Обяснения съществуват; и винаги са съществували; Винаги има добре известно решение на всеки човешки проблем - просто, логично и напълно погрешно.

Хенри Менкен

Човек не може да очаква нещо особено от филмите, претендиращи да разказват интересни неща с прости думи. Това е една от причините да спра да гледам научнопопулярните филми по Дискавъри.

Историята за колапса на финансовата система през 2008, разказана във филма, определено е интригуваща, и уви, с голяма доза истина. Да, има доста алчност, изпълненията на действащите лица нерядко граничат с измама, а къде корумпирани, къде некадърни политици прокарват лобистки решения.

Но ... има едно голямо НО и доста на брой по-малки но-та, които развалят иначе сравнително доброто впечатление.

Първо, историята е показана изключително едностранчиво. Освен майкълмуровските похвати в интервютата, историята изобщо пропуска няколко много важни момента, които предпоставят жилищния балон: Историческото намаляване на лихвите от Фед в края на 90-те, политическият натиск върху компаниите, даващи заеми, да приемат дори неплатежоспособните, практически държавно-гарантираните Фани и Фреди... Сумарно тези фактори оказват значително по-голямо влияние за надуването на балона от това, че някой си решил да пакетира CDO-та.

Междувпрочем държавната гаранция е и една от причините CDO-тата да получат рейтинг AAA, което всъщност е води до най-неприятните поражения - загубите на пенсионните дружества.

Другото НО е личностната атака над шефовете на Уолстрийт, като обясняваха как са харчили фирмени пари за проститутки и купони, както и че употребявали наркотици. За мен това е преди всичко личен избор, да не говорим че е напълно без връзка с това, за което са наети.

Ако става на въпрос, Хитлер е бил образцов гражданин, а Чърчил е употребявал много алкохол и цигари, а към края на живота си е бил зависим и от стимуланти. Сами си изберете кой е оставил повече добро на света.

Друг проблем на филмът е че всеки път когато твърдят факти, ги казват толкова едностранчиво и половинчато, че са съвсем лъжи. Примерно, казват че гадните банкери са взимали хиляди subprime ипотеки и след като минавали през банките и рейтинговите агенции ги квалифицирали като AAA. Каква измама!

Е, ама не е съвсем така. CDO-тата са сложни инструменти. Взимаш 1000 ипотеки, и вместо да делиш ипотеките на добри/лоши/трагични, ги групираш и взимаш ПРИХОДИТЕ от тях. Всеки инвеститор решава в кое парче от приходите иска да участва. Тези, които участват в ААА примерно получават пари от първите 300 ПЛАТЕНИ ипотеки. Следващите 200 отиват за АА, и така нататък. Колкото повече А-та имаш, толкова по-малка лихва получаваш, естествено и по-малък риск. Ако от 1000-та ипотеки фалират по-малко от 700 човека, то тези, които участват в ААА ще получат всичките си пари. Ако фалират 550 примерно, то тези от АА ще получат парите само на 150 души, вместо от 200, затова са и по-рискови.

Така че ако имаш 1000 независими ипотеки, то лесно можеш да изчислиш колко е риска и съответно колко е цената. Проблемът е че ипотеките не са независими, и от там работата става дебела. Но определено не е просто решили, платили и нагласили рейтинга както намекват във филма.

Имат и откровени глупости. Примерно че във финансовата индустрия има повече наказателни преследвания, отколкото в примерно в технологичната индустрия! След като Microsoft преживяха няколко дела за злоупотреба с монополно положение, а Intel ги гониха и глобиха и за индустриален шпионаж ... Без да коментирам делата помежду им за патентите.

Не казвам, че финансовите гиганти няма причина да бъдат съдени. Напротив, има доста ярки примери, например как Goldman Sachs залага срещу CDO-тата, които продава над другите. Прекалено краткосрочно даваните бонуси на директорите. Или безучастното гледане на събитията от регулаторите, вместо да прилагат законите. Както и глупавите регулации (особено отпускането на каишката на Фед!). Вероятно и трябва да бъдат разбити на по-малки компании.

