Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието „ентропия“ и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност … как можем да дефинираме „вероятност“ в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като „вероятност“, но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл – т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината – ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира?

Да започнем от температура … що е то? В нашия свят няма физическо нещо „топлина“. Няма субстанция „топлина“, която да отделим от материята и да продаваме на парченца – това което наричаме топлина всъщност е усредненото движение на атомите в едно тяло – в нашия случай газа.

В предната статия за простота рисувах картина само с едно тяло, което се движи под гравитационно взаимодействие. За да дефинираме температура ни трябват много тела – нека са затворени в една система и що-годе непрекъснато блъскащи се едно в друго – кутия пълна с молекули газ. В тази система телата се движат според законите на Нютон.

Траектория на една частица

За да дефинираме температура трябва да изправим семантиката – на английски език има две думи, които на български се превеждат като „скорост“ – speed и velocity. Speed е скаларна величина – тя ни казва че частицата се движи със скорост 5 км/ч, но не ни казва накъде! Velocity пък е векторна величина – тя ни казва освен големината на движението (speed), и посоката на движение.

Ако си фиксираме една област от кутията, можем да казваме, че нейната температура е равна на средната скорост (speed) на частиците вътре в нея спрямо кутията¹. Евентуално можем да имаме някои области с по-висока температура от другите.

Когато се сблъскат две молекули, техните скорости се „усредняват“ – бързата забързва по-бавната, а по-бавната се забавя бързата. Иначе казно, процеса протича към уеднаквяване на скоростите на молекулите, което намалява температурните разлики между областите. Ако наричаме големината на разликите между тези области „ентропия“², но със знак -, то втория закон на термодинамиката гласи че ентропията нараства, или еквивалентно, разликите в температурата  между областите намаляват с времето.

Хубаво, но нали механиката на Нютон е обратима във времето? Тоест системата с право и обратно време са неразличими от механична гледна точка, и все пак ние твърдим че в едната от тях ентропията нараства – значи и в другата трябва да нараства. Но това няма как да се случи ако ентропията е физическа величина, както вече споменахме.

Парадокс?

1. Не забравяйте че няма абсолютно движение – всяко движение се изразява според това спрямо което се движи
2. Което е една от формулировките

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението . Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен – не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички – използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените.

Нека първо коментираме въпроса с т. нар. стрела на времето. За математическото описание на света около нас можем да дефинираме пространство-време като координатна система с четири оси – три пространствени и една времева. На практика обаче пространствените измерения имат доста по-различно държание от времевото – ние можем да се движим във всяка посока в пространството, но във времето можем да се движим само в една поска – от миналото към бъдещето! Физиците наричат такъв феномен стрела на времето, и разбира се централен въпрос във физиката е да се определи защо съществува това ограничение (с надеждата да го пренебрегнем, хихик ).

Едно проявление на тази стрела е термодинамичната стрела на времето – не можем да прехвърляме топлинна енергия от по-студено към по-топло тяло. По друг начин казано, „хаосът“ във всяка затворена система се увеличава – лесно е да „разбъркаш“ едно яйце само като го счупиш, но още никой на този свят не е наблюдавал разбъркано яйце да се върне в неразбъркан вид. Физиците стигат до момент в който дефинират физическа величина – ентропия – измерител на „хаосът“ във вселената, и като бонус ентропията ВИНАГИ се увеличава във течение на времето – т.нар. втори закон на термодинамиката.

Друга такава стрела е факта, че си спомняме миналото, но не си „спомняме“ бъдещето. Иначе казано, в ума си градим модел на света около нас, но по някаква причина за текущото състояние зависи само от миналото, но не и от бъдещето.

Посланието е ясно – времето има ясно изявена посока, и очевидно физическите закони трябва да включват принцип, който да определя в каква посока се движим във него.

Нека продължим с (вероятно) познатата на всички класическа механика. Представете си едно тяло в гравитационно поле, което се движи съобразно законите на Нютон. Ще си изберем два момента от време – началният момент t₀ и краен момент t₁, като в началния момент тялото се намира в точка P₀ има вектор на скоростта v₀, а в момент t₁ се намира в точка P₁ и има вектор на скоростта v₁.

Движено от началния си инерция и под действието на гравитационното поле, тялото  описва траектория, точно определена от законите на Нютон – която за улеснение сме нарисували с пунктирна линия.

