Докато основното количество фантасмагорични джунджурии на пазара са свързани с магически кристали, камъчета, вълшебна вода, икони и други религизоности, на които са подвластни изключително наивните вярващи¹, следните екземпляри апелират към хората, които вярват в науката. Уви, само вяра не върши работа, нужно е и мъъъничко мислене.

PhoneShield – устройство за защита от GSM-радиация

Описанието е кратко, но още първият абзац ни хвърля в тъча:

Неспокоен сън, главоболие, преумора, липса на концентрация…това са само част от неблагоприятните страничните ефекти, предизвикани от употребата на мобилен телефон.

Дааа … досега си мислех че основната опасност от GSM-а идва от неконтролираното затъпяване от безсмислени разговори и клюки – но сега към този ужас се добавят и няколко болежки, които хептен не могат да бъдат измерени  сигурно.  Липсва само стреса от непрекъснатото звънене и шофирането с телефон в ръка, но да видим как се справяме с преумората:

Какво можем да направим, за да смекчим нашите притеснения? Отговорът е PhoneShield кварц, …

Ааааааа, пак магически кристали!!! Но ако не друго, то поне става за фешън аксесоар:

Продукта е разработен и произведен във Великобритания и носи европейски знак за качество.

Междувпрочем научния консенсус е, че електромагнитните вълни, излъчвани от GSM-ите нямат измерим ефект върху човешкото здраве. Дерзайте.

Неодимни магнетизатори EXPANDER

Слагате си две джаджи на колата, с което постигате намаляване на консумацията на бензин с до 22%, увеличавате мощността с 16%, предпазвате свещите от нагар, удължавате живота на двигателя и улеснявате студеното палене.

Твърде добре за да е истина? ДА!

Май единствената истина в цялата реклама е:

Никога не е регистрирано отрицателно въздействие на магнетизаторите върху работата и живота на двигателя, независимо от типа гориво, с който работи!

Склонен съм да вярвам – в крайна сметка и хомеопатията няма (странични) ефекти .

Изключително забавно е как лъжите в рекламата се преплитат една в друга – например уж работи за двигатели от 1,2 до 2,3 литра, пък 1/5 от измислените двигатели на „доволни клиенти“ по-долу са над 2,5л.

Или как цитират намаляване на разхода от нереалистично големи цифри до що-годе нормално ниво – извинявай ама за да изкараш 7,4/100 за Mitsubishi Galant 2л дизел трябва яко да си го настъпил – а това го знам защото брата кара такъв.  6,5/100 – „магически сваления“ си е напълно нормален разход дори на магистрала със 130км/ч.

Или твърдението

РЕЗУЛТАТЪТ СЕ УСЕЩА ВЕДНАГА,обаче периодът на стабилизация трае до 90 дни и минимум 1600 км пробег

срещу

При липса на ефект до 2 седмици от монтажа, свържете се с нас, за да установим и коригираме евентуалния проблем.

До 3 месеца след покупката, ако не виждате резултати от действието на магнетизаторите: ВИЕ НИ ВРЪЩАТЕ МАГНЕТИЗАТОРИТЕ, А НИЕ ВИ ВРЪЩАМЕ ПАРИТЕ!!!

Особено забавна е параноята, която се надяват да ви затресе като прочетете раздела „ЗАЩО НЕ СЕ МОНТИРАТ ФАБРИЧНО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА АВТОМОБИЛИ?“.

А техническата основа е абсурдна – такива схематични картинки са смешни. Наливаш бензин от едната посока и духаш от другата и воала – случва се магия и бензинова смес! Дори съвременнията карбуратор е чудо на техниката, не просто T образен профил.

На всичкото отгоре съвременните двигатели впръскват горивото директно в цилиндрите и не се меша с въздуха до този момент – каквито и магнитни щуротии да се надяват да са се случили до този момент, като минава през дюзите на common rail системата просто няма как да се запазят.

Но истината е проста – ако това работеше, всички щяха да го правят, за да ни продават по-некачествени двигатели (понеже това ги пази), с по-малък обем за да са им по-евтини и да бият конкурентите. А най-малкото развиващите се държави като Китай щяха да ги ползват, понеже нямат особени залежи на нефт и такова пестене е в техен интерес.

Quadro Tracker и неговите аналози

Като си говорим за България и това колко са подкупни нашите политици, не трябва да забравяме да обръщаме взор отвреме навреме и навън.

Миналата година Ирак закупи ADE 651 – устройство за откриване на експлозиви. Интересното е устройството представлява аналог на лесковата пръчка за откриване на подпочвена вода или подземни богатства. Оперира се, като огънатата метална пластина се насочва към подозрителната кола или камион, и „резонира“, ако има експлозив – тоест шавва нанякъде. Съвсем логично работи точно колкото лесковата пръчка – което ще рече никак!

Факт е, че лесковата пръчка и Quadro-то заблуждават чрез психологическият ideomotor effect, известен на науката от 200 години. Факт е, че Джеймс Ранди дава 1 милион долара на всеки, който покаже, че това устройство работи по-добре от чист късмет.

Но не бива да ни учудва, че производителя не се интересува да прибере парите – предвид факта, че устройството струва $60 000 на парче. По $60 000 за една огъната пръчка, и то за хиляди бройки. Някой прибира яко комисионни…

Животът е труден – бензинът винаги е по-скъп отколкото искаме, страх ни е (рационално или не) от техниката, която не разбираме, както и не искаме да избухват бомби в града ни. И точно с тези страхове си играят шарлатаните, които ни пробутват безполезните си джунджурии на безумни цени.

