Книгата "Ензимният фактор" на "д-р" Хироми Шиния е шедьовър сама по себе си.

Мнението на автора накратко може да се каже така - има два вида неща, които можем да приемаме с храната - супер хубави и полезните магически ензими, и супер вредните, и причиняващи всичко от диария и треска до инфаркт, инсулт и рак токсини. И за да промените живота си към по-хубаво трябва само да ядете повече ензими, и да не ядете токсини. Прекалено добро за да е истина? Определено!

В хипотезата на автора има два дребни проблема. Първо, липсата на ензими в организма почти никога не може да се коригира чрез храната, тъй като в СТОМАХЪТ те се разграждат. И .. няма такова нещо като токсини, в смисъла в който авторът използва.

Тези и други рекламни твърдения за магическите "ензими" са много добре категоризирани и категорично опровергани в статията в Quackwatch, сайт в който квалифицирани лекари обясняват за опасностите и глупостите на шаманите.

Изобщо идеята, че организма ни се задръства с отрови, които тялото ни образува от храната винаги е била вярвана, популярна и абсолютно погрешна. Няма смислена причина поради която тялото ни да образува отрови, които да седят в него, и в действителност хората, при които се случва, умират доста бързо.

А за измисления проблем дори си има измислена процедури, наричани обобщено детоксификация - в добрия случай са само безполезни ... макар че има жертви. Американската агенция за храните и лекарствата е водила няколко дела срещу продавачи на тези средновековни уреди за мъчение.

Добре е да погледнем глобално на въпросът защо уж интелигентни и образовани хора биват толкова лесно изигравани от шаманите и врачките?

Биологията е сложна наука, колкото и да не ни се иска, и на нея се базира медицината. Всъщност всички природонаучни дисциплини са сложни, и това е защото сме принудени да изискваме доказателства дори за най-елементарните твърдения. Вярно и правдоподобно са, почти винаги, две кардинално различни неща.

За да различим вярното от правдоподобното правим експерименти, чийто резултат интерпретираме като подкрепа или отхвърляне на теорията. Впрочем винаги има известна доза случайност, поради което за да определим дали нещо МОЖЕ да е случайно, или това е крайно невероятно, използваме статистика.

А какво предлага г-н Шиния? Анекдоти, фантасмагории и правдоподобни басни за наивници. При липсата на каквито и да е експериментални данни как се очаква да различим верността на неговите хрумвания от средновековното убеждение, че плъховете са се раждали от купчини боклуци? Всъщност това е невъзможно, понеже твърденията му са точно толкова глупави!

Убедете се сами! А за нетърпеливите ето няколко извадки със субтитри от мен:

Някой би сметнал, че лъвовете, които са месоядни, имат изключителни мускули. В действителност тревопасните коне или елени имат далеч по-добре развита мускулатура, отколкото лъвовете.

Не е истина също така, че ако не ядете месо, няма да пораснете достатъчно. Слоновете и жирафите са няколко пъти по-високи от лъвовете и тигрите, а са тревопасни.

Явно авторът се опитва да каже, че ако лъвовете започнат да пасат, ще развият повече мускулатурата си. Или че ако ядем повече растения ще станем коне?

Токсините от месото спомагат за появата на ракови клетки

Глупости на търкалета ... Хулда Кларк пък казва, че причината са паразити, които се развиват заради алкохола, и могат да бъдат убити с ток. Не ви ли е странно как всички шарлатани твърдят, че лекуват рак?

Белтъчините предизвикват алергични реакции

Като фъстъците и соята, та дори и риба? Аз алергични хора към месо досега не съм видял.

Излишните белтъчини стресират черния дроб и бъбреците

Прекомерният прием на белтъчини причинява калциева недостатъчност и остеопороза

Излишните белтъчини може да предизвикат спад на енергията

Излишните белтъчини може да допринасят за разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) при децата

Ох, отдъхнах си, че ензимите не са белтъци. Абе чакай малко ...

Всеки от нас е с чист стомашно-чревен тракт като дете, но той се променя в зависимост от всекидневната диета и начина на живот на отделната личност.

Естествено всички сме били чисти и скъпоценни дечица, но гадните ни навици ни разващават. Липсва само първородния грях и месията, който умря за греховете ни ...

Телесната температура на кравата, прасето или птицата обикновено е с няколко градуса по-висока от човешката, която е 36,6 градуса. Температурата на едно пиле е дори още по-висока - до 41,5 градуса. Мазнината на тези животни е в стабилно състояние при тази телесна температура. По този начин, когато такава мазнина навлезе в човешкото тяло, което е с по-ниска температурна среда, тя става по-лепкана и се втвърдява.

