Гърция е в криза. За 10 милионна държава с малка територия, в не особено благоприятен климат и особени залежи на природни ресурси, натрупаният ВЪНШЕН дълг от 328.6 Евро са един невъзможен за изплащане товар. Официалната статистика е 160% от БВП, само че дали можем да имаме доверие на цифрите БВП публикувани от същите хора, които с години наред лъжеха за размера на дефицита си?

Важните въпроси са три - защо се стигна до там, как се стигна до там и какво трябва да се направи. Второстепенен въпрос е и кой е виновен, и там съм категорично несъгласен с авторите.

Как се стига до там?

Много години растеж на реалното заплащане без повишаване на производителността и раздуване на държавните харчове с много по-голям темп от нарастването на БВП.

Защо се стигна до там?

"Защо"-то логично следва същата линия. Защото повече от 10 правителства са купували гласовете на гражданите си по най-лесният начин - като им дадат държавна заплата. И то какви заплати! По-големи отколкото в частният сектор, именно секторът, който изработва благата. Защото натискът на популистите, подплатени със социалистически лозунги за достойно заплащане и "правото" да мързелуваме на държавна работа е бил предостатъчно голям за да може темпа на харчовете да надминава темпа на растеж на БВП.

Какво трябва да се направи?

Какво прави една фирма ако не може да си плаща задълженията? Обявява фалит, разпродават се активите и по списъка с кредиторите се удволетворяват вземанията.

При държавните дългове нещата с по-пипкави, защото държавата все пак има териториален суверенитет, но това което при частна фирма се постига с помощта на репресивния апарат, сравнително лесно може да бъде постигнато с политически натиск. Защото ако Гърция не си плаща вземанията, въпреки че може, просто ще бъде оставена в международна изолация, което едва ли ще и помогне за развитието и това е добре да бъде осъзнато от въпросните гърци.

И разбира се, кой е виновен?

Гърците, как кой? Как въобще може за една демократична държава да се твърди, че управлява не друг, а точно нацията?

Ами да, крайно време е да проумеем, че управляващите са поставени там за да управляват нашите пари и да поддържат сигурността и инфраструктурата, понеже отделният човек не може да го прави. И че е наша отговорност да изискваме и тяхно задължение да ни дават отчет за какво точно се ползват тези пари, а не разни г-да с надуто его и напомпани мускули да ни обясняват, че те строят спортни зали, стадиони и магистрали.

Единият от политиците, цитирани във филма, каза директно, че парите са изпапани и от политиците (във вид на гореспоменатия подкуп) и от редовият грък във вид на надути пенсии и нереалистично големи заплати.

Другата точка е въпросът за "конкурентоспособността" на гръцката икономика и как фиксираното и стабилно евро им пречило да си девалвират валутата. Ами нали точно това е идеята на стабилната валута!

Какво става в една държава с висока инфлация? Държавата печата пари във вид на "заеми" (държавни облигации), пуска тези пари в обръщение и вместо в един хубав ден да ги върне, т.е. да ги изтегли от обръщение, просто печата нови. И тези нови пари раздуват паричния поток и водят до инфлация.

А тази инфлация, коригирана с икономическият растеж, представлява точно частта, излапана от непродуктивната част на едно общество - държавния "сектор".

И когато Германия има инфлация 2%, а Гърция 10%, това значи че доста повече от благата в Гърция биват похабени от държавната администрация, отколкото в Германия.

А зад тези 10% стои реална продукция, която ако не беше унищожена би могла да е основата на разрастване на производството и замогване на населението, както е в Германия.

Е да, ама дефицита в Гърция не беше 1% колкото е в Германия, а над 1о%, и тези 9% са доставени точно от заеми, които реално изнасят голяма част от капиталът от държавата към кредиторите и. И когато имаш дългове от 160% от БВП е пределно ясно, че трябва година и 8 месеца да работиш само за да си изплатиш дълга, или че държавата от наше име е изяла предварително продукцията на цялото общество за тази година и 8 месеца.

Ето за това Гърция "губи конкурентоспособност", и вината не е в еврото и принудителната финансова дисциплина! Както и България го направи миналия век - защото когато държавата консумира огромна част от капиталът на нацията, вместо да ни остави да го употребим за създаването на повече капитал, следва разоряване, фалит и безработица.

И дали механизмът ще е огромен външен дълг или хиперинфлация, ефектът върху хората може да се обобщи с една груба дума.