И най-вече помнете, че когато някой ви предлага нещо прекалено добро за да бъде истина …  ами обикновено е точно така!

1. тавтология…

P.Christ написа:

Днес ми споделиха за една адски интересна многочасова (оооо да!) лекция на Насим Харамейн. Та в нея (докато имах възможност да гледам – видеото е в 45 части по ~11 минути – почти 8 часа и половина; днес свободното ми време ми стигна до 15-чата част) се говори за неговата визия за „теория на всичко“. Доста от нещата, които говори всъщност на пръв поглед изглеждат доста логични, но кой знае.
Пиша го в тази тема, защото фракталите имаха една от главните роли в неговата теория. Надявам се тия дни да успея да я догледам докрай.

1. бел. ред. – за нея писах тук

I’m crying because I’m stupiiiiiiiid.

нашия герой д-р Шелдън Купър се намеси подобаващо

Well that’s no reason to cry; one cries because one is sad. For example, I cry because others are stupid and it  makes me sad.

Напълно разбираемо, наивността на някои хора може да те докара до сълзи. И, разбира се, има другия тип хора¹ – псевдоучените. Забележителна е скоростта с която техните писания могат да те накарат да си зададеш въпроса дали обитавате една и съща вселена. Четейнето на писанията им редовно ме докарват до сълзи … от смях.

Последното нещо което разучих по-подробно е статията на Насим Харамейн Шварцшилдовия протон. Не мога да не отбележа, че статията определено бележи нов връх на фундаменталното неразбиране на реалния свят, демонстрирано майсторски  от автора в другите му трудове (и дискутирано в предната ми статия за неговите резонансни графики).

За разлика от повечето негови колеги, които пледират за достоверност с простотата на разсъжденията си, Харамейн използва доста труден жаргон със същата цел. Освен че бъка от неологизми, огромна част от „фактите“, използвани в сметките му са или спорни, или направо абсурдни.

The quantum vacuum density is given as

Уооооу, заааадръж малко. Какво значи плътност на вакуума? Нали уж вакуума е празно пространство? Да, разбира се,  но това че е празно пространство не пречи да действа на обектите. Нашироко въпросът можете да прочетете тук (барабар с обяснение какво е това „zero point energy“ и има ли то почва у нас), но накратко, оказва се че вакуума действа отблъскващо в известна, много малка степен, все едно има налягане. В термините на теорията на относителността това се нарича космологична константа.

Това налягане е сила, която върши работа, и  съответно количеството работа можем да преобразуваме в еквивалентната му маса. Хубаво, но колко е това налягане?

Ако използваме за пресмятането теорията на относителността, тя дава експеримент, с който можем да го проверим, и до момента проверките показват горе-долу 0, вероятно мъъничко над 0, някъде от порядъка на .

Ако опитаме да пресметнем това налягане, използвайки квантовата механика, то имаме тъъъничък проблем. Не можем . Съвременната квантова механика още няма математическите инструменти с които да го направим, така че, използвайки частични приближения и донякъде спорни допускания, има няколко възможни стойности сметнати досега, и те са или безкрайност, или много голяма (от порядъка на ). Но дори за тези резултати се правят допускания, които вероятно не са верни и никой физик не смее да твърди колко точно е. Най-точния отговор е, че не можем да го сметнем все още от квантовомеханична гледна точка.

Това, разбира се, не пречи на Харамейн да си извади изважда това число по-горе от там де слънце не огрява и да го използва в сметките си.

А сметките … те са покъртителни. Взима така цитираното огромно число, взима размера на протона² и смята колко обем има топче вакуум с размера му, и смята масата на това топче вакуум. Разбира се, получава огромна маса.

Всеки знае, че огромна маса, събрана в малко пространство, става черна дупка. Размера, до който трябва да е свита масата се получава от решението на Шварцшилд³ на уравненията на Айнщайн. Този размер се взима за дефиниция на размера на въпросната черна дупка, понеже всичко, която се приближи на повече изчезва безвъзвратно.

По сметките на Харамейн тази маса ще е достатъчно компресирана, за да се образува черна дупка. И започва едни обяснения как една такава хипотетична черна дупка няма да прилапа съседите си протони, как може силното взаимодействие на тези протони помежду си да се обясни като гравитационно, и т.н.

Има само един дрееееееееебничък проблем:

Therefore, only of the mass-energy density of the vacuum is required to form a “Schwarzschild proton”.

Хех, оказва се че така направената черна дупка ще е бая по-голяма от протон! Колко по-голяма? Около ПЪТИ по-голяма … като вземем предвид размера на протона, това прави 10^26 метра, или около 10 000 000 000 000 светлинни години, кажи-речи протона му е 1000 пъти по-голям от вселената. Но какво са няколко вселени между приятели? Обяснението на Харамейн:

This contribution from the vacuum may be the result of a small amount of the vacuum energy becoming coherent and polarized near and at the boundary of the “horizon” [1] (Sec 4 pgs 11-16) of the proton due to spacetime torque and Coreolis effects as described by the Haramein-Rauscher solution [2, 3].

Даа … кохерентност и поляризация, пък и усукване на време-пространството и ефект на Кориолис, сега се чувствам почти убеден. Ако беше написал и квантов и щеше да е ясно на всеки че е прав!

