Първо, лична перспектива. Никога не съм пушил цигари, дори не съм пробвал, дори не съм дръпвал дим от цигарата на някой друг, никога, и никога няма да го направя. Причината за това е, че първо, не ме кефи, и второ, знам за предостатъчно за НАУЧНО ДОКАЗАНАТА вреда от пушенето.

Затова, и защото 95% от приятелите ми не пушат, мога да коментирам повече или по-малко като безпристрастен наблюдател на поредната истерия за пълна забрана на пушенето в заведенията. Категорично против съм тези законодателни промени. За мен такава забрана е поредната демонстрация на потъпкване на гражданските ни права от страна на мнозинството.

Повода да напиша този анализ са коментарите към статията, в която се описва как депутати на ГЕРБ  предлагат по-либерален режим за пушачите в заведенията. То не е истерия, то не е чудо!

Нека първо премахна някои от безспорните точки. Да се пуши в МПС от масовия трянспорт (рейс или влак) е и трябва да е забранено, защото първо има опасност от пожар,  и второ рейсовете са монопол (общината дава линиите на концесия) и много хора са принудени да ги ползват (ученици, пенсионери).

В този смисъл трябва да има забрана за пушене на места, където човек е принуден да присъства – в сградите на държавната администрация, учебните заведения, както и на работното си място.

В заведенията такава забрана е безумна!

Предложението на депутатите е, в заведения до 100 кв. м. собственика на заведението да реши дали да се допуска пушене или не. В такива заведения е непрактично да се изисква отделна вентилация и какво ли още не. В по-големите заведения да има отделено помещение за пушачи, изолирано за да не влиза дима при непушачите.

Балансирана идея – хем който иска ще си пуши, хем който не иска, няма да седи до пушачи! Какво повече може да иска един непушач, бихте се запитали?

Е ясно е какво се иска, тотална забрана. Оправданието?

• Именно в заведенията е най-важно да се въведе тази забрана. И никакви 100 кв.м граница, че като влезеш в малко заведение, трябва да ходиш после на химическо и на белодробен преглед
• Защото, когато сега отида с детето си в сладкарница и седна на маса за непушачи, но идва пушек от масите за пушачи, само си казвам: още малко остана и всичко ще си дойде на мястото. Трови сам себе си, не мен, близките ми и останалите непушачи.

Значи, ако правилно съм разбрал, за някои хора ходенето на незадимено заведение е изконно човешко право!

Идиотизма на тази идея е повече от покъртителен!

Според мен СОБСТВЕНИКА трябва да е в пълното право да реши дали на територията на НЕГОВОТО заведение е позволено пушенето или не! Той не е длъжен да прави реверанси на всеки за всяко нещо, все едно, видиш ли, ти си  единствения му клиент! Както и ТИ си длъжен да решиш искаш ли да дадеш ПАРИТЕ СИ на него.

Решението на проблема е адски просто – убеди го – гласувай с парите си. Организирайте се там майките в квартала и изисквайте да се забрани пушенето в сладкарницата. Ако искаш, ходи с дунапренова маска на лицето!

Ама това не е по силите на болшинството от тези хора. Къде-къде по-лесно е да изискваш закон който да ти свърши работата.

Друг често срещан „проблем“ за доста такива хора е, че имат в компанията си пушачи. Понеже не могат да си отгледат чифт топки, и да си поговорят чесно с тях че не им е приятно, изискват от държавата да им реши проблема. Това обаче не решава първопричината, именно собствения комплекс за малоценност и страха, че приятелите им ще ги отритнат.

Нека да коментираме и здравната страна на въпроса! Колко страшна е вредата от пасивното пушене?

При непушачите, вероятността за развитие на рак на белите дробове за един цял живот се оценява на 1.3% за мъжете и 1.5% за жените. В перспектива това значи около 0,017% шанс да хванеш рак годишно, или на 7.6 милионна България това прави грубо казано 1300 души годишно.

По изчисления на американския Surgeon general (нещо като главен експерт по медицина на правителството) при пасивно излагане на дим на работното място риска от този вид рак се повишава до 25-30%. Тоест, риска „скача“ с цели 0,005% годишно, и то ако си от излагащите се на цигарен дим по 8 часа дневно. При намаляване на изложението риска намалява повече от пропорционално.

А колко реално хора ще бъдат изложени на такъв риск при промяна на закона? Едва ли непушачите средно седят средно дневно повече от 1 часа ЗАДИМЕНО заведение (оптимистично!), което прави порядъка на допълнителните жертви около 20 души годишно за цяла България.

Малко перспектива, жертвите на катастрофи са поне 3-ма ЕЖЕДНЕВНО, а пострадалите, включително инвалидизирани, повече от 30 души всеки ден.

В светлината на наличието на такива рискове считам, че да се прахосва време на законодателите, пари за издръжката на органите които ще контролират изпълнението на закона, както и такова ограничаване на гражданските свободи, е абсолютно безотговорно и неморално.

Това за пасивното пушене. Самото пушене е опасно. При редовно пушене риска за рак на белите дробове се повишава над 10 пъти, както и на много други видове рак. 10 пъти не е шега работа. Това са хиляди души, които умират всяка година в България, и товарят болниците. Отговорност и на държавата, и на обещството в лицето на редовия гражданин, е да помага на другарчето – дори да го убеди да не пуши. Право на всеки е да не харесва пушенето като цяло (освен конкретен пушач). Аз не харесвам пушенето и го намирам в известна степен за незряло поведение. Никой не е длъжен да одобрява или толерира пушенето в собственоста си – дома си, вилата си, колата си, заведението си. Аз лично не го позволявам!

Но считам, че забраната е в ръцете само и единствено на собственика. След като можеш да си пушиш вкъщи, не би трябвало да е незаконно да пушиш там където собственика ти позволява, особено когато не застрашаваш реално здравето и живота на другите. Не считам че държавата има каквото и да е право да се меси в решенията на хората какво и как консумират, чрез прокарване на закони които да ги забраняват.

Пушачите може и да са зарибени, прецакани и да се разболяват от много болести. Обаче за мен истински проблем сте вие, дето си нямате друга работа, освен да изисквате забрана за всичко, което не одобрявате. Демокрацията не бива да е диктатура на мнозинството, а да защитава еднакво правата на всички, най-вече от практическа гледна точка – защото утре ВИЕ ще се окажете от другата страна …