Пи-пи-пиленцееее

Мине-немине време и пак започват напъните на политиците да нагазят в личния ни живот. Дали защото е отпускарски сезон и си нямат друга работа, или просто някои са забравили да си пият хапчетата, но онзи ден отново поизтупаха брашненият чувал с неизпълнените обещания и от там изпадна забраната за пушене на "обществени" места.

Разбира се започна се една дискусия как се щяло да се спести от здравни разходи, как една прослойка непушачи-лицемери имат право да си развяват исканията като полов орган в лицето на пушачите, как щяло да позволи на семейства с деца да ходят по нощни барове, та дори че било за благото на обществото. Моят отговор си остава очевидният: обществото може да си го набута там дето слънце не изгрява.

Всъщност малко известен факт е, че първата публична кампания против тютюнопушенето е подета от ... Хитлер. При това първите, които са останали без тютюн са точно малцинствата, което е меко казано объркващо, но пък говорим за СОЦИАЛИСТИ.¹ Ефектът като цяло е бил слаб, въпреки цялата сила на Вермахта, или може би заради нея - защото дори Хитлер не е посмял да отнеме на войниците си цигарите.

Друга кампания, която масовият убиец е започнал, е за "правата" на животните. Да, PETA са славни последователи на Хитлер, и промоционалните им картинки с еврей, набутани в концлагер сравнявани с животни е доста лицемерна - всъщност е факт, че висшето командване на Третия Райх им е пукало за правата на животните в абсолютна противоположност с абсолютното отнемане на правата на хората.

Дори са използвали законите за "правата" на животните за преследване на еврейски биолози и медици. Май звучи познато ...

1. Пък били те и национал-. [↩]

Реклама на лекарство против рак. На екрана излиза човек в бяла манта и поглеждайки в камерата започва да говори "Ето, направихме лекарство против рак. Ще спасим стотици хора, обаче ... и без това планетата е претоварена. И честно казано може да спасим някой, който не искаме. Обаче така и така го открихме, и не искаме да го хвърляме на боклука, та ето ви го. Тюх.".

Горе-долу по този начин ми звучат разказите, в които се дискутира "консуматорското общество", след които се чувствам като единственият луд, който се чуди какво му е лошото да има стотици хиляди хора, които се трудят за да осигурят по-удобен живот за себе си и близките си. continue reading...

ГМО, МРЗ, за или против свободата да употребяваш на алкохол и цигари са все дебати, базирани и провеждани в дълбоко неразбиране на естеството на въпросите, и дори по-лошо, в светлината на грешно зададени въпроси към странични или безсмислени аспекти на проблема.

В епохалната си книга "Пътеводителя на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс с абсурдният отговор 42 надълго и нашироко се подсмихва как имаме интуитивното усещане, че отговорите са важни, обаче рядко осъзнаваме колко по-важни са въпросите.  continue reading...

Всъщност имам много положително мнение за този филм, и в сравнение за претендиращите за "документални" филми от рода на Zeitgeist или Sicko този има изключително уравновесено и пространно представяне на темата, именно историята на натрупването на гръцкия външен дълг. И въпреки че не съм съгласен със заключенията на авторите, много харесвам видимите паралели с България и очевидните поуки какво не бива да позволяваме на политиците да правят.

Гърция е в криза. За 10 милионна държава с малка територия, в не особено благоприятен климат и особени залежи на природни ресурси, натрупаният ВЪНШЕН дълг от 328.6 Евро са един невъзможен за изплащане товар. Официалната статистика е 160% от БВП, само че дали можем да имаме доверие на цифрите БВП публикувани от същите хора, които с години наред лъжеха за размера на дефицита си?

Важните въпроси са три - защо се стигна до там, как се стигна до там и какво трябва да се направи. Второстепенен въпрос е и кой е виновен, и там съм категорично несъгласен с авторите. continue reading...