Надолу не става ясно автора дали използва така сметнатата маса, или решава, че тъй като размера на протона е еди колко си, значи масата му трябва да стане се редуцира до маса на черна дупка с тоя размер (сиреч ПЪТИ по-малка). Подозирам че я редуцира, понеже горе намекна, че само тоя миниатюрен процент от енергията е нужна за получаването на протона, значи, видиш ли, дай е да зачеркнем излишъка и да фантазираме друг път къде точно изчезва.

Продължаваме с умопомрачителните сметки:

We now calculate the velocity of two Schwarzschild protons orbiting each other with their centers separated by a proton diameter. We utilize the force from Eq. 5 to calculate the associated acceleration

…

Then v = 2.99 10^{10} cm / s . Thus, v = c , the velocity of light.

Пффф … нека проверя дали съм разбрал правилно.

Имаш черна дупка, и около нея тяло (което пак е черна дупка, но все тоя) обикаля по хоризонта на събитията, без да пада вътре. Въпрос за милиони – колко е скоростта му? При положение, че ПО ДЕФИНИЦИЯ хоризонта е там, където светлината едва-едва избягва, то по дефиниция скоростта на тялото трябва да бъде равна на скоростта на светлината!!!⁴

Нататък нещата не се подобряват, но навлизаме в територия със по-сложна физика и в крайна сметка е безпредметно да му изброявам глупостите една по една.

И да завършим с любимата му графика със „закона“ за скалирането на масата къмто радиуса на обектите. Ей вижте де е нашибал този фантастичен негов протон:

Имайки предвид, че Шварцшилдовия му протон е всъщност черна дупка, не ми се струва особено странно че е точно на една линия с планковата черна дупка и пулсара (една идея по-лек от черна дупка с тоя радиус).

Та едно кратко резюме на статията:

Минуси:

• тъпкано с неологизми
• данни измъкнати от там де слънце не грее
• използване на слаби теоретични разработки
• удобно пренебрегване на данните, когато оборват теорията
• тавтологии представени за смислени заключения
• липсва смислена библиография⁵, с чието прочитане читателя да осъзнае написаните глупости

Плюсове:

• има достатъчно от думичките квантов, протон, относителност, резонанс, кохерентност, радиация, аномалия и т.н. за да заблуди читателя, че автора има дори най-бегла представа какво пише

Да се чуди човек да смее ли или да плаче, като чете коментари за статиите му …

1. използвайки понятието хора в широк смисъл
2. ще пропусна дребното заяждане че размера му не е точно добре дефиниран, понеже е прекалено малък и квантова механика ала-бала
3. Karl Schwarzchild, милион и един правописа съм го намерил на български…
4. Но само при положение, че ползва намалените маси! При големите маси няма стабилни орбити, понеже и двата „протона“ са вътре в хоризонта на събитията на другия (барабар с вселената), демек не се обикалят, а се „сблъскват“. И пак е ясно, че скоростта им ще е близка до скоростта на светлината, понеже по-голяма просто няма в нашата вселена!
5. три собствени статии и книга по обща физика просто не са достатъчни

Преди месеци участвах известно време във българският вариант на форумът Цайтгаист. Там бях свидетел на сборник от абсолютни нелепости, вътрешна противоречивост и фрапираща несвързаност с реалния свят, изобщо най-потресаващата обида на интелекта, която можех да си представя … докато не си пуснах „Тайната“.

Най-точното описание за филма е „Зрънце истина, зарито в купчина лайна„. Точно това зрънце истина хората изтъкват всеки път като говорят за филма … но това не променя купчината лайна отгоре. ¹ Същата полезна информация от филма може да се каже с две изречения:

Ако седиш и се вайкаш колко ти е зле, само си пречиш да ти стане по-добре. Умните хора не го правят.

Просто, нали? Нямаше да имам нищо против филма, ако това беше представено по смислен начин. Дори началните специални ефекти са доста приятни за окото. Оттам нататък нещата поеха надолу.

Откъде да почна с критиката … наистина ми е трудно да избера. Нека се посмеем малко със „закона за привличането“:

Everything that comes in your life you are attracting into your life. And it is attracted to you by the virtue of the images you’re holding in your mind. [...]

Ами да, вярно е. Примерно като мечтаеш по цял ден за милиард долара в банката и пуф – ставаш милиардер. Явно само 0,00001% от хората на земята досататъчно са си мечтали за да ги получат, но това си е ваш проблем. За сметка на това 70% от хората по цял ден явно не мечтаят да имат храна и чиста вода, така им се пада!

Why do you think 1% of the population earns 90% of the money being earned? Do you think that’s an accident? Things have been designed that way. They understand the secret, and you are about to be introduced to the secret.

Хайде, зарибиха феновете на теорията на конспирацията. Доста умел ход, тъй като тази демография е къде-къде по-податлива на внушения, в частност на абсурдите от филма.

Нататък продължават да обясняват този „закон“, като по едно време изцепват, че може да се каже с три думи:

Thoughts become things.

Браво, страхотно използване на три недефинирани понятия. Или на български преведено, таковата се такова до такова.

• Ако дефинираш, че действията и мислите ни са „неща“, значи твърдиш, че мислите стават мисли и ние действаме съобразно тях – абсолютно безсмислена тавтология.
• Ако под неща имаш предвид материални неща, това просто не е вярно. Не и в нашата вселена. Ако те успяват да го постигнат, наградата е 1 млн. долара. Чудя се защо ли не са ги взели още…

Следва малко мистицизъм с непознати за болшинството хора понятия:

What most people don’t understand is that a thought has a frequency. Every thought has a frequency. We can measure a thought, so if you’re thinking that thought over and over again, or if you’re imagining that in your mind а [shitload of good things], if you imagine what that looks like, you’re emitting that frequency on a consistent basis.