Само че за да се направи решение на проблемът нещата трябва да се обсъдят в цялост, а едностранчивите разглеждания могат да стават за интересен филм, но определено подвеждат неподозиращите зрители.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата.

В плановата икономика освен количествата продукти по необходимост се контролира и каква заплата трябва да получава човек на всяка длъжност. В пазарната икономика също има подобен феномен - МРЗ, и идеята да не оставяме чистачките да получават 150 лв, а ще сложим минимум на заплатата 240 лв, и всеки който е съгласен да получава по-малко ще бъде преследван от закона. Така, разбира се, помагаме на най-бедните и беззащитните слоеве от обществото, нали?

Всъщност не. Така наказваме точно тези слоеве от обществото, и то по два начина.

Първо, при пазарната икономика много хора просто не биват наемани на работа. Ако някой ти върши работа за 200 лв, но трябва да получава 240 лв, той ще бъде уволнен. Всяка компания има ресурс да поеме малко повече работа, за сметка на качеството или здравето на работниците, но ще се справи. Ако трябва ще свие бизнеса, но няма да остави човекът - защото тази отрицателна продуктивност ще завърши в по-неефективно производство, в по-високи цени и от там загуба на пазар.

А въпросният човек ще стои на помощи за безработни. Голяма помощ, няма що.

Второ, при определянето на заплатата от държавата тя ни определя и длъжността, която ще заемане, като премахва една съществена за нас свобода - свободата да се докажеш в работата си въпреки привидните си недостатъци. В тази категория попадат най-вече младите специалисти, но и изобщо всяка маргинализирана група - младите, старите, необразованите, малцинствата и така нататък.

Например младият специалист няма опит но иска да бъде нает на работа. Ако за неговата длъжност минималната заплата е примерно 1000 лв, и работодателят може да наеме специалист с опит за тези пари, познайте от три пъти кой ще бъде нает! Или иначе казано, познайте кой няма да бъде нает! Ако на младият специалист бъде законово отнета възможността да преговаря за примерно 700 лв заплата (която отговаря на неговата продуктивност), той никога няма и да стане старши специалист.

В интерес на истината от това си право съм се възползвал и аз лично. Преди близо година си търсих нова работа като програмист, въпреки че винаги съм искал да работя като математик. Накрая започнах работа като математик на точно 1/2 от заплатата от предните ми две работни места като програмист, понеже бях програмист с години опит, но математик без. Не знам дали беше правилното решение, но знам, че ако за моята длъжност имаше задължителен минимум, който е по-голям от началната ми заплата, вместо да вземат мен може би щяха или да търсят повече време, или просто да се откажат.

Не съм против МРЗ. Със сигурност има някакъв минимум, който не трябва да бъде преминаван, макар че за мен е спорно той да е 43% от средната работна заплата. Изобщо лансираните в обществото мнения от безотговорните синдикални мекерета като г-н Младенов подменят цялостната идея на МРЗ - от проблемът колко пари са нужни най-малко за преживяването на един човек, към проблемът колко пари е "честно" и "справедливо" да се получава от един работник по принцип. Самопроизволното вдигане на МРЗ неизбежно ще донесе повече беди на хората, на които претендира че помага, но това никога не е спирало господата комунисти.

Изобщо лесно е да се говори за свобода, равенство и братство, но е значително по-трудно да се постигне. А да се разчита, че държавната бюрократична машина с железния юмрук може да постигне това е наивност, която ни струваше една световна война, 45 години подтискане на личната свобода и уравниловка чрез рязане на глави, а постигнатото беше треторазрядна икономика и километрични опашки пред магазините.

От нас зависи дали ще позволим политиците да ни върнат там.

Това не е разказ за БСП. Социализмът е политика, а не нарицателно, което да подмятаме както ни е удобно. Не в БСП е гнездото на социализма, последните 3 правителства са, и то в нарастваща степен. Това е разказ за злините на социализмът, които все още тровят настоящето и бъдещето ни.

