Това е то "естественият подбор", и то е работило доста отпреди цивилизацията, и ще работи доста след като сме си заминали.

Проблемът на правителството обаче е, че ТЕ настъпват мотиката, а нас ни удря по главата. И колкото е по-голямо правителството и по-раздута администрацията, толкова по-редовно се настъпват все по-големи и по-големи мотики, което носят главоболие на всички нас.

Разпадането на деспотичните режими не е случайно явление - всъщност в един момент на хората им писва да настъпват мотиките вместо тях.

При демокрацията е друго, обаче ... вижда се с молби и увещаване да не се настъпват мотиките, или ако може да са по-малки, докъде я докарахме. Май е крайно време е да се направи настъпването на мотиките болезнено за настъпващите ги, както е в цивилизованите държави.

Света е в криза. Купища боклуци навсякъде. Живите системи се разпадат. И за това е виновна невидимата ръка на пазара. Ама и продуктите не са като едно време. Пък и обществото - сега всеки се бори да е отгоре, пък преди всички бяхме задружно на дъното. И децата имат нужда от обич. Ама медицинските картели не искат хората да бъдат излекувани. Наркоманите не са виновни, те просто са предразположени. И не само те, желанието за печалба е като наркоманията, ама по-опасно. Ама ...

Изобщо е потресаващо как от революционистко звучащия, но скучен и изпълнен с фактологически грешки и хипарски фандасмагории филм, само за три итерации Zeitgeist се превърна в чиста комунистическа пропаганда.

На гледалите предните два филма от поредицата едва ли им е убягнала склонността на продуцента да не позволява на дреболии като факти и логика да пречат на добрата му история. В третата част има развитие - обругаването на елементарната обща култура и наричането на черното бяло вече става с бавен и методичен тон. Това прави възможно невнимателния зрител да пропуска безочливите лъжи, навряни между горе-долу верни твърдения, които обаче са почти несвързани помежду си. Затова определено спомага и безумната дължина на филма - почти три часа.

То което и да бутнеш с пръст в този филм ще се разпадне, но бих искал да разкостя три от смехотворните им твърдения.

Първото е че продуктите се правят нарочно да траят по-малко, за да може да се сменят по-бързо. Пълна глупост, хората искат нови и качествени продукти, при това евтино. Какъв е смисълът да се влагат специални материали, с които един телефон да работи примерно 20 години, при положение че новият телефон ще е по-бърз, по-качествен, с по-малка консумация, по-функционален ... Напротив, по-добре че не се хабят излишни материали, за да се постига ненужно дълголетие. Уреда ми за готвене на пара струва 80 лв, колкото обяда ми в работа за 2 седмици. И да се счупи утре, ще си купя нов. Но ако струваше 1000 лв нямаше изобщо да го купя.

Второ, твърдението че мултимилиардните медицински корпорации не искат да излекуват ракът, понеже печелят повече пари от лечението на симптомите отколкото от евентуално лечение на болестта.  Хората които го твърдят това са меко казано глупави - та нали ако излекуват ракът първо въпросните корпорации ще спечелят милиарди от самото лекарство ПЛЮС парите, които оживелите ще плащат за ДРУГИ лекарства през удължения си живот. Все едно да ми обясняват, че има печаливш бизнес който изтребва клиентите си. На всичкото отгоре в тези корпорации работят хора, които имат семейства, а и самите те може да са болни от рак. Покажете ми поне един човек, който може да спаси живота си като разработи лекарство, но не го прави...

Третото е жалкият опит да убедят зрителят, че икономиката е основана на религията! Не се гъбаркам, обясняваха как невидимата ръка на пазарът, израз дошъл от Адам Смит, е всъщност ръката на бога! И сред хилядите страници писания на икономистите дори успяха да изнамерят нещо, което извадено от контекста звучеше като евгеника, че дори било предчувствие за бъдещата (спрямо тогава) теория на Дарвин ...

Изобщо филмът много омешва хипарските си корени с желанието да се покажат добри социалисти. От една страна, заклеймяването на икономическия прогрес като проводник на всичко лошо е отявлено хипарска заблуда. От друга страна, обяснението че общество, в което има пирамида по която всеки се опитва да се покатери по-нагоре задължително е неморално си е чиста проба комунистически манифест.