Да бе, да ...

От друга страна, поради това, че рибите са студенокръвни, при нормални условия тяхната телесна температура е по-ниска от тази на хората. Какво става, когато рибните мазнини навлязат в човешкото тяло? Подобно на сгорещената мазнина в тигана, те се стопяват и втечняват. Течната рибна мазнина, когато навлезе в кръвния ток на човека, разрежда кръвта, като намалява нивото на лошия холестерол.

А един мармот завиваше шоколада ...

Донякъде е шокиращо колко глупости могат да се напишат в една доста кратка книжка. Според теорията на вероятностите, ако имаш избор между два отговора, и не знаеш кой да избереш, избирането наслуки би трябвало да ти даде шанс от 50% да избереш вярното твърдение. Поразителните 10%, които преброих в първите няколко страници сочат изключителен талант, пък бил той и в обратна посока.

Разбира се, не съм чел цялата книга. Оставям това на някой с достатъчно времеи нерви за прахосване, а междувременно ако искайте - спазвайте фантасмагориите на г-н Хироми Шиния, но не си правете илюзия, че правите нещо полезно за здравето си. Особено психическото ...

Според любимите ми автори обаче, човек всъщност трябва да се класифицира като Pan narrans, или "разказващото шимпанзето", поради голямата ни любов към историите и огромната им сила над нас. От детските приказки за умният бухал, коварната лисица, страхливата мишка и смелият лъв, дядо мраз и бог, в следствие на дългогодишен опит и помъдряваме стигаме до приказката за почтените политици, че едва ли не всички стари хора са мъдри, че врачките и шаманите могат да третират болестите и ... пак бог.

Склонноста да лъжем другите, или дори сами себе си е твърде вероятно полезна за вида. Оформянето на разума на човека е страничен ефект на продължаващата милиарди години борба за надмощие между индивидите в най-чист вид. Способността не само да кажеш лъжа, но и да накараш другите да ти повярват, е голямо еволюционно предимство, а способността да хванеш лъжата е едно доста по-очевидно еволюционно предимство.

Също и всеобхватните лъжи имат своето предимство. Религиозните фанатици определено са изиграли роля във формирането на племенно-общинният строй, а ефективността на религията при прокарване на колективни решения със сигурност е била полезна за образуването на държавата и наддържавните образования. Може би е просто съвпадение, но лъжата не е нито от десетте смъртни гряха, нито спомената в десетте божи заповеди.

Но от това далеч не следва, че всички лъжи са полезни. Напротив, в свят в който медицината и опитомяването на природата са стигнали такава всеобхватност, лъжите изпъкват като една от най-големите опасности пред съвременният човек, и то опасност, която може да отрови единственото което човек наистина притежава - разумът си.

Ето например хомеопатията и безумната самозаблуда, че водата може да лекува нещо различно от жажда. От една страна тя е напълно безвредна, като повечето безполезни неща, а има някои заболявания на нервна почва (чети: хората си ги въобразяват) и съответно най-доброто лечение за тях е плацебото. Добре, но допустимо ли е пациентът да бъде лъган за състоянието на собственото му тяло? Против волята му да му бъде налагано безполезно лечение?

Защо се заблуждаваме, че тази лъжа не коства нищо? Та нали същият човек ще има грешна представа за света, и в тази грешна представа може да се вклинят всякакви мародери и пиявици! От там проникват знахари, билкари или просто продавачи на отрови.  Понякога човек просто има късметът да умре от болестта си. Въобще не искам да си представям живота на близките му, ако го убият заради безумните съвети на шарлатаните.

А екстрасенсите? Да говориш с мъртвите е лесно, проблемът е те да ти отговорят. Някой изобщо може ли да си представи как експлоатирането на мъката на роднините на починалият за да се унищожи последното нещо, което им е останало от него - спомените - да бъде обругано и изкривено с глупавите фантазии на врачката, може да не носи вреда?

Такива фатални самозаблуди обикновено се движат в комплект. Не случайно вярващите в бог вярват на знахари и врачки. За мен главната причина е, че след като човек приеме вярата в нещо без каквито и да е доказателства за нормално състояние на света, той сваля скептичната си броня към всяка следваща атака на свръхестествените фантасмагории. И то се почва обикновено от малки неща - един ще те убеди, че йогата е нещо повече от гимнастика, втори ще си въобрази, че осцилококцинума го е излекувал, а не се е оправил както 99% от настинките по естествен път, и на третия път шарлатаните ще ти го начукат.