Нека вземем за пример пенсионната реформа. Злото на всички злини, г-н Костов, през 2000 година прокара пенсионна реформа, заради която известна част от заплатите на родените след 1960 година се превежда в пенсионен фонд. Тези пари, изрично записано в закона, са лични средства. Ако е жив и здрав, при навършване на пенсионна възраст с тези пари започва да му се изплаща пенсия. Ако иска, може и да изтегли част от тях директно - все пак са си негови пари. Ако титулярът умре, остатъкът от парите преминават у наследниците заедно с другата собственост - имоти, вещи, влогове. Така всеки бива окуражаван да се осигурява на нормалната си заплата, а който се скатава, ще получава мизерна пенсия. Което е честно.

Какъв е проблемът тогава, питате вие? Ами, като за начало, тези пари не са на разположение на правителството да си финансира харчовете. Може да не ви се струва проблемно, но е. За да се поддържа илюзията за светло социалистическо бъдеще и неопетнимата фигура на фюрера, пардон, краля-слънце, трябва да се харчат пари, а тези пари трябва да дойдат отнякъде. Съответно се "преразпределят излишните пари" на реално създаващите блага, а за истинския комунист 500  милиона, седящи далеч от него, е истинско престъпление.

Всъщност това не е първия случай на кражба (т.е. национализация) на пенсионните фондове от страна на българско правителство - 1946-та година червените комунисти го правят, така че защо жълтите да не го направят?

Проблемът на тази политика е, че се граби и харчи нещо, градено цяло десетилетие. Нещо повече, ефектът от тази кратковременна финансова инжекция ще е пълното сриване на доверието в пенсионната система, което ще доведе до отваряне на доста по-голяма дупка в републиканския бюджет още от догодина.

Втори пример - БДЖ. Сега става ясно, че е нужна финансова инжекция в размер на 400 милиона лева, за да продължава агонията на нашите родни железници. Там работят понастоящем 14000 души, което прави нашето ЖП най-човекоемкото в целия свят - 5 души на километър жп линия, два пъти повече от средното в Eвропа. Което дои невероятни количества пари, дори при мизерните заплати, а за качеството на услугата въобще няма да коментирам.

По-големият проблем с БДЖ е, подобно на другите държавни мастодонти, точенето на дружеството от управляващите го, чрез неизгодни договори с доставчици, които оставят тлъсти комисионни. Фактически няма никакъв начин да се наложат каквито и да е санкции, питайте Александър Томов и Кремиковци. Единственото реалистично решение е железниците да се продадат на инвеститор, който да оптимизира работата им. Най-вече да не може да разчита на държавни пари и гаранции всеки път когато излезе на загуба.

Да, така или иначе ще бъдат уволнени поне 7 000 души, но в крайна сметка може пък да имаме работещи качествени железници! Алтернативата е текущата безпътица.

Трети пример, грандоманската соц-идиотщина, наречена новата спортна зала. Тя е класически пример за чуждата пита, понеже финансирането е изцяло получено от републиканския бюджет. Пардон, пропиляно. Връх на наглостта е да се нарича инфраструктура спортната зала, понеже тя не е нито неотложна, нито жизнено необходима за функционирането на града или държавата. Лошото е, че няма да носи приходи изобщо близки на мащаба на ресурсите, които поглъща. При 100 милиона това прави 7 милиона на година само за капиталовите разходи (при лихва 7%), а като се сложат режийните - поддръжка и заплати на персонал ... Откъде се очаква да дойдат тези пари?

То е ясно откъде ще дойдат. Проблемът е, че се харчат общите пари за удволетворяване на частните интереси на този или на онзи. След като смъкнаха цената със 17 милиона въобще не смея да питам за нормата на печалбата на строителя. После, ще го ползва все някой отбор, само че защо трябва да се изсипват толкова пари за, честно казано, безсмисленото действие да се осигури луксозна тренировка и възможност за състезание и на двадесетината български спортисти, вместо да се дадат парите за осигуряване на по-добри условия за спортуване на децата в училище? Ако има интерес от такава зала по-добре да се подшушне на частник да я построи, парите от бюджета да се изпозлват за спонсорство на клубовете (което да намалява във времето) за да я ползват, ако имат нужда. Тоест да има стремеж въпросното нещо все пак да е печалившо...

