Пи-пи-пиленцееее

Реклама на лекарство против рак. На екрана излиза човек в бяла манта и поглеждайки в камерата започва да говори "Ето, направихме лекарство против рак. Ще спасим стотици хора, обаче ... и без това планетата е претоварена. И честно казано може да спасим някой, който не искаме. Обаче така и така го открихме, и не искаме да го хвърляме на боклука, та ето ви го. Тюх.".

Горе-долу по този начин ми звучат разказите, в които се дискутира "консуматорското общество", след които се чувствам като единственият луд, който се чуди какво му е лошото да има стотици хиляди хора, които се трудят за да осигурят по-удобен живот за себе си и близките си. continue reading...

ГМО, МРЗ, за или против свободата да употребяваш на алкохол и цигари са все дебати, базирани и провеждани в дълбоко неразбиране на естеството на въпросите, и дори по-лошо, в светлината на грешно зададени въпроси към странични или безсмислени аспекти на проблема.

В епохалната си книга "Пътеводителя на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс с абсурдният отговор 42 надълго и нашироко се подсмихва как имаме интуитивното усещане, че отговорите са важни, обаче рядко осъзнаваме колко по-важни са въпросите.  continue reading...

Всъщност имам много положително мнение за този филм, и в сравнение за претендиращите за "документални" филми от рода на Zeitgeist или Sicko този има изключително уравновесено и пространно представяне на темата, именно историята на натрупването на гръцкия външен дълг. И въпреки че не съм съгласен със заключенията на авторите, много харесвам видимите паралели с България и очевидните поуки какво не бива да позволяваме на политиците да правят.

Гърция е в криза. За 10 милионна държава с малка територия, в не особено благоприятен климат и особени залежи на природни ресурси, натрупаният ВЪНШЕН дълг от 328.6 Евро са един невъзможен за изплащане товар. Официалната статистика е 160% от БВП, само че дали можем да имаме доверие на цифрите БВП публикувани от същите хора, които с години наред лъжеха за размера на дефицита си?

Важните въпроси са три - защо се стигна до там, как се стигна до там и какво трябва да се направи. Второстепенен въпрос е и кой е виновен, и там съм категорично несъгласен с авторите. continue reading...

Светът не е направен за теб. Няма такова нещо като социална справедливост, а дори и просто справедливост е трудно да се постигне и при най-добро желание. Такова категорично липсва - светът не се радва да те види, нито смята да ти прави реверанси. Светът не се интересува от твоето мнение, и едва ли някой на тази планета ще си шавне пръста за да ти помогне ... освен ако в това няма лична изгода.

Може да ви изглежда смешно и нелогично, но на това "ако" виси цялото общество и света около нас. А яркото потвърждение на ефективността на този принцип е факта, че единственият обществен строй, успял да издърпа обществото от от канавките, болестите, гладът и мизерията за хилядите години цивилизация разчита не само на възможността да получим личната изгода, но и на защитата на личната изгода от обществените паразити. Това е един разказ за тях. continue reading...

Няма логичен императив светът около нас да има смисъл, особено във вложеният в думата смисъл. Въпреки това понякога се чудя дали светът е полудял, или всички бавно потъваме ...

Вече няколко дена минаха от поредния акт на религиозно насилие във вид на масово клане, този път в Норвегия. Поредната изперкала жалка душичка, прочело в антично фентъзи нещо повече от копнежите и моралистичните басни на авторите му.

Въпросът който трябва да си зададем е учудва ли ни това? В крайна сметка коранът е просто един препрочит на абсолютно същите догми, донагодени към живота там, където се е зародила религията. И съответно ако приемаме за нормално една група изперкали вярващи (мюсюлмани) да си устройват масови кланета, как може да ни учуди, че друга група изперкали вярващи (християни) прави масови кланета. continue reading...

В поредицата от кьорфишеци, целящи да отдели вниманието ни от икономическите и административни проблеми, една малка група местни олигофрени се спречка с друга група местни олигофрени. Това не би имало особен отглас в медийното пространство, ако тези групи не бяха със специални интереси, и не притежаваха 25% от местата в парламента.

Журналята веднага клъвнаха, и започнаха да отразяват едни сърцераздирателни изявления... как еди коя си група била твърдо за религиозната толерантност, как президента хич не му харесвала религиозната нетолерантност, на Бойко етническия мир му бил най скъп. Стигна се дотам, че в остър пристъп на лицемерие и двете партии на сбилите се се разграничиха от действията им, все едно не са го организирали те самите. continue reading...

Светът е пълен с мотики, и всеки чат-пат настъпва някоя и тя го пляска по челото. Когато (ако) човекът се свести, решава да внимава повече. Или за външният наблюдател се създава илюзията че е научил нещо. Видимият ефект е увеличена способност за избягване на мотиките.

Това е то "естественият подбор", и то е работило доста отпреди цивилизацията, и ще работи доста след като сме си заминали.

Проблемът на правителството обаче е, че ТЕ настъпват мотиката, а нас ни удря по главата. И колкото е по-голямо правителството и по-раздута администрацията, толкова по-редовно се настъпват все по-големи и по-големи мотики, което носят главоболие на всички нас.

Разпадането на деспотичните режими не е случайно явление - всъщност в един момент на хората им писва да настъпват мотиките вместо тях.

При демокрацията е друго, обаче ... вижда се с молби и увещаване да не се настъпват мотиките, или ако може да са по-малки, докъде я докарахме. Май е крайно време е да се направи настъпването на мотиките болезнено за настъпващите ги, както е в цивилизованите държави.

Десетте най-ужасяващи думи в английския език са "Аз съм от правителството и съм тук за да помогна."

Роналд Рейгън

Всекидневния цирк, който ни предлагат нашите управляващи понякога е толкова заангажиращ, че понякога забравяме да гледаме какви поразии правят чуждите правителства.

Първото нещо, което всеки научава е, че на този свят всеки човек можеш да го причислиш към повече от едно малцинство. Умните, разбира се, знаят, че не е учтиво и обикновено е безсмислено да обиждаш човек на база на принадлежността му към някаква група. Глупавите правят каквото си искат. А наистина глупавите измислят закони за дискриминацията, докато си затварят очите за недопустимото вмешателство в личния ни живот. continue reading...

Напоследък чета една доста интересна книга на Ф. А. Хайек - Пътят към робството¹, в която разказва защо плановата икономика неизбежно води до диктатура. Авторът е живял в Австрия и Германия по времето когато националсоциализмът е дошъл на власт, а 30-те години се е пренесъл във Великобритания и е видял същите грешки, допускани от политиците и техните избиратели, които са позволили това да се случи в родината му.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата. continue reading...

1. The Road to Serfdom [↩]

В следствие на бурното развитие на науката понякога става трудно да отсечем докъде се простират математическите модели и откъде започва реалността.

Правичката да си кажем, винаги ще има лаици, които не се интересуват достатъчно от реалния свят за да вникнат в същността на науката, но се интересуват достатъчно да има какво да кажат в компания. Това води до много дървено философстване и брутални самозаблуждения, особено когато се заслушат в поредния шарлатанин.

Само че дори специалистите не са застраховани от объркването на математическите модели с реалността. Особено опасно става философстването, породено от красивите математически модели.

В науката често има различни начини да изкажем едно твърдение, които са математически еквивалентни. Например когато говорим за механиката, оказва се че има (поне) два начина, по които можем да изразим законите за движение на телата - единия са законите на Нютон, а другия са със диференциалните уравнения на Лагранж-Ойлер. continue reading...