Горе-долу по този начин ми звучат разказите, в които се дискутира "консуматорското общество", след които се чувствам като единственият луд, който се чуди какво му е лошото да има стотици хиляди хора, които се трудят за да осигурят по-удобен живот за себе си и близките си.

Човек и добре да живее, попада на някоя социалистическо недомислие.  Клипът е доста популярен, затова пък пълен с глупости и недомислия, полуистини и откровени лъжи.

Например обяснява се как в Америка били останали само 4% от горите. Как хората там са се примирили с това, питате вие. Ами не са, просто това, което твърдят не се е случило!!! В момента в САЩ има повече гори, отколкото когато Колумб е отишъл! Дори в България горите се УВЕЛИЧАВАТ, което го пишеше в оригиналната кампания на WWF през 2009-та година, обаче е изтрито дори в старите им страници. Ето ви статия за Европа, която казва пак същото - горите се увеличават! Явно не е добре за рекламата на бизнеса да решават проблем, който не съществува.

Изобщо се потвърждават думите на Чърчил:

Комунистът е като крокодил - когато си отвори устата не можеш да познаеш дали се опитва да се усмихне или се готви да те изяде.

-- Уинстън Чърчил

По някое време стигаме до екстернализирането на разходите, което не го разбират и все пак се опитват да го изкарат като ужасно нещо! Имало десетки или стотици хора, които не получават "каквото заслужават(tm)", и за това ние имаме възможността да получим продукти на невероятно ниска цена. И без съмнение това би трябвало да ни натъжава, обаче сме прекалено заети да се кефим на факта, че получаваме евтини продукти.

Тирадата с компютъра ми напомни на една книга с коментар как би реагирал човек от средновековието ако пред очите му попадне мобилен телефон, без поддържащата система от кули и жици за пренасяне на данни ... как най-добрите техници по онова време могат да регистрират странният материал, от който е направен, металите и смолите в платките, но чиповете, бидейки силициеви блокчета, ще са просто парче камък ...

И така съвременният варварин отваря компютъра и вижда, че от поколение на поколение основно се сменя някакъв чип и се чуди защо трябва да сменя и другата част на компютъра, и как гадния инженер го принуждава като прави формата на чипа различна. Тези нереконструирани варвари не просто си нямат никаква идея как работи компютъра и каква прецизност и синхрон на действието се изисква от цялата архитектура. Тези варвари, на който десетилетния опит и труд на стотици инженери позволява да използват компютъра като магическа кутия и с натискане на бутон да гледат филми, да пишат статии и редактират скапани социалистически клипчета, има наглостта да дават акъл на тези хора как се правят компютри!

Не че го демонстрират като ПРАВЯТ компютър, просто философстват по темата, без каквато и да е връзка с реалността. Напомнят на Цайтгайст.

Социалистическата дилема в случая се свежда до просто лицемерие - зад всички критики и изфантазирани проблеми искаме хем да потребяваме - бързи и лъскави компютри, бързи и лъскави коли, бързи и лъскави жени - хем да се подмокряме от кеф че не употребяваме ресурси. За целта заклеймяваме като неморален неотменният стремеж към усъвършенстване и продуктивност, странно наподобяваща забраните за секса от църквата...

И накрая завършват с култовата реплика "Хората са създали системата. Ние сме хора, затова можем да я променим" ... което е вярно. Без съмнение хора са създали индустрията и икономиката, обаче не вашия сорт хора, а нормалните и продуктивните хора. И че можете да я промените - можете - както всеки хулиган може да осъществи мечтата си да има кола като моята, като просто я открадне или унищожи - което социалистите отдавна и правите...

В епохалната си книга "Пътеводителя на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс с абсурдният отговор 42 надълго и нашироко се подсмихва как имаме интуитивното усещане, че отговорите са важни, обаче рядко осъзнаваме колко по-важни са въпросите. 

Например да вземем класическият аргумент на креационистите против еволюцията, този за "нередуцируемата сложност". Очевидно е, че окото е сложен инструмент, чието действие зависи от пефектното съчетание на всичките му части, и че ако само някоя от тях липсваше просто нямаше да действа (т.е. е нередуцируем).

Обаче вероятността един такъв сложен орган да възникне по случаен начин е практическа нула, поради което на въпроса "Каква е ползата от половин око?" се очаква отговор "Никаква", последвано от бързото възприемане на една или друга религия.