Всъщност, задавам грешните въпроси. Социализмът като болест в последен стадий се изразява именно в стремежа използваме чуждите пари за да направим света по-добър. За социалистите, имам предвид. И в замазване на чуждите и собствените очи на очевидната истина - че работенето според възможностите и получаването според потребностите е невъзможно да бъде стабилно, понеже възможностите няма как да растат ако нямат стимули, а потребностите винаги са безкрайни...

За мен е меко казано нагло, при положение, че всеки божи месец повече от 800 лв от заплатата ми директно отиват в данъци, без да броя ДДС-то и акцизите на бензина. И с тези пари се финансират абсолютно всички тези проекти, и на всичкото отгоре се плаща НЕГОВАТА заплата, служебния му автомобил, командировъчните, правителствената болница, директно се финансира партията му и така нататък и така нататък.

И за награда, тази медийна проститутка има наглостта да излиза всеки ден по телевизията и да ми обяснява как ТОЙ, видиш ли, построил цяла спортна зала. Само за това си действие най-нагло бръкна в джоба ми и взе 15 лева, както и на всеки друг българин, включително пенсионерите и децата.

А сега изтипосва целодневно по разни медии да ми обяснява, че, видиш ли, ТОЙ ще строи нов национален стадион, за което без да ме пита ще бръкне в джоба ми да изкара още 20 лева, както и на всеки друг българин, па бил той гладуващ пенсионер или болно дете.

Що не вземе примерно да построи този стадион с жена си, дето прибра 500 млн. лева, последните 140 млн. лева тия дни, от продажбата на СИБанк? Нали е много печалившо мероприятие, то билети, то развитие на спорта, да се чудиш как не се натиска...

Еми затова не се натиска, щото както спортната зала, така и новия стадион, ще са поредните грандомански соц идиотщини, дето ще е тотално неефективна и на загуба и само ще цоца пари от републиканския бюджет, тоест, вместо да за образование и здравеопазване на нас и нашите семейства. И за капак ще се хвали, че го ТОЙ го е построил...

Надявам се тези две истории да ви харесат!

Ето например поредния епизод от комедийния сериал, разиграван от човекомразците - Фондации обявиха награда за разкриването на садист - убиец на куче. Става въпрос за 1000 лв награда ако някой успее да даде информация за извършителя на среднощен взлом в кучкарник в Долни Богров. Хм, може би е трябвало да си вземат куче-пазач? О, чакайте малко ...

Хех, нека пробваме втори прочит. Неизвестен извършител влиза в кучкарник с неизвестен брой песа, и никой от тях не подушва нещо подозрително? Не се разлайва?! Какво, в изолатори ли ги държат кучетата? Но едно е ясно - да влезеш в кучкарник за да убиеш садистично куче трябва да си наистина много изперкал, след като хиляди свободно живеещи индивиди тероризират околностите.

Въобще, очаквам да се търси скоро и "човек, охапал куче"...

Второто нещо е свързано с политиката. Както вероятно сте чули, правителството отказва да разблокира резерва на здравната каса, въпреки че не превежда обещани и подписани от самия премиер пари на болниците. Политици и от ляво и от дясно разбира се дружно нападнаха правителството, и донякъде се чувствам разочарован че нивото на политическия дискурс в България не им позволява да обяснят на редовия гражданин ситуацията. А след нападките за нерегламентирани харчове г-н Дянков излезе с изявление, че резерва на здравната каса не е баран и седи във фискалния резерв.

Това, разбира се, е вярно. Само че не е цялата истина, напротив, това е една доста добре скроена полуистина, която не отговаря на главния въпрос, и ми се искаше да има някой сериозен журналист да го разчепка както хората.

Просто в България, въпреки че по закон резерва на здравната каса не може да се харчи за друго, освен за здравеопазване (за това е събиран от ЗДРАВНИ вноски), той някак си е част от фискалния резерв, тоест парите по сметка с които правителството разполага като застраховка че може да поеме харчовете дори ако приходите се бавят. Един вид буфер.

По закон няма как да се злоупотребява директно с резерва на касата, затова се прави индиректно. Безумните харчове последните две години доведоха до изключително ниско ниво на резерва, които г-н Борисов и сие можеха да си позволят понеже като парите на здравната каса седят в резерва и измамно го надуват.