Аз не отричам, че има милиони, ако не и милиарди лекарства, които можем да извлечем от треви, листа, плодове, камъни ако щеш. Но отричам напълно смисълът и етичността на лечение с нещо, за което няма доказателства че работи. Цитирам репликата към майка ми, когато каже, че е забравила къде съм паркирал: "Ти никога не си знаела, че да забравиш."

Най вече не можеш да твърдиш че има лечение, ако не знаеш в какви дози и в каква последователност трябва да прилагаш една лечебна процедура, и то трябва да се знае какво се случва при малки дози и при големи, при различна продължителност на лечението и така нататък. Това няма как да се открие без систематично тестване и статистическа обработка на данните. Може да бъде експеримент, и има много хора които се подлагат на такива, понеже нямат друга надежда, но това трябва да бъде осъзнавано от всички участващи в този процес.

Всичко друго е неморално, неетично и да се надяваме рано или късно, незаконно.

Някои журналисти, разбира се, първосигнално се заровиха докато намерят първата необичайна новина, а именно че по комплексните критерии Американския университет в Благоевград има най-висока комплексна оценка.

Но важното за мен е, че най-после започна една смислена реформа, и то по правилният начин!

АУБГ води единствено по реализация - обичайно за толкова скъп университет покрай умните да ходят само деца на богати, за които контактите извън университета определящи в намирането на добре платена работа. И това вероятно е вярно след като и работодателите, и студентите всъщност не смятат университета за престижен - университета е на 6-то място, след великотърновския. Подобни неща се случват и по други параграфи.

Така че определено може да се прецезира методологията, като например вместо средния доход се гледа средното на горните 1/3 от реализираните кадри - с идеята, че да, в държавниет университети ще има 10-15% хора дето не знаят защо учат, но реализацията на знаещите и можещите ще се взима предвид, а не само усредненото на всички.

Важен извод, този път с факти е, че има много, ама много кухи специалности, които само разхищават държавните средства. И тук не е въпросът да се закриват цели направления - ясно е че по теоретична физика има малко търсене, съответно реализацията е сравнително малка, но нищо не пречи по всяка специалност да има санитарния минимум специалисти, които да се дотират от държавата, като парите се разпределят по комплексната оценка за специалността в университетите.

Няма какво да се лъжем, за 90% от специалностите СУ е най-добрият в България. От информатичните специалности, филологиите и другите хуманитарни, биология, химия, физика, математика и т.н. ... в икономиката зависи какви са ти критериите, но по някои дори УНСС му отстъпва.

Но не това е важното - не е въпроса в държавата да имаме 1 университет, въпросът е да има конкуренция между тях. Това ще започне да се случва с редуциране на държавната (т.е. вашата и моята издръжка) на местата в университетите на дъното, и по-скоро, по специалностите, които са на дъното, и се повиши издръжката на специалностите, които са отгоре, за да се поощрят университетите, които се справят добре. Така това дъно ще се придвижи нагоре, евентуално, или просто ще изчезне, както вероятно ще стане.

Разбира се, очаквайте поредното малоумно продължение от управляващите, но човек може да се надява...

Стана време най-после да разкажа последната част от историята. Ако сте ги забравили е добре да ги прегледате преди да четете надолу .

Парадоксът тук е само привиден, и причината е, че мълчаливо допуснахме ,че Нютоновата механика и термодинамиката са еквивалентни описания на света.Това не е така, защото за да дефинираме понятието ентропия, трябва да игнорираме някои аспекти на Нютоновата механика, и като следствие да счупим симетричното третиране на времето.

Когато изберем област от кутията в която да мерим температурата не отчитаме изобщо скоростта на отделните частици, а само общото движение. Представете си снимка на дърво на монитора, който в момента гледате. Това което виждате от далече прилича на дърво, но от много близо една част от него е само едно зелено квадратче (1/3 пиксел за TFT). Разбира се, реалното дърво си има някакви там миниатюрни детайли, но описанието на дървото (снимката) ги няма. Такова замазване протича и при измерването на температурата.

Например ако имаме нагрята в единия край и охладена в другия край кутия газ, ние ще наблюдаваме как по-бързите молекули ще отдават средно повече енергия, отколкото приемат - едно приближение на реално случващата се случка, замазване на фините детайли. Обаче Нютоновата механика разчита и на най-фините детайли, тоест за да е валидно нейното описание трябва да знаем всяка частица къде е и с каква скорост се движи. Тоест, те не са еквивалентни описания.

