P.Christ написа:

Днес ми споделиха за една адски интересна многочасова (оооо да!) лекция на Насим Харамейн. Та в нея (докато имах възможност да гледам - видеото е в 45 части по ~11 минути - почти 8 часа и половина; днес свободното ми време ми стигна до 15-чата част) се говори за неговата визия за "теория на всичко". Доста от нещата, които говори всъщност на пръв поглед изглеждат доста логични, но кой знае.
Пиша го в тази тема, защото фракталите имаха една от главните роли в неговата теория. Надявам се тия дни да успея да я догледам докрай.

I'm crying because I'm stupiiiiiiiid.

нашия герой д-р Шелдън Купър се намеси подобаващо

Well that's no reason to cry; one cries because one is sad. For example, I cry because others are stupid and it  makes me sad.

Напълно разбираемо, наивността на някои хора може да те докара до сълзи. И, разбира се, има другия тип хора - псевдоучените. Забележителна е скоростта с която техните писания могат да те накарат да си зададеш въпроса дали обитавате една и съща вселена. Четейнето на писанията им редовно ме докарват до сълзи ... от смях.

Последното нещо което разучих по-подробно е статията на Насим Харамейн Шварцшилдовия протон. Не мога да не отбележа, че статията определено бележи нов връх на фундаменталното неразбиране на реалния свят, демонстрирано майсторски  от автора в другите му трудове (и дискутирано в предната ми статия за неговите резонансни графики).

За разлика от повечето негови колеги, които пледират за достоверност с простотата на разсъжденията си, Харамейн използва доста труден жаргон със същата цел. Освен че бъка от неологизми, огромна част от "фактите", използвани в сметките му са или спорни, или направо абсурдни.

The quantum vacuum density is given as

Уооооу, заааадръж малко. Какво значи плътност на вакуума? Нали уж вакуума е празно пространство? Да, разбира се,  но това че е празно пространство не пречи да действа на обектите. Нашироко въпросът можете да прочетете тук (барабар с обяснение какво е това "zero point energy" и има ли то почва у нас), но накратко, оказва се че вакуума действа отблъскващо в известна, много малка степен, все едно има налягане. В термините на теорията на относителността това се нарича космологична константа.

Това налягане е сила, която върши работа, и  съответно количеството работа можем да преобразуваме в еквивалентната му маса. Хубаво, но колко е това налягане?

Ако използваме за пресмятането теорията на относителността, тя дава експеримент, с който можем да го проверим, и до момента проверките показват горе-долу 0, вероятно мъъничко над 0, някъде от порядъка на .

Ако опитаме да пресметнем това налягане, използвайки квантовата механика, то имаме тъъъничък проблем. Не можем . Съвременната квантова механика още няма математическите инструменти с които да го направим, така че, използвайки частични приближения и донякъде спорни допускания, има няколко възможни стойности сметнати досега, и те са или безкрайност, или много голяма (от порядъка на ). Но дори за тези резултати се правят допускания, които вероятно не са верни и никой физик не смее да твърди колко точно е. Най-точния отговор е, че не можем да го сметнем все още от квантовомеханична гледна точка.

Това, разбира се, не пречи на Харамейн да си извади изважда това число по-горе от там де слънце не огрява и да го използва в сметките си.

А сметките ... те са покъртителни. Взима така цитираното огромно число, взима размера на протона и смята колко обем има топче вакуум с размера му, и смята масата на това топче вакуум. Разбира се, получава огромна маса.

Всеки знае, че огромна маса, събрана в малко пространство, става черна дупка. Размера, до който трябва да е свита масата се получава от решението на Шварцшилд на уравненията на Айнщайн. Този размер се взима за дефиниция на размера на въпросната черна дупка, понеже всичко, която се приближи на повече изчезва безвъзвратно.

По сметките на Харамейн тази маса ще е достатъчно компресирана, за да се образува черна дупка. И започва едни обяснения как една такава хипотетична черна дупка няма да прилапа съседите си протони, как може силното взаимодействие на тези протони помежду си да се обясни като гравитационно, и т.н.

Има само един дрееееееееебничък проблем:

Therefore, only of the mass-energy density of the vacuum is required to form a “Schwarzschild proton”.

Хех, оказва се че така направената черна дупка ще е бая по-голяма от протон! Колко по-голяма? Около ПЪТИ по-голяма ... като вземем предвид размера на протона, това прави 10^26 метра, или около 10 000 000 000 000 светлинни години, кажи-речи протона му е 1000 пъти по-голям от вселената. Но какво са няколко вселени между приятели? Обяснението на Харамейн:

This contribution from the vacuum may be the result of a small amount of the vacuum energy becoming coherent and polarized near and at the boundary of the “horizon” [1] (Sec 4 pgs 11-16) of the proton due to spacetime torque and Coreolis effects as described by the Haramein-Rauscher solution [2, 3].