В резултат на тези харчове сега тези пари са блокирани  и вместо да гарантират, че имаме здравеопазване, те се използват за да гарантират борда. Което е истинската измама.

Да живее новата социална политика на ГЕРБ - взимаме от гадните работници, които всячески отказват да си почиват лятото на морето със семейството и приятелите, както и по нова година, и даваме на горките изтерзани работодатели неплатените обезщетения. Пада им се на гавазите, че преко желанията на началника си са стояли в офисите и са работили.

Изобщо, за кратко време форумите се запълниха с кретени, които от нямане какво да правят усилено зачупиха пръсти по клавиатурата как така им се падало по 100-200 дена да загубят чиновниците, като се скатавали и си трупали отпуските. Да, сигурно са се възползвали от ситуацията тези хора, но до колко ни касае това? Причината да се случи със сигурност включва и некадърността на шефовете им.

А не е ли възможно повечето от тях да са жертва на работодателя си? Не е нечуто работодател да ОТКАЗВА да пусне работник в отпуска. Аз лично в българския закон никъде не виждам задължението на работодателя да одобри искането за отпуска, и сега, разбира се, ще премахнате единствения възможен механизъм работника да си получи някаква компенсация - като му бъде заплатена.

Извинете, има и друг механизъм - инспекцията по труда... ха, много добра идея - правата изцяло в работодателя, а работника да ходи да се разправя с чиновници.

Не че мен ще ме засегне много новия закон. Освен цялостното преебаване на правата на работника не мога да си представя годишно отпуската ми да ми стига, пък да не говорим да ми остава. И едва ли бих работил дълго при работодател, който не ми позволява да си взема отпуската.

Смешно ми е за милион и половината избиратели на ГЕРБ.

Как по-точно въвеждането на златния стандарт ще промени икономиката?

Преди да прочетете разсъжденията по-долу, трябва да разбирате концепцията за парите и банковата система с частични резерви. За това можете да прочетете в статията ми на тема Кратка история на парите.

Най-важния цитат от там е

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Ето моите мисли по въпроса дали въвеждането на "златния стандарт" ще се отрази добре на обещството:

Първо, ще станем силно зависими от количеството злато в света. Ако се копае повече злато, без намеса на централната банка лева ще поевтинява и ще се шири инфлация. Ако не се копае достатъчно злато за да допълваме резервите си, централната банка ще трябва да се намесва сериозно за да попречи на икономически растеж да доведе до дефлация и риска от дефлационна спирала.

Второ, това по никакъв начин няма да промени създаването на пари от нищото. Както споменавам по-горе, възможността за тези пари се появява от съществуването на банките и възможността за даване на заеми в пари от трезора, т.е. на по-малко от 100%-тно покритие на депозитите. Но депозити при 100% покритие са безсмислени - банката не може да дава заеми от тях и да печели лихва върху тях, което значи че и хората няма да взимат лихва от депозитите си.

Трето, като следствие от създаването на пари от нищото, дори със златния стандарт няма да промени факта че правителството може и ще раздува количеството пари, което значи че макар американското правителство да не може да печати пари за да харчи, то американското общество пак ще може да "печата" пари, само че през банковата система а не през Fed, и за тези пари пак ще консумира реални блага. Или както казва Тери Пратчет "There is no power in the world can keep a bank honest, if the bank itself does not want to be."

Четвърто, любимо възражение* е че при 5% доходност на ДЦК в САЩ, държавата трябва да печата 5% пари на година за да може да се върнат на банките е абсолютно невярно. Първо, 3% от 5%-те процента се печатат заради инфлацията, така че реалния лихван процент е що-годе 2%. Но и този процент не предизвиква това "поробване" на обществото - тоест така често цитирания случай с играта на покер е напълно грешен и наивен.

Парите не са абсолютно несвързани с реалния свят все пак . С тях може да се купуват стоки!

