Аз лично няма за какво да съм доволен от новото правителство. Освен че орязаха брутално парите за всяка сфера с директен досег до мен – образованието, здравеопазването и местните власти – продължават да сипят луди пари за неефективни и дори абсурдни проекти – от спортната зала до поддържането и раздуването на щата на МВР (вие си изберете кое кое е).

Обаче затварянето на chitanka.info просто преля чашата. А наглото обявяване на неколцината админи за „организирана престъпна група“ направо ме оставя без думи.

ТАКИВА ЛИ СА ВСИЧКИТЕ ВИ СКАПАНИ PR АКЦИИ БЕ, КРЕТЕНИ!!! ЧЕ АКО ВСЕКИ АРЕСТУВАН ОТ ВАС Е ВИНОВЕН КОЛКОТО СОБСТВЕНИЦИТЕ НА CHITANKA.INFO, ЗНАЧИ ЗА ЕДНА ГОДИНА ЕДИН ПРЕСТЪПНИК НЕ СТЕ АРЕСТУВАЛИ!!!

Ето за какво се ползва ГДБОП – да се разчистват частни сметки. Щото издателствата не могат да съдят собствениците на сайта и те си го знаят – както не можаха да барнат и безмонитор.ком. Само „арестуваните“ сървъри пиши ги бегали, защото в България правосъдие няма – има само саморазправа на едро и дребно с помощтта на лесно подкупния държавен репресивен апарат. В ролята ченгетата влязоха доста по-бързо отколкото  при предната отрепка (Румен Петков).

Аз лично чета редовно книги от Читанката и честно казано каквото ми хареса си го купувам, ако има откъде. Имам всичко, което съм намерил на Тери Пратчет, което ми е  харесално на Азимов, доста книги на Стайнбек, на братя Стругацки и т.н. – всичко това съм си го купил на хартия. Само че има много други безценни книги, които никога няма да бъда преиздадени на български и авторски права НЕ трябва да са пречка всеки да може да ги прочете.

За щастие в нета има адски много коментари по темата, и както е тръгнало тази акция ще им излезе скъпо и прескъпо на милите ни управници. И моля ви, мислете другия път преди да гласувате за пожарникари¹ и ченгета.

И нека завърша с едно специално пожелание за премиера на РБ г-н Бойко Борисов и неговия заместник министър Цветан Цветанов, така както ги чувствам нещата:

1. в смисъла на Фаренхайт 411

Как по-точно въвеждането на златния стандарт ще промени икономиката?

Преди да прочетете разсъжденията по-долу, трябва да разбирате концепцията за парите и банковата система с частични резерви. За това можете да прочетете в статията ми на тема Кратка история на парите.

Най-важния цитат от там е

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Ето моите мисли по въпроса дали въвеждането на „златния стандарт“ ще се отрази добре на обещството:

Първо, ще станем силно зависими от количеството злато в света. Ако се копае повече злато, без намеса на централната банка лева ще поевтинява и ще се шири инфлация. Ако не се копае достатъчно злато за да допълваме резервите си, централната банка ще трябва да се намесва сериозно за да попречи на икономически растеж да доведе до дефлация и риска от дефлационна спирала.

Второ, това по никакъв начин няма да промени създаването на пари от нищото. Както споменавам по-горе, възможността за тези пари се появява от съществуването на банките и възможността за даване на заеми в пари от трезора, т.е. на по-малко от 100%-тно покритие на депозитите. Но депозити при 100% покритие са безсмислени – банката не може да дава заеми от тях и да печели лихва върху тях, което значи че и хората няма да взимат лихва от депозитите си.

Трето, като следствие от създаването на пари от нищото, дори със златния стандарт няма да промени факта че правителството може и ще раздува количеството пари, което значи че макар американското правителство да не може да печати пари за да харчи, то американското общество пак ще може да „печата“ пари, само че през банковата система а не през Fed, и за тези пари пак ще консумира реални блага. Или както казва Тери Пратчет „There is no power in the world can keep a bank honest, if the bank itself does not want to be.„

Четвърто, любимо възражение* е че при 5% доходност на ДЦК в САЩ, държавата трябва да печата 5% пари на година за да може да се върнат на банките е абсолютно невярно. Първо, 3% от 5%-те процента се печатат заради инфлацията, така че реалния лихван процент е що-годе 2%. Но и този процент не предизвиква това „поробване“ на обществото – тоест така често цитирания случай с играта на покер е напълно грешен и наивен.

