Обаче следните коментари на кмета малко ме вбесиха:

Литературата се изземва, защото според Центъра за религиозните изследвания застрашава страната с дестабилизация, заяви Славчо Атанасов.

Моля?! Откъде-накъде някой ще конфискува книги, защото някаква друга измислена организация решава, че книгата „заплашва страната с дестабилизация“?! Кой по дяволите дава право на тази гнида да решава какво имам право да чета и какво не?

Но нещата не започват и свършват тук. Налагането на диктатурата на мнозинството, така характерна за недораслите демокрации, е основното забавление в българското общество. Примери за това – бол.

Както вероятно си спомняте, преди време издадоха на български книгата на Хитлер – Моята борба – и всеки любител-партизанин и кучето му скочиха да я забранят.¹ Жалко, ако повече хора бяха чели поне класическите антиутопии на западните автори като Фаренхайт 451 на Рей Бредбъри щяха да си дават сметка колко опасен е такъв прецедент, далеч по-опасен отколкото може да бъде която и да е книга.

Но преследването на инакомислещите е отдавна заложено в Наказателния Кодекс:

Чл. 108. (1) Който проповядва  фашистка  или  друга  антидемократична  идеология  или  насилствено изменяне  на  установения  от  Конституцията  на  Република  България  обществен държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

Ако някой може да ми покаже поне принципната разлика между този закон и бившия чл. 1 на конституцията на (тогава) Народна РБ … всяко инакомислие се преследва от закона.

И така нататък и така нататък.

Изобщо, насилственото налагане на идеите над човека, промиването на мозъци чрез цензура, е истинското зло.

Ако на жертвите на Сциентологията им беше обяснено, че това е просто поредната религия със цел източване на парите им и манипулацията им (като християнството, ислямът, юдаизмът, хиндуизмът и така нататък), може би щяха като другите рационални хора да игнорират тези болни фантазии.

Ако всички бяхме чели „Моята борба“ (доколкото съм чувал е доста скучно четиво), подозирам че на младите и зелени „нацисти“ изобщо нямаше да им е интересно да се занимават с тези глупости. Най-малкото нямаше да ВЯРВАТ на бъртвежите на побъркания му ум.²

А как действа обществото? Безумно неадекватно както винаги:

• Мистифицира практикуването им, което привлича младите хора
• Засилва възбудата от това че участваш в нещо забранено – като например нацистите. Да не споменавам че като гледах тази жалка сбирщина хипари на протеста против насилитето на МЕН ми се прииска да ида и да ги набия…
• Маргинализира жертвите на тези идеологии, и така оставя младите на произвола на съдбата! Само избрани хора могат да участват в едно тайно общество, което спомага за откъсването на връзките в семейството при обработката на жертвата на религиозните фанатици.

Затова твърдя, че борбата с екстремизма минава само и единствено през образоването на обществото! Изгарянето на книги и хора никога не е вършило работа, може да питате Хейсус!

1. Начело разбира се бяха представителите на църквата, умело присвоила си спасяването на българските евреи от зверствата, докато немските им колеги са използвали същите фантазии за своя небесен приятел за да надъхват нацистите в извършването им.
2. А позьори винаги ще има…

Това ме накара да се замисля за същността и ефектите на антитерористичните мерки в съвременното общество. Тук съм изложил разсъжденията и заключенията си, ще се радвам на коментарите ви.

Напоследък си е направо фешън да се харчат пари за антитеористични мерки. Модата се изявява преди всичко в САЩ, но и в Европа има доста последователи. Освен меко казано глупавите мерки за сигурност, като  ограничението за течности на борда на самолет, пари се дават и за техника за следене на пътниците, биометрични документи за самоличност, инсталиането на камери наляво и надясно и други меко казано спорни откъм ефективност мерки за осигуряване на безопасността на хората.