Освен това замазването на детайлите третира асиметрично времето - казваме, че веднъж отдала топлината си (средно статистически) молекулата в термодинамичното описание няма се затопли повече. Във Вселената с обратното време термодинамичното описание ще е различно - там молекулата веднъж затоплена (средно статистически) няма да се охлади никога.

Тоест внасяме асиметрия на третирането на времето, което и създава привидния парадокс.

Препоръчвам ви да прочетете серията на Terry Pratchet, Jack Cohen и Ian Stewart - The Science of the Discworld. Страхотно описание от двамата учени и забавна история от света на Диска се преплитат за да разкажат на всеки доста разбираемо възгледите, които съвременната наука има за света в който живеем.

Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието "ентропия" и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност ... как можем да дефинираме "вероятност" в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като "вероятност", но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл - т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината - ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира?

Да започнем от температура ... що е то? В нашия свят няма физическо нещо "топлина". Няма субстанция "топлина", която да отделим от материята и да продаваме на парченца - това което наричаме топлина всъщност е усредненото движение на атомите в едно тяло - в нашия случай газа.

В предната статия за простота рисувах картина само с едно тяло, което се движи под гравитационно взаимодействие. За да дефинираме температура ни трябват много тела - нека са затворени в една система и що-годе непрекъснато блъскащи се едно в друго - кутия пълна с молекули газ. В тази система телата се движат според законите на Нютон.

Траектория на една частица

За да дефинираме температура трябва да изправим семантиката - на английски език има две думи, които на български се превеждат като "скорост" - speed и velocity. Speed е скаларна величина - тя ни казва че частицата се движи със скорост 5 км/ч, но не ни казва накъде! Velocity пък е векторна величина - тя ни казва освен големината на движението (speed), и посоката на движение.

Ако си фиксираме една област от кутията, можем да казваме, че нейната температура е равна на средната скорост (speed) на частиците вътре в нея спрямо кутията. Евентуално можем да имаме някои области с по-висока температура от другите.

Когато се сблъскат две молекули, техните скорости се "усредняват" - бързата забързва по-бавната, а по-бавната се забавя бързата. Иначе казно, процеса протича към уеднаквяване на скоростите на молекулите, което намалява температурните разлики между областите. Ако наричаме големината на разликите между тези области "ентропия", но със знак -, то втория закон на термодинамиката гласи че ентропията нараства, или еквивалентно, разликите в температурата  между областите намаляват с времето.

Хубаво, но нали механиката на Нютон е обратима във времето? Тоест системата с право и обратно време са неразличими от механична гледна точка, и все пак ние твърдим че в едната от тях ентропията нараства - значи и в другата трябва да нараства. Но това няма как да се случи ако ентропията е физическа величина, както вече споменахме.

Парадокс?

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението . Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен - не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички - използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените.

Нека първо коментираме въпроса с т. нар. стрела на времето. За математическото описание на света около нас можем да дефинираме пространство-време като координатна система с четири оси - три пространствени и една времева. На практика обаче пространствените измерения имат доста по-различно държание от времевото - ние можем да се движим във всяка посока в пространството, но във времето можем да се движим само в една поска - от миналото към бъдещето! Физиците наричат такъв феномен стрела на времето, и разбира се централен въпрос във физиката е да се определи защо съществува това ограничение (с надеждата да го пренебрегнем, хихик ).

Едно проявление на тази стрела е термодинамичната стрела на времето - не можем да прехвърляме топлинна енергия от по-студено към по-топло тяло. По друг начин казано, "хаосът" във всяка затворена система се увеличава - лесно е да "разбъркаш" едно яйце само като го счупиш, но още никой на този свят не е наблюдавал разбъркано яйце да се върне в неразбъркан вид. Физиците стигат до момент в който дефинират физическа величина - ентропия - измерител на "хаосът" във вселената, и като бонус ентропията ВИНАГИ се увеличава във течение на времето - т.нар. втори закон на термодинамиката.

Друга такава стрела е факта, че си спомняме миналото, но не си "спомняме" бъдещето. Иначе казано, в ума си градим модел на света около нас, но по някаква причина за текущото състояние зависи само от миналото, но не и от бъдещето.