"Никаква" е действително верният отговор, но на грешния въпрос. Органите не еволюират парче по парче, а едновременно, и докато половин око би било безсмислено, око, което възприема светлина наполовина по-зле всъщност би било доста полезно в борбата с организми, които нямат и толкова.

На темата ме размисли днешната статия от в. Капитал "В страната на ГМО", дискутираща последиците от въвеждането на ГМО култури в земеделието в САЩ и всяческата борба на зеленоглавите против това същите да се въведат в Европа.

Накратко - по-големи добиви, по-малко пръскане с отровни препарати, а цената на семето се компенсира от намалените разходи за пестициди. И разбира се, всички тестове в продължение на 10 години показват, че по хранителни качества са неотличими от "конвенционалните" култури. Направо да се чуди как изобщо някой може да протестира против това.

Обаче зеленоглавите са като дините, отвън са зелени, а отвътре - червени. Всичко грешно в тяхната идея за ГМО-то може да прочетете в следния коментар:

Предполагам, че в Етиопия моделът може и да сработи...
Но Европа категорично трябва да го отхвърли. Все пак, европейците сме достатъчно богати, за да експериментираме със здравето си, за някакави там 50-60 € /месец.

Просто натискът за забрана на ГМО се основава не дали са вредни, а на презумцията че "те" (зеленоглавите) знаят по-добре от другите какво е добро за всички нас. И вместо да се зададе въпросът "има ли право една клика да командва живота ни и да ми казва какво имам право да правя?", имплицитно се приема отговор "да" чрез директното задаване въпроса "трябва ли да забраним ГМО?".

После трябва ли да се чудим на коментари от типа на

В Индия много фермери безуспешно се мъчат да се върнат към традиционния памук, когато са усетили как ги стисват за гушата и затъват в кредити.

Което, разбира се, е аргумент понеже ... явно трябва да забраним всичко, което пречи на фермерите в Индия да ринат печалби от производството на памук със стари и неефективни методи. Предлагам следващата мярка е да забраним да се произвежда пшеница в Добруджа, понеже в Пирин на ливадата е трудно и пиринчани са неморално ощетени от производството на пшеница там, където може да вирее.

Но никъде нуждата от задаване на точни въпроси не е по-голяма от политиката, и по-специално сблъсъка на политиката с икономиката - МРЗ. Поредния дебат за повишаването и отново акцентира върху отговорите "целта на увеличението е да се подпомогнат хората с най-ниски доходи" или "да се гарантира достойно заплащане на труда", който отговор отново е верният отговори на грешния въпрос!

Въпросът, на който се отговаря, е "какво искаме да постигнем с увеличението?", което обаче ще се съгласите, е напълно различен въпрос от "какво ще постигнем с увеличението?". 

И тъй като абсолютно никъде в закона не се упоменава задължение на работодателя да наема който и да е, ефекта от мярката ще бъде уволняване на хора, чийто труд не носи добавена стойност поне 400 лв на месец (270 + осигуровките и данъците), административно вдигане на данъците на самоосигуряващите се - дребния бизнес и увеличаване на сивия сектор.

Докато и второто и третото са леко, но неотменно отрицателни ефекти, първият е хем неморален, хем унищожителен за десетки хиляди семейства, и накрая създава допълнителна тежест на осигурителната система.

Всичко това може да бъде избегнато ако само се замислим какъв въпрос се задава, маскиран като "искате ли повишение на минималната работна заплата?"! Въпросът е "искате ли да ви бъде забранено да работите за по-малко от х пари на месец"! Е не звучи много примамливо, но за сметка на това е факт.

Въобще странна идея е да защитаваме правото си да работим като забраняваме да работим, но в социалистическата политикономика подобни неща са често срещани.

Подобна е ситуацията и ако (когато?) се стигне до дебат "да се забрани ли употребата на леките наркотици като алкохол и цигари в цялата държава".

Очевидно въпросът, който се задава не е "да се забрани ли на пушачите и алкохолиците (т.е. другите)", а е "да се забрани ли на мен да ги употребявам?"!

Защото аз мога да не пуша и да не пия, при което законът няма да ми навреди, но ако пуша и пия такъв закон ще ограничи свободата ми, именно моята, а не на съседа или другарчето. А не считам, че рационално мислещ човек може да бъде ЗА ограничения на собствената му свобода.