Може да ви изглежда смешно и нелогично, но на това "ако" виси цялото общество и света около нас. А яркото потвърждение на ефективността на този принцип е факта, че единственият обществен строй, успял да издърпа обществото от от канавките, болестите, гладът и мизерията за хилядите години цивилизация разчита не само на възможността да получим личната изгода, но и на защитата на личната изгода от обществените паразити. Това е един разказ за тях.

Има една особена порода книги, наричани self-help, self-improvement, или накратко самопомощници, които хората, които не разбират от книги обичат да четат. Примерите са толкова много и всеобхватни, но ако в описанието на книгата има безумно лъскане на егото на читателя за това колко е умен че си е взел книгата, вероятно тя е една от тях.

Мотото на тези книги винаги е, че, противно на всички факти, всеки е уникален и почти съвършен индивид с голяма душа и сърце, с над средната интелигентност, и разбира се, всичко което желае му се полага, само да се размърда малко и да върши това, което му казва книгата. Това, без да влизам в детайли, са пълни глупости, и то не само защото книгите са писани от индивиди с, да кажем, подозрителна квалификация.

Всички факти сочат, че мнозинството от хората са дребни и завистливи душички, готови да преебат другарчето за пет лева. Около 50% от хората са с под средната интелигентност, като има предостатъчно индивиди по-глупави от столът, върху който седят. Дори бих казал нещо повече, само всеобхватната им некомпетентност им пречи да направят живота на всички останали ад.

Първи пример, истерията покрай отварянето на първият магазин за мебели ИКЕА в България. В каталогът, който смея да твърдя е уникално изчерпателен за българските условия, има някои мебели, които са по-скъпи в България, отколкото в Англия. Леле каква социална несправедливост - да ни "цакат" гадни международни капиталисти, и българинът да е толкова глупав, че да си мълчи! О, ужас, ужааас ...

Естествено никой не обяснява как може да не е скандално с години АИКО и другите вериги да продават мебелите си на безбожно високи цени, и дори с намаленията да са по-скъпи, отколкото в ИКЕА, но това не е повод за скандали и изблици на социален вой, а в момента, в който ИКЕА отваря магазин, който много от нещата са по-евтини от АИКО, но по-скъпи отколкото на някои им се иска, изведнъж става неморално и антисоциално... Или е социално отговорно местните да трупат печалби на гърба на хората, а когато дойде някой да им развали седянката изведнъж става лош?! Уви, рационално мислещите са малко...

На запад нещата стават дори по-гротескни. От десетките хиляди "протестиращи" в Лондон се оказа, че 3/4 са криминално проявени! За какво точно протестираха не стана ясно, обаче какво постигат е повече от очевидно - ясна демонстрация с всичко грешно в социалистическата държава. От една страна десетки хиляди вандали живеят на социални помощи, по-големи отколкото моята заплата. И когато същите крадат и трошат, това се оправдава от "социално-отговорните" индивиди, като "отговор на репресията на гадните капиталисти". И пак същите тези лоши хора, експлоататорите, които им плащат социалните помощи, в знак на благодарност осъмват с ограбени и унищожени магазини.

По дяволите, спомнете си комунизма и докъде ни доведе диктатурата на пролетариата, т.е. диктатурата на невежите и глупавите...

Воят на социалните паразити не ме впечатлява толкова, колкото факта, че доста на пръв поглед интелигентни хора застават в една линия с протестиращите за щяло и нещяло, особено в защита от собствените си интереси! Когато синдикатите в МВР заплашат с протест, че са им ниски заплатите, кой мислите ще им покрива увеличението??? Г-н Борисов, г-н Цветанов, или милионите български производители? Когато железничарските синдикати заплашат с протест, за чия сметка според вас ще са повишените им заплати, и милионите, наляти в бездънната каса наречена БДЖ?

Организираните протести винаги са в ущърб на всички останали, а лозунгите за справедливо заплащане, социална справедливост и т.н. са просто кухи фрази, оправдаващи извиването на ръцете на една група хора от друга. Когато работодателя на шивачката я "цака" с ниска заплата, това значи евтина стока за мен и другите клиенти. Ако маржът на печалба е достатъчно голям това отваря възможности за конкуренция, местна и вносна, която неминуемо смъква цените и същевременно вдига заплатите. Разбира се същото прави и моят работодател, защото иска той да си изкара печалба, и на опитите му да ми даде по-малко пари е моя лична отговорността да противодействам.

Естествено някои хора по-лесно могат да извоюват по-висока заплата. Ако имаш специализирани или широки знания, добра фирмена култура и, разбира се, работодателя му се налага да се конкурира с други за твоя труд, естествено е че ще получаваш и по-висока заплата. Та нали това ще амбицира други хора да се квалифицират повече, за да те "изместят". Нима подхранването на такава амбиция не е полезно за обществото?!