В примера с покера, да кажем че хората идват със 100 лв на играта, и взимат 100 чипа, т.е. 1 чип струва 1 лев. В края на играта понеже трябва да оставят 1 от чиповете си на банкера, и след това продават своите чипове. Тоест, те трябва да вземат по 1 лев по-малко, 7 лв остават за банкера. Така и в реалния свят банката взима дял от печалбата. Обаче банката консумира тези пари във вид на строеж на сгради, наема работници, и накрая раздава печалбата си като дивиденти. При всички положения реални хора взимат реалните пари. Рано или късно.

В САЩ тези 2% лихва държавата може да плати на банката от данъците. Банката купува сгради (влива пари в икономиката) и дава дивиденти на акционерите си. Къде по-точно се появява заробването** не става ясно, но пък не пречи на хората да го повтарят .

Пето, ако не премахнем даването на лихва изобщо, то никога няма да получим тази мистична "социална справедливост" за която се говори навсякъде. Дори без банки, дори без пари от нищо, в античността пак е имало разорени поради лихварството. А ако се премахне лихварството като факт, то никой няма да инвестира. Силно подозирам че това ще спъне цялостната предприемчивост на хората, а резултата бе доста добре демонстриран от комунизма през миналото хилядолетие.

Може би това е по-добре? Може би нуждата от прогрес води до нужда от развитие на производството и унищожаване на околната среда? Може би факта, че лихварите консумират част от реалните стоки е голяма загуба и трябва да се ликвидира? Може би едно общество тип Zeitgeist би било по-справедливо, в някакъв смисъл. Може би обектът "пари" е концепция, несъвместима с бъдещото развитие на човешката раса?

Но това е тема на друга дискусия. Моята цел беше да илюстрирам че никоя от настоящите желани цели няма да бъде постигната със въвеждането на "златния стандарт". Именно затова малко икономисти го разискват, и то предимно като академичен въпрос.

Полезни четива:

Making Money - a Diskworld Novel by Terry Pratchet, ако някой иска да я прочете ще му я дам на хартия .

* Zeitgeist е типичен пример за филми с грешки от този вид. Конспиративните теории имат само един проблем - нямат факти които да ги подкрепят. Това разбира се не е защото не са верни, а е защото са много добри конспирации.

** От хилядолетия е показано че има два начина да имаш пари - печелиш и спестяваш пари, или открадваш пари. Твърдението че банковата система е виновна за икономическо заробване е меко казано необоснована - но е неизмеримо по-лесно да се сочи с пръст и да се обяснява как някой друг е виновен.

Ако има човек, който има двайсет гъски и му трябва крава, то всичко е тип-топ. Обаче това рядко се случва. Който има гъски може да има кравата, но да му е нужно жито. Тогава нашият човек трябва да намери някой който има жито, но му трябва гъска. Обаче на хората със жито им трябва крава. Така въпреки че размяната може да се извърши, в случая неимоверно се затруднява на практика.

За улеснение в търговията са били измислени парите, като началните изискванията към тях били следните:

1. всяка стока има фиксирано количество пари за което да се разменя (мерна единица за блага)
2. да са удобни за пренасяне и съхранение и размяна (средство за обмяна на блага)
3. да е много трудно да се създават нови пари (съхранител на ценност)

Роля на пари в древността са били какво ли не, крави, мидички, камъни с дупки, но преди всичко благородни метали (злато, сребро), докато лидийците около 750 години пр. Хр. изобретяват удобната форма за пренос на въпросните благородни метали. Когато различни видове стоки изпълняват ролята на пари, това се нарича стокови пари (commodity money). Изключително важно е да се прави разлика между двете роли на такива стоки - ролята им на суровини и блага, и ролята им на пари.

В древността, а и в наши дни, златото има роля на суровина, освен за направата на бижута и за златни коронки, както и в техниката поради високата електро- и топлопроводимост, както и инертността му (повечето киселини не го разлагат).

Освен тази роля, от древността до средните векове то е изпълнявало и ролята на пари, тъй като е било лесно за обработване и разфасоване (т. 1), компактно и лесно за съхранение (т. 2), както и ограничено като количество от рядкостта си и трудното си добиване (т. 3).