Посланието е ясно - времето има ясно изявена посока, и очевидно физическите закони трябва да включват принцип, който да определя в каква посока се движим във него.

Нека продължим с (вероятно) познатата на всички класическа механика. Представете си едно тяло в гравитационно поле, което се движи съобразно законите на Нютон. Ще си изберем два момента от време - началният момент t₀ и краен момент t₁, като в началния момент тялото се намира в точка P₀ има вектор на скоростта v₀, а в момент t₁ се намира в точка P₁ и има вектор на скоростта v₁.

Движено от началния си инерция и под действието на гравитационното поле, тялото  описва траектория, точно определена от законите на Нютон - която за улеснение сме нарисували с пунктирна линия.

Първи сценарий за движението на тялото

Можем да си зададем въпросът: "При какви условия тялото ще опише траекторията си наобратно?", т.е. ще започне от P₁ и по пукнтираната линия се придвижи до точка P₀. Какви трябва да са били началните условия и силите, които действат на самото тяло?

Оказва се, че е достатъчно докато тялото е в т. P₁ да го засилим с точно обратната скорост (във векторен смисъл) назад, и под действието на абсолютно същата сила на гравитацията то ще опише абсолютно същата траектория, но в обратната посока, като в последната точка ще има точно обратната на началната скорост в правия сценарий, т.е. -v₀.

Сценарият с обърнато време

Но описването на траекторията му наобратно е все едно времето на системата да се движеше от бъдещето към миналото!

И това, разбира се, не е ограничено до само едно тяло - можем да имаме колкто си искаме тела, които да се блъскат и взаимодействат.

Тук любознателния читател ще възкликне - ама много проста система използваме - дали не се променя нещо когато имаме повече тела? Например движещи се електрически заряди индуцират магнитно поле, може би по някаква причина не можем да обърнем времето по този начин? Оказва се обаче, че всички от познатите ни физически взаимодействия подлежат на тази манипулация. За доказателство са нужно доста формални сметки, но можете да ми вярвате че е така и с теорията на относителността, дори тук за простота да си говорим само за механиката на Нютон.

Това е илюстрация на едно особено важно и интересно свойство на механиката на Нютон - обратимостта на системата във времето! Или казано по друг начин законите на Нютон не ни дават право да определим стрела на времето. Нещо повече - за да се дефинира ентропия е достатъчно да приемем за верни само законите на Нютон. Но тогава ако ентропията е винаги увеличаваща се величина, значи ентропията в t₁ е по-голяма от тази в t₀ поради нормалният сценарий, и обатното заради обратния сценарий. Казано по друг начин, за едно и също състояние на системата ентропията и е по-голяма от себе си.

Парадокс?

Към втората част>>

Странични ефекти: засилва симптомите на мислене и непоносимост към идиотизма

Недалечното минало. Млад студент си лафи със фамилията на тема настоящото му образование. По средата на разговора изскача логичния въпрос: "Абе ти освен като даскал какво друго можеш да работиш?". Студентът смутено замлъква и се чуди как да отговори на разобличаващия въпрос. О, трепети на младостта.

Ще се учудите колко често по време на следването ми е бил задаван този въпрос, както и на устойчивостта на отговора ми:

Всичко, което поискам.

След 6 години прекарани в СУ и понастоящем гонещ завършването на магистратурата, отговора ми остава същия. Вярно е, че не ми е дало особена подготовка за да стана зидаро-мазач, но пък и не съм поискал.

На моменти се дразня от късогледството на някои колеги от университета. Вярно е, че в реалния живот рядко ще ви се наложи да броите комбинации от топки в чували, но това далеч не е повод, още повече причина, да се твърди, че теорията на вероятностите е безполезна.

Науката не е салам, че да си я купувате на кило. Не можете да отидете в магазина и да си вземете хапче Математика и след два часа да решавате интеграли върху криви. Математиката е точно толкова събиране на числа колкото строителството е трупане на камъни и греди на едно място.

Затова наивния начин за оценяване на полезността на науката и нейното изучаване е безпредметен - понеже нито може да възприеме есенцията на знанието, нито да оцени ефекта от количественото му натрупване.  С какво право тогава може да оценява целесъобразността на инвестицията в науката?

Изобщо не се учудвам, че болшинството хора смятат математиката за безполезна на практика. Може би ако не го правеха нямаше да има толкова здравни измами. Или пристрастени към хазарта. Може би щяха да разберат какво огромно количество факти стои зад купчината статии показващи липса на каквато и да връзка между ГМО храните и болести. Може би нямаше да се налага десетки хиляди деца да се разболяват от почти изтребени болести като морбили, понеже наивните им родители отказват да ги ваксинират? Може би щяха да осъзнаят утопичната невъзможност ВЕИ да ни осигури нужната енергия?