Аз всъщност не се сърдя за такива амбиции. Защото с квалифициран персонал един ден може би аз ще си направя фирма? Или ще дойде друг конкурент на моят работодател, привлечен от квалифицираната работна ръка, което пак ще тласне заплатата ми нагоре! Пътища много, и дори аз да не мога или не искам да ги извървя, считам за важно другите да имат тази възможност.

Както и ИКЕА в следващите години без съмнение ще "извива ръцете" на българските производители в опит да смъкне цените и спечели пазарен дял. Въпросът е са ли тези усилия похвални, или противопоказни за добруването на обществото ни има очевиден отговор, и макар и да не се връзва със социалистическата доктрина е единственият верен.

Обяснения съществуват; и винаги са съществували; Винаги има добре известно решение на всеки човешки проблем - просто, логично и напълно погрешно.

Хенри Менкен

Човек не може да очаква нещо особено от филмите, претендиращи да разказват интересни неща с прости думи. Това е една от причините да спра да гледам научнопопулярните филми по Дискавъри.

Историята за колапса на финансовата система през 2008, разказана във филма, определено е интригуваща, и уви, с голяма доза истина. Да, има доста алчност, изпълненията на действащите лица нерядко граничат с измама, а къде корумпирани, къде некадърни политици прокарват лобистки решения.

Но ... има едно голямо НО и доста на брой по-малки но-та, които развалят иначе сравнително доброто впечатление.

Първо, историята е показана изключително едностранчиво. Освен майкълмуровските похвати в интервютата, историята изобщо пропуска няколко много важни момента, които предпоставят жилищния балон: Историческото намаляване на лихвите от Фед в края на 90-те, политическият натиск върху компаниите, даващи заеми, да приемат дори неплатежоспособните, практически държавно-гарантираните Фани и Фреди... Сумарно тези фактори оказват значително по-голямо влияние за надуването на балона от това, че някой си решил да пакетира CDO-та.

Междувпрочем държавната гаранция е и една от причините CDO-тата да получат рейтинг AAA, което всъщност е води до най-неприятните поражения - загубите на пенсионните дружества.

Другото НО е личностната атака над шефовете на Уолстрийт, като обясняваха как са харчили фирмени пари за проститутки и купони, както и че употребявали наркотици. За мен това е преди всичко личен избор, да не говорим че е напълно без връзка с това, за което са наети.

Ако става на въпрос, Хитлер е бил образцов гражданин, а Чърчил е употребявал много алкохол и цигари, а към края на живота си е бил зависим и от стимуланти. Сами си изберете кой е оставил повече добро на света.

Друг проблем на филмът е че всеки път когато твърдят факти, ги казват толкова едностранчиво и половинчато, че са съвсем лъжи. Примерно, казват че гадните банкери са взимали хиляди subprime ипотеки и след като минавали през банките и рейтинговите агенции ги квалифицирали като AAA. Каква измама!

Е, ама не е съвсем така. CDO-тата са сложни инструменти. Взимаш 1000 ипотеки, и вместо да делиш ипотеките на добри/лоши/трагични, ги групираш и взимаш ПРИХОДИТЕ от тях. Всеки инвеститор решава в кое парче от приходите иска да участва. Тези, които участват в ААА примерно получават пари от първите 300 ПЛАТЕНИ ипотеки. Следващите 200 отиват за АА, и така нататък. Колкото повече А-та имаш, толкова по-малка лихва получаваш, естествено и по-малък риск. Ако от 1000-та ипотеки фалират по-малко от 700 човека, то тези, които участват в ААА ще получат всичките си пари. Ако фалират 550 примерно, то тези от АА ще получат парите само на 150 души, вместо от 200, затова са и по-рискови.

Така че ако имаш 1000 независими ипотеки, то лесно можеш да изчислиш колко е риска и съответно колко е цената. Проблемът е че ипотеките не са независими, и от там работата става дебела. Но определено не е просто решили, платили и нагласили рейтинга както намекват във филма.

Имат и откровени глупости. Примерно че във финансовата индустрия има повече наказателни преследвания, отколкото в примерно в технологичната индустрия! След като Microsoft преживяха няколко дела за злоупотреба с монополно положение, а Intel ги гониха и глобиха и за индустриален шпионаж ... Без да коментирам делата помежду им за патентите.