Гърция е в криза. За 10 милионна държава с малка територия, в не особено благоприятен климат и особени залежи на природни ресурси, натрупаният ВЪНШЕН дълг от 328.6 Евро са един невъзможен за изплащане товар. Официалната статистика е 160% от БВП, само че дали можем да имаме доверие на цифрите БВП публикувани от същите хора, които с години наред лъжеха за размера на дефицита си?

Важните въпроси са три - защо се стигна до там, как се стигна до там и какво трябва да се направи. Второстепенен въпрос е и кой е виновен, и там съм категорично несъгласен с авторите.

Как се стига до там?

Много години растеж на реалното заплащане без повишаване на производителността и раздуване на държавните харчове с много по-голям темп от нарастването на БВП.

Защо се стигна до там?

"Защо"-то логично следва същата линия. Защото повече от 10 правителства са купували гласовете на гражданите си по най-лесният начин - като им дадат държавна заплата. И то какви заплати! По-големи отколкото в частният сектор, именно секторът, който изработва благата. Защото натискът на популистите, подплатени със социалистически лозунги за достойно заплащане и "правото" да мързелуваме на държавна работа е бил предостатъчно голям за да може темпа на харчовете да надминава темпа на растеж на БВП.

Какво трябва да се направи?

Какво прави една фирма ако не може да си плаща задълженията? Обявява фалит, разпродават се активите и по списъка с кредиторите се удволетворяват вземанията.

При държавните дългове нещата с по-пипкави, защото държавата все пак има териториален суверенитет, но това което при частна фирма се постига с помощта на репресивния апарат, сравнително лесно може да бъде постигнато с политически натиск. Защото ако Гърция не си плаща вземанията, въпреки че може, просто ще бъде оставена в международна изолация, което едва ли ще и помогне за развитието и това е добре да бъде осъзнато от въпросните гърци.

И разбира се, кой е виновен?

Гърците, как кой? Как въобще може за една демократична държава да се твърди, че управлява не друг, а точно нацията?

Ами да, крайно време е да проумеем, че управляващите са поставени там за да управляват нашите пари и да поддържат сигурността и инфраструктурата, понеже отделният човек не може да го прави. И че е наша отговорност да изискваме и тяхно задължение да ни дават отчет за какво точно се ползват тези пари, а не разни г-да с надуто его и напомпани мускули да ни обясняват, че те строят спортни зали, стадиони и магистрали.

Единият от политиците, цитирани във филма, каза директно, че парите са изпапани и от политиците (във вид на гореспоменатия подкуп) и от редовият грък във вид на надути пенсии и нереалистично големи заплати.

Другата точка е въпросът за "конкурентоспособността" на гръцката икономика и как фиксираното и стабилно евро им пречило да си девалвират валутата. Ами нали точно това е идеята на стабилната валута!

Какво става в една държава с висока инфлация? Държавата печата пари във вид на "заеми" (държавни облигации), пуска тези пари в обръщение и вместо в един хубав ден да ги върне, т.е. да ги изтегли от обръщение, просто печата нови. И тези нови пари раздуват паричния поток и водят до инфлация.

А тази инфлация, коригирана с икономическият растеж, представлява точно частта, излапана от непродуктивната част на едно общество - държавния "сектор".

И когато Германия има инфлация 2%, а Гърция 10%, това значи че доста повече от благата в Гърция биват похабени от държавната администрация, отколкото в Германия.

А зад тези 10% стои реална продукция, която ако не беше унищожена би могла да е основата на разрастване на производството и замогване на населението, както е в Германия.

Е да, ама дефицита в Гърция не беше 1% колкото е в Германия, а над 1о%, и тези 9% са доставени точно от заеми, които реално изнасят голяма част от капиталът от държавата към кредиторите и. И когато имаш дългове от 160% от БВП е пределно ясно, че трябва година и 8 месеца да работиш само за да си изплатиш дълга, или че държавата от наше име е изяла предварително продукцията на цялото общество за тази година и 8 месеца.

Ето за това Гърция "губи конкурентоспособност", и вината не е в еврото и принудителната финансова дисциплина! Както и България го направи миналия век - защото когато държавата консумира огромна част от капиталът на нацията, вместо да ни остави да го употребим за създаването на повече капитал, следва разоряване, фалит и безработица.