Връзката между тези наболели проблеми и математиката вероятно ви изглежда косвена в най-добрият случай. Само че не е така. Всяка статистическа процедура се гради на същата основа, както и тегленето на червени топки от чувал.

А как можем да разберем света около нас, без да осъзнаем основата му?

Човек си плаща за това, което не знае. И не забравяйте, че живота ви има смисъл, дори и само да служи за урок на другите.

Покрай желазабелязах една статия на Ангел Грънчаров - Защо философията не е наука, и защо науката не е панацея - и не заслужава да бъде прекомерно превъзнасяна. Особено любопитен бисер:

И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета (1/3) наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия.

Няма какво повече да добавя - мисля че автора е напълно прав. За да ви помогна в разбирането на мисълта му искам да приведа един популярен анекдот:

Защо крокодила е по-дълъг отколкото зелен? Защото отгоре е дълъг и зелен, отляво е дълъг и зелен, отдясно е дълъг и зелен, но отдолу е само дълъг!

Така и доказателството на г-н Грънчаров кулминиращо в заключението, че философията не е наука, а е философия, и само 1/3 наука, следва да бъде доведено до логичната завършеност: а философа Ангел Грънчаров е 1/3 философ, 1/3 Ангел и 1/3 Грънчаров.

И Ангел е напълно прав да се възмущава от материалистичното събиране на числа и буквички от разни там "учени" които гонят "ефективност" на употребяваните ресурси ... това няма нищо общо с полезността на философията. Ееех тези наивници учените ...

Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.

Каква добра възможност!

"Покажи ми", казвате вие. Водя ви в гаража и отварям вратата. Поглеждате вътре и виждате стълба, празни кутии от боя, стара триколка - но никакъв дракон.

"Къде е дракона", питате вие.

"О, той е ей там", отговарям, махвайки неопределено. "Забравих да спомена, че е невидим дракон."

Вие предлагате да разпръснем брашно на пода на гаража, за да видим стъпките на дракона.

"Добра идея", казвам аз, "но този дракон се носи във въздуха."

Тогава ще използвате инфрачервен сензор за да регистрирате невидимя огън.

"Добра идея, но невидимият огън освен това не излъчва и топлина."

Ще напръскате с флакон боя дракона и ще го направите видим.

"Добра идея, но той е нематериален дракон и боята няма да се задържи по тялото му."

И така нататък. Парирам всеки физически тест, който предложите, със специално обяснение защо той няма да проработи.

Сега, каква е разликата между невидим, невеществен, носещ се във въздуха дракон, плюещ огън без топлина, и никакъв дракон изобщо? Ако няма никакъв начин да се опровергае твърдението ми, никакакъв въобразим експеримент, който да се брои против него, какво точно значи да кажа че дракона ми съществува? Вашата невъзможност да докажете невалидността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказването, че е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат тествани, изявления, имунни на опровергаване, са съждително безстойностни, каквато и ценност да имат вдъхновявайки ни или будейки чувството ни на възхита. Това което искам да правите  се свежда до вярване, при липсата на доказателтва, във моето изяление.

Единственото, което в действителност сте научили от настояването, че има дракон в гаража ми, е че нещо чудато се случва в главата ми. Чудите се, ако никакви физични тестове не могат да се приложат, какво ли точно е убедило мен. Възможността да е било мечта или халюцинация със сигурност ще премине през ума ви. Но пък тогава защо го приемам толкова насериозно? Може би имам нужда от помощ. Най-малкото, може би наистина съм подценил човешката погрешимост.

Представете си, че напук на това, че нито един от тестовете не е успешен, вие искате да бъдете педантично непредубеден. Затова не отхвърляте направо възгледа за съществуването на огнедищащ дракон в гаража ми. Виете просто го задържате нерешен. Текущите факти са много против него, но ако нови данни станат налични вие сте готови да ги прегледате и да видите дали успяват да ви убедят. Несъмнено е несправедливо от моя страна да съм обиден от това, че не ми се вярва; или да ви критикувам за това че сте сух и прозаичен - просто защото сте дали шотландската присъда "недоказано".