Първи сценарий за движението на тялото

Можем да си зададем въпросът: „При какви условия тялото ще опише траекторията си наобратно?“, т.е. ще започне от P₁ и по пукнтираната линия се придвижи до точка P₀. Какви трябва да са били началните условия и силите, които действат на самото тяло?

Оказва се, че е достатъчно докато тялото е в т. P₁ да го засилим с точно обратната скорост (във векторен смисъл) назад, и под действието на абсолютно същата сила на гравитацията то ще опише абсолютно същата траектория, но в обратната посока, като в последната точка ще има точно обратната на началната скорост в правия сценарий, т.е. -v₀.

Сценарият с обърнато време

Но описването на траекторията му наобратно е все едно времето на системата да се движеше от бъдещето към миналото!

И това, разбира се, не е ограничено до само едно тяло – можем да имаме колкто си искаме тела, които да се блъскат и взаимодействат.

Тук любознателния читател ще възкликне – ама много проста система използваме – дали не се променя нещо когато имаме повече тела? Например движещи се електрически заряди индуцират магнитно поле, може би по някаква причина не можем да обърнем времето по този начин? Оказва се обаче, че всички от познатите ни физически взаимодействия подлежат на тази манипулация. За доказателство са нужно доста формални сметки, но можете да ми вярвате че е така и с теорията на относителността, дори тук за простота да си говорим само за механиката на Нютон.

Това е илюстрация на едно особено важно и интересно свойство на механиката на Нютон – обратимостта на системата във времето! Или казано по друг начин законите на Нютон не ни дават право да определим стрела на времето. Нещо повече – за да се дефинира ентропия е достатъчно да приемем за верни само законите на Нютон. Но тогава ако ентропията е винаги увеличаваща се величина, значи ентропията в t₁ е по-голяма от тази в t₀ поради нормалният сценарий, и обатното заради обратния сценарий. Казано по друг начин, за едно и също състояние на системата ентропията и е по-голяма от себе си.¹

Парадокс?

Към втората част>>

1. Решението на загадката не е просто жонглиране със знаците в уравненията – би било твърде техническо.

P.Christ написа:

Днес ми споделиха за една адски интересна многочасова (оооо да!) лекция на Насим Харамейн. Та в нея (докато имах възможност да гледам – видеото е в 45 части по ~11 минути – почти 8 часа и половина; днес свободното ми време ми стигна до 15-чата част) се говори за неговата визия за „теория на всичко“. Доста от нещата, които говори всъщност на пръв поглед изглеждат доста логични, но кой знае.
Пиша го в тази тема, защото фракталите имаха една от главните роли в неговата теория. Надявам се тия дни да успея да я догледам докрай.

1. бел. ред. – за нея писах тук

I’m crying because I’m stupiiiiiiiid.

нашия герой д-р Шелдън Купър се намеси подобаващо

Well that’s no reason to cry; one cries because one is sad. For example, I cry because others are stupid and it  makes me sad.

Напълно разбираемо, наивността на някои хора може да те докара до сълзи. И, разбира се, има другия тип хора¹ – псевдоучените. Забележителна е скоростта с която техните писания могат да те накарат да си зададеш въпроса дали обитавате една и съща вселена. Четейнето на писанията им редовно ме докарват до сълзи … от смях.

Последното нещо което разучих по-подробно е статията на Насим Харамейн Шварцшилдовия протон. Не мога да не отбележа, че статията определено бележи нов връх на фундаменталното неразбиране на реалния свят, демонстрирано майсторски  от автора в другите му трудове (и дискутирано в предната ми статия за неговите резонансни графики).

За разлика от повечето негови колеги, които пледират за достоверност с простотата на разсъжденията си, Харамейн използва доста труден жаргон със същата цел. Освен че бъка от неологизми, огромна част от „фактите“, използвани в сметките му са или спорни, или направо абсурдни.

The quantum vacuum density is given as

Уооооу, заааадръж малко. Какво значи плътност на вакуума? Нали уж вакуума е празно пространство? Да, разбира се,  но това че е празно пространство не пречи да действа на обектите. Нашироко въпросът можете да прочетете тук (барабар с обяснение какво е това „zero point energy“ и има ли то почва у нас), но накратко, оказва се че вакуума действа отблъскващо в известна, много малка степен, все едно има налягане. В термините на теорията на относителността това се нарича космологична константа.