И дали механизмът ще е огромен външен дълг или хиперинфлация, ефектът върху хората може да се обобщи с една груба дума.

Може да ви изглежда смешно и нелогично, но на това "ако" виси цялото общество и света около нас. А яркото потвърждение на ефективността на този принцип е факта, че единственият обществен строй, успял да издърпа обществото от от канавките, болестите, гладът и мизерията за хилядите години цивилизация разчита не само на възможността да получим личната изгода, но и на защитата на личната изгода от обществените паразити. Това е един разказ за тях.

Има една особена порода книги, наричани self-help, self-improvement, или накратко самопомощници, които хората, които не разбират от книги обичат да четат. Примерите са толкова много и всеобхватни, но ако в описанието на книгата има безумно лъскане на егото на читателя за това колко е умен че си е взел книгата, вероятно тя е една от тях.

Мотото на тези книги винаги е, че, противно на всички факти, всеки е уникален и почти съвършен индивид с голяма душа и сърце, с над средната интелигентност, и разбира се, всичко което желае му се полага, само да се размърда малко и да върши това, което му казва книгата. Това, без да влизам в детайли, са пълни глупости, и то не само защото книгите са писани от индивиди с, да кажем, подозрителна квалификация.

Всички факти сочат, че мнозинството от хората са дребни и завистливи душички, готови да преебат другарчето за пет лева. Около 50% от хората са с под средната интелигентност, като има предостатъчно индивиди по-глупави от столът, върху който седят. Дори бих казал нещо повече, само всеобхватната им некомпетентност им пречи да направят живота на всички останали ад.

Първи пример, истерията покрай отварянето на първият магазин за мебели ИКЕА в България. В каталогът, който смея да твърдя е уникално изчерпателен за българските условия, има някои мебели, които са по-скъпи в България, отколкото в Англия. Леле каква социална несправедливост - да ни "цакат" гадни международни капиталисти, и българинът да е толкова глупав, че да си мълчи! О, ужас, ужааас ...

Естествено никой не обяснява как може да не е скандално с години АИКО и другите вериги да продават мебелите си на безбожно високи цени, и дори с намаленията да са по-скъпи, отколкото в ИКЕА, но това не е повод за скандали и изблици на социален вой, а в момента, в който ИКЕА отваря магазин, който много от нещата са по-евтини от АИКО, но по-скъпи отколкото на някои им се иска, изведнъж става неморално и антисоциално... Или е социално отговорно местните да трупат печалби на гърба на хората, а когато дойде някой да им развали седянката изведнъж става лош?! Уви, рационално мислещите са малко...

На запад нещата стават дори по-гротескни. От десетките хиляди "протестиращи" в Лондон се оказа, че 3/4 са криминално проявени! За какво точно протестираха не стана ясно, обаче какво постигат е повече от очевидно - ясна демонстрация с всичко грешно в социалистическата държава. От една страна десетки хиляди вандали живеят на социални помощи, по-големи отколкото моята заплата. И когато същите крадат и трошат, това се оправдава от "социално-отговорните" индивиди, като "отговор на репресията на гадните капиталисти". И пак същите тези лоши хора, експлоататорите, които им плащат социалните помощи, в знак на благодарност осъмват с ограбени и унищожени магазини.

По дяволите, спомнете си комунизма и докъде ни доведе диктатурата на пролетариата, т.е. диктатурата на невежите и глупавите...

Воят на социалните паразити не ме впечатлява толкова, колкото факта, че доста на пръв поглед интелигентни хора застават в една линия с протестиращите за щяло и нещяло, особено в защита от собствените си интереси! Когато синдикатите в МВР заплашат с протест, че са им ниски заплатите, кой мислите ще им покрива увеличението??? Г-н Борисов, г-н Цветанов, или милионите български производители? Когато железничарските синдикати заплашат с протест, за чия сметка според вас ще са повишените им заплати, и милионите, наляти в бездънната каса наречена БДЖ?