Представете си, че нещата се бяха развили по друг начин. Драконът е невидим, ясно, но пък отпечатаци от стъпки се появяват на брашното докато гледате. Инфрачервения ви детекор отчита извън скалата. Боята разкрива нащърбени крила, правещи реверанс във въздуха пред вас. Без значение колко скептичен сте бил за съществуването на дракони - да не говорим за невидими такива - вие сега трябва да приемете че има нещо там, и че на пръв поглед то е съвместимо с невидим огнедишащ дракон.

Сега друг сценарий: представете си, че не съм само аз. Предствете си че няколко души от вашето обкръжение, включително хора, които сте сигурен че не се познават, всички твърдят че имат дракони в гаражите си - но във всеки един случай уликите са влудяващо уклончиви. Всички ние признаваме, че сме притеснени от обхващането от толкова странно убеждение, толкова зле подкрепено от физически доказателства. Никой от нас не е лунатик. Ние спекулираме какво ли би значело ако невидими дракони наистина се криеха в гаражи по целия свят, а ние хората чак сега да го разбираме. Не бих искал да е вярно, честно ви казвам. Но може би всички тези древни европейски и китайски легенди за дракони не са били легенди в крайна сметка.

Задоволително, няколко стъпки с размер на драконови са докладвани. Но никога не се появяват докато някой скептик гледа. Алтернативно обяснение се преднася само; при изследване отблизо изглежда видимо, че отпечатъците може да са подправени. Друг драконов ентусиаст се показва с изгорен пръст и го отдава на рядката физическа проява на огнения дъх на дракона. Но пак, други възможности съществуват. Ние знаем, че има и други начини за изгаряне на пръсти освен дъха на невидими дракони. Такива "доказателства" - без значение за колко важни поддръжниците на драконите ги считат - са далеч от убедителни. Отново, единствения разумен подход е да отхвърлим за момента драконовата хипотеза, да сме отворени за бъдещи физически данни, и да се чудим каква ли би могла да бъде причината толкова очевидно разумни и трезви хора да споделят една и съща чудата заблуда.

Основнат графика във всичките му статии които съм чел е следната, чрез която той обяснява неговата "резонансна" теория, демек че вселената следва линеен закон в отношенията маса/размер от малкото към голямото. И това би трябвало да е знак за космическа хармония. Или нещо такова.

Ето я:

Колко глупости можеш да побереш в една графика

Защо тази графика е нелепа? Първо, трябва да знаете свойствата на логаритъма! Те не са толкова естествени, колкото си мислим.

Ето един комикс който обяснява много добре ефекта. Забележете че log е обратната на експоненциалната функция, т.е. представете си графиката завъртяна, т.е. движим се нагоре.

Забележете как бавната скорост от 1 м/сек, в началото предизвиква движение нагоре с 1 м/сек, с 2 м/сек и така нататък. Работата е че това "и така нататък" забързва доста бързо, и хич не е интуитивно че се движи СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА (прибл. 299 000 000 м/сек) само след 20 метра!

Тук се таи първия проблем с графиката на Харамейн. Нека приемем че моделът му е правилен, по графиката можем да оценим че в неговите сметки по вертикалата масата на вселената е  приблизително 58 единици, докато предвиждането на модела казва че е около 53. А какви са единиците? Логаритмични. 5 единици разлика не е много, нали?

ГРЕШКА! Всъщност 5 единици в логаритъма значи разлика 10 на пета степен разлика! Тоест според модела на Харамейн вселената би трябвало да е 100 000 пъти по-лека. Но досега сме видяли 4% от масата на вселената, значи това противоречи на фактите!

Другата забава е с размера на вселената. При неговите предвиждания вселената трябва да е около 10 логаритмични единици по-голяма! Това значи да има 10 милиарда пъти по-голям радиус със същата маса, тоест 10 000 000 000 по-малка плътност. Това е абсолютно невъзможно, тъй като имаме основните данни за размера на Вселената и плътността и с много по-голяма точност. Фактите просто са против хипотезата.

Дори само този факт показва колко грешен е неговия модел.

Нека минем към друг спорен момент - избирането на точките които му вършат работа. Именно, в графиката му има три големи части, които въобще можеше да бъдат обединени, понеже силите, които ги командват са едни и същи.

Брех тази линия нещо не ми се вижда много добре описваща данните

Първата група, вселената, галактиките, суперклъстърите и слънчевата система се организират само и единствено под действието на гравитацията! За тях няма абсолютно никакво отношение дали има или няма слабото, силното или електромагнитното взаимодействие! ТЕ СЕ КОМАНДВАТ ОТ ГРАВИТАЦИЯТА, и заради това тяхния размер зависи  пряко от масата им! Затова е логично да са близки до линейните, макар че квадратичен fit изглежда доста по-добре описаващ данните. Забележете че не е единствения начин да се направи този фит в графиката.

