от хобитата ми е градинарството . Гледам един много сладък фикус ... понастоящем леко изсъхнал по независещи от него обстоятелства. Известно време гледах и горски ягодки, от които изядох точно две .

За да демонстрирам на приятелите ми, че причината за бруталното обезвкусяване на днешния зарзават не са ГМО, оранжериите или хидропонното отглеждане, реших сам да си направя хидропонна градина. Ето снимки от нея!

Засега сме на ръчно управление . Остава да успея да програмирам джвъчката, която да пуска помпичката в регулярни периоди. И съм я сложил във станиол за да не се развиват водорасли .

Първо, ягодите ми са генетично модифицирани! Единия сорт е със жълти плодове.

Второ, използвам стриктно неорганични методи! Никакви ферментирали, бъкани с ешерихия коли и разлагащи се плевели фекални материали не бих сложил на растенията ми - само 100% изкуствени торове Кристалон, разтворими във вода. Търся си специални торове за хидропоника, но поне за първата реколта едва ли ще имам проблеми.

За капак я осветявам не просто с изкуствена светлина, ами с луминисцентна лампа! Нищо общо със "естествения" слънчев спектър!

Нищо натурално не ща да ми замърсява градинката, ей! Няма да ви оставя възможност за оправдание като ви донеса първата реколта, да ми обяснявате че е вкусна, защото съм ги гледал натурално!

Аз лично съм уверен в резултатите. В крайна сметка, ако натуралното беше толкова хубаво, защо в последните 4 000 години се опитваме всичко около нас да го направим изкуствено?