Отговор: шестима. Един стъпва на масата и хваща крушката, четирима хващат масата и почват да я въртят, а шестия пази да не дойде тока.

Това всъщност не е виц - ето на, подопечните на Цветанов са демонстрирали умения в електроинженерството, докато воденият от тях арестант в тъмното е изтичал до личния си сейф, в тъмното е успял да въведе комбинацията, извадил е личния си пистолет, и за да не изцапа мебелите си е избягал в банята и се е застрелял. За по-сигурно - три пъти.

Добре че преди няколко дена излезе шефът на ГДБОП, че да ни успокои, че не абсолютната некадърност и престъпна немарливост са в основата на видимата безпомощност на МВР, а неоправдани критики.

Въобще след поредното осрано разследване и поредното "самоубийство" на разследвано лице в присъствие на полицаи е просто смешно да говорим за ред в държавата. Освен с най-раздут бюджет в ЕС и най-ниско доверие в обществото, нашата полиция би водила и в статистиката на неразкритите престъпления, ако разбира се имаше такава статистика. Само че няма нищо, освен напудрени числа за "приведени в извесност" извършители, които обаче в голямата си част така  и не биват осъдени, а жертвите им остава да разчитат на самоуправство за да получат възмездие.

Ако, разбира се, въпросния бандит не е прикриван от полицията.

Влиза един човек в районното и гледа Бойко Борисов играе шах с куче. Човекът подвикнал "Еее, какво умно куче!", на което Борисов отговорил: "Аааа, не е толкова умно, водя го с 3 на 1 партии".

На другия край на спектъра е придворния шут, понастоящем маскиран като премиер на България. Тамън бяхме позабравили изцепките му, но - шило в торба седи ли - безграничната шизофрения се прояви за пореден път. В едно от така любимите му ръфания с Първанов, този път по повод обезценката на орденът "Стара планина", премиерът захапа неизвестното вице, че е получил медал без да е направил нищо кой знае какво.

Звучният шамар на Марин, който комбинира връщането на медалът с излагането на простия факт, че преди по-малко от два месеца именно Борисов е от предложилите Марин да получи медал, беше сигнал за поредния зрелищен автогол на нашия премиер. Особено интересен е доста сдържаният тон, с който Марин обяви г-н Борисов "позор за България", нещо очевидно отдавна.

В типичния си тон Борисов замаза положението като заяви, че "Хората се радват на ордени, кучето - на месо. Това съм казал, нещо пак ли съм сгрешил", напомняйки за предното му предложение да се нахрани кучето, открило трупа на Мирослава. Така де, кучето, което е присъствало, тъй като Стоев е показал къде е трупа на Мирослава. И да, връзката е една и съща, тъй като въпросният не може да поддържа една и съща теза в две последователни изречения.

Статията не е политическа, понеже ако смесицата от лъжи, махаленска простотия и некадърност, с която ни заливат управляващите е политика, то аз съм ТРАМВАЙ.

В епохалната си книга "Пътеводителя на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс с абсурдният отговор 42 надълго и нашироко се подсмихва как имаме интуитивното усещане, че отговорите са важни, обаче рядко осъзнаваме колко по-важни са въпросите. 

Например да вземем класическият аргумент на креационистите против еволюцията, този за "нередуцируемата сложност". Очевидно е, че окото е сложен инструмент, чието действие зависи от пефектното съчетание на всичките му части, и че ако само някоя от тях липсваше просто нямаше да действа (т.е. е нередуцируем).

Обаче вероятността един такъв сложен орган да възникне по случаен начин е практическа нула, поради което на въпроса "Каква е ползата от половин око?" се очаква отговор "Никаква", последвано от бързото възприемане на една или друга религия.

"Никаква" е действително верният отговор, но на грешния въпрос. Органите не еволюират парче по парче, а едновременно, и докато половин око би било безсмислено, око, което възприема светлина наполовина по-зле всъщност би било доста полезно в борбата с организми, които нямат и толкова.