Това налягане е сила, която върши работа, и  съответно количеството работа можем да преобразуваме в еквивалентната му маса. Хубаво, но колко е това налягане?

Ако използваме за пресмятането теорията на относителността, тя дава експеримент, с който можем да го проверим, и до момента проверките показват горе-долу 0, вероятно мъъничко над 0, някъде от порядъка на .

Ако опитаме да пресметнем това налягане, използвайки квантовата механика, то имаме тъъъничък проблем. Не можем . Съвременната квантова механика още няма математическите инструменти с които да го направим, така че, използвайки частични приближения и донякъде спорни допускания, има няколко възможни стойности сметнати досега, и те са или безкрайност, или много голяма (от порядъка на ). Но дори за тези резултати се правят допускания, които вероятно не са верни и никой физик не смее да твърди колко точно е. Най-точния отговор е, че не можем да го сметнем все още от квантовомеханична гледна точка.

Това, разбира се, не пречи на Харамейн да си извади изважда това число по-горе от там де слънце не огрява и да го използва в сметките си.

А сметките … те са покъртителни. Взима така цитираното огромно число, взима размера на протона² и смята колко обем има топче вакуум с размера му, и смята масата на това топче вакуум. Разбира се, получава огромна маса.

Всеки знае, че огромна маса, събрана в малко пространство, става черна дупка. Размера, до който трябва да е свита масата се получава от решението на Шварцшилд³ на уравненията на Айнщайн. Този размер се взима за дефиниция на размера на въпросната черна дупка, понеже всичко, която се приближи на повече изчезва безвъзвратно.

По сметките на Харамейн тази маса ще е достатъчно компресирана, за да се образува черна дупка. И започва едни обяснения как една такава хипотетична черна дупка няма да прилапа съседите си протони, как може силното взаимодействие на тези протони помежду си да се обясни като гравитационно, и т.н.

Има само един дрееееееееебничък проблем:

Therefore, only of the mass-energy density of the vacuum is required to form a “Schwarzschild proton”.

Хех, оказва се че така направената черна дупка ще е бая по-голяма от протон! Колко по-голяма? Около ПЪТИ по-голяма … като вземем предвид размера на протона, това прави 10^26 метра, или около 10 000 000 000 000 светлинни години, кажи-речи протона му е 1000 пъти по-голям от вселената. Но какво са няколко вселени между приятели? Обяснението на Харамейн:

This contribution from the vacuum may be the result of a small amount of the vacuum energy becoming coherent and polarized near and at the boundary of the “horizon” [1] (Sec 4 pgs 11-16) of the proton due to spacetime torque and Coreolis effects as described by the Haramein-Rauscher solution [2, 3].

Даа … кохерентност и поляризация, пък и усукване на време-пространството и ефект на Кориолис, сега се чувствам почти убеден. Ако беше написал и квантов и щеше да е ясно на всеки че е прав!

Надолу не става ясно автора дали използва така сметнатата маса, или решава, че тъй като размера на протона е еди колко си, значи масата му трябва да стане се редуцира до маса на черна дупка с тоя размер (сиреч ПЪТИ по-малка). Подозирам че я редуцира, понеже горе намекна, че само тоя миниатюрен процент от енергията е нужна за получаването на протона, значи, видиш ли, дай е да зачеркнем излишъка и да фантазираме друг път къде точно изчезва.

Продължаваме с умопомрачителните сметки:

We now calculate the velocity of two Schwarzschild protons orbiting each other with their centers separated by a proton diameter. We utilize the force from Eq. 5 to calculate the associated acceleration

…

Then v = 2.99 10^{10} cm / s . Thus, v = c , the velocity of light.

Пффф … нека проверя дали съм разбрал правилно.

Имаш черна дупка, и около нея тяло (което пак е черна дупка, но все тоя) обикаля по хоризонта на събитията, без да пада вътре. Въпрос за милиони – колко е скоростта му? При положение, че ПО ДЕФИНИЦИЯ хоризонта е там, където светлината едва-едва избягва, то по дефиниция скоростта на тялото трябва да бъде равна на скоростта на светлината!!!⁴

Нататък нещата не се подобряват, но навлизаме в територия със по-сложна физика и в крайна сметка е безпредметно да му изброявам глупостите една по една.