Не казвам, че финансовите гиганти няма причина да бъдат съдени. Напротив, има доста ярки примери, например как Goldman Sachs залага срещу CDO-тата, които продава над другите. Прекалено краткосрочно даваните бонуси на директорите. Или безучастното гледане на събитията от регулаторите, вместо да прилагат законите. Както и глупавите регулации (особено отпускането на каишката на Фед!). Вероятно и трябва да бъдат разбити на по-малки компании.

Само че за да се направи решение на проблемът нещата трябва да се обсъдят в цялост, а едностранчивите разглеждания могат да стават за интересен филм, но определено подвеждат неподозиращите зрители.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата.

В плановата икономика освен количествата продукти по необходимост се контролира и каква заплата трябва да получава човек на всяка длъжност. В пазарната икономика също има подобен феномен - МРЗ, и идеята да не оставяме чистачките да получават 150 лв, а ще сложим минимум на заплатата 240 лв, и всеки който е съгласен да получава по-малко ще бъде преследван от закона. Така, разбира се, помагаме на най-бедните и беззащитните слоеве от обществото, нали?

Всъщност не. Така наказваме точно тези слоеве от обществото, и то по два начина.

Първо, при пазарната икономика много хора просто не биват наемани на работа. Ако някой ти върши работа за 200 лв, но трябва да получава 240 лв, той ще бъде уволнен. Всяка компания има ресурс да поеме малко повече работа, за сметка на качеството или здравето на работниците, но ще се справи. Ако трябва ще свие бизнеса, но няма да остави човекът - защото тази отрицателна продуктивност ще завърши в по-неефективно производство, в по-високи цени и от там загуба на пазар.

А въпросният човек ще стои на помощи за безработни. Голяма помощ, няма що.

Второ, при определянето на заплатата от държавата тя ни определя и длъжността, която ще заемане, като премахва една съществена за нас свобода - свободата да се докажеш в работата си въпреки привидните си недостатъци. В тази категория попадат най-вече младите специалисти, но и изобщо всяка маргинализирана група - младите, старите, необразованите, малцинствата и така нататък.

Например младият специалист няма опит но иска да бъде нает на работа. Ако за неговата длъжност минималната заплата е примерно 1000 лв, и работодателят може да наеме специалист с опит за тези пари, познайте от три пъти кой ще бъде нает! Или иначе казано, познайте кой няма да бъде нает! Ако на младият специалист бъде законово отнета възможността да преговаря за примерно 700 лв заплата (която отговаря на неговата продуктивност), той никога няма и да стане старши специалист.

В интерес на истината от това си право съм се възползвал и аз лично. Преди близо година си търсих нова работа като програмист, въпреки че винаги съм искал да работя като математик. Накрая започнах работа като математик на точно 1/2 от заплатата от предните ми две работни места като програмист, понеже бях програмист с години опит, но математик без. Не знам дали беше правилното решение, но знам, че ако за моята длъжност имаше задължителен минимум, който е по-голям от началната ми заплата, вместо да вземат мен може би щяха или да търсят повече време, или просто да се откажат.

Не съм против МРЗ. Със сигурност има някакъв минимум, който не трябва да бъде преминаван, макар че за мен е спорно той да е 43% от средната работна заплата. Изобщо лансираните в обществото мнения от безотговорните синдикални мекерета като г-н Младенов подменят цялостната идея на МРЗ - от проблемът колко пари са нужни най-малко за преживяването на един човек, към проблемът колко пари е "честно" и "справедливо" да се получава от един работник по принцип. Самопроизволното вдигане на МРЗ неизбежно ще донесе повече беди на хората, на които претендира че помага, но това никога не е спирало господата комунисти.

Изобщо лесно е да се говори за свобода, равенство и братство, но е значително по-трудно да се постигне. А да се разчита, че държавната бюрократична машина с железния юмрук може да постигне това е наивност, която ни струваше една световна война, 45 години подтискане на личната свобода и уравниловка чрез рязане на глави, а постигнатото беше треторазрядна икономика и километрични опашки пред магазините.

От нас зависи дали ще позволим политиците да ни върнат там.

Света е в криза. Купища боклуци навсякъде. Живите системи се разпадат. И за това е виновна невидимата ръка на пазара. Ама и продуктите не са като едно време. Пък и обществото - сега всеки се бори да е отгоре, пък преди всички бяхме задружно на дъното. И децата имат нужда от обич. Ама медицинските картели не искат хората да бъдат излекувани. Наркоманите не са виновни, те просто са предразположени. И не само те, желанието за печалба е като наркоманията, ама по-опасно. Ама ...