Парите не са абсолютно несвързани с реалния свят все пак . С тях може да се купуват стоки!

В примера с покера, да кажем че хората идват със 100 лв на играта, и взимат 100 чипа, т.е. 1 чип струва 1 лев. В края на играта понеже трябва да оставят 1 от чиповете си на банкера, и след това продават своите чипове. Тоест, те трябва да вземат по 1 лев по-малко, 7 лв остават за банкера. Така и в реалния свят банката взима дял от печалбата. Обаче банката консумира тези пари във вид на строеж на сгради, наема работници, и накрая раздава печалбата си като дивиденти. При всички положения реални хора взимат реалните пари. Рано или късно.

В САЩ тези 2% лихва държавата може да плати на банката от данъците. Банката купува сгради (влива пари в икономиката) и дава дивиденти на акционерите си. Къде по-точно се появява заробването** не става ясно, но пък не пречи на хората да го повтарят .

Пето, ако не премахнем даването на лихва изобщо, то никога няма да получим тази мистична „социална справедливост“ за която се говори навсякъде. Дори без банки, дори без пари от нищо, в античността пак е имало разорени поради лихварството. А ако се премахне лихварството като факт, то никой няма да инвестира. Силно подозирам че това ще спъне цялостната предприемчивост на хората, а резултата бе доста добре демонстриран от комунизма през миналото хилядолетие.

Може би това е по-добре? Може би нуждата от прогрес води до нужда от развитие на производството и унищожаване на околната среда? Може би факта, че лихварите консумират част от реалните стоки е голяма загуба и трябва да се ликвидира? Може би едно общество тип Zeitgeist би било по-справедливо, в някакъв смисъл. Може би обектът „пари“ е концепция, несъвместима с бъдещото развитие на човешката раса?

Но това е тема на друга дискусия. Моята цел беше да илюстрирам че никоя от настоящите желани цели няма да бъде постигната със въвеждането на „златния стандарт“. Именно затова малко икономисти го разискват, и то предимно като академичен въпрос.

Полезни четива:

Making Money – a Diskworld Novel by Terry Pratchet, ако някой иска да я прочете ще му я дам на хартия .

* Zeitgeist е типичен пример за филми с грешки от този вид. Конспиративните теории имат само един проблем – нямат факти които да ги подкрепят. Това разбира се не е защото не са верни, а е защото са много добри конспирации.

** От хилядолетия е показано че има два начина да имаш пари – печелиш и спестяваш пари, или открадваш пари. Твърдението че банковата система е виновна за икономическо заробване е меко казано необоснована – но е неизмеримо по-лесно да се сочи с пръст и да се обяснява как някой друг е виновен.

Ако има човек, който има двайсет гъски и му трябва крава, то всичко е тип-топ. Обаче това рядко се случва. Който има гъски може да има кравата, но да му е нужно жито. Тогава нашият човек трябва да намери някой който има жито, но му трябва гъска. Обаче на хората със жито им трябва крава. Така въпреки че размяната може да се извърши, в случая неимоверно се затруднява на практика.

За улеснение в търговията са били измислени парите, като началните изискванията към тях били следните:

1. всяка стока има фиксирано количество пари за което да се разменя (мерна единица за блага)
2. да са удобни за пренасяне и съхранение и размяна (средство за обмяна на блага)
3. да е много трудно да се създават нови пари (съхранител на ценност)

Роля на пари в древността са били какво ли не, крави, мидички, камъни с дупки, но преди всичко благородни метали (злато, сребро), докато лидийците около 750 години пр. Хр. изобретяват удобната форма за пренос на въпросните благородни метали. Когато различни видове стоки изпълняват ролята на пари, това се нарича стокови пари (commodity money). Изключително важно е да се прави разлика между двете роли на такива стоки – ролята им на суровини и блага, и ролята им на пари.

В древността, а и в наши дни, златото има роля на суровина, освен за направата на бижута и за златни коронки, както и в техниката поради високата електро- и топлопроводимост, както и инертността му (повечето киселини не го разлагат).

Освен тази роля, от древността до средните векове то е изпълнявало и ролята на пари, тъй като е било лесно за обработване и разфасоване (т. 1), компактно и лесно за съхранение (т. 2), както и ограничено като количество от рядкостта си и трудното си добиване (т. 3).

