Пи-пи-пиленцееее

Книгата "Ензимният фактор" на "д-р" Хироми Шиния е шедьовър сама по себе си. На пръв поглед нищо не издава интелектуалното ниво, което ни залива близо тристата страници. Те са запълнени с всевъзможни моралистични басни, анекдоти и емоционално заредени епитети, но за сметка на това авторът майсторски е успял да не позволи на почти нищо вярно да се промъкне между кориците на книгата му.

Мнението на автора накратко може да се каже така - има два вида неща, които можем да приемаме с храната - супер хубави и полезните магически ензими, и супер вредните, и причиняващи всичко от диария и треска до инфаркт, инсулт и рак токсини. И за да промените живота си към по-хубаво трябва само да ядете повече ензими, и да не ядете токсини. Прекалено добро за да е истина? Определено!

В хипотезата на автора има два дребни проблема. Първо, липсата на ензими в организма почти никога не може да се коригира чрез храната, тъй като в СТОМАХЪТ те се разграждат. И .. няма такова нещо като токсини, в смисъла в който авторът използва. continue reading...

Биологията определя човек, малко самодоволно, като Homo sapiens, в превод "мъдър човек". Всъщност пълното наименование е Homo sapiens sapiens, или "баш мъдър човек", като свидетелство колко сме всъщност нагоре по стълбицата, и в чест на най-уважаваната ни характеристика.

Според любимите ми автори обаче, човек всъщност трябва да се класифицира като Pan narrans, или "разказващото шимпанзето", поради голямата ни любов към историите и огромната им сила над нас. От детските приказки за умният бухал, коварната лисица, страхливата мишка и смелият лъв¹, дядо мраз и бог, в следствие на дългогодишен опит и помъдряваме стигаме до приказката за почтените политици², че едва ли не всички стари хора са мъдри³, че врачките и шаманите могат да третират болестите⁴ и ... пак бог.

Склонноста да лъжем другите, или дори сами себе си е твърде вероятно полезна за вида. Оформянето на разума на човека continue reading...

1. Каква ирония е, че в реалният живот лъвът е по-скоро страхлив, оставяйки често ловуването на лъвицата, мишките всъщност са доста умни и доста смели, а бухалът е тъп като две доста къси летви... [↩]
2. Която си разказваме един на друг през 4 години... [↩]
3. А не същите олигофрени, които са били цели 70 години. [↩]
4. Обикновено се добавя "по-добре от съвременната медицина", но считам че доуточняването е излишно. [↩]

Най-после едно от обещанията на управляващите се придвижи - въвеждането на класация на университетите в България, при това по много параметри - престиж, научен потенциал и реализация на кадрите.

Някои журналисти, разбира се, първосигнално се заровиха докато намерят първата необичайна новина, а именно че по комплексните критерии Американския университет в Благоевград има най-висока комплексна оценка¹.

Но важното за мен е, че най-после започна една смислена реформа, и то по правилният начин! continue reading...

1. Което показва, че ако се постараеш с критериите винаги можеш да изкараш твоето магаре най-добро. [↩]

<< към предната част

Стана време най-после да разкажа последната част от историята. Ако сте ги забравили е добре да ги прегледате преди да четете надолу .

Парадоксът тук е само привиден, и причината е, че мълчаливо допуснахме ,че Нютоновата механика и термодинамиката са еквивалентни описания на света.Това не е така, защото за да дефинираме понятието ентропия, трябва да игнорираме някои аспекти на Нютоновата механика, и като следствие да счупим симетричното третиране на времето. continue reading...

<< към предната част

Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието "ентропия" и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност ... как можем да дефинираме "вероятност" в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като "вероятност", но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл - т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината - ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира? continue reading...

В момента чета Science of the Discworld II: The Globe, и в нея се разказва една доста интересна история, в която се преплитат квантова механика, Нютон, втория закон на термодинамиката и други такива интересни думички, любими на псевдоучените. Само че авторите (Джак Коен и Иан Стюарт) са автентични учени, и засягат проблемните области (и предлагат решенията си) без да им се налага да извика на помощ бог (глобално съзнание, гая, мистична енергия) или друго хвърляне на прах в очите.

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението . Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен - не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички - използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените. continue reading...

Странични ефекти: засилва симптомите на мислене и непоносимост към идиотизма

Недалечното минало. Млад студент си лафи със фамилията на тема настоящото му образование. По средата на разговора изскача логичния въпрос: "Абе ти освен като даскал какво друго можеш да работиш?". Студентът смутено замлъква и се чуди как да отговори на разобличаващия въпрос. О, трепети на младостта.

Ще се учудите колко често по време на следването ми е бил задаван този въпрос, както и на устойчивостта на отговора ми:

Всичко, което поискам.

След 6 години прекарани в СУ и понастоящем гонещ завършването на магистратурата, отговора ми остава същия. continue reading...

но пък винаги е забавно човек да почитва и някой друг блог. Може да попадне на интересни лафчета, а тук-таме и на някой бисер на интелекта. Убеден съм че след като прочетете тази статия ще се съгласите с мен.

Покрай желазабелязах една статия на Ангел Грънчаров - Защо философията не е наука, и защо науката не е панацея - и не заслужава да бъде прекомерно превъзнасяна. Особено любопитен бисер:

И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета (1/3) наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия.

continue reading...

"В гаража ми живее огнедищащ дракон"¹

Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.

Каква добра възможност!

"Покажи ми", казвате вие. continue reading...

1. Превод на "The Dragon In My Garage", взето от книгата The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark. [↩]

Отдавна следя псевдонаучните глупости на "д-р" Насим Харамейн и неговия проект Резонанс.

Основнат графика във всичките му статии които съм чел е следната, чрез която той обяснява неговата "резонансна" теория, демек че вселената следва линеен закон в отношенията маса/размер от малкото към голямото. И това би трябвало да е знак за космическа хармония. Или нещо такова. continue reading...