Да живее новата социална политика на ГЕРБ – взимаме от гадните работници, които всячески отказват да си почиват лятото на морето със семейството и приятелите, както и по нова година, и даваме на горките изтерзани работодатели неплатените обезщетения. Пада им се на гавазите, че преко желанията на началника си са стояли в офисите и са работили.

Изобщо, за кратко време форумите се запълниха с кретени, които от нямане какво да правят усилено зачупиха пръсти по клавиатурата как така им се падало по 100-200 дена да загубят чиновниците, като се скатавали и си трупали отпуските. Да, сигурно са се възползвали от ситуацията тези хора, но до колко ни касае това? Причината да се случи със сигурност включва и некадърността на шефовете им.

А не е ли възможно повечето от тях да са жертва на работодателя си? Не е нечуто работодател да ОТКАЗВА да пусне работник в отпуска. Аз лично в българския закон никъде не виждам задължението на работодателя да одобри искането за отпуска, и сега, разбира се, ще премахнате единствения възможен механизъм работника да си получи някаква компенсация – като му бъде заплатена.

Извинете, има и друг механизъм – инспекцията по труда… ха, много добра идея – правата изцяло в работодателя, а работника да ходи да се разправя с чиновници.

Не че мен ще ме засегне много новия закон. Освен цялостното преебаване на правата на работника не мога да си представя годишно отпуската ми да ми стига, пък да не говорим да ми остава. И едва ли бих работил дълго при работодател, който не ми позволява да си взема отпуската.

Смешно ми е за милион и половината избиратели на ГЕРБ.¹

1. Правителството на Костов въведе правото годишния отпуск да може да се плати по споразумение между работодателя и работника, за да може да се изчистят тези оставащи дни, така че според мен и сега би бил по-скоро за ветото. Избирателите на АТАКА са олигофрени по принцип.

Искам пък

Истерията покрай ГМО официално достигна ранг Лапнишаран III ниво днес – видях първата табелка, примамливо сочеща факта, че в салама няма ГМО.

Аз пък искам салам с ГМО. Защо?

Защото храната с ГМО е по-евтина от храната без ГМО, както и обикновената храна е по-евтина от „органичната“. Понеже няма такава маркировка все още, няма и сегментация на пазара – кой знае какво ни пробутват за обикновена храна. Затова ще направя сметка при еквивалентните сравнения между обикновената и органичната манджа, а вие си направете сами екстраполацията.

Ето порадвайте се на малко цени. Изглеждат прекалено надути дори за органично, но нека се спрем на една базова подценена разлика от 30% в цената на храната.

При месечната ми сметка за храна от 400 лв това прави 120 лв отгоре за храна. Инвестираме парите в злато, влог или в акции, а вноските се увеличават във времето заради инфлацията (храната поскъпва, органичната с 30% повече ).

Колко е сумата след 36 години, дисконтирана към днешна дата?

Нека приемем, че инвестираме тези пари на сигурно (злато) и си го събираме в банков трезор. Крайната сума, разбира се, зависи от инфлацията, но като дисконтираме, сегашната и стойност ще е  48,792.36 лв, колкото струва малък апартамент в Пловдив.

Разбира се, в реалния живот можем да постигнем по-голяма доходност от инфлацията в дългосрочен план. Ако предположим, че постигаме само 3% повече от инфлацията, то сегашната стойност на паричния поток е 88,167.07 лв. Колкото един апартамент в Пловдив. Или сумата е влизала в пенсионен фонд, при очакване за 20 години допълнителен живот, това прави допълнителна пенсия в размер на 442.80 лв месечно.

Здравните последици няма да коментирам. С помощта на инструментариума на статистиката лекарите са открили здравни опасности в яденето на прекалено много месо, в яденето на зеленчуци с нитрати и „лош“ холестерол и сол и какво ли още не, а от ГМО за 4о години изследвания няма НИКАКВИ демонстрирани здравни последствия.

