След последното падане с мотора ми се наложи да лепя за втори път десния капак на двигателя. От некадърното сваляне съответно скъсах гарнитурата, което ме изправи пред два избора:

1. да търся гарнитура
2. да използвам силикон¹
3. да се вайкам

Поради вменената безплодност на т. 3 реших да се движа по точка 2 към 1, напред по възможните решения. Най-малко, търсенето на гарнитура не е лесно за мотоциклет, а направата и от клингерит изисква разходки, които без МПС в София представляват известна трудност.

Предния път, когато бях свалял капака, към гарнитурата допълнително бях използвал силикон, за всеки случай, по следната процедура:

1. измиване и обезмасляване на капака добре
2. намазване с тънък слой силикон на капака
3. слагане на гарнитурата
4. намазване на гарнитурата
5. затваряне на сглобката
6. завиване на винтовете.

Бяха ме предупредили да мажа тънко силикона, понеже има опасност от прекалено многото да се разтече в двигателя и да запуши някоя маслена магистрала и да пре*бе двигателя.

Този път направих слагането на силикона по същия начин, но без гарнитура. В последствие, при паленето на двигателя започна да тече масло от ръба. Бавно, но неизменно.

Оказа се, че съм направил глупава грешка. Правилната² процедура за замяна на гарнитурата със силикон е малко по-различна, именно:

1. измиване и обезмасляване на частите добренамазване на 1 мм слой от силикон на капака
2. изчакване да засъхне за 5 минути
3. с мокър пръст или шпатула внимателно подравняване и премахване на големите наслагвания.
4. слагане на мястото без да се затягат винтовете, но достатъчно завито за да не влиза прах
5. чакане час-два да се втвърди силикона
6. затягане на винтовете

По този начин при втвърдяването силикона запазва формата си и най-вече дебелината си, за да може при затягането да уплътни неравностите по капака и двигателя.

Просто, нали?

1. Тук под „силикон“ имам предвид силикон специално за гарнитури – издържа температура до 300 градуса и е маслоустойчив
2. Пише го на етикета на силикона, но не в такива детайли …

Консервативните преценки са, че в морето се изливат поне 5,600 кубични метра петрол на ден. Това прави 5,600,000 литра, или в морето се излива петрол, от който щеше да се произведат 207,200,000 мегаджаула всеки ден.

Ако същата енергия се произвеждаше от уран, и станеше инцидент, количеството уран разпръснато в атмосферата щеше да се явява 0.13 литра/ден, или около 2.63 кг/ден. Разпръсната върху територията от 24,000 кв км на разлива това е еквивалентно на 1.1 микрограма на ден на квадратен метър, а на кубичен никакъв уред няма да може да покаже едно блипване бе!

Според това в питейната вода в САЩ количеството уран е измерено на 2.5 микрограма на литър. Което изобщо не се счита за биологично значима доза. И това без да се брои факта, че ядрените електроцентрали имат неизмеримо по-сигурни системи – за 50 години има един (1) инцидент със сериозни последствия в АЕЦ, а като гледам през 2-3 години става по един такъв ужасяващ разлив със стотици милиони литри петрол.

Иначе казно, ако сега имаше вместо ТЕЦове с нефт АЕЦ-и, безчет птици, включително редки видове, риби, корали, риболовците, туристическата индустрия, населението … абе всичко това щеше да се радва на незабележимо повече уран в околната среда, но пък щяха да им се спестят големите ужаси на милионите литри нефт дневно, унищожени екосистеми и хиляди разорени хора.

Само да не беше ууу толкова страшноооо, уран, ядрен, пуууф, мутанти, ужас…

Ето сметките:

Докато основното количество фантасмагорични джунджурии на пазара са свързани с магически кристали, камъчета, вълшебна вода, икони и други религизоности, на които са подвластни изключително наивните вярващи¹, следните екземпляри апелират към хората, които вярват в науката. Уви, само вяра не върши работа, нужно е и мъъъничко мислене.

PhoneShield – устройство за защита от GSM-радиация

Описанието е кратко, но още първият абзац ни хвърля в тъча:

Неспокоен сън, главоболие, преумора, липса на концентрация…това са само част от неблагоприятните страничните ефекти, предизвикани от употребата на мобилен телефон.