Проблемът на философията на Zeitgeist, който разбира се не е адресиран и в новата част, е че обществото, което те желаят просто няма как да съществува, не само поради директното противоречие с природата на човек (определена в голяма степен от еволюцията на вида ни), но и поради това че такова общество ще е в директно противоречи е с еволюцията на обществото по принцип.

Да се потиска естествения стремеж на отделния човек да е по-добър от другите, да е по-богат от другите, да е по-умен от другите, е самоубийствено за едно общество. 45 години комунизъм пределно ясно показаха докъде се стига, когато пречиш на знаещият, можещият и искащият и поощряваш мързелът и посредствеността.

Greed is good. -- Gorden Gekko, Wall Street

Стана време най-после да разкажа последната част от историята. Ако сте ги забравили е добре да ги прегледате преди да четете надолу .

Парадоксът тук е само привиден, и причината е, че мълчаливо допуснахме ,че Нютоновата механика и термодинамиката са еквивалентни описания на света.Това не е така, защото за да дефинираме понятието ентропия, трябва да игнорираме някои аспекти на Нютоновата механика, и като следствие да счупим симетричното третиране на времето.

Когато изберем област от кутията в която да мерим температурата не отчитаме изобщо скоростта на отделните частици, а само общото движение. Представете си снимка на дърво на монитора, който в момента гледате. Това което виждате от далече прилича на дърво, но от много близо една част от него е само едно зелено квадратче (1/3 пиксел за TFT). Разбира се, реалното дърво си има някакви там миниатюрни детайли, но описанието на дървото (снимката) ги няма. Такова замазване протича и при измерването на температурата.

Например ако имаме нагрята в единия край и охладена в другия край кутия газ, ние ще наблюдаваме как по-бързите молекули ще отдават средно повече енергия, отколкото приемат - едно приближение на реално случващата се случка, замазване на фините детайли. Обаче Нютоновата механика разчита и на най-фините детайли, тоест за да е валидно нейното описание трябва да знаем всяка частица къде е и с каква скорост се движи. Тоест, те не са еквивалентни описания.

Освен това замазването на детайлите третира асиметрично времето - казваме, че веднъж отдала топлината си (средно статистически) молекулата в термодинамичното описание няма се затопли повече. Във Вселената с обратното време термодинамичното описание ще е различно - там молекулата веднъж затоплена (средно статистически) няма да се охлади никога.

Тоест внасяме асиметрия на третирането на времето, което и създава привидния парадокс.

Препоръчвам ви да прочетете серията на Terry Pratchet, Jack Cohen и Ian Stewart - The Science of the Discworld. Страхотно описание от двамата учени и забавна история от света на Диска се преплитат за да разкажат на всеки доста разбираемо възгледите, които съвременната наука има за света в който живеем.

Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието "ентропия" и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност ... как можем да дефинираме "вероятност" в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като "вероятност", но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл - т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината - ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира?

Да започнем от температура ... що е то? В нашия свят няма физическо нещо "топлина". Няма субстанция "топлина", която да отделим от материята и да продаваме на парченца - това което наричаме топлина всъщност е усредненото движение на атомите в едно тяло - в нашия случай газа.

В предната статия за простота рисувах картина само с едно тяло, което се движи под гравитационно взаимодействие. За да дефинираме температура ни трябват много тела - нека са затворени в една система и що-годе непрекъснато блъскащи се едно в друго - кутия пълна с молекули газ. В тази система телата се движат според законите на Нютон.

Траектория на една частица

За да дефинираме температура трябва да изправим семантиката - на английски език има две думи, които на български се превеждат като "скорост" - speed и velocity. Speed е скаларна величина - тя ни казва че частицата се движи със скорост 5 км/ч, но не ни казва накъде! Velocity пък е векторна величина - тя ни казва освен големината на движението (speed), и посоката на движение.

Ако си фиксираме една област от кутията, можем да казваме, че нейната температура е равна на средната скорост (speed) на частиците вътре в нея спрямо кутията. Евентуално можем да имаме някои области с по-висока температура от другите.