Ама вие си решавате. Като искате да инвестирате в религията си толкова пари – давайте! Само не ми пречете да си ги спестявам и да си ги инвестирам в бъдещето си.

За първи път няма да работя като програмист, макар че пак ще ровя из бъгове. Може би единствното универсално нещо на този свят – ако нещо шава, то има поне един бъг в него.

Като си спомня какво писах за предната работа като започнах, и като си спомня как я завърших, май ще си спестя квалификациите. Но изглежда перспективна – квант във FinAnalytica.

Сега докато вляза и в час …

Как по-точно въвеждането на златния стандарт ще промени икономиката?

Преди да прочетете разсъжденията по-долу, трябва да разбирате концепцията за парите и банковата система с частични резерви. За това можете да прочетете в статията ми на тема Кратка история на парите.

Най-важния цитат от там е

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Ето моите мисли по въпроса дали въвеждането на „златния стандарт“ ще се отрази добре на обещството:

Първо, ще станем силно зависими от количеството злато в света. Ако се копае повече злато, без намеса на централната банка лева ще поевтинява и ще се шири инфлация. Ако не се копае достатъчно злато за да допълваме резервите си, централната банка ще трябва да се намесва сериозно за да попречи на икономически растеж да доведе до дефлация и риска от дефлационна спирала.

Второ, това по никакъв начин няма да промени създаването на пари от нищото. Както споменавам по-горе, възможността за тези пари се появява от съществуването на банките и възможността за даване на заеми в пари от трезора, т.е. на по-малко от 100%-тно покритие на депозитите. Но депозити при 100% покритие са безсмислени – банката не може да дава заеми от тях и да печели лихва върху тях, което значи че и хората няма да взимат лихва от депозитите си.

Трето, като следствие от създаването на пари от нищото, дори със златния стандарт няма да промени факта че правителството може и ще раздува количеството пари, което значи че макар американското правителство да не може да печати пари за да харчи, то американското общество пак ще може да „печата“ пари, само че през банковата система а не през Fed, и за тези пари пак ще консумира реални блага. Или както казва Тери Пратчет „There is no power in the world can keep a bank honest, if the bank itself does not want to be.„

Четвърто, любимо възражение* е че при 5% доходност на ДЦК в САЩ, държавата трябва да печата 5% пари на година за да може да се върнат на банките е абсолютно невярно. Първо, 3% от 5%-те процента се печатат заради инфлацията, така че реалния лихван процент е що-годе 2%. Но и този процент не предизвиква това „поробване“ на обществото – тоест така често цитирания случай с играта на покер е напълно грешен и наивен.

Парите не са абсолютно несвързани с реалния свят все пак . С тях може да се купуват стоки!

В примера с покера, да кажем че хората идват със 100 лв на играта, и взимат 100 чипа, т.е. 1 чип струва 1 лев. В края на играта понеже трябва да оставят 1 от чиповете си на банкера, и след това продават своите чипове. Тоест, те трябва да вземат по 1 лев по-малко, 7 лв остават за банкера. Така и в реалния свят банката взима дял от печалбата. Обаче банката консумира тези пари във вид на строеж на сгради, наема работници, и накрая раздава печалбата си като дивиденти. При всички положения реални хора взимат реалните пари. Рано или късно.

В САЩ тези 2% лихва държавата може да плати на банката от данъците. Банката купува сгради (влива пари в икономиката) и дава дивиденти на акционерите си. Къде по-точно се появява заробването** не става ясно, но пък не пречи на хората да го повтарят .

Пето, ако не премахнем даването на лихва изобщо, то никога няма да получим тази мистична „социална справедливост“ за която се говори навсякъде. Дори без банки, дори без пари от нищо, в античността пак е имало разорени поради лихварството. А ако се премахне лихварството като факт, то никой няма да инвестира. Силно подозирам че това ще спъне цялостната предприемчивост на хората, а резултата бе доста добре демонстриран от комунизма през миналото хилядолетие.