Тук се проявява първата грешна представа която имат повечето хора, а именно абсурдността на призивите „хайде да се вържем към нещо с РЕАЛНА стойност“. За обикновения човек златното кюлче няма абсолютно никаква реална стойност само по себе си. Не може да го изяде, не може да се стопли с него, не може да направи дреха от него, не може да направи инструмент от него. Единственото което може да направи е да го продаде на някой друг, който обаче с изключение на много малкото случаи, изброени по-горе, няма да има абсолютно никаква употреба за това злато. Тери Пратчет развива тази теория в книгата си „Making Money“ с крилатата фраза „Кое е по-скъпо, чувал злато или чувал картофи? Ако си на пустинен остров, чувала злато не би ти свършил никаква работа, докато с чувала картофи можеш поне да се нахраниш. … Златото има стойност защото ние казваме че има.“ Именно по тази причина то не се отличава по абсолютно никакъв начин от лева, еврото и долара днес.

Нека да рекапитулирам: Златото се е използвало в ролята на пари не защото има вътрешна ценност като суровина, а защото се добива трудно и е рядко срещано! Това го прави стабилен преносител на стойност, защото е трудно да създадеш повече злато, която да използваш като пари!

В средните векове златото постепенно се събира в трезори из цяла Европа, като вместо да го разнасят със себе си хората започват да си издават бележки от трезорите за количеството злато, което притежават в тях. Тези бележки  представляват фактически  т.нар. представителни пари** (вид представителните пари са т.нар. fiat money). В последствие такива бележки стават банкнотите, които познаваме днес, като се прокарват законите бележките да бъдат законно платежно средство.

Във цялата история на парите е съществувал феноментът „лихварство“. Даването на количество пари назаем, за да се върнат в бъдещето, плюс лихва. Тази практика има стабилен икономически смисъл, тъй като хората имат различна нужда от пари – някои имат нужда сега, за да създадат бизнес, за да покрият текущи нужди и т.н. На други не им трябват сега но им трябват в бъдещето,  и за да се заинтересуват да си дадат парите трябва да имат интерес (от там interest, лихва на английски). Важният факт който трябва да разберем е, че при даване на заем с лихва и двете страни печелят от сделката!

Близък феномен е банкирането. Докато в древността банките са били предимно стокови, в средните векове започват да доминират парични банки. Това хич не се е харесвало на църквата и доста от владетелите в Европа, и то не защото банкерите съм им дължали пари, а защото в големи периоди те са дължали пари на банкерите, и по стечение на обстоятелствата това е доста по-добра причина да ги мразят.

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Поради липсата на регулация често се е случвало банките да изпадат в криза на ликвидност. Ако много хора се опитат да изтеглят парите си, резултатът е, че не могат, тъй като банката не държи големи количества в наличност. Това, разбира се, е бил проблем.

За да се справят с това държавите въвеждат т.нар. частични резерви и институцията централна банка. Централната банка държи част от парите, вложени в търговските банки. По този начин тя може да налива кеш (инжекция с ликвидност), ако хората се опитат да си изтеглят парите от някоя търговска банка. Това води до стабилност на банковата система.

Резултата е, че вместо произволното количество пари (кеша в икономиката + паричните инструменти като влоговете в банки), възможно заради създаването на т.нар. пари от нищото, благодарения на фиксираният процен минимални задължителни резерви се ограничава това количество.

В България резервите са 12%, в САЩ – 10%, което значи че за всеки физически лев, в заеми на теория могат да се дадат максимум 8 лв, при положение че достатъчно пъти този лев се завътри в банковата система.

Полезни материали

Making Money – a Diskworld Novel by Terry Pratchet, ако някой иска да я прочете ще му я дам на хартия .

*При животните това съществува на доста по-ниско ниво, но доста видове използват концепцията „Почеши ме за да те почеша и аз“. Примерно в книгата „Себичния ген“ (и продължениято и „Разширенията фенотип“) Доукинз разказва историята за птици, които не могат да почистят собствената си глава от паразити, но могат да се пощят една друга. Така разменят услугата „почистване“.

**Междувпрочем това не са първите представителни пари, по-горе споменатите камъни с дупки и мидички са реално представителни пари. Колелото на историята се върти ли, върти…

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът „ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?“. Това е все едно химик да попита „защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?“ или лекар да попита „защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога – не?“. Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси!

По някаква причина, която все още ми убягва напълно обаче, математиката действително натиска червения бутон в церебралния котекс на доста хора, и то до състояние те наистина задават този въпрос. „Ама много теоретично ми се струва, какво приложение може да има математиката в програмирането?!?!“.