Организираните протести винаги са в ущърб на всички останали, а лозунгите за справедливо заплащане, социална справедливост и т.н. са просто кухи фрази, оправдаващи извиването на ръцете на една група хора от друга. Когато работодателя на шивачката я "цака" с ниска заплата, това значи евтина стока за мен и другите клиенти. Ако маржът на печалба е достатъчно голям това отваря възможности за конкуренция, местна и вносна, която неминуемо смъква цените и същевременно вдига заплатите. Разбира се същото прави и моят работодател, защото иска той да си изкара печалба, и на опитите му да ми даде по-малко пари е моя лична отговорността да противодействам.

Естествено някои хора по-лесно могат да извоюват по-висока заплата. Ако имаш специализирани или широки знания, добра фирмена култура и, разбира се, работодателя му се налага да се конкурира с други за твоя труд, естествено е че ще получаваш и по-висока заплата. Та нали това ще амбицира други хора да се квалифицират повече, за да те "изместят". Нима подхранването на такава амбиция не е полезно за обществото?!

Аз всъщност не се сърдя за такива амбиции. Защото с квалифициран персонал един ден може би аз ще си направя фирма? Или ще дойде друг конкурент на моят работодател, привлечен от квалифицираната работна ръка, което пак ще тласне заплатата ми нагоре! Пътища много, и дори аз да не мога или не искам да ги извървя, считам за важно другите да имат тази възможност.

Както и ИКЕА в следващите години без съмнение ще "извива ръцете" на българските производители в опит да смъкне цените и спечели пазарен дял. Въпросът е са ли тези усилия похвални, или противопоказни за добруването на обществото ни има очевиден отговор, и макар и да не се връзва със социалистическата доктрина е единственият верен.

Вече няколко дена минаха от поредния акт на религиозно насилие във вид на масово клане, този път в Норвегия. Поредната изперкала жалка душичка, прочело в антично фентъзи нещо повече от копнежите и моралистичните басни на авторите му.

Въпросът който трябва да си зададем е учудва ли ни това? В крайна сметка коранът е просто един препрочит на абсолютно същите догми, донагодени към живота там, където се е зародила религията. И съответно ако приемаме за нормално една група изперкали вярващи (мюсюлмани) да си устройват масови кланета, как може да ни учуди, че друга група изперкали вярващи (християни) прави масови кланета.

Впрочем за илюстрация можем да направим паралел със Сциентологията, чиято църква е основана от Л. Рон Хъбард, автор на фентъзи. Чудничко какъв ли е бил редакторът на библията...

Когато се преговаря с терористи, има едно правило - не се преговаря с терористи! Не е случайно - ако норвежкият касапин покаже, че с терористични атентати общественото мнение може да бъде повлияно, каква смятате че ще е реакцията на другите негови изперкали колеги? Позицията на някои медии и личности, че убийствата на невинни деца и младежи трябва да бъде повод да се прегледа имиграционната политика е твърде близко до успех за терориста.

Жалко е, че, не без помощта на медиите, в последните години започнахме да забравяме, че тероризма не е започнал с исляма и няма да приключи с него. ИРА и баските сепаратисти въпреки че са относително разоръжени, все още представляват опасност. Всъщност това, което обезоръжава тези групи не е толкова ограниченията за носене на оръжие, колкото относителното забогатяване на населението в тези страни, разкриващо смъртта като доста непривлекателна алтернатива на поредната доза Презкурин.

Но борбата с варварските практики на религиозния фанатизъм не завършва със заклеймяването им в блога или форумът, а само започва. Същите тези "кръстоносци" продължават да влияят на законодателството и обществото по всички останали теми от живота - за или против абортите, за или против еднополовите бракове, за или против вероучението в училищата, еволюцията - факт или факт - и така нататък.

Протестите против еднополовите бракове са характерен пример за религиозната шизофрения. Явно е, че мъжете и жените сме различни, но всички мъже и всички жени са еднакви и трябва да искат да правят секс само с хора от другия пол. Освен това религиозните фундаменталисти са твърдо за защитата на личната свобода, именно личната свобода да правим каквото си искаме, стига то да е това, което ни казват те.

И докато толерираме тесногръдите им разбирания да определят обществените отношения едва ли някога ще надраснем тероризма като метод за "решаване" на проблеми...

Журналята веднага клъвнаха, и започнаха да отразяват едни сърцераздирателни изявления... как еди коя си група била твърдо за религиозната толерантност, как президента хич не му харесвала религиозната нетолерантност, на Бойко етническия мир му бил най скъп. Стигна се дотам, че в остър пристъп на лицемерие и двете партии на сбилите се се разграничиха от действията им, все едно не са го организирали те самите.