Дааа … досега си мислех че основната опасност от GSM-а идва от неконтролираното затъпяване от безсмислени разговори и клюки – но сега към този ужас се добавят и няколко болежки, които хептен не могат да бъдат измерени  сигурно.  Липсва само стреса от непрекъснатото звънене и шофирането с телефон в ръка, но да видим как се справяме с преумората:

Какво можем да направим, за да смекчим нашите притеснения? Отговорът е PhoneShield кварц, …

Ааааааа, пак магически кристали!!! Но ако не друго, то поне става за фешън аксесоар:

Продукта е разработен и произведен във Великобритания и носи европейски знак за качество.

Междувпрочем научния консенсус е, че електромагнитните вълни, излъчвани от GSM-ите нямат измерим ефект върху човешкото здраве. Дерзайте.

Неодимни магнетизатори EXPANDER

Слагате си две джаджи на колата, с което постигате намаляване на консумацията на бензин с до 22%, увеличавате мощността с 16%, предпазвате свещите от нагар, удължавате живота на двигателя и улеснявате студеното палене.

Твърде добре за да е истина? ДА!

Май единствената истина в цялата реклама е:

Никога не е регистрирано отрицателно въздействие на магнетизаторите върху работата и живота на двигателя, независимо от типа гориво, с който работи!

Склонен съм да вярвам – в крайна сметка и хомеопатията няма (странични) ефекти .

Изключително забавно е как лъжите в рекламата се преплитат една в друга – например уж работи за двигатели от 1,2 до 2,3 литра, пък 1/5 от измислените двигатели на „доволни клиенти“ по-долу са над 2,5л.

Или как цитират намаляване на разхода от нереалистично големи цифри до що-годе нормално ниво – извинявай ама за да изкараш 7,4/100 за Mitsubishi Galant 2л дизел трябва яко да си го настъпил – а това го знам защото брата кара такъв.  6,5/100 – „магически сваления“ си е напълно нормален разход дори на магистрала със 130км/ч.

Или твърдението

РЕЗУЛТАТЪТ СЕ УСЕЩА ВЕДНАГА,обаче периодът на стабилизация трае до 90 дни и минимум 1600 км пробег

срещу

При липса на ефект до 2 седмици от монтажа, свържете се с нас, за да установим и коригираме евентуалния проблем.

До 3 месеца след покупката, ако не виждате резултати от действието на магнетизаторите: ВИЕ НИ ВРЪЩАТЕ МАГНЕТИЗАТОРИТЕ, А НИЕ ВИ ВРЪЩАМЕ ПАРИТЕ!!!

Особено забавна е параноята, която се надяват да ви затресе като прочетете раздела „ЗАЩО НЕ СЕ МОНТИРАТ ФАБРИЧНО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА АВТОМОБИЛИ?“.

А техническата основа е абсурдна – такива схематични картинки са смешни. Наливаш бензин от едната посока и духаш от другата и воала – случва се магия и бензинова смес! Дори съвременнията карбуратор е чудо на техниката, не просто T образен профил.

На всичкото отгоре съвременните двигатели впръскват горивото директно в цилиндрите и не се меша с въздуха до този момент – каквито и магнитни щуротии да се надяват да са се случили до този момент, като минава през дюзите на common rail системата просто няма как да се запазят.

Но истината е проста – ако това работеше, всички щяха да го правят, за да ни продават по-некачествени двигатели (понеже това ги пази), с по-малък обем за да са им по-евтини и да бият конкурентите. А най-малкото развиващите се държави като Китай щяха да ги ползват, понеже нямат особени залежи на нефт и такова пестене е в техен интерес.

Quadro Tracker и неговите аналози

Като си говорим за България и това колко са подкупни нашите политици, не трябва да забравяме да обръщаме взор отвреме навреме и навън.

Миналата година Ирак закупи ADE 651 – устройство за откриване на експлозиви. Интересното е устройството представлява аналог на лесковата пръчка за откриване на подпочвена вода или подземни богатства. Оперира се, като огънатата метална пластина се насочва към подозрителната кола или камион, и „резонира“, ако има експлозив – тоест шавва нанякъде. Съвсем логично работи точно колкото лесковата пръчка – което ще рече никак!