Даа ... кохерентност и поляризация, пък и усукване на време-пространството и ефект на Кориолис, сега се чувствам почти убеден. Ако беше написал и квантов и щеше да е ясно на всеки че е прав!

Надолу не става ясно автора дали използва така сметнатата маса, или решава, че тъй като размера на протона е еди колко си, значи масата му трябва да стане се редуцира до маса на черна дупка с тоя размер (сиреч ПЪТИ по-малка). Подозирам че я редуцира, понеже горе намекна, че само тоя миниатюрен процент от енергията е нужна за получаването на протона, значи, видиш ли, дай е да зачеркнем излишъка и да фантазираме друг път къде точно изчезва.

Продължаваме с умопомрачителните сметки:

We now calculate the velocity of two Schwarzschild protons orbiting each other with their centers separated by a proton diameter. We utilize the force from Eq. 5 to calculate the associated acceleration

...

Then v = 2.99 10^{10} cm / s . Thus, v = c , the velocity of light.

Пффф ... нека проверя дали съм разбрал правилно.

Имаш черна дупка, и около нея тяло (което пак е черна дупка, но все тоя) обикаля по хоризонта на събитията, без да пада вътре. Въпрос за милиони - колко е скоростта му? При положение, че ПО ДЕФИНИЦИЯ хоризонта е там, където светлината едва-едва избягва, то по дефиниция скоростта на тялото трябва да бъде равна на скоростта на светлината!!!

Нататък нещата не се подобряват, но навлизаме в територия със по-сложна физика и в крайна сметка е безпредметно да му изброявам глупостите една по една.

И да завършим с любимата му графика със "закона" за скалирането на масата къмто радиуса на обектите. Ей вижте де е нашибал този фантастичен негов протон:

Имайки предвид, че Шварцшилдовия му протон е всъщност черна дупка, не ми се струва особено странно че е точно на една линия с планковата черна дупка и пулсара (една идея по-лек от черна дупка с тоя радиус).

Та едно кратко резюме на статията:

Минуси:

• тъпкано с неологизми
• данни измъкнати от там де слънце не грее
• използване на слаби теоретични разработки
• удобно пренебрегване на данните, когато оборват теорията
• тавтологии представени за смислени заключения
• липсва смислена библиография, с чието прочитане читателя да осъзнае написаните глупости

Плюсове:

• има достатъчно от думичките квантов, протон, относителност, резонанс, кохерентност, радиация, аномалия и т.н. за да заблуди читателя, че автора има дори най-бегла представа какво пише

Да се чуди човек да смее ли или да плаче, като чете коментари за статиите му ...

Основнат графика във всичките му статии които съм чел е следната, чрез която той обяснява неговата "резонансна" теория, демек че вселената следва линеен закон в отношенията маса/размер от малкото към голямото. И това би трябвало да е знак за космическа хармония. Или нещо такова.

Ето я:

Колко глупости можеш да побереш в една графика

Защо тази графика е нелепа? Първо, трябва да знаете свойствата на логаритъма! Те не са толкова естествени, колкото си мислим.

Ето един комикс който обяснява много добре ефекта. Забележете че log е обратната на експоненциалната функция, т.е. представете си графиката завъртяна, т.е. движим се нагоре.

Забележете как бавната скорост от 1 м/сек, в началото предизвиква движение нагоре с 1 м/сек, с 2 м/сек и така нататък. Работата е че това "и така нататък" забързва доста бързо, и хич не е интуитивно че се движи СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА (прибл. 299 000 000 м/сек) само след 20 метра!

Тук се таи първия проблем с графиката на Харамейн. Нека приемем че моделът му е правилен, по графиката можем да оценим че в неговите сметки по вертикалата масата на вселената е  приблизително 58 единици, докато предвиждането на модела казва че е около 53. А какви са единиците? Логаритмични. 5 единици разлика не е много, нали?

ГРЕШКА! Всъщност 5 единици в логаритъма значи разлика 10 на пета степен разлика! Тоест според модела на Харамейн вселената би трябвало да е 100 000 пъти по-лека. Но досега сме видяли 4% от масата на вселената, значи това противоречи на фактите!

Другата забава е с размера на вселената. При неговите предвиждания вселената трябва да е около 10 логаритмични единици по-голяма! Това значи да има 10 милиарда пъти по-голям радиус със същата маса, тоест 10 000 000 000 по-малка плътност. Това е абсолютно невъзможно, тъй като имаме основните данни за размера на Вселената и плътността и с много по-голяма точност. Фактите просто са против хипотезата.

Дори само този факт показва колко грешен е неговия модел.

Нека минем към друг спорен момент - избирането на точките които му вършат работа. Именно, в графиката му има три големи части, които въобще можеше да бъдат обединени, понеже силите, които ги командват са едни и същи.