На такава благодатна почва обикновено поникват и разните неправителствени организации като БХК, заети със разпростирането на модерните фашистки закони и идеи, като например, че политическите убеждения не могат да са защитени от враждебно слово, като религията. Пълни глупости! Религията в съвременното общество се използва за политически цели, и като такава е абсурдно да бъде защитавана! Както и да се финансира от държавата, но това е друга тема.

Някои партии се качиха на вълната от всенародно недоволство, или поне се опитват. Ето примерно едните искат да се забрани провеждането на митинги пред религиозните учреждения. Стадото мучи от кеф, както обикновено се случва когато партиите експлоатират емоциите му... само дето никой не е адресирал големите практически и теоретически проблеми пред такава стъпка - като за начало, конституцията и нейната гаранция, че всички вероизповедания са равни пред закона.

Не искаш митинг под прозореца си? Организирай си религия, примерно Бойковизъм, която обявява Бойко за ефимерно свръхестествено създание, към което се молиш по 24 пъти дневно, и воала - вече никой няма да може да протестира пред вас.

Всъщност откъде им щукна изобщо такава безумна идея? Ами естествено от новия закон за събранията, митингите и манифестациите, които обявява за свещени крави (или поне обитавани от говеда) парламента, президентството и още няколко сгради, които кметът реши, около които да не може да се провежда митинги. ЕТО НАКЪДЕ ВОДИ НАКЛОНЕНАТА ПЛОСКОСТ!!!

Има ли изобщо по-абсурдна идеята от тази държавата да задължи всички хора да са толерантни към разбиранията и действията на другите? Да оставим на страна немалкият морален проблем да вкарваме инакомислещите в затвор заради мнението им, нека видим практическият - колко добре се справя държавата с форсирането на закона? В момента ако караш пил, или ти свършат точките в книжката, си длъжен да я върнеш. Има над 2000 души, които трябва да върнат книжките си, но родния КАТ не може да ги издири. И това е престъпление с висока обществена опасност, водещо до значителен брой жертви.

Докато има НЯКАКВА, макар и малка рационална база в закон за защита от дискриминацията, в него трябва да влизат само неща, които са извън контролът на личността. Като например пол и раса. В моментът в който влязат философските разбирания, религията и политическите симпатии, изобщо неща, които хората не само могат да избират, но и трябва, то законът става репресивен и вреден за обществото.

И отваря пътя по наклонената плоскост ... следва закон, който забранява на работодателите да уволняват хора, който ходят с анцуг на работа, и за да се балансира това, се въвежда закон, който забранява на хората да ходят с анцуг на работа. За БХК и другите фашистки организации това може и да е баланс (ха едно право за теб, ха едно право за мен), докато всъщност така прокараните закони отнемат правата на всички.

Затова трябва да бъдем толерантни към нетолерантните, но категорично да не бъдем толерантни към нетолерантните към нетолерантните.

Това е то "естественият подбор", и то е работило доста отпреди цивилизацията, и ще работи доста след като сме си заминали.

Проблемът на правителството обаче е, че ТЕ настъпват мотиката, а нас ни удря по главата. И колкото е по-голямо правителството и по-раздута администрацията, толкова по-редовно се настъпват все по-големи и по-големи мотики, което носят главоболие на всички нас.

Разпадането на деспотичните режими не е случайно явление - всъщност в един момент на хората им писва да настъпват мотиките вместо тях.

При демокрацията е друго, обаче ... вижда се с молби и увещаване да не се настъпват мотиките, или ако може да са по-малки, докъде я докарахме. Май е крайно време е да се направи настъпването на мотиките болезнено за настъпващите ги, както е в цивилизованите държави.

Всекидневния цирк, който ни предлагат нашите управляващи понякога е толкова заангажиращ, че понякога забравяме да гледаме какви поразии правят чуждите правителства.

Първото нещо, което всеки научава е, че на този свят всеки човек можеш да го причислиш към повече от едно малцинство. Умните, разбира се, знаят, че не е учтиво и обикновено е безсмислено да обиждаш човек на база на принадлежността му към някаква група. Глупавите правят каквото си искат. А наистина глупавите измислят закони за дискриминацията, докато си затварят очите за недопустимото вмешателство в личния ни живот.

