Да живее новата социална политика на ГЕРБ – взимаме от гадните работници, които всячески отказват да си почиват лятото на морето със семейството и приятелите, както и по нова година, и даваме на горките изтерзани работодатели неплатените обезщетения. Пада им се на гавазите, че преко желанията на началника си са стояли в офисите и са работили.

Изобщо, за кратко време форумите се запълниха с кретени, които от нямане какво да правят усилено зачупиха пръсти по клавиатурата как така им се падало по 100-200 дена да загубят чиновниците, като се скатавали и си трупали отпуските. Да, сигурно са се възползвали от ситуацията тези хора, но до колко ни касае това? Причината да се случи със сигурност включва и некадърността на шефовете им.

А не е ли възможно повечето от тях да са жертва на работодателя си? Не е нечуто работодател да ОТКАЗВА да пусне работник в отпуска. Аз лично в българския закон никъде не виждам задължението на работодателя да одобри искането за отпуска, и сега, разбира се, ще премахнате единствения възможен механизъм работника да си получи някаква компенсация – като му бъде заплатена.

Извинете, има и друг механизъм – инспекцията по труда… ха, много добра идея – правата изцяло в работодателя, а работника да ходи да се разправя с чиновници.

Не че мен ще ме засегне много новия закон. Освен цялостното преебаване на правата на работника не мога да си представя годишно отпуската ми да ми стига, пък да не говорим да ми остава. И едва ли бих работил дълго при работодател, който не ми позволява да си взема отпуската.

Смешно ми е за милион и половината избиратели на ГЕРБ.¹

1. Правителството на Костов въведе правото годишния отпуск да може да се плати по споразумение между работодателя и работника, за да може да се изчистят тези оставащи дни, така че според мен и сега би бил по-скоро за ветото. Избирателите на АТАКА са олигофрени по принцип.

Скандалът, както всички български скандали, започна от телевизията. Финансовият министър Симеон Дянков от нямане що да прави отиде в  „Шоуто на Иван и Андрей“ [видео]. Не че е лошо – дори е добре министрите да се виждат що хора са, да има някаква връзка със обществото. Само че доколко ходът е бил разумен за един политик, който не се слави с уменията си да омайва публиката може да се спори … или по-точно, вече не може.¹

Скандалът се разрази заради една конкретна реплика (42-ра минута на записа). Водещите попитаха дали било вярно, че министърът казал  преди време, че Първанов бил „млад милиардер“. В пристъп на желание да задоволи нуждата на тълпата² за драма и нападки, министърът заявява, „[Президентът] не е млад, определено“.

Това, само по себе си, е злобна нападка. Ако аз или ти я бяхме пуснали, не би била повод за особени коментари. В крайна сметка, ние сме просто двама души с лично мнение. Но министърът на финансите и вицепремиерът Симеон Дянков не е случаен човек от улицата³. Неговото мнение не може да бъде „лично“ по тази тема, в този смисъл в който е моето. Шефът на шефа на НАП, шефът на шефа на митниците, шефът на шефа на данъчните … баш-шефът на финансите на държавата няма право на „лично мнение“ по въпросите, засягащи директно подопечните му агенции!

Съответно внушението, че президентът има голямо количество недекларирани имоти, не е мнението на Пешо от улицата, а мнение на експерт и човек от който зависят много неща и който се предполага, че не говори пълни глупости⁴.

Затова разбираемо президентът веднага поиска Дянков да изясни позицията си (да докаже или опровергае твърдението си) или да подаде оставка. Причината – уронване на личността на президента, и в частното на него лично, чрез клевети.

Ясна работа, нали? Дянков прави изявление, че не твърди и не е твърдял че президента има въпросните имоти и думите му са извадени от контекста, и съжалява за неразбирателството, и нещата приключват. Или, разбира се, вади документи, които да доказват думите му⁵.

Само че не е толкова просто. Причината за това е широко разразилият се популизъм. Недопустимо е да се признае грешка, пък била и тя неволна. Особено когато обществото не иска да го чува. Особено от човек, който няма личностния чар на ББ, и е трън в петата на доста хора.

Съответно единствената възможност остана да се прави, че нищо не е станало. Не особено добра идея, след последния скандал с финансите на президентската администрация и опразнените от подопечните на Дянков нейни сметки.