Брех тази линия нещо не ми се вижда много добре описваща данните

Първата група, вселената, галактиките, суперклъстърите и слънчевата система се организират само и единствено под действието на гравитацията! За тях няма абсолютно никакво отношение дали има или няма слабото, силното или електромагнитното взаимодействие! ТЕ СЕ КОМАНДВАТ ОТ ГРАВИТАЦИЯТА, и заради това тяхния размер зависи  пряко от масата им! Затова е логично да са близки до линейните, макар че квадратичен fit изглежда доста по-добре описаващ данните. Забележете че не е единствения начин да се направи този фит в графиката.

Хоризонталната линия рано или късно пресича всяка нехоризонтална...

Втората група са звездите и космическите тела с макроразмер - астероиди, планети, звезди. При тях силите на гравитация също са водещи, като заради триенето между частиците имаме три варианта - звездите, които са активни и са по-леки отколкото показва простото отношение на Харамейн (при това колкото са по-големи, толкова са с по-малка плътност, отдавна установен факт), планети, които се удържат от сплескване поради електромагнитните сили, и черни дупки, които не са удържали това сплескване. Това значи, че за приблизително еднакъв радиус има ОГРОМНА разлика в масите, което дава възможност да се подберат примери които да съвпаднат добре с начертаната графика.

Третат група са микрочастиците. Тук става още по-забавно. Най-вляво виждате планкова черна дупка, която разбира се се определя от гравитацията. Подозрително точно е уцелена от графиката, може би има причина? Космическата хармония ... за хората незапознати със свойствата на квадратичния fit на моделите!

Когато основната част от данните са скупчени в една групичка (група 1) един outlier може сериозно да премести графиката. Проста илюстрация:

При хубаво що-годе кръгло клъсрче от данни всяка линия минаваща през центъра на клъстера е добре напасната

Малкото червено кръгче премахва алтернативните линии като възможности, защото за другите линиик синьото разстояние се добавя към грешката, а модела се строи да е с минимална грешка!

Реално тази черна дупка може да е изключение (което тя е!), но добавяйки я в модела тя го изкривява много!

Накратко, Харамейн си избира едно клъстърче от данни (група едно), един аутлайър (микроскопичната черна дупка) и след това избира кои звездни обекти да използва за да получи правилната графика! Въпреки това тя пак дава безумно неточни предвиждания за размера и масата на обектите във вселената. На всичкото отгоре отделните и части се обясняват лесно в съответствие със познатите ни физични закони.

И в случай че си мислите че съм захванал единствената му грешква в книгите ... Ако имам време скоро ще опиша основните му фактологични грешки в The Origin of Spin и The Schwarzschild Proton, но само ще кажа че ако учените имаха такова фундаментално неразбиране на реалния свят като Харамейн, още щяхме да правим изследвания в кой край да държим буздугана ...

Интересна е мисълта на James Randi от клипчето му в Ютюб, която той споделя относно парапсихолозите, но според мен доста точно описва болшинството автори на псевдонаучни твърдения.

Most of these parascientists are grandly sewed and confident when surrounded with enough misapplied technology, and when it reflects regular, recognized lab procedures well enough, it brings them great comfort. They freely use electronic systems that would provide useful data in the hands of real researchers, and displays of these bells and whistles lend an atmosphere of authenticity that can encourage acceptance (and funding!) from those who don't venture, or even care to, grab the cheesecloth.

Тук е редно да зададете въпроса: "Хубаво де, ама вярваш ли че съвременната физика е точна и няма място за напредък?". Отговорът ми е от две части:

1. Вярата няма нищо общо когато се разискват факти. Съгласен съм да отхвърля текущите познания в момента в който се появят добри данни за това.
2. Убеден съм, че в бъдеще ще видим кардинални промени във физиката и нашето разбиране за света.
3. Два пъти по-убеден съм че тези промени ще дойдат от сериозни хора, изучили грешките на предците си и измислили подобрена теория, която да съвпада с фактите, а не от псевдоучените без грам знания, без никакво разбиране на научния метод!

Например, ето една интересна статия от преди няколко месеца Erik Verlinde, математик който показва интересен паралел между гравитацията и ентропията. Идеята изглежда солидна, засега няма много технически детайли, но времето ще покаже. Аз вярвам, че дори да не успее да доведе до преразглеждане на съвременната физика в термините на теорията на информацията, поне ще даде важни прозрения за връзката между двете. Най-важното обаче, е че като истински учен Verlinde търси проблеми в хипотезата си и я разпространява сред научните среди, където именно се спотайват умовете които могат да я опровергаят.

Сравнявайки я с умствената чикия на Харамейн, мога само да чувствам тъга, че  незапознатия с елементарната физиката и основни умения на скептик човек трудно може да направи разликата между двете...