Изобщо е потресаващо как от революционистко звучащия, но скучен и изпълнен с фактологически грешки и хипарски фандасмагории филм, само за три итерации Zeitgeist се превърна в чиста комунистическа пропаганда.

На гледалите предните два филма от поредицата едва ли им е убягнала склонността на продуцента да не позволява на дреболии като факти и логика да пречат на добрата му история. В третата част има развитие - обругаването на елементарната обща култура и наричането на черното бяло вече става с бавен и методичен тон. Това прави възможно невнимателния зрител да пропуска безочливите лъжи, навряни между горе-долу верни твърдения, които обаче са почти несвързани помежду си. Затова определено спомага и безумната дължина на филма - почти три часа.

То което и да бутнеш с пръст в този филм ще се разпадне, но бих искал да разкостя три от смехотворните им твърдения.

Първото е че продуктите се правят нарочно да траят по-малко, за да може да се сменят по-бързо. Пълна глупост, хората искат нови и качествени продукти, при това евтино. Какъв е смисълът да се влагат специални материали, с които един телефон да работи примерно 20 години, при положение че новият телефон ще е по-бърз, по-качествен, с по-малка консумация, по-функционален ... Напротив, по-добре че не се хабят излишни материали, за да се постига ненужно дълголетие. Уреда ми за готвене на пара струва 80 лв, колкото обяда ми в работа за 2 седмици. И да се счупи утре, ще си купя нов. Но ако струваше 1000 лв нямаше изобщо да го купя.

Второ, твърдението че мултимилиардните медицински корпорации не искат да излекуват ракът, понеже печелят повече пари от лечението на симптомите отколкото от евентуално лечение на болестта.  Хората които го твърдят това са меко казано глупави - та нали ако излекуват ракът първо въпросните корпорации ще спечелят милиарди от самото лекарство ПЛЮС парите, които оживелите ще плащат за ДРУГИ лекарства през удължения си живот. Все едно да ми обясняват, че има печаливш бизнес който изтребва клиентите си. На всичкото отгоре в тези корпорации работят хора, които имат семейства, а и самите те може да са болни от рак. Покажете ми поне един човек, който може да спаси живота си като разработи лекарство, но не го прави...

Третото е жалкият опит да убедят зрителят, че икономиката е основана на религията! Не се гъбаркам, обясняваха как невидимата ръка на пазарът, израз дошъл от Адам Смит, е всъщност ръката на бога! И сред хилядите страници писания на икономистите дори успяха да изнамерят нещо, което извадено от контекста звучеше като евгеника, че дори било предчувствие за бъдещата (спрямо тогава) теория на Дарвин ...

Изобщо филмът много омешва хипарските си корени с желанието да се покажат добри социалисти. От една страна, заклеймяването на икономическия прогрес като проводник на всичко лошо е отявлено хипарска заблуда. От друга страна, обяснението че общество, в което има пирамида по която всеки се опитва да се покатери по-нагоре задължително е неморално си е чиста проба комунистически манифест.

Проблемът на философията на Zeitgeist, който разбира се не е адресиран и в новата част, е че обществото, което те желаят просто няма как да съществува, не само поради директното противоречие с природата на човек (определена в голяма степен от еволюцията на вида ни), но и поради това че такова общество ще е в директно противоречи е с еволюцията на обществото по принцип.

Да се потиска естествения стремеж на отделния човек да е по-добър от другите, да е по-богат от другите, да е по-умен от другите, е самоубийствено за едно общество. 45 години комунизъм пределно ясно показаха докъде се стига, когато пречиш на знаещият, можещият и искащият и поощряваш мързелът и посредствеността.

Greed is good. -- Gorden Gekko, Wall Street

Това не е разказ за БСП. Социализмът е политика, а не нарицателно, което да подмятаме както ни е удобно. Не в БСП е гнездото на социализма, последните 3 правителства са, и то в нарастваща степен. Това е разказ за злините на социализмът, които все още тровят настоящето и бъдещето ни.

Нека вземем за пример пенсионната реформа. Злото на всички злини, г-н Костов, през 2000 година прокара пенсионна реформа, заради която известна част от заплатите на родените след 1960 година се превежда в пенсионен фонд. Тези пари, изрично записано в закона, са лични средства. Ако е жив и здрав, при навършване на пенсионна възраст с тези пари започва да му се изплаща пенсия. Ако иска, може и да изтегли част от тях директно - все пак са си негови пари. Ако титулярът умре, остатъкът от парите преминават у наследниците заедно с другата собственост - имоти, вещи, влогове. Така всеки бива окуражаван да се осигурява на нормалната си заплата, а който се скатава, ще получава мизерна пенсия. Което е честно.