За да успокои духовете, успя да си уреди разговор с президента след намесата на ББ. В целия разговор нищо смислено няма, освен молбата на Дянков да не се раздухва скандалът и напомнянето на президента, че Дянков и подопечните му не за първи път се заяждат с президента (скандалът с източените сметки), и че изобщо не е искал да се среща с него, но ББ е настоял. Най-вероятно всичко щеше да свърши дотук, ако президентът не беше разпространил стенограмата [цък] от разговора с Дянков, или ако след пускането и управляващите просто бяха млъкнали за секунда за да помислят.

Разбира се, че ББ няма да е доволен от изхода на ситуацията. За да спаси министъра си опитва да му прелее малко от малко от собствения си рейтинг, като обяснява как било забиване на нож в гърба лично на него.

А как измислиха да контрират президента? С това, че нарушил правото на българските граждани да не бъдат записвани без тяхно знание, тоест стенограмата била нарушение на конституцията. Уау … а досега си мислех, че ББ е титан на мисълта. Сега чак осъзнах, че Цветанов е на светлинни години от него. Доколкото ББ дразни с откровената си полицейщина, Цветанов става направо смешен, в това отношение е по-противен дори от предния министър на вътрешните работи (Румен Петков).

Дори се стигна до там, че ГЕРБ плашат Първанов с Конституционния съд.⁶

Вие можете ли да си представите по-смислен коментар?⁷

Правилно споменават хора в коментарите под статиите – за г-н Първанов 2006-та над 50% от българското общество гласува да ни представлява като държавен глава. А за Цветанов? Колко точно процента от хората гласуваха лично за него?

И най-вече, докога ще оставяме разни политици безнаказано да уроват престижа на други с клевети?

1. В несвързан коментар, за мен е загадка защо човек, предендиращ че е сериозен, би се появил на такова пошло шоу с глупави лафове (прекопирано от другото пошло шоу  – на Слави). Дали популизмът не е заразен?
2. Публиката на „Шоуто на Иван и Андрей“ е речниковата дефиниция за тълпа
3. … или поне на това се надяваме?!
4. Дянков говори смислени неща за икономика, но от политика явно не разбира.
5. Каквито демонстрира след това, че няма …
6. Предния път щяха да правят импичмънт точно толкова безпочвено, колкото и сега. И докъде стигнаха? Надуха си рейтинга, като тръбяха че се борят с „червените бандити“, и след това, разбира се, млъкнаха, понеже всяко преследване в констутицонния съд щеше да завърши със справедливото отсъждане, че губят времето на съда.

   Но ПиАр-а си го направиха, а и кой ли следи българския политически живот?

7. Сигурно когато на улицата ви интервюират, нарушават закона? Може би когато на разпит полицаи ви записват, те нямат право да го правят или и да използват записа след това?

   Всеки полуидиот (почти всеки, доколкото съдя по коментарите на Цветанов) знае, че чл. 32 е предвиден за защита на гражданите от следене от МВР, а не когато човек доброволно седне да говори пред микрофон и стенописка.

Буквално докато тестото още се пече и депутатите не могат да си намерят местата в парламента (бидейки млади и зелени повечето), народното събрание излезе с няколко преди всичко процедурни решения – едното от тях е, че „сътрудници на бившата Държавна сигурност няма да бъдат членове на някои от парламентарните комисии„. Това са Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на ДАНС и Комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете.

Което не попречи на ББ да вземе в кабинета си за министър Божидар Димитров, за който документално е изнесена и публично оповестена кариерата му на сътрудник на въпросната Държавна сигурност.

Доколко кариера на сътрудник на в Държавна сигурност преди 20 години може и трябва да бъде критерий за възможен конфликт на интереси е спорен въпрос. Може би в комисията по външна политика и отбрана щеше да е добре да има хора с опит в тази дейност? Може би е важно ДАНС да не дава вътрешна информация на дори бивши сътрудници на дискредитирана структура като ДС? Вероятно на ЕС му е през членската вноска кой в България ще се занимава с контрола на еврофондовете при положение че такъв се установи в крайна сметка? Кой знае.

Но съчетаването на тези два факта още през първата седмица г-н Борисов недвусмислено показа че е много гъвкав!