Този въпрос е глупав на толкова много нива … как боже милостиви се очаква да знаеш как можеш да приложиш математиката в програмирането, ако не разбираш математиката?

Може би има известна доза истина в една от лекциите на Дийкстра*

Науката е мразена, защото овладяването и изисква твърде много тежка работа, и по същата причина практикуващите я, учените, са мразени заради моща която извличат от нея.

И малко по-долу, (когато коментира друга своя лекция на тема как да правим софтуер без дефекти)

Мениджърите бяха ужасени от намека че трябва да бъде доставян софтуер без дефекти, понеже компанията извличала стабилността си от последващите договори за поддръжка. Програмистите също бяха ужасени; те извличаха интелектуалната си възбуда от не съвсем разбирането на това какво правят,и  професионалното си удволетворение от откриването на чудатите бъгове, които първоначално те самите са вкарали поради дръзката си безотговорност.

Ама пределно ясно е, че не е нужно да разбираш математика, ако искаш да редиш XML. Това при положение че не използваш регулярни езици за  да правиш валидация, разбира се. И ако не се интересуваш да оптимизираш алгоритъма ти да завърши изпълнението си преди следващата ледникова епоха (поне 16 000 години). И ако държиш на това многонишковия ти интерфейс да виси като мокри гащи. И ако не искаш никога да работиш в някоя от многото междудисциплинарни позиции (биоинформатика, финансова математика, обработка на големи масиви информация, и т.н. и т.н.).

Накратко, ако искаш да си останеш човек с ограничено мислене, ограничено разбиране за света и още по-ограничени перспективи, не просто не е нужно, а горещо ти препоръчвам ДА НЕ УЧИШ МАТЕМАТИКА!**

Освен безчет практически ползи в програмирането, от изучаването на математиката абсолютно всеки човек може да извлече една  безценна полза – математиката тренира мозъка! По същия начин по който ходиш на фитнес за да може крепките ти мишци да заякнат, така и упражняването на математиката развива и укрепва логическото мислене.

Ако и това не те е убедило, ето една вметка от Карл Сейгън в книгата си The Demon-Haunted World – Science as a Candle in the Dark

Организирали сме глобална цивилизация, в която най-критичните елементи – транспорт, комуникации и всички други индустрии; земеделието, медицината, образованието, забавленията, защитата на околната среда; и дори ключовата демократична инситуция – изборите; дълбоко зависият на науката и технологията. Освен това сме организирали нещата така че почти никой не разбира науката и технологията. Това е  предписание за катастрофа. Може да го избегнем за извесстно време, но рано или късно тази взривоопасна комбинация от невежество и власт ще ни гръмне в лицето.

Спри идиотизирането на света! Образовай се! Интересувай се! Гледай научни предавания! Разбери колко вода открихме на Луната преди месец! Гледай филм за бъдещето на ядрената енергетика! Започни висше образование, запиши магистратура, подтикни приятелите си!

Или както казват хипитата когато искат да оправдаят купуването на хибридна кола, „be a part of the solution, not part of the problem.“**

*въпросните програмисти задължително да прочетат лекцията, защото вътре Дийкстра е напипал доста от болезнените проблеми на съвременния програмист … и това преди 20 години!

** ученето на математика не гарантира обратното, но липсата на математическо образование определено помага…

*** или както викат химиците, „If you’re not part of the solution, you’re a part of the precipitate!“

След като известно време се носеха слухове, че г-н Борисов ще вземе във властта Даниел Вълчев, втория по популярност министър от отиващия си кабинет и понастоящем на практика без партийни интереси в парламента (след като партията му НДСВ не премина 4-те процента), в крайна сметка решението му бе да вземе Йорданка Фандъкова, най-известна покрай сканадала/скандалите с приема в детските градини в София.

Текущия ни еврокомисар Меглена Кунева, обявена за комисар на годината, която успя да привлече 5% по-голяма подкрепа за партията си на изборите за Европарламент, която има влияние и в европарламента, и в европейската комисия, ще бъде заменена евентуално с Румяна Желева, поредния безименен член на ГЕРБ от горно нанадолнище.

Така че наред с откровените глупаци, подкупници и интриганти от предното правителство, Бойко отписва и личности, които са се борили и активно се борят за националната кауза. Вместо да се опита да ги придърпа към партията си, които са се доказали, естественото „решение“ за ББ е да ги отреже и наплюе …

Но както споменах, това не би трябвало да изненадва никой. Ако има нещо, което популистите наистина мразят, то това са известните личности с реален принос. Ура за правителството на посредствените!