Това е точно толкова вярно, колкто и че лайната излъчват светлина. ФАКТ! Е да, на техния спектър максимумът е някъде в инфрачервената област, но теоретично излъчват светлина.

Така и тези вълни, които показват във филма (енцефалограмите) са действително ефект от мислите ни. Но засега сме далеч от разшифроването на мислите, а твърдението че излъчваме информационно поле, е много сериозно изследвана, и засега категорично опровергана хипотеза.

А и как точно се излъчват честоти? Досега страдах от илюзията, че се излъчват вълни, ама това явно не се знае от авторите на филма.

Следващия параграф продължава с … още фантасмагории!

Thoughts are sending out that magnetic signal that is drawing the parallel back to you. See yourself living in abundance, and you will attract it. It always works, every time, with every person.

Какво по дяволите е „магнитен сигнал“ и как така привлича „паралел“?!?!

И да не забравим да обвиним жертвите, че сами са си виновни:

Here’s the problem: most people are thinking what they don’t want and they wonder why it shows up over and over again.

Да, явно е, че жертвите на насилници по цял ден си мечтаят да дойде някой и да ги изнасили. Тия скапаняци … а в живота самите насилници са жертва, понеже желанията и мечтите на изнасилените са ги принудили да извършват престъплението. И, както споменават по-горе, това работи винаги, всеки път и за всеки човек.

Това за 7 минути … нататък продължават още от същите глупости, в различен контекст.

Много забавна е историята за един гей, който, докато се държал като жертва, колегите го бъзикали, на улицата щели да го бият, а в хобито му – комик – го освриквали. Когато успели да го убедят да спре да го прави, колегите започнали да се държат добре с него, по улицата вече не му налитали на бой, и публиката почнала да му ръкопляска.

Ама разбира се, причината е в „закона за привличането“, само тъпи ограничени хора като мен могат да си фантазират, че държанието ти определя отношението на другите към теб.

Следва единственото умно нещо във филма:

His whole life changed because he changed from focusing on what he didn’t want, what he was afraid of, what he wanted to avoid, to focusing on what he did want.

И отново старите глупости. Започват с нещо логично (и вярно) – да мислиш за хубави неща влияе на теб, определя на хората с които се срещаш, и изведнъж го разтягат до абсурдни пропорции – че това определя бизнеса ти, здравето ти, колата която караш.

Продължаваме с квантовo-механични бръщолевения²:

Quantum mechanics says that you can’t have universe without a mind entering into it.

Да бе, сигурно. Как ли е живяла вселената първите 14 милиарда години без хората … Просто абсурдно обширно твърдение, без да се поясни какво имат предвид под „съзнание“, какво значи да не можеш да имаш такава вселена (все пак засега знаем само една вселена, нашата) и какви доказателства имаме за това твърдение.

Now that you don’t understand it doesn’t mean that you should reject it. You don’t understands probably what electricity is, but you clearly enjoy the benefits of it.

Да … сигурно … само че знаем как електричеството действа! И е тествано в хиляди експерименти!

Писна ми да си прахосвам времето с тези фантасмагории, затова ще си кажа мнението за филма:

Отричам цялата идея, че „закона за привличането“ именно защото го разбирам. Както се споменава тук, привидното съществуване на този „закон“ може да се обясни като илюзия, създадена от връзката междо увереността в силите си и успеха в живота или от плацебо ефекта. Карл Сейгън има доста какво да каже по темата.

Освен това внушенията на филма са изключително примамливи от психологическа гледна точка:

• имаш силата (че кой иска да чува, че е безсилен?)
• само с мисли може да си подобриш живота
• много пари, бързи коли и (бързи) жени са ценните неща във вселената (а не са тривиални глупости, за които зрителят бленува)

Което улеснява доста промиването на мозъка на неподозиращия зрител.

И като за капак, елементарни философски принципи, разисквани от хиляди години, могат да служат за основа на анализа на всички случки, описани във филма, БЕЗ да са замесени със спиритуалистично³ псевдонаучно бръщолевене.

Както казах, зрънце истина, зарито в купчина лайна.

1. отричам всеки филм, предендиращ за документален, в който повече от 20% от „фактите“ са грешни, а в случая говорим за над 70%!
2. при това от автора на What the Bleep Do We Know, друг екземпляр с псевдонаучни простотии
3. направете мисловен експеримент, заменете „закона за привличането“ с „бог“, и преценете дали цялта история не ви прилича на извадка от библията?

Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.

Каква добра възможност!

„Покажи ми“, казвате вие. Водя ви в гаража и отварям вратата. Поглеждате вътре и виждате стълба, празни кутии от боя, стара триколка – но никакъв дракон.

„Къде е дракона“, питате вие.

„О, той е ей там“, отговарям, махвайки неопределено. „Забравих да спомена, че е невидим дракон.“

Вие предлагате да разпръснем брашно на пода на гаража, за да видим стъпките на дракона.

„Добра идея“, казвам аз, „но този дракон се носи във въздуха.“

Тогава ще използвате инфрачервен сензор за да регистрирате невидимя огън.

„Добра идея, но невидимият огън освен това не излъчва и топлина.“

Ще напръскате с флакон боя дракона и ще го направите видим.

„Добра идея, но той е нематериален дракон и боята няма да се задържи по тялото му.“

И така нататък. Парирам всеки физически тест, който предложите, със специално обяснение защо той няма да проработи.