Тук се проявява първата грешна представа която имат повечето хора, а именно абсурдността на призивите "хайде да се вържем към нещо с РЕАЛНА стойност". За обикновения човек златното кюлче няма абсолютно никаква реална стойност само по себе си. Не може да го изяде, не може да се стопли с него, не може да направи дреха от него, не може да направи инструмент от него. Единственото което може да направи е да го продаде на някой друг, който обаче с изключение на много малкото случаи, изброени по-горе, няма да има абсолютно никаква употреба за това злато. Тери Пратчет развива тази теория в книгата си "Making Money" с крилатата фраза "Кое е по-скъпо, чувал злато или чувал картофи? Ако си на пустинен остров, чувала злато не би ти свършил никаква работа, докато с чувала картофи можеш поне да се нахраниш. ... Златото има стойност защото ние казваме че има." Именно по тази причина то не се отличава по абсолютно никакъв начин от лева, еврото и долара днес.

Нека да рекапитулирам: Златото се е използвало в ролята на пари не защото има вътрешна ценност като суровина, а защото се добива трудно и е рядко срещано! Това го прави стабилен преносител на стойност, защото е трудно да създадеш повече злато, която да използваш като пари!

В средните векове златото постепенно се събира в трезори из цяла Европа, като вместо да го разнасят със себе си хората започват да си издават бележки от трезорите за количеството злато, което притежават в тях. Тези бележки  представляват фактически  т.нар. представителни пари** (вид представителните пари са т.нар. fiat money). В последствие такива бележки стават банкнотите, които познаваме днес, като се прокарват законите бележките да бъдат законно платежно средство.

Във цялата история на парите е съществувал феноментът "лихварство". Даването на количество пари назаем, за да се върнат в бъдещето, плюс лихва. Тази практика има стабилен икономически смисъл, тъй като хората имат различна нужда от пари - някои имат нужда сега, за да създадат бизнес, за да покрият текущи нужди и т.н. На други не им трябват сега но им трябват в бъдещето,  и за да се заинтересуват да си дадат парите трябва да имат интерес (от там interest, лихва на английски). Важният факт който трябва да разберем е, че при даване на заем с лихва и двете страни печелят от сделката!

Близък феномен е банкирането. Докато в древността банките са били предимно стокови, в средните векове започват да доминират парични банки. Това хич не се е харесвало на църквата и доста от владетелите в Европа, и то не защото банкерите съм им дължали пари, а защото в големи периоди те са дължали пари на банкерите, и по стечение на обстоятелствата това е доста по-добра причина да ги мразят.

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Поради липсата на регулация често се е случвало банките да изпадат в криза на ликвидност. Ако много хора се опитат да изтеглят парите си, резултатът е, че не могат, тъй като банката не държи големи количества в наличност. Това, разбира се, е бил проблем.

За да се справят с това държавите въвеждат т.нар. частични резерви и институцията централна банка. Централната банка държи част от парите, вложени в търговските банки. По този начин тя може да налива кеш (инжекция с ликвидност), ако хората се опитат да си изтеглят парите от някоя търговска банка. Това води до стабилност на банковата система.

Резултата е, че вместо произволното количество пари (кеша в икономиката + паричните инструменти като влоговете в банки), възможно заради създаването на т.нар. пари от нищото, благодарения на фиксираният процен минимални задължителни резерви се ограничава това количество.

В България резервите са 12%, в САЩ - 10%, което значи че за всеки физически лев, в заеми на теория могат да се дадат максимум 8 лв, при положение че достатъчно пъти този лев се завътри в банковата система.

Полезни материали

Making Money - a Diskworld Novel by Terry Pratchet, ако някой иска да я прочете ще му я дам на хартия .

*При животните това съществува на доста по-ниско ниво, но доста видове използват концепцията "Почеши ме за да те почеша и аз". Примерно в книгата "Себичния ген" (и продължениято и "Разширенията фенотип") Доукинз разказва историята за птици, които не могат да почистят собствената си глава от паразити, но могат да се пощят една друга. Така разменят услугата "почистване".

**Междувпрочем това не са първите представителни пари, по-горе споменатите камъни с дупки и мидички са реално представителни пари. Колелото на историята се върти ли, върти...