Факт е, че лесковата пръчка и Quadro-то заблуждават чрез психологическият ideomotor effect, известен на науката от 200 години. Факт е, че Джеймс Ранди дава 1 милион долара на всеки, който покаже, че това устройство работи по-добре от чист късмет.

Но не бива да ни учудва, че производителя не се интересува да прибере парите – предвид факта, че устройството струва $60 000 на парче. По $60 000 за една огъната пръчка, и то за хиляди бройки. Някой прибира яко комисионни…

Животът е труден – бензинът винаги е по-скъп отколкото искаме, страх ни е (рационално или не) от техниката, която не разбираме, както и не искаме да избухват бомби в града ни. И точно с тези страхове си играят шарлатаните, които ни пробутват безполезните си джунджурии на безумни цени.

И най-вече помнете, че когато някой ви предлага нещо прекалено добро за да бъде истина …  ами обикновено е точно така!

1. тавтология…

Смятам, че след като така и така ни се налага да шофираме, факта че управляваме тон и половина желязо летящо със 100 км/ч, крепящо се на гумени подложки с площ колкото подметка на обувка, ни задължава да се стараем да го правим максимално добре, за по-безопасно и приятно изживяване.

Подредил съм ги по степента на демонстрирания идиотизъм, от най-очевидната проява на липса на умения до само леко дразнещи практики.

1. 

   Специален поздрав

   Премигване на магистрала тип „мръдни ми се от пътя“ – когато изпреварвам някой със 140 км/ч, най-абсурдния феномен който някой може да демонстрира е премигване със светлините, подканяйки ме да се махна от пътя му. Приятелите ми знаят, че не се изнервям лесно, но това е едно от нещата, които при мен са свързани накъсо с адреналния кортекс. Обезателно още първата ми кола ще има устройството за специален поздрав което виждате в дясно, чиято употреба аз комбинирам със натискане на спирачките.

2. Преминаване на несъобразена дистанция със несъобразена скорост – редовно се случва да гледам изпреварване в градски условия със 40 км/ч разлика на една боя растояние от съседа, особено край паркирали автомобили. Освен че ви лишава от всякакво време за реакция, такава маневра е изключително рискова, защото шофьора или пасажер може да отвори врата, пешеходец да изскочи зад колата, или някое дете да скочи да гони топката си на пътя. При катастрофа с дете шофьорът е виновен АБСОЛЮТНО ВИНАГИ по чл. 117 от ЗДП, и може да очаква сериозно осъждне което ГО-то му да не покрие изцяло.
3. Да не владееш колата си – това го виждам преди всичко при млади шофьори. Най-фрапиращите грешка е когато влизат в завой с несъобразено висока скорост,  късно натискат спирачката и я държат почти до края на завоя, после, разбира се, се сещат че трябва да свалят предавката, и за да го направят пускат кормилото и почват да се оглеждат за лоста, докато колата съвсем спокойно лети към канавката.
4. Да не можеш да изпреварваш правилно – най-фрапиращо се среща при собствениците на мощни коли, над 140 конски сили. Мощността им позволява дори да са лепнати на 10 см от бронята ти, при започване на изпреварването да дадат максимална газ и криво-ляво да успеят да те изпреварят. Правилната техника на изпреварване е да държиш по-голяма дистанция докато да прецениш кога ще имаш свободно място в другата лента, и малко преди да се освободи мястото да се засилиш. Всеки спечелен км/ч разлика със скоростта на предния ти съкращава драстично  времето на изпреварването, и по този начин спестяваш метри от най-опасната маневра, без значение мощността на колата ти.
5. 

   Късния апекс е правилната техника за нормално шофиране

   Да не можеш да завиваш правилно – спира се ПРЕДИ завоя, защото в завоя сцеплението ти трябва за самия завой, после по време на самия завой се дава леко газ по три причини, първо защото съвременните коли са с предно предаване, тежат повече отпред и в повечето случаи опасността в завой е да занесе задницата и да се завъртиш затова разтоварваш предницата с газ; второ, след спирачката си се огледал как да излезеш от завоя и можеш да забързаш движението; и трето, даването на газ в завоя прави пътуването много по-приятно за пасажерите по психофизиологични причини (вестибуларния апарат реагира по различен начин).