Защитата на разни религиозни, псевдорелигиозни и не-религиозни групи е достигнала застрашаващи размери във Великобритания. Дори според поредния безумен закон вече от дискриминация на религиозна основа се защитават веганите. Не, не се ебавам, да не ядеш месо е религия, и да биеш шамар на изперкал веган вече е hate crime! За сметка на това не признават моята религия въпреки 500 000-те хиляди последователи по целия свят. Не е тяхната религия все пак ...

От другата страна на Атлантика положението е също толкова драматично, макар и в другата крайност. Оказва се, че някои болници вече могат да откажат да наемат на работа човек само защото е пушач!

Обяснението е, че така се прави опит за повишаване на производителността, намаляване на разходите за неговото здраве и стимулиране на здравословния начин на живот, разказва "Ню Йорк таймс".

Ето това получавате задето позволихте наляво и надясно да се правят тестове за наркотици:

Първо беше хероина и другите тежки наркотици, щото е общественоопасен - мислете за децата!

След това беше марихуаната, щото, видите ли, и тя е опасна, макар че няма умрели от нея, но - мислете за децата!

После трябва да има задължителни тестове в работата за алкохол, щото ако седите цял ден в офис и пийнете малко може и да напишете гаден виц - мислете за децата!

Сега с тези тестове ще се определя дали сте употребявали 100% напълно законни и позволени вещества, които можете да приемате по всяко време и по много начини, и въз основа на тези резултати можете да бъдете уволнени.

Очевидно е какво следва - кръвни тестове за да се определи дали не страдате от наднормено тегло, пардон, дали компанията не страда от вашето наднормено тегло. В крайна сметка трябва да се стимулира здравословното хранене и здравословния начин на живот, а кой знае по-добре от група самозабравили се мениджъри какво ви влияе добре и какво трябва да правите в свободното си време.

Впрочем тези тестове са въведени като стандарт в американската армия от същия този Рейгън, след което заради достатъчно силната пропаганда болшинството от корпорациите започват да ги прилагат със и без причина, та чак до днес.

Затова ако наистина има нужда от държавна намеса, може би е крайно време тя да забрани на работодателите да се мешат в личния живот на работниците си. Нямаме нужда да ни помагат да си оправим личния живот, много благодарим.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата.

В плановата икономика освен количествата продукти по необходимост се контролира и каква заплата трябва да получава човек на всяка длъжност. В пазарната икономика също има подобен феномен - МРЗ, и идеята да не оставяме чистачките да получават 150 лв, а ще сложим минимум на заплатата 240 лв, и всеки който е съгласен да получава по-малко ще бъде преследван от закона. Така, разбира се, помагаме на най-бедните и беззащитните слоеве от обществото, нали?

Всъщност не. Така наказваме точно тези слоеве от обществото, и то по два начина.

Първо, при пазарната икономика много хора просто не биват наемани на работа. Ако някой ти върши работа за 200 лв, но трябва да получава 240 лв, той ще бъде уволнен. Всяка компания има ресурс да поеме малко повече работа, за сметка на качеството или здравето на работниците, но ще се справи. Ако трябва ще свие бизнеса, но няма да остави човекът - защото тази отрицателна продуктивност ще завърши в по-неефективно производство, в по-високи цени и от там загуба на пазар.

А въпросният човек ще стои на помощи за безработни. Голяма помощ, няма що.

Второ, при определянето на заплатата от държавата тя ни определя и длъжността, която ще заемане, като премахва една съществена за нас свобода - свободата да се докажеш в работата си въпреки привидните си недостатъци. В тази категория попадат най-вече младите специалисти, но и изобщо всяка маргинализирана група - младите, старите, необразованите, малцинствата и така нататък.

Например младият специалист няма опит но иска да бъде нает на работа. Ако за неговата длъжност минималната заплата е примерно 1000 лв, и работодателят може да наеме специалист с опит за тези пари, познайте от три пъти кой ще бъде нает! Или иначе казано, познайте кой няма да бъде нает! Ако на младият специалист бъде законово отнета възможността да преговаря за примерно 700 лв заплата (която отговаря на неговата продуктивност), той никога няма и да стане старши специалист.