Когато се сблъскат две молекули, техните скорости се "усредняват" - бързата забързва по-бавната, а по-бавната се забавя бързата. Иначе казно, процеса протича към уеднаквяване на скоростите на молекулите, което намалява температурните разлики между областите. Ако наричаме големината на разликите между тези области "ентропия", но със знак -, то втория закон на термодинамиката гласи че ентропията нараства, или еквивалентно, разликите в температурата  между областите намаляват с времето.

Хубаво, но нали механиката на Нютон е обратима във времето? Тоест системата с право и обратно време са неразличими от механична гледна точка, и все пак ние твърдим че в едната от тях ентропията нараства - значи и в другата трябва да нараства. Но това няма как да се случи ако ентропията е физическа величина, както вече споменахме.

Парадокс?

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението . Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен - не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички - използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените.

Нека първо коментираме въпроса с т. нар. стрела на времето. За математическото описание на света около нас можем да дефинираме пространство-време като координатна система с четири оси - три пространствени и една времева. На практика обаче пространствените измерения имат доста по-различно държание от времевото - ние можем да се движим във всяка посока в пространството, но във времето можем да се движим само в една поска - от миналото към бъдещето! Физиците наричат такъв феномен стрела на времето, и разбира се централен въпрос във физиката е да се определи защо съществува това ограничение (с надеждата да го пренебрегнем, хихик ).

Едно проявление на тази стрела е термодинамичната стрела на времето - не можем да прехвърляме топлинна енергия от по-студено към по-топло тяло. По друг начин казано, "хаосът" във всяка затворена система се увеличава - лесно е да "разбъркаш" едно яйце само като го счупиш, но още никой на този свят не е наблюдавал разбъркано яйце да се върне в неразбъркан вид. Физиците стигат до момент в който дефинират физическа величина - ентропия - измерител на "хаосът" във вселената, и като бонус ентропията ВИНАГИ се увеличава във течение на времето - т.нар. втори закон на термодинамиката.

Друга такава стрела е факта, че си спомняме миналото, но не си "спомняме" бъдещето. Иначе казано, в ума си градим модел на света около нас, но по някаква причина за текущото състояние зависи само от миналото, но не и от бъдещето.

Посланието е ясно - времето има ясно изявена посока, и очевидно физическите закони трябва да включват принцип, който да определя в каква посока се движим във него.

Нека продължим с (вероятно) познатата на всички класическа механика. Представете си едно тяло в гравитационно поле, което се движи съобразно законите на Нютон. Ще си изберем два момента от време - началният момент t₀ и краен момент t₁, като в началния момент тялото се намира в точка P₀ има вектор на скоростта v₀, а в момент t₁ се намира в точка P₁ и има вектор на скоростта v₁.

Движено от началния си инерция и под действието на гравитационното поле, тялото  описва траектория, точно определена от законите на Нютон - която за улеснение сме нарисували с пунктирна линия.

Първи сценарий за движението на тялото

Можем да си зададем въпросът: "При какви условия тялото ще опише траекторията си наобратно?", т.е. ще започне от P₁ и по пукнтираната линия се придвижи до точка P₀. Какви трябва да са били началните условия и силите, които действат на самото тяло?

Оказва се, че е достатъчно докато тялото е в т. P₁ да го засилим с точно обратната скорост (във векторен смисъл) назад, и под действието на абсолютно същата сила на гравитацията то ще опише абсолютно същата траектория, но в обратната посока, като в последната точка ще има точно обратната на началната скорост в правия сценарий, т.е. -v₀.

Сценарият с обърнато време

Но описването на траекторията му наобратно е все едно времето на системата да се движеше от бъдещето към миналото!

И това, разбира се, не е ограничено до само едно тяло - можем да имаме колкто си искаме тела, които да се блъскат и взаимодействат.

Тук любознателния читател ще възкликне - ама много проста система използваме - дали не се променя нещо когато имаме повече тела? Например движещи се електрически заряди индуцират магнитно поле, може би по някаква причина не можем да обърнем времето по този начин? Оказва се обаче, че всички от познатите ни физически взаимодействия подлежат на тази манипулация. За доказателство са нужно доста формални сметки, но можете да ми вярвате че е така и с теорията на относителността, дори тук за простота да си говорим само за механиката на Нютон.