6. Да не знаеш каква линия да следваш в завоя – има точно ЕДНА правилна техника на завиване, и тя е да завиеш по начин по който ИЗЛИЗАНЕТО от завоя да е по най-добрата траектория. Това значи да не сечеш завоя, защото това „спестяване“ те изхвърля в лентата на другарчето (червената линия „Oh! Shucks!“).  Покъртително е колко хора в София просто не знаят да завиват! В града особено колкото е по-тясна изходната уличка, толкова по-късен се налага да е апекса, тъй като в момента на излизане от завоя трябва да се движиш НАПРАВО по пътя, а не да се мъчиш да дозавиваш и коригираш линията. Инструктора ми повтаряше непрекъснато – като влизаш в завой през цялото време трябва да мислиш за най-важното – как ще излезеш от него.

Единствената смислена причина за сигнализацията, била тя звукова или светлинна, е когато този пред теб прави нарушение на ЗДП – например е заспал в лявата лента на магистралата, при дясна свободна! Но да мигаш на Голф изпреварващ Москвич е глупаво по две причини – първо тоя с Голфа щеше да вдигне по-голяма скорост ако можеше, и освен ако не разчиташ на специфичния инертен импулс на фотоните от ксенона ти да го засилят, просто хабиш ток и изнервяш другите, и второ, факта че не можеш да прецениш скоростта и дистанцията от предния автомобил в достатъчна степен да не ти се налага да  набиваш спирачки зад него, говори, че си пределно некадърен шофьор.

Хубаво е да имаш лъскава и мощна кола. Но да имаш лъскава и мощна кола и да не можеш да я караш е трагично и опасно.

И последно, аз не съм майстор шофьор. Много съм научил за шофирането като ме е возила Ася, най-приятно возещия шофьор който познавам, както и от баща ми, брат ми, инструктора и другите около мен. Стажа ми е не е кой знае колко внушителен и като години, и като километри навъртяни. За сметка на това се старая да се уча, да чета и тествам теорията и внимателно да наблюдавам как карат другите, особено по-добрите от мен, както и да се уча от грешките на другите. А ти?

Звяра почива

Ееех, проклето време … а като си спомня че миналата година по това време си регистрирах мотора! Като се замисля май за това съм и на това дередже с изборните дисциплини за специалността, ама карай да върви. Днес си джурках из любимите сайтове и в МотоЗоната случайно попаднах отново на темата с книжките за теория на мотоциклетизма.

Което ме наведе на мисълта:

Учете се да си карате колите, ей! Хващайте книжката на Собиеслав Засада, и марш да тренирате каране на лед. За по-сериозно обяснение що е то кола и как действат силите при движение е доста интересна Physics of Racing, книжка от физик който обяснява какви сили действат по време на шофиране.

За мотоциклетисти ето една от любимите ми, частично преведена на български и оригинал. Има доста хватки и обяснения на човешки език защо правилната техника е изключително важна.

Майка ми редовно коментира как не искала да кара дори кола, защото по този начин зависиш много от другите шофьори, та за това ме съветва да забогатея и да си взема фирмен шофьор да ме вози. Засега не съм успял да и обясня, че се старая да се уча да карам точно за да мога да не завися от другите на пътя в такава степен.

Всеки ден ги гледам тези майстори, профучават на 30 см от другата кола с 40 км/ч разлика в скоростта, не намаляват при ограничена видимост, кръстовища или хлъзгав паваж. Рано или късно някое дърво ще изскочи на пътя им, ще потанцуват малко и ще обявят че пътя им е крив, а те са майстори, и пак няма да поумнеят. Дано в този си експеримент не затрият и някой невинен човек.

Мотото на карането ми авторът на горната книга много точно коментира във главата Използване на газта, именно

Сериозните мотоциклетисти „се задълбават ненужно много в безсмислените детайли на завиването“, защото света е пълен с изненадващи завой, дори и на изходите от магистралите.

Или както е казал народния гений,

If someone’s worth doing, she’s worth doing right …

За една година каране и 12 000 км изминати по пътищата на България все още не съм овладял дори тези базови техники, или поне не успявам да ги прилагам систематично. За щастие трите опасни ситуации миналия сезон успях да ги овладея без поражения, за нещастие поради слаб техника на моменти успях да попадна в тях … Лаская се да си мечтая, че хлъзванията съм ги спасил със светкавична реакция  … но пък на шутовете по земята им липсва финеса на техниката на каране, към която се стремя.

