Философията на откачането е, че когато те налегне депресия, трябва да избягаш в някакво хоби.

Е ... защо трябва да се чака до 30 за да се достигне до екзистенциалната криза? В крайна сметка всеки се движи през живота със своето си темпо.

Апропо, равносметката е че кризата след последното гадже я оправих с мотора ... сега като си спомня с какъв замах го взех ... и гараж си наех. Пък и докато разшифровам как работи резервоара имаше и периоди на тикане до най-близката бензиностанция. Изобщо - мотора е като жена - гледаш си го, поддържаш си го, трошиш сума пари, и накрая ти се фръцва ...

Всъщност най-много ме впечатлиха следните наблюдения на автора:

Длъжен съм да предупредя читателите, че всички изброени хобита (освен караокето) водят до някаква степен на социален аутизъм.

Първият етап е момент на детински възторг от това, че си скъсал синджирите на ежедневието.

После хобито лека-полека започва да обсебва мислите ти. Ставаш разсеян и леко отнесен, както когато си влюбен.

Започваш в компания да говориш само за хобито си и да се чудиш защо другите не споделят твоето въодушевление. Ебати рендетата!

След това започваш да търсиш компанията на хора със същото хоби, а те не са много.

И с мен така ...

Обезателно четиво!