В интерес на истината от това си право съм се възползвал и аз лично. Преди близо година си търсих нова работа като програмист, въпреки че винаги съм искал да работя като математик. Накрая започнах работа като математик на точно 1/2 от заплатата от предните ми две работни места като програмист, понеже бях програмист с години опит, но математик без. Не знам дали беше правилното решение, но знам, че ако за моята длъжност имаше задължителен минимум, който е по-голям от началната ми заплата, вместо да вземат мен може би щяха или да търсят повече време, или просто да се откажат.

Не съм против МРЗ. Със сигурност има някакъв минимум, който не трябва да бъде преминаван, макар че за мен е спорно той да е 43% от средната работна заплата. Изобщо лансираните в обществото мнения от безотговорните синдикални мекерета като г-н Младенов подменят цялостната идея на МРЗ - от проблемът колко пари са нужни най-малко за преживяването на един човек, към проблемът колко пари е "честно" и "справедливо" да се получава от един работник по принцип. Самопроизволното вдигане на МРЗ неизбежно ще донесе повече беди на хората, на които претендира че помага, но това никога не е спирало господата комунисти.

Изобщо лесно е да се говори за свобода, равенство и братство, но е значително по-трудно да се постигне. А да се разчита, че държавната бюрократична машина с железния юмрук може да постигне това е наивност, която ни струваше една световна война, 45 години подтискане на личната свобода и уравниловка чрез рязане на глави, а постигнатото беше треторазрядна икономика и километрични опашки пред магазините.

От нас зависи дали ще позволим политиците да ни върнат там.

Правичката да си кажем, винаги ще има лаици, които не се интересуват достатъчно от реалния свят за да вникнат в същността на науката, но се интересуват достатъчно да има какво да кажат в компания. Това води до много дървено философстване и брутални самозаблуждения, особено когато се заслушат в поредния шарлатанин.

Само че дори специалистите не са застраховани от объркването на математическите модели с реалността. Особено опасно става философстването, породено от красивите математически модели.

В науката често има различни начини да изкажем едно твърдение, които са математически еквивалентни. Например когато говорим за механиката, оказва се че има (поне) два начина, по които можем да изразим законите за движение на телата - единия са законите на Нютон, а другия са със диференциалните уравнения на Лагранж-Ойлер.

За илюстрация ще вземем втория закон на Нютон накратко може да се запише така:

Другия начин да се опише класическата механика е принципа на Хамилтън. Лагранж пръв открива, че може да опише механиката по друг начин - дефинира един функционал наречен "лагранжиан" (близък по идея до енергия на системата) , и открива, че системата винаги се движи по начин, по който Лагранжиана е стационарна точка на интеграла си, или написано математически е решение на следната система диференциални уравнения:

Двете формулировки на класическата механика са математически еквивалентни, тоест ако имаме една система и опишем динамиката и със законите на Нютон, то предвиждането ни за бъдещото развитие на тази система ще е същото, както ако напишем функционалното уравнение за работата на Лагранж.

Само че интерпретацията на двете формулировки са кардинално различни.

Уравненията на Нютон описват динамиката на системата локално - две тела си взаимодействат само като се бутат едно друго. Дори и когато си взаимодействат от разстояние чрез гравитацията взаимодействието им се определя само от връзката между тях. Тоест частиците са очевидно инертни парчета материя без цел в живота.

От друга страна уравненията на Лагранж описват динамиката на системата глобално - е свойство на цялата система - и се оказва, че телата в нея се движат в абсолютен синхрон точно по такъв начин, че работата извършаван от силите да бъде минимална. Тоест дори най-простия атом е разумна частичка, пресмятаща ужасно сложна система от диференциални уравнения за да намери мястото си в света!

И макар тези две системи да са еквивалентни математически, е твърде очевидно, че не може и двете философски интерпретации да са верни!

Гълъбите се справят добре с намирането на решението на характеристичния полином на редицата на Фибоначи

Не, гълъбите не решават диференчни уравнения. Частиците още по-малко. Да, любопитно е, че формулировката с лагранжиан (във вид на хамилтониан на системата) е доста удобна от теоретична гледна точка, освен това лесно се обобщава за нуждите на квантовата механика, но ... това е математически модел. Дори "Бог го направи" е математически модел, да, абсолютно безполезен, но модел.

Търсенето на философски заключения от математически модели е опасно. А при падането в трапа на мистицизма излизането е трудната част...