Биологията определя човек, малко самодоволно, като Homo sapiens, в превод "мъдър човек". Всъщност пълното наименование е Homo sapiens sapiens, или "баш мъдър човек", като свидетелство колко сме всъщност нагоре по стълбицата, и в чест на най-уважаваната ни характеристика.
Според любимите ми автори обаче, човек всъщност трябва да се класифицира като Pan narrans, или "разказващото шимпанзето", поради голямата ни любов към историите и огромната им сила над нас. От детските приказки за умният бухал, коварната лисица, страхливата мишка и смелият лъв1, дядо мраз и бог, в следствие на дългогодишен опит и помъдряваме стигаме до приказката за почтените политици2, че едва ли не всички стари хора са мъдри3, че врачките и шаманите могат да третират болестите4 и ... пак бог.
Склонноста да лъжем другите, или дори сами себе си е твърде вероятно полезна за вида. Оформянето на разума на човека continue reading...
- Каква ирония е, че в реалният живот лъвът е по-скоро страхлив, оставяйки често ловуването на лъвицата, мишките всъщност са доста умни и доста смели, а бухалът е тъп като две доста къси летви... [↩]
- Която си разказваме един на друг през 4 години... [↩]
- А не същите олигофрени, които са били цели 70 години. [↩]
- Обикновено се добавя "по-добре от съвременната медицина", но считам че доуточняването е излишно. [↩]
.