И да завършим с любимата му графика със „закона“ за скалирането на масата къмто радиуса на обектите. Ей вижте де е нашибал този фантастичен негов протон:

Имайки предвид, че Шварцшилдовия му протон е всъщност черна дупка, не ми се струва особено странно че е точно на една линия с планковата черна дупка и пулсара (една идея по-лек от черна дупка с тоя радиус).

Та едно кратко резюме на статията:

Минуси:

• тъпкано с неологизми
• данни измъкнати от там де слънце не грее
• използване на слаби теоретични разработки
• удобно пренебрегване на данните, когато оборват теорията
• тавтологии представени за смислени заключения
• липсва смислена библиография⁵, с чието прочитане читателя да осъзнае написаните глупости

Плюсове:

• има достатъчно от думичките квантов, протон, относителност, резонанс, кохерентност, радиация, аномалия и т.н. за да заблуди читателя, че автора има дори най-бегла представа какво пише

Да се чуди човек да смее ли или да плаче, като чете коментари за статиите му …

1. използвайки понятието хора в широк смисъл
2. ще пропусна дребното заяждане че размера му не е точно добре дефиниран, понеже е прекалено малък и квантова механика ала-бала
3. Karl Schwarzchild, милион и един правописа съм го намерил на български…
4. Но само при положение, че ползва намалените маси! При големите маси няма стабилни орбити, понеже и двата „протона“ са вътре в хоризонта на събитията на другия (барабар с вселената), демек не се обикалят, а се „сблъскват“. И пак е ясно, че скоростта им ще е близка до скоростта на светлината, понеже по-голяма просто няма в нашата вселена!
5. три собствени статии и книга по обща физика просто не са достатъчни

Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.

Каква добра възможност!

„Покажи ми“, казвате вие. Водя ви в гаража и отварям вратата. Поглеждате вътре и виждате стълба, празни кутии от боя, стара триколка – но никакъв дракон.

„Къде е дракона“, питате вие.

„О, той е ей там“, отговарям, махвайки неопределено. „Забравих да спомена, че е невидим дракон.“

Вие предлагате да разпръснем брашно на пода на гаража, за да видим стъпките на дракона.

„Добра идея“, казвам аз, „но този дракон се носи във въздуха.“

Тогава ще използвате инфрачервен сензор за да регистрирате невидимя огън.

„Добра идея, но невидимият огън освен това не излъчва и топлина.“

Ще напръскате с флакон боя дракона и ще го направите видим.

„Добра идея, но той е нематериален дракон и боята няма да се задържи по тялото му.“

И така нататък. Парирам всеки физически тест, който предложите, със специално обяснение защо той няма да проработи.

Сега, каква е разликата между невидим, невеществен, носещ се във въздуха дракон, плюещ огън без топлина, и никакъв дракон изобщо? Ако няма никакъв начин да се опровергае твърдението ми, никакакъв въобразим експеримент, който да се брои против него, какво точно значи да кажа че дракона ми съществува? Вашата невъзможност да докажете невалидността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказването, че е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат тествани, изявления, имунни на опровергаване, са съждително безстойностни, каквато и ценност да имат вдъхновявайки ни или будейки чувството ни на възхита. Това което искам да правите  се свежда до вярване, при липсата на доказателтва, във моето изяление.

Единственото, което в действителност сте научили от настояването, че има дракон в гаража ми, е че нещо чудато се случва в главата ми. Чудите се, ако никакви физични тестове не могат да се приложат, какво ли точно е убедило мен. Възможността да е било мечта или халюцинация със сигурност ще премине през ума ви. Но пък тогава защо го приемам толкова насериозно? Може би имам нужда от помощ. Най-малкото, може би наистина съм подценил човешката погрешимост.

Представете си, че напук на това, че нито един от тестовете не е успешен, вие искате да бъдете педантично непредубеден. Затова не отхвърляте направо възгледа за съществуването на огнедищащ дракон в гаража ми. Виете просто го задържате нерешен. Текущите факти са много против него, но ако нови данни станат налични вие сте готови да ги прегледате и да видите дали успяват да ви убедят. Несъмнено е несправедливо от моя страна да съм обиден от това, че не ми се вярва; или да ви критикувам за това че сте сух и прозаичен – просто защото сте дали шотландската присъда „недоказано“.²

Представете си, че нещата се бяха развили по друг начин. Драконът е невидим, ясно, но пък отпечатаци от стъпки се появяват на брашното докато гледате. Инфрачервения ви детекор отчита извън скалата. Боята разкрива нащърбени крила, правещи реверанс във въздуха пред вас. Без значение колко скептичен сте бил за съществуването на дракони – да не говорим за невидими такива – вие сега трябва да приемете че има нещо там, и че на пръв поглед то е съвместимо с невидим огнедишащ дракон.