Какъв е проблемът тогава, питате вие? Ами, като за начало, тези пари не са на разположение на правителството да си финансира харчовете. Може да не ви се струва проблемно, но е. За да се поддържа илюзията за светло социалистическо бъдеще и неопетнимата фигура на фюрера, пардон, краля-слънце, трябва да се харчат пари, а тези пари трябва да дойдат отнякъде. Съответно се "преразпределят излишните пари" на реално създаващите блага, а за истинския комунист 500  милиона, седящи далеч от него, е истинско престъпление.

Всъщност това не е първия случай на кражба (т.е. национализация) на пенсионните фондове от страна на българско правителство - 1946-та година червените комунисти го правят, така че защо жълтите да не го направят?

Проблемът на тази политика е, че се граби и харчи нещо, градено цяло десетилетие. Нещо повече, ефектът от тази кратковременна финансова инжекция ще е пълното сриване на доверието в пенсионната система, което ще доведе до отваряне на доста по-голяма дупка в републиканския бюджет още от догодина.

Втори пример - БДЖ. Сега става ясно, че е нужна финансова инжекция в размер на 400 милиона лева, за да продължава агонията на нашите родни железници. Там работят понастоящем 14000 души, което прави нашето ЖП най-човекоемкото в целия свят - 5 души на километър жп линия, два пъти повече от средното в Eвропа. Което дои невероятни количества пари, дори при мизерните заплати, а за качеството на услугата въобще няма да коментирам.

По-големият проблем с БДЖ е, подобно на другите държавни мастодонти, точенето на дружеството от управляващите го, чрез неизгодни договори с доставчици, които оставят тлъсти комисионни. Фактически няма никакъв начин да се наложат каквито и да е санкции, питайте Александър Томов и Кремиковци. Единственото реалистично решение е железниците да се продадат на инвеститор, който да оптимизира работата им. Най-вече да не може да разчита на държавни пари и гаранции всеки път когато излезе на загуба.

Да, така или иначе ще бъдат уволнени поне 7 000 души, но в крайна сметка може пък да имаме работещи качествени железници! Алтернативата е текущата безпътица.

Трети пример, грандоманската соц-идиотщина, наречена новата спортна зала. Тя е класически пример за чуждата пита, понеже финансирането е изцяло получено от републиканския бюджет. Пардон, пропиляно. Връх на наглостта е да се нарича инфраструктура спортната зала, понеже тя не е нито неотложна, нито жизнено необходима за функционирането на града или държавата. Лошото е, че няма да носи приходи изобщо близки на мащаба на ресурсите, които поглъща. При 100 милиона това прави 7 милиона на година само за капиталовите разходи (при лихва 7%), а като се сложат режийните - поддръжка и заплати на персонал ... Откъде се очаква да дойдат тези пари?

То е ясно откъде ще дойдат. Проблемът е, че се харчат общите пари за удволетворяване на частните интереси на този или на онзи. След като смъкнаха цената със 17 милиона въобще не смея да питам за нормата на печалбата на строителя. После, ще го ползва все някой отбор, само че защо трябва да се изсипват толкова пари за, честно казано, безсмисленото действие да се осигури луксозна тренировка и възможност за състезание и на двадесетината български спортисти, вместо да се дадат парите за осигуряване на по-добри условия за спортуване на децата в училище? Ако има интерес от такава зала по-добре да се подшушне на частник да я построи, парите от бюджета да се изпозлват за спонсорство на клубовете (което да намалява във времето) за да я ползват, ако имат нужда. Тоест да има стремеж въпросното нещо все пак да е печалившо...

Всъщност, задавам грешните въпроси. Социализмът като болест в последен стадий се изразява именно в стремежа използваме чуждите пари за да направим света по-добър. За социалистите, имам предвид. И в замазване на чуждите и собствените очи на очевидната истина - че работенето според възможностите и получаването според потребностите е невъзможно да бъде стабилно, понеже възможностите няма как да растат ако нямат стимули, а потребностите винаги са безкрайни...

Искаше ми се първата статия по икономика да бъде на тема математиката зад съвременната икономическа теория, но ... статията става по-дълга отколкото искам и още не съм я завършил.

Не, няма да ви говоря за модерната астрология, наречена "технически анализ", нито за пари от нищото. Шарлатани колкото щеш, особено там където са намесени много пари.