Но нека започнем с изглаждане на терминологията. Какво е тероризъм? Съгласно българската страница в уикипедия, няма конкретна международно приета дефиниция. Затова бих желал да се обърна към тази във английската страница – грубо преведено като „тероризмът е политика на внушаване на страх“. Когато терористът се взриви, той помита примерно 30 човешки живота, но това е средството, не целта. Това сплашване се прави за да постигне целите си – представени обикновено като искане държавата да промени политиката си, да промени религията си (да, има и толкова глупави хора, но това е друг въпрос), или да отмъсти за убити роднини/приятели/сънародници.

Дали това е изобщо адекватен начин за изискване на промяна в националната политика също е спорен въпрос. Някои хора ще кажат „страх ни е, аре вън от Афганистан“, други ще кажат „я да си е..т м…..а, не ни е страх“, трети ще кажат „и без това е неморално да сме във война, дайте да се изтеглим“, а има още много други кои повече, кои по-малко адекватни реакции. Но и това не е важно в случая.

Нека си представим че чичо Сам е затегнал режима та муха да не може да прехвъкне. Всеки бомбаджия бива хванат преди да се взриви. В самолетите броя на командосите е 51% от пътниците за да може дори при гласуване да отхвърлят бомбаджиите. И в обществото вече няма страх от терориста, терористите са се провалили, нали така!

ГРЕШНО! Истината, за която не се говори е, че това е пълната и окончателна победа на терористите. И ето защо: обществото така или иначе ще научава за опитите на терористите (иначе няма как да има честен съдебен процес). Фактът, че днес бомбата не е гръмнала, няма да накара хората да са спокойни че  и утре няма да гръмне.

Дали терориста ще умре при взрива, ще остане в затвора или ще бъде екзекутиран няма да промени предразположението му към акта на насилие – явно той и сега е готов да умре. Няма да промени и ефекта върху обществото и обикновения човек.

Така че терористите ще се множат, защото в тяхните очи печелят – без значение дали е успешен или неуспешен акта на насилие. Хората … ами те пак ще са си изплашени. Бизнеса с камерите, оръжията, антибомбите ще се върти … Виждате че реален положителен ефект на такива „антитерористични“ мерки няма дори теоретичен начин да се появи.

Всъщност има доста ефективни начини да се спре тероризма. Примерно да се изкорени причината му – дали ще е чрез позволяване на хората в онеправданите страни да живеят човешки, дали ще е със спирането на безсмислените близкоизточни конфликти по един или друг начин … е това зависи от всички нас. Но решението не е в поредната камера на Славейков … и не трябва да позволяваме на политиците да ни го продават като такова!

Въпроса е как да разглеждаме факта за отделянето на Косово от Сърбия. От една страна, това си е чист сепаратизъм и тероризъм, според нашата конституция – сиреч ако някой тук все пак се опитва да го направи, това е най-сериозното престъпление в България – дъжавна измяна. Значи не трябва да позволяваме да се случва и трябва да подкрепим Сърбия, защото никой в света (освен САЩ) не иска такива прецеденти. От друга страна, има и дребния факт, че хората се борят да са независими, което пък е хубаво нещо.

По-точно, и ние сме го правили преди 132 години. Да, и нас ни колиха и бесиха. И какво направихме? Протестирахме, бихме се, и в крайна сметка с помощта на големия брат (тогава царска Русия) успяхме да се освободим. Сега, косоварите ги колиха и бесиха, и с помощта на големия брат (сега САЩ) се освободиха. Всъщност, добрините на великите сили винаги са били малко по-гадни от гадостите им. Бих ви посъветвал да прегледате филма War on Democracy (има го в Арената) за малко история на американския империализъм в латинска америка и последствията от него. На мен ми даде много информация и интересна гледна точна, подходяща за бъдещ дебат с дружките.

Всъщност има и още нещо общо с нашето освобождение. В крайна сметка какви са били Левски, Бенковски, Каравелов? Синове на едри земевладелци (сиреч, богаташи). Борбата за тях в крайна сметка е била и въпрос на лични бизнес интереси. В което няма нищо лошо, защото когато личния интерес се съчетае с най-доброто за обществото, резултатите са налице. Дано някой ден отново да стане така. Само че без робството.