Сега друг сценарий: представете си, че не съм само аз. Предствете си че няколко души от вашето обкръжение, включително хора, които сте сигурен че не се познават, всички твърдят че имат дракони в гаражите си – но във всеки един случай уликите са влудяващо уклончиви. Всички ние признаваме, че сме притеснени от обхващането от толкова странно убеждение, толкова зле подкрепено от физически доказателства. Никой от нас не е лунатик. Ние спекулираме какво ли би значело ако невидими дракони наистина се криеха в гаражи по целия свят, а ние хората чак сега да го разбираме. Не бих искал да е вярно, честно ви казвам. Но може би всички тези древни европейски и китайски легенди за дракони не са били легенди в крайна сметка.

Задоволително, няколко стъпки с размер на драконови са докладвани. Но никога не се появяват докато някой скептик гледа. Алтернативно обяснение се преднася само; при изследване отблизо изглежда видимо, че отпечатъците може да са подправени. Друг драконов ентусиаст се показва с изгорен пръст и го отдава на рядката физическа проява на огнения дъх на дракона. Но пак, други възможности съществуват. Ние знаем, че има и други начини за изгаряне на пръсти освен дъха на невидими дракони. Такива „доказателства“ – без значение за колко важни поддръжниците на драконите ги считат – са далеч от убедителни. Отново, единствения разумен подход е да отхвърлим за момента драконовата хипотеза, да сме отворени за бъдещи физически данни, и да се чудим каква ли би могла да бъде причината толкова очевидно разумни и трезви хора да споделят една и съща чудата заблуда.

1. Превод на „The Dragon In My Garage“, взето от книгата The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark.
2. бел. ред. В Шотландия журито има три възможни присъди – виновен, невинен, и недоказан.  Лафът е, че „недоказан“ е еквивалентно на „невинен, и да не го правиш повече“ . Повече тук.

Основнат графика във всичките му статии които съм чел е следната, чрез която той обяснява неговата „резонансна“ теория, демек че вселената следва линеен закон в отношенията маса/размер от малкото към голямото. И това би трябвало да е знак за космическа хармония. Или нещо такова.

Ето я:

Колко глупости можеш да побереш в една графика

Защо тази графика е нелепа? Първо, трябва да знаете свойствата на логаритъма! Те не са толкова естествени, колкото си мислим.

Ето един комикс който обяснява много добре ефекта. Забележете че log е обратната на експоненциалната функция, т.е. представете си графиката завъртяна, т.е. движим се нагоре.

Забележете как бавната скорост от 1 м/сек, в началото предизвиква движение нагоре с 1 м/сек, с 2 м/сек и така нататък. Работата е че това „и така нататък“ забързва доста бързо, и хич не е интуитивно че се движи СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА (прибл. 299 000 000 м/сек) само след 20 метра!

Тук се таи първия проблем с графиката на Харамейн. Нека приемем че моделът му е правилен, по графиката можем да оценим че в неговите сметки по вертикалата масата на вселената е  приблизително 58 единици, докато предвиждането на модела казва че е около 53. А какви са единиците? Логаритмични. 5 единици разлика не е много, нали?

ГРЕШКА! Всъщност 5 единици в логаритъма значи разлика 10 на пета степен разлика! Тоест според модела на Харамейн вселената би трябвало да е 100 000 пъти по-лека. Но досега сме видяли 4% от масата на вселената, значи това противоречи на фактите!

Другата забава е с размера на вселената. При неговите предвиждания вселената трябва да е около 10 логаритмични единици по-голяма! Това значи да има 10 милиарда пъти по-голям радиус със същата маса, тоест 10 000 000 000 по-малка плътност. Това е абсолютно невъзможно, тъй като имаме основните данни за размера на Вселената и плътността и с много по-голяма точност. Фактите просто са против хипотезата.

Дори само този факт показва колко грешен е неговия модел.