Всеки инцидент на пътя е лошо нещо. Дори да имаш хубаво каско и застрахователите да не те острижат с непълно плащане на ремонта, пак ще имаш поне седмица без МеПеСе в най-добрия случай, разкарване по застрахователи, нерви, а в най-лошия случай може да си без каско, обявят те за виновен, и гаден застраховател на ГО-то отказва да плати за това че си надупил някой мерцедес …

Ще дърпам ушите на един точно определен човек, той си знае кой е, дето преди две седмици успя да целуне едни саксийки край пътя. Вярно, причината беше заледяване, пък и той си призна че малко се е стреснал и че е можел да овладее колата с повече техниха. За щастие той се упражнява в контролирани хлъзгания, и стискам палци следващия път да успее да овладее колата.

Безаварийна и умната!

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът „ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?“. Това е все едно химик да попита „защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?“ или лекар да попита „защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога – не?“. Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси!

По някаква причина, която все още ми убягва напълно обаче, математиката действително натиска червения бутон в церебралния котекс на доста хора, и то до състояние те наистина задават този въпрос. „Ама много теоретично ми се струва, какво приложение може да има математиката в програмирането?!?!“.

Този въпрос е глупав на толкова много нива … как боже милостиви се очаква да знаеш как можеш да приложиш математиката в програмирането, ако не разбираш математиката?

Може би има известна доза истина в една от лекциите на Дийкстра*

Науката е мразена, защото овладяването и изисква твърде много тежка работа, и по същата причина практикуващите я, учените, са мразени заради моща която извличат от нея.

И малко по-долу, (когато коментира друга своя лекция на тема как да правим софтуер без дефекти)

Мениджърите бяха ужасени от намека че трябва да бъде доставян софтуер без дефекти, понеже компанията извличала стабилността си от последващите договори за поддръжка. Програмистите също бяха ужасени; те извличаха интелектуалната си възбуда от не съвсем разбирането на това какво правят,и  професионалното си удволетворение от откриването на чудатите бъгове, които първоначално те самите са вкарали поради дръзката си безотговорност.

Ама пределно ясно е, че не е нужно да разбираш математика, ако искаш да редиш XML. Това при положение че не използваш регулярни езици за  да правиш валидация, разбира се. И ако не се интересуваш да оптимизираш алгоритъма ти да завърши изпълнението си преди следващата ледникова епоха (поне 16 000 години). И ако държиш на това многонишковия ти интерфейс да виси като мокри гащи. И ако не искаш никога да работиш в някоя от многото междудисциплинарни позиции (биоинформатика, финансова математика, обработка на големи масиви информация, и т.н. и т.н.).

Накратко, ако искаш да си останеш човек с ограничено мислене, ограничено разбиране за света и още по-ограничени перспективи, не просто не е нужно, а горещо ти препоръчвам ДА НЕ УЧИШ МАТЕМАТИКА!**

Освен безчет практически ползи в програмирането, от изучаването на математиката абсолютно всеки човек може да извлече една  безценна полза – математиката тренира мозъка! По същия начин по който ходиш на фитнес за да може крепките ти мишци да заякнат, така и упражняването на математиката развива и укрепва логическото мислене.

Ако и това не те е убедило, ето една вметка от Карл Сейгън в книгата си The Demon-Haunted World – Science as a Candle in the Dark

Организирали сме глобална цивилизация, в която най-критичните елементи – транспорт, комуникации и всички други индустрии; земеделието, медицината, образованието, забавленията, защитата на околната среда; и дори ключовата демократична инситуция – изборите; дълбоко зависият на науката и технологията. Освен това сме организирали нещата така че почти никой не разбира науката и технологията. Това е  предписание за катастрофа. Може да го избегнем за извесстно време, но рано или късно тази взривоопасна комбинация от невежество и власт ще ни гръмне в лицето.

Спри идиотизирането на света! Образовай се! Интересувай се! Гледай научни предавания! Разбери колко вода открихме на Луната преди месец! Гледай филм за бъдещето на ядрената енергетика! Започни висше образование, запиши магистратура, подтикни приятелите си!