Това е илюстрация на едно особено важно и интересно свойство на механиката на Нютон - обратимостта на системата във времето! Или казано по друг начин законите на Нютон не ни дават право да определим стрела на времето. Нещо повече - за да се дефинира ентропия е достатъчно да приемем за верни само законите на Нютон. Но тогава ако ентропията е винаги увеличаваща се величина, значи ентропията в t₁ е по-голяма от тази в t₀ поради нормалният сценарий, и обатното заради обратния сценарий. Казано по друг начин, за едно и също състояние на системата ентропията и е по-голяма от себе си.

Парадокс?

Към втората част>>

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът "ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?". Това е все едно химик да попита "защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?" или лекар да попита "защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога - не?". Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси!

По някаква причина, която все още ми убягва напълно обаче, математиката действително натиска червения бутон в церебралния котекс на доста хора, и то до състояние те наистина задават този въпрос. "Ама много теоретично ми се струва, какво приложение може да има математиката в програмирането?!?!".

Този въпрос е глупав на толкова много нива ... как боже милостиви се очаква да знаеш как можеш да приложиш математиката в програмирането, ако не разбираш математиката?

Може би има известна доза истина в една от лекциите на Дийкстра*

Науката е мразена, защото овладяването и изисква твърде много тежка работа, и по същата причина практикуващите я, учените, са мразени заради моща която извличат от нея.

И малко по-долу, (когато коментира друга своя лекция на тема как да правим софтуер без дефекти)

Мениджърите бяха ужасени от намека че трябва да бъде доставян софтуер без дефекти, понеже компанията извличала стабилността си от последващите договори за поддръжка. Програмистите също бяха ужасени; те извличаха интелектуалната си възбуда от не съвсем разбирането на това какво правят,и  професионалното си удволетворение от откриването на чудатите бъгове, които първоначално те самите са вкарали поради дръзката си безотговорност.

Ама пределно ясно е, че не е нужно да разбираш математика, ако искаш да редиш XML. Това при положение че не използваш регулярни езици за  да правиш валидация, разбира се. И ако не се интересуваш да оптимизираш алгоритъма ти да завърши изпълнението си преди следващата ледникова епоха (поне 16 000 години). И ако държиш на това многонишковия ти интерфейс да виси като мокри гащи. И ако не искаш никога да работиш в някоя от многото междудисциплинарни позиции (биоинформатика, финансова математика, обработка на големи масиви информация, и т.н. и т.н.).

Накратко, ако искаш да си останеш човек с ограничено мислене, ограничено разбиране за света и още по-ограничени перспективи, не просто не е нужно, а горещо ти препоръчвам ДА НЕ УЧИШ МАТЕМАТИКА!**

Освен безчет практически ползи в програмирането, от изучаването на математиката абсолютно всеки човек може да извлече една  безценна полза - математиката тренира мозъка! По същия начин по който ходиш на фитнес за да може крепките ти мишци да заякнат, така и упражняването на математиката развива и укрепва логическото мислене.

Ако и това не те е убедило, ето една вметка от Карл Сейгън в книгата си The Demon-Haunted World - Science as a Candle in the Dark

Организирали сме глобална цивилизация, в която най-критичните елементи - транспорт, комуникации и всички други индустрии; земеделието, медицината, образованието, забавленията, защитата на околната среда; и дори ключовата демократична инситуция - изборите; дълбоко зависият на науката и технологията. Освен това сме организирали нещата така че почти никой не разбира науката и технологията. Това е  предписание за катастрофа. Може да го избегнем за извесстно време, но рано или късно тази взривоопасна комбинация от невежество и власт ще ни гръмне в лицето.

Спри идиотизирането на света! Образовай се! Интересувай се! Гледай научни предавания! Разбери колко вода открихме на Луната преди месец! Гледай филм за бъдещето на ядрената енергетика! Започни висше образование, запиши магистратура, подтикни приятелите си!

Или както казват хипитата когато искат да оправдаят купуването на хибридна кола, "be a part of the solution, not part of the problem."**

*въпросните програмисти задължително да прочетат лекцията, защото вътре Дийкстра е напипал доста от болезнените проблеми на съвременния програмист ... и това преди 20 години!