Нека минем към друг спорен момент – избирането на точките които му вършат работа. Именно, в графиката му има три големи части, които въобще можеше да бъдат обединени, понеже силите, които ги командват са едни и същи.

Брех тази линия нещо не ми се вижда много добре описваща данните

Първата група, вселената, галактиките, суперклъстърите и слънчевата система се организират само и единствено под действието на гравитацията! За тях няма абсолютно никакво отношение дали има или няма слабото, силното или електромагнитното взаимодействие! ТЕ СЕ КОМАНДВАТ ОТ ГРАВИТАЦИЯТА, и заради това тяхния размер зависи  пряко от масата им! Затова е логично да са близки до линейните, макар че квадратичен fit изглежда доста по-добре описаващ данните. Забележете че не е единствения начин да се направи този фит в графиката.

Хоризонталната линия рано или късно пресича всяка нехоризонтална...

Втората група са звездите и космическите тела с макроразмер – астероиди, планети, звезди. При тях силите на гравитация също са водещи, като заради триенето между частиците имаме три варианта – звездите, които са активни и са по-леки отколкото показва простото отношение на Харамейн (при това колкото са по-големи, толкова са с по-малка плътност, отдавна установен факт), планети, които се удържат от сплескване поради електромагнитните сили, и черни дупки, които не са удържали това сплескване. Това значи, че за приблизително еднакъв радиус има ОГРОМНА разлика в масите, което дава възможност да се подберат примери които да съвпаднат добре с начертаната графика.

Третат група са микрочастиците. Тук става още по-забавно. Най-вляво виждате планкова черна дупка, която разбира се се определя от гравитацията. Подозрително точно е уцелена от графиката, може би има причина? Космическата хармония … за хората незапознати със свойствата на квадратичния fit на моделите!

Когато основната част от данните са скупчени в една групичка (група 1) един outlier може сериозно да премести графиката. Проста илюстрация:

При хубаво що-годе кръгло клъсрче от данни всяка линия минаваща през центъра на клъстера е добре напасната

Малкото червено кръгче премахва алтернативните линии като възможности, защото за другите линиик синьото разстояние се добавя към грешката, а модела се строи да е с минимална грешка!

Реално тази черна дупка може да е изключение (което тя е!), но добавяйки я в модела тя го изкривява много!

Накратко, Харамейн си избира едно клъстърче от данни (група едно), един аутлайър (микроскопичната черна дупка) и след това избира кои звездни обекти да използва за да получи правилната графика! Въпреки това тя пак дава безумно неточни предвиждания за размера и масата на обектите във вселената. На всичкото отгоре отделните и части се обясняват лесно в съответствие със познатите ни физични закони.

И в случай че си мислите че съм захванал единствената му грешква в книгите … Ако имам време скоро ще опиша основните му фактологични грешки в The Origin of Spin и The Schwarzschild Proton, но само ще кажа че ако учените имаха такова фундаментално неразбиране на реалния свят като Харамейн, още щяхме да правим изследвания в кой край да държим буздугана …

Интересна е мисълта на James Randi от клипчето му в Ютюб, която той споделя относно парапсихолозите, но според мен доста точно описва болшинството автори на псевдонаучни твърдения.

Most of these parascientists are grandly sewed and confident when surrounded with enough misapplied technology, and when it reflects regular, recognized lab procedures well enough, it brings them great comfort. They freely use electronic systems that would provide useful data in the hands of real researchers, and displays of these bells and whistles lend an atmosphere of authenticity that can encourage acceptance (and funding!) from those who don’t venture, or even care to, grab the cheesecloth.

Тук е редно да зададете въпроса: „Хубаво де, ама вярваш ли че съвременната физика е точна и няма място за напредък?“. Отговорът ми е от две части:

1. Вярата няма нищо общо когато се разискват факти. Съгласен съм да отхвърля текущите познания в момента в който се появят добри данни за това.
2. Убеден съм, че в бъдеще ще видим кардинални промени във физиката и нашето разбиране за света.
3. Два пъти по-убеден съм че тези промени ще дойдат от сериозни хора, изучили грешките на предците си и измислили подобрена теория, която да съвпада с фактите, а не от псевдоучените без грам знания, без никакво разбиране на научния метод!