Въпреки задължителния предмет „Етика и право“ в училищата в България все още преподаването на основните граждански свободи и задължения не е застъпено в образованието в училище. Поради това малко хора знаят действително какво представлява полицейската държава и що за животно е. В описанието „Що е то полицейска държава“ можете да видите основните характеристики на такава. Най-важните са следните:

1. Решенията на изпълнителния орган са на практика закон
2. Никоя държава не признава, че е полицейска държава

Докато 2-ра точка е що-годе очевидна поради негативното значение на думата и обикновено някой вътрешен критик или външни наблюдатели определят държавата като такава, то първа точка е малко по-фина. На практика тя казва, че от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, втората изземва функциите на третата. Това може и да не изглежда кой знае каква разлика („Ха, дали полицаите или съдиите ще решават кой е виновен“), това изобщо не е така.

За да стане един човек съдия трябва да бъде назначен с конкурс. После има няколко инстанции, всяка от които трябва единодушно да подкрепи решението на предната. После има стандарти кой може и кой не може да стане съдия. Как е положението с полицаите? На практика всеки който има желание може да стане един. Покрива мизерни физически нормативи и става такъв. Така че според мен дали трябва да сме полицейска държава отговора е ясен.

Сега нека спомена какво води до полицейска държава? Най-директния път е чрез преврат. Историята познаваа безчет такива, като за последните 100 години можем да споменем фашистите в Европа, комунистите в Русия и в последствие в останалата част от Източна Европа, както и някои други фигури в развиващите се държави, като ген. Пиночет в Чили и т.н. и т.н. Тъй като този процес протича на практика мигновенно, няма и особено време за ответна реакция преди режима.

Има обаче и един по-бавен начин. Описан е в половината антиутопии в литературата, почвайки от 1984 и стигайки до 451 по Фаренхайт. Процеса е бавен, и протича с активната помощ на населението.

Да вземем една хипотетично правова държава и условно да я наречем САЩ. Хипотетично държавата въвежда закон който дава право на полицаите да подслушват телефонни разговори без разрешение на съд. Сега, ясно е че Пешо, който говори с Ганчо му е през любовния мускул дали ще го слушат или не, съседските клюки явно не интересуват полицаите. А какво става с лидерите на опозицията? Какво става с обществените фигури, с учителите, с лекарите? В момента в който някой се изпусне и каже нещо дори невероятно отдалечено („оф, убивам за една баница“), което може да се изтълкува като незаконно … бам! Идва чичко полицай и почва – сега така, ама иначе, ама ще изпълнявате каквото ви кажа иначе – в затвора. И това е само повърхността. Честно ми кажете, никой ли от вас не е казвал майтапи, които извадени от контекст могат да прозвучат противозаконно?

Следващия етап са когато и клюките почват да интересуват властимащите. Кой спи с кой, ами че и това си е власт? И така постепенно се стига до момента в който хората просто нищо не могат да кажат. Властта естествено е у тези, които имат пари, но вече това не е власта да определят данъците, а властта да се разпореждат кой ще живее, кой ще кисне в затвора. Простести? ХА! Каквото кажем, това ще бъде.

Важен въпрос, как може да бъде прокаран един такъв закон пред обществото? Ами лесно, „да спасим децата“, „да опазим обществото“, „да предотвратим тероризма“. И по-безумни оправдания минават когато изплашиш хората достатъчно, затова са депутатите, да отстояват правилния път за развитето на държавата пред хората.

Втори важен въпрос, за да влязат тези закони все пак трябва да ги прокара парламента, а там по идея има доста различаващи се мнения. Обаче това не пречи – при закона за митингите много депутати без съмнение си мислят едно от двете неща:

1. Ооо, аз и без това няма да тръгна да организирам митинг, те тия глупости няма да ми пречат, дай по-добре да се оттървем от протестиращите.
2. И без това винаги ще сме на власт, по-добре сега да се оттървем от митингите, че да сме спокойни.
3. И на власт, и не на власт, все ще си имам протекциите, мен закона не ме лови.

По принцип първите са пораженчески настроени и не ни интересуват. Те са патологично кълвящи на всякаква „сигурност“ и няма начин да се променят. Другите две обаче са симптоматична проява на шуробаджанащина. Само човек който си мисли, че има кой да го спаси когато пренебрегне закона, може да гласува ЗА такива безумни закони.

А с тях можем да се борим. И го правим единствено когато се борим се с беззаконието при богатите и властимащите.