Сега, каква е разликата между невидим, невеществен, носещ се във въздуха дракон, плюещ огън без топлина, и никакъв дракон изобщо? Ако няма никакъв начин да се опровергае твърдението ми, никакакъв въобразим експеримент, който да се брои против него, какво точно значи да кажа че дракона ми съществува? Вашата невъзможност да докажете невалидността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказването, че е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат тествани, изявления, имунни на опровергаване, са съждително безстойностни, каквато и ценност да имат вдъхновявайки ни или будейки чувството ни на възхита. Това което искам да правите  се свежда до вярване, при липсата на доказателтва, във моето изяление.

Единственото, което в действителност сте научили от настояването, че има дракон в гаража ми, е че нещо чудато се случва в главата ми. Чудите се, ако никакви физични тестове не могат да се приложат, какво ли точно е убедило мен. Възможността да е било мечта или халюцинация със сигурност ще премине през ума ви. Но пък тогава защо го приемам толкова насериозно? Може би имам нужда от помощ. Най-малкото, може би наистина съм подценил човешката погрешимост.

Представете си, че напук на това, че нито един от тестовете не е успешен, вие искате да бъдете педантично непредубеден. Затова не отхвърляте направо възгледа за съществуването на огнедищащ дракон в гаража ми. Виете просто го задържате нерешен. Текущите факти са много против него, но ако нови данни станат налични вие сте готови да ги прегледате и да видите дали успяват да ви убедят. Несъмнено е несправедливо от моя страна да съм обиден от това, че не ми се вярва; или да ви критикувам за това че сте сух и прозаичен – просто защото сте дали шотландската присъда „недоказано“.²

Представете си, че нещата се бяха развили по друг начин. Драконът е невидим, ясно, но пък отпечатаци от стъпки се появяват на брашното докато гледате. Инфрачервения ви детекор отчита извън скалата. Боята разкрива нащърбени крила, правещи реверанс във въздуха пред вас. Без значение колко скептичен сте бил за съществуването на дракони – да не говорим за невидими такива – вие сега трябва да приемете че има нещо там, и че на пръв поглед то е съвместимо с невидим огнедишащ дракон.

Сега друг сценарий: представете си, че не съм само аз. Предствете си че няколко души от вашето обкръжение, включително хора, които сте сигурен че не се познават, всички твърдят че имат дракони в гаражите си – но във всеки един случай уликите са влудяващо уклончиви. Всички ние признаваме, че сме притеснени от обхващането от толкова странно убеждение, толкова зле подкрепено от физически доказателства. Никой от нас не е лунатик. Ние спекулираме какво ли би значело ако невидими дракони наистина се криеха в гаражи по целия свят, а ние хората чак сега да го разбираме. Не бих искал да е вярно, честно ви казвам. Но може би всички тези древни европейски и китайски легенди за дракони не са били легенди в крайна сметка.

Задоволително, няколко стъпки с размер на драконови са докладвани. Но никога не се появяват докато някой скептик гледа. Алтернативно обяснение се преднася само; при изследване отблизо изглежда видимо, че отпечатъците може да са подправени. Друг драконов ентусиаст се показва с изгорен пръст и го отдава на рядката физическа проява на огнения дъх на дракона. Но пак, други възможности съществуват. Ние знаем, че има и други начини за изгаряне на пръсти освен дъха на невидими дракони. Такива „доказателства“ – без значение за колко важни поддръжниците на драконите ги считат – са далеч от убедителни. Отново, единствения разумен подход е да отхвърлим за момента драконовата хипотеза, да сме отворени за бъдещи физически данни, и да се чудим каква ли би могла да бъде причината толкова очевидно разумни и трезви хора да споделят една и съща чудата заблуда.

1. Превод на „The Dragon In My Garage“, взето от книгата The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark.
2. бел. ред. В Шотландия журито има три възможни присъди – виновен, невинен, и недоказан.  Лафът е, че „недоказан“ е еквивалентно на „невинен, и да не го правиш повече“ . Повече тук.

Автора се казва Майкъл Крайтън, но ме мързи да проверявам дали е онзи Майкъл Крайтън, или просто някой друг с това име. И без това въпросът е от академично естество – истината не се свени да излиза от устата (и перото) на всеки, който и позволи. Неговата идея е за „медийна амнезия“, как вярваме на медията за неща които не разбираме, макар че знаем че медията греши за нещата, които разбираме.

Оригиналът на статията можете да прочетете тук, аз съм извадил един впечатляващо точен цитат:

Media carries with it a credibility that is totally undeserved. You have all experienced this, in what I call the Murray Gell-Mann Amnesia effect. (I call it by this name because I once discussed it with Murray Gell-Mann, and by dropping a famous name I imply greater importance to myself, and to the effect, than it would otherwise have.)

Briefly stated, the Gell-Mann Amnesia effect works as follows. You open the newspaper to an article on some subject you know well. In Murray’s case, physics. In mine, show business. You read the article and see the journalist has absolutely no understanding of either the facts or the issues. Often, the article is so wrong it actually presents the story backward-reversing cause and effect. I call these the „wet streets cause rain“ stories. Paper’s full of them.

In any case, you read with exasperation or amusement the multiple errors in a story-and then turn the page to national or international affairs, and read with renewed interest as if the rest of the newspaper was somehow more accurate about far-off Palestine than it was about the story you just read. You turn the page, and forget what you know.