Например, ето една интересна статия от преди няколко месеца Erik Verlinde, математик който показва интересен паралел между гравитацията и ентропията. Идеята изглежда солидна, засега няма много технически детайли, но времето ще покаже. Аз вярвам, че дори да не успее да доведе до преразглеждане на съвременната физика в термините на теорията на информацията, поне ще даде важни прозрения за връзката между двете. Най-важното обаче, е че като истински учен Verlinde търси проблеми в хипотезата си и я разпространява сред научните среди, където именно се спотайват умовете които могат да я опровергаят.

Сравнявайки я с умствената чикия на Харамейн, мога само да чувствам тъга, че  незапознатия с елементарната физиката и основни умения на скептик човек трудно може да направи разликата между двете…

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът „ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?“. Това е все едно химик да попита „защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?“ или лекар да попита „защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога – не?“. Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси!

По някаква причина, която все още ми убягва напълно обаче, математиката действително натиска червения бутон в церебралния котекс на доста хора, и то до състояние те наистина задават този въпрос. „Ама много теоретично ми се струва, какво приложение може да има математиката в програмирането?!?!“.

Този въпрос е глупав на толкова много нива … как боже милостиви се очаква да знаеш как можеш да приложиш математиката в програмирането, ако не разбираш математиката?

Може би има известна доза истина в една от лекциите на Дийкстра*

Науката е мразена, защото овладяването и изисква твърде много тежка работа, и по същата причина практикуващите я, учените, са мразени заради моща която извличат от нея.

И малко по-долу, (когато коментира друга своя лекция на тема как да правим софтуер без дефекти)

Мениджърите бяха ужасени от намека че трябва да бъде доставян софтуер без дефекти, понеже компанията извличала стабилността си от последващите договори за поддръжка. Програмистите също бяха ужасени; те извличаха интелектуалната си възбуда от не съвсем разбирането на това какво правят,и  професионалното си удволетворение от откриването на чудатите бъгове, които първоначално те самите са вкарали поради дръзката си безотговорност.

Ама пределно ясно е, че не е нужно да разбираш математика, ако искаш да редиш XML. Това при положение че не използваш регулярни езици за  да правиш валидация, разбира се. И ако не се интересуваш да оптимизираш алгоритъма ти да завърши изпълнението си преди следващата ледникова епоха (поне 16 000 години). И ако държиш на това многонишковия ти интерфейс да виси като мокри гащи. И ако не искаш никога да работиш в някоя от многото междудисциплинарни позиции (биоинформатика, финансова математика, обработка на големи масиви информация, и т.н. и т.н.).

Накратко, ако искаш да си останеш човек с ограничено мислене, ограничено разбиране за света и още по-ограничени перспективи, не просто не е нужно, а горещо ти препоръчвам ДА НЕ УЧИШ МАТЕМАТИКА!**

Освен безчет практически ползи в програмирането, от изучаването на математиката абсолютно всеки човек може да извлече една  безценна полза – математиката тренира мозъка! По същия начин по който ходиш на фитнес за да може крепките ти мишци да заякнат, така и упражняването на математиката развива и укрепва логическото мислене.

Ако и това не те е убедило, ето една вметка от Карл Сейгън в книгата си The Demon-Haunted World – Science as a Candle in the Dark

Организирали сме глобална цивилизация, в която най-критичните елементи – транспорт, комуникации и всички други индустрии; земеделието, медицината, образованието, забавленията, защитата на околната среда; и дори ключовата демократична инситуция – изборите; дълбоко зависият на науката и технологията. Освен това сме организирали нещата така че почти никой не разбира науката и технологията. Това е  предписание за катастрофа. Може да го избегнем за извесстно време, но рано или късно тази взривоопасна комбинация от невежество и власт ще ни гръмне в лицето.

Спри идиотизирането на света! Образовай се! Интересувай се! Гледай научни предавания! Разбери колко вода открихме на Луната преди месец! Гледай филм за бъдещето на ядрената енергетика! Започни висше образование, запиши магистратура, подтикни приятелите си!

Или както казват хипитата когато искат да оправдаят купуването на хибридна кола, „be a part of the solution, not part of the problem.“**

*въпросните програмисти задължително да прочетат лекцията, защото вътре Дийкстра е напипал доста от болезнените проблеми на съвременния програмист … и това преди 20 години!

** ученето на математика не гарантира обратното, но липсата на математическо образование определено помага…

*** или както викат химиците, „If you’re not part of the solution, you’re a part of the precipitate!“