Има един стара поговорка: “An economist is someone who knows the price of everything and the value of nothing.” Но шегата настрана, важно е да знаем колко плащаме за всяко удоволствие, а днес ще си говорим за сметките такива, каквито трябва да бъдат, когато смятаме цената на това да живеем в  собствено жилище.

При покупката на жилище има много фактори, повечето от които емоционални. Като българи от малки сме захранвани с амбицията на нашите родители да си имаме собствено жилище. Това е хубаво, но ... притежанието на жилището има освен предимства и недостатъци.

Ще разгледаме два аспекта на

1. Дългосрочната цена на купуване срещу наемане
2. Лостовия ефект

Първо цената. Преди да започнем със сметките, трябва да фиксираме някои външни фактори. Трябва да изберем ниво на инфлацията, дългосрочния растеж на цените на имотите, на цените на наемите, на очакваната доходност и на цените на годишните ремонти.

Ще използваме този калкулатор, който взима предвид всички тези фактори, и основно ще променим % на ремонтите и поддръжката на 1%, тъй като българските жилища са по-евтини в сравнение с мебелите спрямо западните, понеже мебелите са горе-долу еднакви като цени..

Тоест, освен при оптимистичния сценарий, при който сме горе-долу наравно, цената от 60 000 Евро за купуване е почти 2 пъти по-голяма от цената, която си заслужава вместо 300-та Евро наем.

В предположенията по-горе има няколко проблема, особено с оптимистичния сценарий. Първо, 9,2% давана днес в България е плаваща лихва - може да нарастне доста. Да намалее е малко невероятно, както си спомняте от началото на кризата, а за да получим фиксирана лихва,  вероятно ще трябва да се бръкнем поне на 10%. Това е в огромен контраст със Западна Европа, където има и фиксирани лихви, а в "лошия" случай е EURIBOR+надбавка.

А доколко хиперинфлацията влияе? Ами от 90-та до 2010, ако приемем инфлация 1000 пъти, то това е 30% средна годишна инфлация. Доколко такъв сценарий е вероятен за вбъдеще? Съмнително е, при положение че левът скоро ще се върже окончателно за еврото, освен това при хиперинфлация има и тотален крах на икономиката, което ще дръпне надолу и цените на жилищата, и последно, от такива сценарии може да се предпазим чрез хеджиране или просто държане на част от инвестициите си в активи като злато или петрол.

Разбира се, и другите сценарии не са особено сигурни, но ... тук говорим за 30 годишно средно на лихви, доходности и т.н., които могат да абсорбират в себе си продължителни периоди на отклонение от средното.

Второ, лостовия ефект (левъридж). Когато купуваме жилище със поне част заемен капитал, ние използваме т.нар. лостов ефект, който увеличава печалбите, както и загубите, за момента. Например ако банката ни даде 80% от парите и 20% собствен капитал (12000 Евро), то лостовия ефект е 5:1. Ако цената на жилището ни се повиши с 20% за 1 година, то ние ще притежаваме жилище за 72000 Евро, или нашия дял ще е 24 000 Евро - удвоили сме инвестицията! Но ако цената на жилището падне  с 20% за 1 година, то ще загубим всичките си пари, които сме вложили в жилището!

Това е ситуацията за много хора в момента притежават жилище за по-малко пари, отколкото дължат на банката. Това не е особен проблем в дългосрочен план, но в краткосрочен? Ако човек се нужда от пари СЕГА (за лечение, за започване на бизнес), или дори само да смени жилището, той трябва да доплати разликата от текущата цена на банката. А продажбата се съпровожда със допълнителна загуба на пари и време за такси на брокери и данъци ...

Изобщо, неразумно е да хвърляме всичките си пари или дори огромната част от тях в такава неликвидна инвестиция, при това в началото с огромен левъридж.

Лично аз вярвам, че пазарът е твърде изкривен в момента хем от тръсещите жилище заради самата мечта за собствено жилище, хем от нереалистичните очаквания на продавачите на жилища, които не са се примирили още със загубите си от спукването на балона.

Разумна инвестиция би била закупуването на силно корелирани с цените на жилищата активи - примерно акции на АДСИЦ, инвестиращи в жилищни имоти - хем ще се движат със скоростта на жилищата, хем получаваме доходност от наемите, хем няма левъридж, хем не им плащаме лихви. Друг вариант са стоковите активи (макар че момента може да не е подходящ) като злато, сребро, медни фючърси, петролни фючърси и т.н. И разбира се, да не слагаме всичките си яйца в една кошница.