Или както казват хипитата когато искат да оправдаят купуването на хибридна кола, „be a part of the solution, not part of the problem.“**

*въпросните програмисти задължително да прочетат лекцията, защото вътре Дийкстра е напипал доста от болезнените проблеми на съвременния програмист … и това преди 20 години!

** ученето на математика не гарантира обратното, но липсата на математическо образование определено помага…

*** или както викат химиците, „If you’re not part of the solution, you’re a part of the precipitate!“

Като начало, искам да спомена така тревожната тенденция всяко нещо, което не разбираме, да го наричаме „квантово“. То не са хомеопатиците, вода която говори чрез формите на водни кристали, перпетуум мобиле и всякакви други глупости, обосновани пред редовия гражданин като „постигнато чрез квантова ефекти„.

Тази тенденция е донякъде обоснована. Въпросните изследователи разясняват как „науката не разбира еди-кой си феномен, ама ние го разкрихме“, така разкривайки как те не само не разбират феномена, не разбират дали феномен действително има, но най-важното не разбират ни най-малко как действа науката.

Предмета на тази статийка е едно от любимите ми твърдения, изказани във филма – именно че човешкият мозък не прави разлика между реалността и представата за реалност. Нека наречем това хипотеза.

Някои философи не дефинират еднозначно семантиката и терминологията на разискваното твърдение, според мен от страх че то ще е или тривиално, или грешно. В случая хипотезата е от вида тривиално твърдение.

Последните модели на мозъка показват че той самият на логическо ниво е една сложна биологична невронна мрежа, в която външния свят се представя като входни данни, дейтвията на човек представляват изходни данни. Вътре е една черна кутия и какво се случва не знаем, макар да знаем повече или по-малко как се случва то.

Тривиалността на хипотезата следва от два прости факта. Първо, тези входни данни са единственото, което влияе на мозъка. Второ, мозъка е ограничен като обем. Именно модела, изграден на основа на входните данни е това, което мозъка знае.

Разбира се в никакъв случай тази представа не е целият „реалнен свят“ по обективни причини – данните, с които ни залива околния свят няма как да се моделират в невронната мрежа заради ограничения обем на мозъка. Това обаче не пречи на мозъка, отсявайки плявата от данни да получи сравнително прост модел на света, който макар „неверен“, дава възможност на мозъка да реагира на околния свят по адекватен начин.

Дотук добре, може би се питате защо статията е в раздел Техника? Защото моята теза е че техниката има нетривиално влияние върху осъзнаването на света около нас.

Първо, както отбелязахме мозъка не съдържа целия реален сват, а само един модел на света. Върху изграждането на този модел естествено единственото влияние е на сетивните ни рецептори. Ако имахме телепатия или други парапсихични способности, тази телепатия пак ще е сетивен рецептор в горния смисъл.

А нашите пет сетива не са съвършенните инструменти които ни се иска да бъдат. Очите ни имат сляпо петно, което обаче мозъка ни не забелязва. Ушите имат свои представи за това какво трябва да се чуе и какво не (пример, японците не различават звуците Р и Л!). За тоновете изобщо не искам да споменавам. Усещането на гумени ръкавици във вода ще ви накара да си мислете че сте мокри, макар да сте със суха кожа. Въобще презумцията ми е че не можем да се доверим на сетивата си, защото сме така „навързани“, че да не можем да видим доста неща. Така се развива тезата и на горния филм, а термина който ще използвам по-долу е, че мозъка „не иска да види“ това или онова.

И тук се намесва техниката. Ако направим снимка на „дух“ и след това не видим нищо на нея, това означава, че духа не се вижда във светлинния диапазон на камерата. Това измества фокуса от твърдението „ние не го виждаме поради несъвършенствата ни“ към твърдението „той не се вижда“. Ако някой твърди „да, но това е защото мозъка не иска да го види дори на снимката“ техниката ни позволява възможността да напишем програма, която да го „види“ вместо нас, да направи сравнение с очакваните геометрични характеристики, и да ни каже, там ли е или не е там. Дори мозъка да може да ни лъже, техниката не го може.

Този процес на възприятие качествено се различава от типичния процес на зрение, тъй като освен премахването на слабостта на мозъка да вижда само това, което физически може да види (само в спектъра на видимата светлина), позволява на мозъка да възприеме дори това, което „не иска да види“ – в случая призрака.

И това ни измъква една крачка пред бог…