That is the Gell-Mann Amnesia effect. I’d point out it does not operate in other arenas of life. In ordinary life, if somebody consistently exaggerates or lies to you, you soon discount everything they say. In court, there is the legal doctrine of falsus in uno, falsus in omnibus, which means untruthful in one part, untruthful in all.

But when it comes to the media, we believe against evidence that it is probably worth our time to read other parts of the paper. When, in fact, it almost certainly isn’t. The only possible explanation for our behavior is amnesia.

Ето накратко причината защо се получават масовите истерии в съвременното общество – ГМО истерията, антиваксинационната истерия, конспиративните теории, псевонаучните и медицинските измами – хомеопатията, антималигноцита и още много, много неща.

Защото прекалено много вярваме на медиите, противно на всички факти изнесени до този момент. Ако един журналист демонстрира липса на достатъчно схватливост за един елементарен научен факт, как по дяволите можем да му вярваме когато става въпрос за фактите около генно-модифицираните организми, или ваксините, или … всичко? Особено пък да му вярваме повече от специалист в областта!

begem0t има какво да каже по темата …

Та осъзнах един доста интересен феномен, свързан с теорията за световната конспирация. При всяка такава теория – от кацането на човек на Луната, лицето на Марс, 9/11, new world order, ГМО истерията, антиваксинационната истерия, перпетуум-мобилетата, та чак до псевдонаучните твърдения от типа „световните концерни това или онова“ – Антималигноцита, електрическата кола, и т.н., имат (поне) едно общо нещо. Можете ли да се досетите какво?

Освен по линията „вярвам/не вярвам“ в конкретната конспирация, хората, интересуващи се от върпроса се разделят и по друга линия – „имам идея за какво говоря/нямам си идея за какво говоря“.

Всички поддръжници на тази теория не са специалисти в областта, в която се твърди че има такава, и дори нещо повече – в дебатите демонстрират невежеството си и дори понякога го използват за аргумент. Примери:

• не знам какво е генетична модификация на организмите, значи никой не знае, ergo ГМО-тата не са тествани дали са опасни.
• не виждам как е било възможно да летим до луната и да кацнем на нея, следователно кацането на Луната е измама.
• не знам какви са техническите проблеми пред електрическите коли, следователно няма такива и световната конспирация ги подтиска
• не разбирам изискванията към лекарствата и не знам дали човек X следва законовите процедури, следователно държавата, подкупена от фармацевтичните концерни подтиска лекарството Y
• не разбирам елементарна физика, и за това перпетуум-мобилетата работят, но се подтискат от петролните концерни

и така нататък, и така нататък.

За сметка на това хората, които са се образовали по темата – някои са специалисти по темата, други четат с научните журнали по темата и се опитват скептично да проверят темите, хората които не приемат на авторитет всяко невероятно твърдение, а изискват конкретна демонстрация – ами тези хора са от страната на невярващите.

Това, разбира се, не е аргумент против верността на твърденията, понеже верността на твърдението не зависи от това кой го казва. Но за мен е интересен въпросът защо се получава така… Защо не е обратното, защо не е пропорционално …

Разбира се, възможно е 99,99% от биолозите в света да са платени агенти на Монсанто, както и хилядите служители, отговорни за укриването на истината за кацането на Луната да са до един изпечени лъжци, които веднъж за 40 години да не се издадат, дори по времето на подготовката на измамата, дори на смъртните си легла (или в чужди легла ). Обаче тая известни съмнения доколко е вероятно, в светлината на това, че в най-силния си период Никсън не е могъл да скрие едно просто подслушване в хотелска стая.

Факт е, че всички приведени „доказателства“ са лесно обясними с много по-тривиални причини, ме кара да ги отхвърля като такива. А да се твърди, че една конспирация, за която няма грам смислени доказателства, е такава именно защото е толкова перфектна … да се зачуди човек дали една такава конспирация би била осъзната и от самите конспиратори…

Искам да разясня личната си позиция си по Антималигноцита.

Аз ЖЕЛАЯ някой да ми покаже реални доказатества, че Антималигноцита действа! Аз ИСКАМ лекарство против рака! Ако е просто за извличане, като това на г-н Христов, бих се радвал много за милионите спасени човешки животи!

Не мога да докажа, че отварата не действа, най-малкото понеже не може да се докаже несъществуване на обект (can’t prove a negative), а само съществуването (като го посочиш). Друг проблем е, че клинични тестове са ВИНАГИ първо върху животни – аз не съм биолог и нямам достъп до лаборатория в която да направя изследванията. Освен това по думи на потърпевши цената на отварата за един курс на лечение е повече от 1000 лв. Но дори и да направя такива изследвания, това няма да покаже че лекарството не действа, а само че не действа по начина, по който е правен конкретния тест.

Само че да се иска от скептиците да докажат безполезността на билковата отвара не е честно, тъй като е проява на двоен стандарт. Аз НЕ съм длъжен да доказвам каквото и да е било! ТЕ твърдят, че лекарството действа, ТЕ трябва да го докажат!

Бихте ли си купили от сергия на битпазар месо с неустановен произход? Ако продавача ви каже „Ама вие докажете че не е най-фино телешко!“, ще го изгледаме с недоумение. Не е ли нормално е да изискваме такъв контрол на лекарствените продукти? Не е ли нормално да изискваме доказателства?

В предният ми пост беше критиката беше центрирана върху факта, че анекдотите които разпространяващите отварата разказват не са достатъчни за да се установи ефект от отварата. За нещастие успяват да залъжат успешно незапознатите със статистиката хора!