Да, собственото жилище ни дава наше си парче от света, което да усъвършенстваме и променяме съобразно нуждите си, неприкосновена лична собственост за нас и нашите деца, стабилност във времето. Въпросът е да знаем цената на тази сигурност.

Update: направих xls файл със (по-опростени) сметки тук: наем vs покупка на жилище, за който иска да провери за себе си

Да живее новата социална политика на ГЕРБ - взимаме от гадните работници, които всячески отказват да си почиват лятото на морето със семейството и приятелите, както и по нова година, и даваме на горките изтерзани работодатели неплатените обезщетения. Пада им се на гавазите, че преко желанията на началника си са стояли в офисите и са работили.

Изобщо, за кратко време форумите се запълниха с кретени, които от нямане какво да правят усилено зачупиха пръсти по клавиатурата как така им се падало по 100-200 дена да загубят чиновниците, като се скатавали и си трупали отпуските. Да, сигурно са се възползвали от ситуацията тези хора, но до колко ни касае това? Причината да се случи със сигурност включва и некадърността на шефовете им.

А не е ли възможно повечето от тях да са жертва на работодателя си? Не е нечуто работодател да ОТКАЗВА да пусне работник в отпуска. Аз лично в българския закон никъде не виждам задължението на работодателя да одобри искането за отпуска, и сега, разбира се, ще премахнате единствения възможен механизъм работника да си получи някаква компенсация - като му бъде заплатена.

Извинете, има и друг механизъм - инспекцията по труда... ха, много добра идея - правата изцяло в работодателя, а работника да ходи да се разправя с чиновници.

Не че мен ще ме засегне много новия закон. Освен цялостното преебаване на правата на работника не мога да си представя годишно отпуската ми да ми стига, пък да не говорим да ми остава. И едва ли бих работил дълго при работодател, който не ми позволява да си взема отпуската.

Смешно ми е за милион и половината избиратели на ГЕРБ.

Искам пък

Истерията покрай ГМО официално достигна ранг Лапнишаран III ниво днес - видях първата табелка, примамливо сочеща факта, че в салама няма ГМО.

Аз пък искам салам с ГМО. Защо?

Защото храната с ГМО е по-евтина от храната без ГМО, както и обикновената храна е по-евтина от "органичната". Понеже няма такава маркировка все още, няма и сегментация на пазара - кой знае какво ни пробутват за обикновена храна. Затова ще направя сметка при еквивалентните сравнения между обикновената и органичната манджа, а вие си направете сами екстраполацията.

Ето порадвайте се на малко цени. Изглеждат прекалено надути дори за органично, но нека се спрем на една базова подценена разлика от 30% в цената на храната.

При месечната ми сметка за храна от 400 лв това прави 120 лв отгоре за храна. Инвестираме парите в злато, влог или в акции, а вноските се увеличават във времето заради инфлацията (храната поскъпва, органичната с 30% повече ).

Колко е сумата след 36 години, дисконтирана към днешна дата?

Нека приемем, че инвестираме тези пари на сигурно (злато) и си го събираме в банков трезор. Крайната сума, разбира се, зависи от инфлацията, но като дисконтираме, сегашната и стойност ще е  48,792.36 лв, колкото струва малък апартамент в Пловдив.

Разбира се, в реалния живот можем да постигнем по-голяма доходност от инфлацията в дългосрочен план. Ако предположим, че постигаме само 3% повече от инфлацията, то сегашната стойност на паричния поток е 88,167.07 лв. Колкото един апартамент в Пловдив. Или сумата е влизала в пенсионен фонд, при очакване за 20 години допълнителен живот, това прави допълнителна пенсия в размер на 442.80 лв месечно.

Здравните последици няма да коментирам. С помощта на инструментариума на статистиката лекарите са открили здравни опасности в яденето на прекалено много месо, в яденето на зеленчуци с нитрати и "лош" холестерол и сол и какво ли още не, а от ГМО за 4о години изследвания няма НИКАКВИ демонстрирани здравни последствия.

Ама вие си решавате. Като искате да инвестирате в религията си толкова пари - давайте! Само не ми пречете да си ги спестявам и да си ги инвестирам в бъдещето си.

За първи път няма да работя като програмист, макар че пак ще ровя из бъгове. Може би единствното универсално нещо на този свят - ако нещо шава, то има поне един бъг в него.

Като си спомня какво писах за предната работа като започнах, и като си спомня как я завърших, май ще си спестя квалификациите. Но изглежда перспективна - квант във FinAnalytica.

Сега докато вляза и в час ...