Може би това е по-добре? Може би нуждата от прогрес води до нужда от развитие на производството и унищожаване на околната среда? Може би факта, че лихварите консумират част от реалните стоки е голяма загуба и трябва да се ликвидира? Може би едно общество тип Zeitgeist би било по-справедливо, в някакъв смисъл. Може би обектът „пари“ е концепция, несъвместима с бъдещото развитие на човешката раса?

Но това е тема на друга дискусия. Моята цел беше да илюстрирам че никоя от настоящите желани цели няма да бъде постигната със въвеждането на „златния стандарт“. Именно затова малко икономисти го разискват, и то предимно като академичен въпрос.

Полезни четива:

Making Money – a Diskworld Novel by Terry Pratchet, ако някой иска да я прочете ще му я дам на хартия .

* Zeitgeist е типичен пример за филми с грешки от този вид. Конспиративните теории имат само един проблем – нямат факти които да ги подкрепят. Това разбира се не е защото не са верни, а е защото са много добри конспирации.

** От хилядолетия е показано че има два начина да имаш пари – печелиш и спестяваш пари, или открадваш пари. Твърдението че банковата система е виновна за икономическо заробване е меко казано необоснована – но е неизмеримо по-лесно да се сочи с пръст и да се обяснява как някой друг е виновен.

Ако има човек, който има двайсет гъски и му трябва крава, то всичко е тип-топ. Обаче това рядко се случва. Който има гъски може да има кравата, но да му е нужно жито. Тогава нашият човек трябва да намери някой който има жито, но му трябва гъска. Обаче на хората със жито им трябва крава. Така въпреки че размяната може да се извърши, в случая неимоверно се затруднява на практика.

За улеснение в търговията са били измислени парите, като началните изискванията към тях били следните:

1. всяка стока има фиксирано количество пари за което да се разменя (мерна единица за блага)
2. да са удобни за пренасяне и съхранение и размяна (средство за обмяна на блага)
3. да е много трудно да се създават нови пари (съхранител на ценност)

Роля на пари в древността са били какво ли не, крави, мидички, камъни с дупки, но преди всичко благородни метали (злато, сребро), докато лидийците около 750 години пр. Хр. изобретяват удобната форма за пренос на въпросните благородни метали. Когато различни видове стоки изпълняват ролята на пари, това се нарича стокови пари (commodity money). Изключително важно е да се прави разлика между двете роли на такива стоки – ролята им на суровини и блага, и ролята им на пари.

В древността, а и в наши дни, златото има роля на суровина, освен за направата на бижута и за златни коронки, както и в техниката поради високата електро- и топлопроводимост, както и инертността му (повечето киселини не го разлагат).

Освен тази роля, от древността до средните векове то е изпълнявало и ролята на пари, тъй като е било лесно за обработване и разфасоване (т. 1), компактно и лесно за съхранение (т. 2), както и ограничено като количество от рядкостта си и трудното си добиване (т. 3).

Тук се проявява първата грешна представа която имат повечето хора, а именно абсурдността на призивите „хайде да се вържем към нещо с РЕАЛНА стойност“. За обикновения човек златното кюлче няма абсолютно никаква реална стойност само по себе си. Не може да го изяде, не може да се стопли с него, не може да направи дреха от него, не може да направи инструмент от него. Единственото което може да направи е да го продаде на някой друг, който обаче с изключение на много малкото случаи, изброени по-горе, няма да има абсолютно никаква употреба за това злато. Тери Пратчет развива тази теория в книгата си „Making Money“ с крилатата фраза „Кое е по-скъпо, чувал злато или чувал картофи? Ако си на пустинен остров, чувала злато не би ти свършил никаква работа, докато с чувала картофи можеш поне да се нахраниш. … Златото има стойност защото ние казваме че има.“ Именно по тази причина то не се отличава по абсолютно никакъв начин от лева, еврото и долара днес.

Нека да рекапитулирам: Златото се е използвало в ролята на пари не защото има вътрешна ценност като суровина, а защото се добива трудно и е рядко срещано! Това го прави стабилен преносител на стойност, защото е трудно да създадеш повече злато, която да използваш като пари!