В този ред на мисли, искам да сподела една спекулация по темата. Много хора обвиняват голямата фармация  конспирация, като същевременно пропускат доста правдоподобната възможност да има конспирация именно от страна на продавачите на Антималигноцит. За мен искането да се регистрира/патентова това лекарство е чупква в кръста, която се използва за рекламни цели. Първо, защото  според комисията по лекарствата искане за патент не е постъпвало! Второ, от бройката обявени „излекувани пациенти“ следва че  парите, които г-н Христов е получил от тях отдавна трябва да са достатъчно за патента! Трето, и най-важно, продавачите на Антималигноцит нямат нямат сметка то да бъде тестано, защото с демонстрацията на „борба против статуквото“ се опитват да манипулират жертвите си и обществото като цяло. Освен това ако лекарството влезе в клинични тестове и се покаже, че не действа, въпросните продавачи ще загубят бизнеса си.

Да не пренебрегваме и факта, че за 50 години не са направили успешен тест, който да е документиран и публикуван в журнал. Освен това има и доста интересна дискусия в този форум, където се задават тези, а и други важни въпроси … отговорите на продавачите на Антималигноцит можете сами да ги видите.

Изобщо фактите сочат убедително в посока липса на доказателства за ефективност.

Няколко души във Фейсбук възкликнаха, че тази група не е за мен, след като съм скептично настроен и не подкрепям идеята за лекарството. Напротив, точно там е мястото на въпросите, тъй като там са хората които се интересуват от лекарството!

И още нещо, според мен ВИЕ трябва да спрете да давате съвети на хора със здравословни проблеми. ВИЕ трябва да спрете да съветвате хората „пробвай това или онова“, защото (в общия случай) не сте лекари и нямате морално право да действате като такива! Лекарите учат цял живот как да лекуват пациентите си, те са тези които имат моралното право да ги съветват!

Понякога не си даваме сметка как такива на пръв поглед дреболии като едно „ЗА“ във социална мрежа може да убие човек.

И искам да завърша с едно перфектно попадение по темата:

Почти нямам какво да допълня, освен да пожелая на всички които искат да ‘защитават’ това .. нещо, да спрат да бъдат толкова първосигнални, когато някой манипулатор им засвири на националистическата струна.

И да повтовря, аз ЖЕЛАЯ някой да ми покаже реални доказатества, че Антималигноцита действа! Аз ИСКАМ лекарство против рака! Ако е просто за извличане, като това на г-н Христов, бих се радвал много за милионите спасени човешки животи!

Update: Да не забравяме и статията на begem0t по темата. Молекулярен биолог, който обяснява колко абсурдни са твърденията на продавачите му, от гледна точка на специалист по темата. Задължително четиво!

Докато симулирам учене за изпита в четвъртък реших да си проверя Фейсбука, и да знаете на какво попаднах … Фейсбук група Да подкрепим лекарството на Продан Христов против рак. Понеже за разлика от повечето хора следя какво се случва на световната сцена, знам, че разработката на лекарство против рак е сложна процедура, добре разяснено естеството на рака го има в картинки тук. Това ме наведе на мисълта, че г-н Христов може би не му е съвсем чиста работата.

За да се използва едно лекарство трябва да се знаят три неща: какво прави (нужни ефекти и странични ефекти), при какви условия и с каква вероятност. Разбира се, не можем да приемаме просто на доверие твърденията, които засягат човешки животи, затова за да се докаже ефективност на едно лекарство се правят редица изследвания, в които внимателно планирани експерименти проверяват твърденията на производителите.

Първата ми работа беше да проверя за публикации в медицински журнали за лекарството. Можете да познаете резултата – нищо, абсолютно нищичко! Оттам отидох на сайта на „сдружението“, но уви и там не се дава никаква информация по трите прости въпроса:

• Къде са научните изследвания на лекарството?
• В кой институт са правен клиничните изследвания?
• Къде се произвежда лекарството?

Това, само по себе си, е предостатъчно доказателство, че лекарството не е тествано в клинични условия, и всяко твърдение че помага на пациентите е лъжа. В напълно безполезното ЧЗВ на сайта отговорите са повече от абсурдни, например (запазено тяхно форматиране):

Основнат графика във всичките му статии които съм чел е следната, чрез която той обяснява неговата „резонансна“ теория, демек че вселената следва линеен закон в отношенията маса/размер от малкото към голямото. И това би трябвало да е знак за космическа хармония. Или нещо такова.

Ето я:

Колко глупости можеш да побереш в една графика

Защо тази графика е нелепа? Първо, трябва да знаете свойствата на логаритъма! Те не са толкова естествени, колкото си мислим.

Ето един комикс който обяснява много добре ефекта. Забележете че log е обратната на експоненциалната функция, т.е. представете си графиката завъртяна, т.е. движим се нагоре.

Забележете как бавната скорост от 1 м/сек, в началото предизвиква движение нагоре с 1 м/сек, с 2 м/сек и така нататък. Работата е че това „и така нататък“ забързва доста бързо, и хич не е интуитивно че се движи СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА (прибл. 299 000 000 м/сек) само след 20 метра!

Тук се таи първия проблем с графиката на Харамейн. Нека приемем че моделът му е правилен, по графиката можем да оценим че в неговите сметки по вертикалата масата на вселената е  приблизително 58 единици, докато предвиждането на модела казва че е около 53. А какви са единиците? Логаритмични. 5 единици разлика не е много, нали?

ГРЕШКА! Всъщност 5 единици в логаритъма значи разлика 10 на пета степен разлика! Тоест според модела на Харамейн вселената би трябвало да е 100 000 пъти по-лека. Но досега сме видяли 4% от масата на вселената, значи това противоречи на фактите!