Светът не е направен за теб. Няма такова нещо като социална справедливост, а дори и просто справедливост е трудно да се постигне и при най-добро желание. Такова категорично липсва - светът не се радва да те види, нито смята да ти прави реверанси. Светът не се интересува от твоето мнение, и едва ли някой на тази планета ще си шавне пръста за да ти помогне ... освен ако в това няма лична изгода.

Може да ви изглежда смешно и нелогично, но на това "ако" виси цялото общество и света около нас. А яркото потвърждение на ефективността на този принцип е факта, че единственият обществен строй, успял да издърпа обществото от от канавките, болестите, гладът и мизерията за хилядите години цивилизация разчита не само на възможността да получим личната изгода, но и на защитата на личната изгода от обществените паразити. Това е един разказ за тях. continue reading...

Когато бях малък и четях детски книжки си въобразявах, че света се дели на добри и лоши хора, и е лесно да се види разликата между двата лагера.

Когато пораснах осъзнах, че битките в света обикновено се водят между две групи олигофрени, и е най-добре да седиш отстрани и да им гледаш сеира.

Обаче има и трета група... continue reading...

Стана време за поредната явна вреда от социализма.

Безумната идея на управляващите от ГЕРБ, и по-специално на социалистическият министър Тотю Младенов да се национализират пенсионните партиди на работещите тежък труд достигна логичния си завършек - решение на КС, което обявява национализацията за противоконституционна.

Защо ме интересува? Наскоро баща ми почина, и въпреки че е от необлагодетелстваните от преди 59-та година, и съответно за нас няма никакъв ефект дали КС ще реши едно или друго, много добре усещам гнева на досега¹ пострадалите от идеите на Тотю.

Става въпрос за около 50 000 души, които ако починат в следващите 20 години, то остатъкът от натрупаните пенсионни вноски, средно по 1000 лв на година, остават в наследство на роднините им. Ако починат след вещата намеса на министъра, им остава един гол х... continue reading...

1. Всички сме прецакани от идеите му в дългосрочен план. [↩]

Като слушам исканията на синдикатите в БДЖ и НКЖИ заради които стачкуват, си спомням за епизодът от South Park - Канада стачкува. Искат повече пари, повече отпуска, както и да не се съкращават излишните работещи.

Има само един дребен проблем - тези пари ще дойдат от джоба ми. От парите, които внасям всеки месец за данъци и осигуровки. От парите, които държавата преразпределя от БВП, които са 37% от БВП-то. От парите, с които се дофинансира хроничния дефицит на НОИ. От парите, които държавата харчи за инфраструктура, за образование и така нататък. Е, може би не е чак толкова дребен проблем.

Всеки има право да стачкува, обаче аз имам право да мисля, че синдикатите са алчни копелдаци, които мислят и действат само за личните си интереси, а работниците - малоумници, които ги следват. continue reading...

Десетте най-ужасяващи думи в английския език са "Аз съм от правителството и съм тук за да помогна."

Роналд Рейгън

Всекидневния цирк, който ни предлагат нашите управляващи понякога е толкова заангажиращ, че понякога забравяме да гледаме какви поразии правят чуждите правителства.

Първото нещо, което всеки научава е, че на този свят всеки човек можеш да го причислиш към повече от едно малцинство. Умните, разбира се, знаят, че не е учтиво и обикновено е безсмислено да обиждаш човек на база на принадлежността му към някаква група. Глупавите правят каквото си искат. А наистина глупавите измислят закони за дискриминацията, докато си затварят очите за недопустимото вмешателство в личния ни живот. continue reading...

Напоследък чета една доста интересна книга на Ф. А. Хайек - Пътят към робството¹, в която разказва защо плановата икономика неизбежно води до диктатура. Авторът е живял в Австрия и Германия по времето когато националсоциализмът е дошъл на власт, а 30-те години се е пренесъл във Великобритания и е видял същите грешки, допускани от политиците и техните избиратели, които са позволили това да се случи в родината му.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата. continue reading...

1. The Road to Serfdom [↩]