** ученето на математика не гарантира обратното, но липсата на математическо образование определено помага...

*** или както викат химиците, "If you're not part of the solution, you're a part of the precipitate!"

Като начало, искам да спомена така тревожната тенденция всяко нещо, което не разбираме, да го наричаме "квантово". То не са хомеопатиците, вода която говори чрез формите на водни кристали, перпетуум мобиле и всякакви други глупости, обосновани пред редовия гражданин като "постигнато чрез квантова ефекти".

Тази тенденция е донякъде обоснована. Въпросните изследователи разясняват как "науката не разбира еди-кой си феномен, ама ние го разкрихме", така разкривайки как те не само не разбират феномена, не разбират дали феномен действително има, но най-важното не разбират ни най-малко как действа науката.

Предмета на тази статийка е едно от любимите ми твърдения, изказани във филма - именно че човешкият мозък не прави разлика между реалността и представата за реалност. Нека наречем това хипотеза.

Някои философи не дефинират еднозначно семантиката и терминологията на разискваното твърдение, според мен от страх че то ще е или тривиално, или грешно. В случая хипотезата е от вида тривиално твърдение.

Последните модели на мозъка показват че той самият на логическо ниво е една сложна биологична невронна мрежа, в която външния свят се представя като входни данни, дейтвията на човек представляват изходни данни. Вътре е една черна кутия и какво се случва не знаем, макар да знаем повече или по-малко как се случва то.

Тривиалността на хипотезата следва от два прости факта. Първо, тези входни данни са единственото, което влияе на мозъка. Второ, мозъка е ограничен като обем. Именно модела, изграден на основа на входните данни е това, което мозъка знае.

Разбира се в никакъв случай тази представа не е целият "реалнен свят" по обективни причини - данните, с които ни залива околния свят няма как да се моделират в невронната мрежа заради ограничения обем на мозъка. Това обаче не пречи на мозъка, отсявайки плявата от данни да получи сравнително прост модел на света, който макар "неверен", дава възможност на мозъка да реагира на околния свят по адекватен начин.

Дотук добре, може би се питате защо статията е в раздел Техника? Защото моята теза е че техниката има нетривиално влияние върху осъзнаването на света около нас.

Първо, както отбелязахме мозъка не съдържа целия реален сват, а само един модел на света. Върху изграждането на този модел естествено единственото влияние е на сетивните ни рецептори. Ако имахме телепатия или други парапсихични способности, тази телепатия пак ще е сетивен рецептор в горния смисъл.

А нашите пет сетива не са съвършенните инструменти които ни се иска да бъдат. Очите ни имат сляпо петно, което обаче мозъка ни не забелязва. Ушите имат свои представи за това какво трябва да се чуе и какво не (пример, японците не различават звуците Р и Л!). За тоновете изобщо не искам да споменавам. Усещането на гумени ръкавици във вода ще ви накара да си мислете че сте мокри, макар да сте със суха кожа. Въобще презумцията ми е че не можем да се доверим на сетивата си, защото сме така "навързани", че да не можем да видим доста неща. Така се развива тезата и на горния филм, а термина който ще използвам по-долу е, че мозъка "не иска да види" това или онова.

И тук се намесва техниката. Ако направим снимка на "дух" и след това не видим нищо на нея, това означава, че духа не се вижда във светлинния диапазон на камерата. Това измества фокуса от твърдението "ние не го виждаме поради несъвършенствата ни" към твърдението "той не се вижда". Ако някой твърди "да, но това е защото мозъка не иска да го види дори на снимката" техниката ни позволява възможността да напишем програма, която да го "види" вместо нас, да направи сравнение с очакваните геометрични характеристики, и да ни каже, там ли е или не е там. Дори мозъка да може да ни лъже, техниката не го може.

Този процес на възприятие качествено се различава от типичния процес на зрение, тъй като освен премахването на слабостта на мозъка да вижда само това, което физически може да види (само в спектъра на видимата светлина), позволява на мозъка да възприеме дори това, което "не иска да види" - в случая призрака.

И това ни измъква една крачка пред бог...