Другата забава е с размера на вселената. При неговите предвиждания вселената трябва да е около 10 логаритмични единици по-голяма! Това значи да има 10 милиарда пъти по-голям радиус със същата маса, тоест 10 000 000 000 по-малка плътност. Това е абсолютно невъзможно, тъй като имаме основните данни за размера на Вселената и плътността и с много по-голяма точност. Фактите просто са против хипотезата.

Дори само този факт показва колко грешен е неговия модел.

Нека минем към друг спорен момент – избирането на точките които му вършат работа. Именно, в графиката му има три големи части, които въобще можеше да бъдат обединени, понеже силите, които ги командват са едни и същи.

Брех тази линия нещо не ми се вижда много добре описваща данните

Първата група, вселената, галактиките, суперклъстърите и слънчевата система се организират само и единствено под действието на гравитацията! За тях няма абсолютно никакво отношение дали има или няма слабото, силното или електромагнитното взаимодействие! ТЕ СЕ КОМАНДВАТ ОТ ГРАВИТАЦИЯТА, и заради това тяхния размер зависи  пряко от масата им! Затова е логично да са близки до линейните, макар че квадратичен fit изглежда доста по-добре описаващ данните. Забележете че не е единствения начин да се направи този фит в графиката.

Хоризонталната линия рано или късно пресича всяка нехоризонтална...

Втората група са звездите и космическите тела с макроразмер – астероиди, планети, звезди. При тях силите на гравитация също са водещи, като заради триенето между частиците имаме три варианта – звездите, които са активни и са по-леки отколкото показва простото отношение на Харамейн (при това колкото са по-големи, толкова са с по-малка плътност, отдавна установен факт), планети, които се удържат от сплескване поради електромагнитните сили, и черни дупки, които не са удържали това сплескване. Това значи, че за приблизително еднакъв радиус има ОГРОМНА разлика в масите, което дава възможност да се подберат примери които да съвпаднат добре с начертаната графика.

Третат група са микрочастиците. Тук става още по-забавно. Най-вляво виждате планкова черна дупка, която разбира се се определя от гравитацията. Подозрително точно е уцелена от графиката, може би има причина? Космическата хармония … за хората незапознати със свойствата на квадратичния fit на моделите!

Когато основната част от данните са скупчени в една групичка (група 1) един outlier може сериозно да премести графиката. Проста илюстрация:

При хубаво що-годе кръгло клъсрче от данни всяка линия минаваща през центъра на клъстера е добре напасната

Малкото червено кръгче премахва алтернативните линии като възможности, защото за другите линиик синьото разстояние се добавя към грешката, а модела се строи да е с минимална грешка!

Реално тази черна дупка може да е изключение (което тя е!), но добавяйки я в модела тя го изкривява много!

Накратко, Харамейн си избира едно клъстърче от данни (група едно), един аутлайър (микроскопичната черна дупка) и след това избира кои звездни обекти да използва за да получи правилната графика! Въпреки това тя пак дава безумно неточни предвиждания за размера и масата на обектите във вселената. На всичкото отгоре отделните и части се обясняват лесно в съответствие със познатите ни физични закони.

И в случай че си мислите че съм захванал единствената му грешква в книгите … Ако имам време скоро ще опиша основните му фактологични грешки в The Origin of Spin и The Schwarzschild Proton, но само ще кажа че ако учените имаха такова фундаментално неразбиране на реалния свят като Харамейн, още щяхме да правим изследвания в кой край да държим буздугана …

Интересна е мисълта на James Randi от клипчето му в Ютюб, която той споделя относно парапсихолозите, но според мен доста точно описва болшинството автори на псевдонаучни твърдения.

Most of these parascientists are grandly sewed and confident when surrounded with enough misapplied technology, and when it reflects regular, recognized lab procedures well enough, it brings them great comfort. They freely use electronic systems that would provide useful data in the hands of real researchers, and displays of these bells and whistles lend an atmosphere of authenticity that can encourage acceptance (and funding!) from those who don’t venture, or even care to, grab the cheesecloth.

Тук е редно да зададете въпроса: „Хубаво де, ама вярваш ли че съвременната физика е точна и няма място за напредък?“. Отговорът ми е от две части:

1. Вярата няма нищо общо когато се разискват факти. Съгласен съм да отхвърля текущите познания в момента в който се появят добри данни за това.
2. Убеден съм, че в бъдеще ще видим кардинални промени във физиката и нашето разбиране за света.
3. Два пъти по-убеден съм че тези промени ще дойдат от сериозни хора, изучили грешките на предците си и измислили подобрена теория, която да съвпада с фактите, а не от псевдоучените без грам знания, без никакво разбиране на научния метод!

Например, ето една интересна статия от преди няколко месеца Erik Verlinde, математик който показва интересен паралел между гравитацията и ентропията. Идеята изглежда солидна, засега няма много технически детайли, но времето ще покаже. Аз вярвам, че дори да не успее да доведе до преразглеждане на съвременната физика в термините на теорията на информацията, поне ще даде важни прозрения за връзката между двете. Най-важното обаче, е че като истински учен Verlinde търси проблеми в хипотезата си и я разпространява сред научните среди, където именно се спотайват умовете които могат да я опровергаят.

Сравнявайки я с умствената чикия на Харамейн, мога само да чувствам тъга, че  незапознатия с елементарната физиката и основни умения на скептик човек трудно може да направи разликата между двете…