В средните векове златото постепенно се събира в трезори из цяла Европа, като вместо да го разнасят със себе си хората започват да си издават бележки от трезорите за количеството злато, което притежават в тях. Тези бележки  представляват фактически  т.нар. представителни пари** (вид представителните пари са т.нар. fiat money). В последствие такива бележки стават банкнотите, които познаваме днес, като се прокарват законите бележките да бъдат законно платежно средство.

Във цялата история на парите е съществувал феноментът „лихварство“. Даването на количество пари назаем, за да се върнат в бъдещето, плюс лихва. Тази практика има стабилен икономически смисъл, тъй като хората имат различна нужда от пари – някои имат нужда сега, за да създадат бизнес, за да покрият текущи нужди и т.н. На други не им трябват сега но им трябват в бъдещето,  и за да се заинтересуват да си дадат парите трябва да имат интерес (от там interest, лихва на английски). Важният факт който трябва да разберем е, че при даване на заем с лихва и двете страни печелят от сделката!

Близък феномен е банкирането. Докато в древността банките са били предимно стокови, в средните векове започват да доминират парични банки. Това хич не се е харесвало на църквата и доста от владетелите в Европа, и то не защото банкерите съм им дължали пари, а защото в големи периоди те са дължали пари на банкерите, и по стечение на обстоятелствата това е доста по-добра причина да ги мразят.

Когато се създават законните разплащателни средства във вид на банкноти, комбинирани с възможностите, представени от банкирането, се появява възможността да се дават кредити във вид на банкноти, както и да се внасят в банката във вид на банкноти. Един човек внася пари и получава документ за влог, като оставя хартийките в банката. Тези пари след това могат да се дадат на друг човек на заем. Само тези два елементарни факта са достатъчни за да се създават т.нар. пари от нищото.

Поради липсата на регулация често се е случвало банките да изпадат в криза на ликвидност. Ако много хора се опитат да изтеглят парите си, резултатът е, че не могат, тъй като банката не държи големи количества в наличност. Това, разбира се, е бил проблем.

За да се справят с това държавите въвеждат т.нар. частични резерви и институцията централна банка. Централната банка държи част от парите, вложени в търговските банки. По този начин тя може да налива кеш (инжекция с ликвидност), ако хората се опитат да си изтеглят парите от някоя търговска банка. Това води до стабилност на банковата система.

Резултата е, че вместо произволното количество пари (кеша в икономиката + паричните инструменти като влоговете в банки), възможно заради създаването на т.нар. пари от нищото, благодарения на фиксираният процен минимални задължителни резерви се ограничава това количество.

В България резервите са 12%, в САЩ – 10%, което значи че за всеки физически лев, в заеми на теория могат да се дадат максимум 8 лв, при положение че достатъчно пъти този лев се завътри в банковата система.

Полезни материали

Making Money – a Diskworld Novel by Terry Pratchet, ако някой иска да я прочете ще му я дам на хартия .

*При животните това съществува на доста по-ниско ниво, но доста видове използват концепцията „Почеши ме за да те почеша и аз“. Примерно в книгата „Себичния ген“ (и продължениято и „Разширенията фенотип“) Доукинз разказва историята за птици, които не могат да почистят собствената си глава от паразити, но могат да се пощят една друга. Така разменят услугата „почистване“.

**Междувпрочем това не са първите представителни пари, по-горе споменатите камъни с дупки и мидички са реално представителни пари. Колелото на историята се върти ли, върти…

„Знаехме за негативите на планът Ран-Ът още като го писаха.“

„Ясно е че издуването на паричния пазар беше фалшив балон.“

„Федералния резерв предизвика тази криза.“

„Знаехме за рецесията още от 95-та година.“

… никога не забравям, че …

… както казват в Икономическите среди: „Да, човекът е гений: той предвид 9 от последните 3 рецесии!“

… as we say in Economics circles: „Yes, the man is a genius: he predicted 9 of the last 3 recessions!“