Хоризонталната линия рано или късно пресича всяка нехоризонтална...

Втората група са звездите и космическите тела с макроразмер - астероиди, планети, звезди. При тях силите на гравитация също са водещи, като заради триенето между частиците имаме три варианта - звездите, които са активни и са по-леки отколкото показва простото отношение на Харамейн (при това колкото са по-големи, толкова са с по-малка плътност, отдавна установен факт), планети, които се удържат от сплескване поради електромагнитните сили, и черни дупки, които не са удържали това сплескване. Това значи, че за приблизително еднакъв радиус има ОГРОМНА разлика в масите, което дава възможност да се подберат примери които да съвпаднат добре с начертаната графика.

Третат група са микрочастиците. Тук става още по-забавно. Най-вляво виждате планкова черна дупка, която разбира се се определя от гравитацията. Подозрително точно е уцелена от графиката, може би има причина? Космическата хармония ... за хората незапознати със свойствата на квадратичния fit на моделите!

Когато основната част от данните са скупчени в една групичка (група 1) един outlier може сериозно да премести графиката. Проста илюстрация:

При хубаво що-годе кръгло клъсрче от данни всяка линия минаваща през центъра на клъстера е добре напасната

Малкото червено кръгче премахва алтернативните линии като възможности, защото за другите линиик синьото разстояние се добавя към грешката, а модела се строи да е с минимална грешка!

Реално тази черна дупка може да е изключение (което тя е!), но добавяйки я в модела тя го изкривява много!

Накратко, Харамейн си избира едно клъстърче от данни (група едно), един аутлайър (микроскопичната черна дупка) и след това избира кои звездни обекти да използва за да получи правилната графика! Въпреки това тя пак дава безумно неточни предвиждания за размера и масата на обектите във вселената. На всичкото отгоре отделните и части се обясняват лесно в съответствие със познатите ни физични закони.

И в случай че си мислите че съм захванал единствената му грешква в книгите ... Ако имам време скоро ще опиша основните му фактологични грешки в The Origin of Spin и The Schwarzschild Proton, но само ще кажа че ако учените имаха такова фундаментално неразбиране на реалния свят като Харамейн, още щяхме да правим изследвания в кой край да държим буздугана ...

Интересна е мисълта на James Randi от клипчето му в Ютюб, която той споделя относно парапсихолозите, но според мен доста точно описва болшинството автори на псевдонаучни твърдения.

Most of these parascientists are grandly sewed and confident when surrounded with enough misapplied technology, and when it reflects regular, recognized lab procedures well enough, it brings them great comfort. They freely use electronic systems that would provide useful data in the hands of real researchers, and displays of these bells and whistles lend an atmosphere of authenticity that can encourage acceptance (and funding!) from those who don't venture, or even care to, grab the cheesecloth.

Тук е редно да зададете въпроса: "Хубаво де, ама вярваш ли че съвременната физика е точна и няма място за напредък?". Отговорът ми е от две части:

1. Вярата няма нищо общо когато се разискват факти. Съгласен съм да отхвърля текущите познания в момента в който се появят добри данни за това.
2. Убеден съм, че в бъдеще ще видим кардинални промени във физиката и нашето разбиране за света.
3. Два пъти по-убеден съм че тези промени ще дойдат от сериозни хора, изучили грешките на предците си и измислили подобрена теория, която да съвпада с фактите, а не от псевдоучените без грам знания, без никакво разбиране на научния метод!

Например, ето една интересна статия от преди няколко месеца Erik Verlinde, математик който показва интересен паралел между гравитацията и ентропията. Идеята изглежда солидна, засега няма много технически детайли, но времето ще покаже. Аз вярвам, че дори да не успее да доведе до преразглеждане на съвременната физика в термините на теорията на информацията, поне ще даде важни прозрения за връзката между двете. Най-важното обаче, е че като истински учен Verlinde търси проблеми в хипотезата си и я разпространява сред научните среди, където именно се спотайват умовете които могат да я опровергаят.

Сравнявайки я с умствената чикия на Харамейн, мога само да чувствам тъга, че  незапознатия с елементарната физиката и основни умения на скептик човек трудно може да направи разликата между двете...