На темата ме размисли днешната статия от в. Капитал "В страната на ГМО", дискутираща последиците от въвеждането на ГМО култури в земеделието в САЩ и всяческата борба на зеленоглавите против това същите да се въведат в Европа.

Накратко - по-големи добиви, по-малко пръскане с отровни препарати, а цената на семето се компенсира от намалените разходи за пестициди. И разбира се, всички тестове в продължение на 10 години показват, че по хранителни качества са неотличими от "конвенционалните" култури. Направо да се чуди как изобщо някой може да протестира против това.

Обаче зеленоглавите са като дините, отвън са зелени, а отвътре - червени. Всичко грешно в тяхната идея за ГМО-то може да прочетете в следния коментар:

Предполагам, че в Етиопия моделът може и да сработи...
Но Европа категорично трябва да го отхвърли. Все пак, европейците сме достатъчно богати, за да експериментираме със здравето си, за някакави там 50-60 € /месец.

Просто натискът за забрана на ГМО се основава не дали са вредни, а на презумцията че "те" (зеленоглавите) знаят по-добре от другите какво е добро за всички нас. И вместо да се зададе въпросът "има ли право една клика да командва живота ни и да ми казва какво имам право да правя?", имплицитно се приема отговор "да" чрез директното задаване въпроса "трябва ли да забраним ГМО?".

После трябва ли да се чудим на коментари от типа на

В Индия много фермери безуспешно се мъчат да се върнат към традиционния памук, когато са усетили как ги стисват за гушата и затъват в кредити.

Което, разбира се, е аргумент понеже ... явно трябва да забраним всичко, което пречи на фермерите в Индия да ринат печалби от производството на памук със стари и неефективни методи. Предлагам следващата мярка е да забраним да се произвежда пшеница в Добруджа, понеже в Пирин на ливадата е трудно и пиринчани са неморално ощетени от производството на пшеница там, където може да вирее.

Но никъде нуждата от задаване на точни въпроси не е по-голяма от политиката, и по-специално сблъсъка на политиката с икономиката - МРЗ. Поредния дебат за повишаването и отново акцентира върху отговорите "целта на увеличението е да се подпомогнат хората с най-ниски доходи" или "да се гарантира достойно заплащане на труда", който отговор отново е верният отговори на грешния въпрос!

Въпросът, на който се отговаря, е "какво искаме да постигнем с увеличението?", което обаче ще се съгласите, е напълно различен въпрос от "какво ще постигнем с увеличението?". 

И тъй като абсолютно никъде в закона не се упоменава задължение на работодателя да наема който и да е, ефекта от мярката ще бъде уволняване на хора, чийто труд не носи добавена стойност поне 400 лв на месец (270 + осигуровките и данъците), административно вдигане на данъците на самоосигуряващите се - дребния бизнес и увеличаване на сивия сектор.

Докато и второто и третото са леко, но неотменно отрицателни ефекти, първият е хем неморален, хем унищожителен за десетки хиляди семейства, и накрая създава допълнителна тежест на осигурителната система.

Всичко това може да бъде избегнато ако само се замислим какъв въпрос се задава, маскиран като "искате ли повишение на минималната работна заплата?"! Въпросът е "искате ли да ви бъде забранено да работите за по-малко от х пари на месец"! Е не звучи много примамливо, но за сметка на това е факт.

Въобще странна идея е да защитаваме правото си да работим като забраняваме да работим, но в социалистическата политикономика подобни неща са често срещани.

Подобна е ситуацията и ако (когато?) се стигне до дебат "да се забрани ли употребата на леките наркотици като алкохол и цигари в цялата държава".

Очевидно въпросът, който се задава не е "да се забрани ли на пушачите и алкохолиците (т.е. другите)", а е "да се забрани ли на мен да ги употребявам?"!

Защото аз мога да не пуша и да не пия, при което законът няма да ми навреди, но ако пуша и пия такъв закон ще ограничи свободата ми, именно моята, а не на съседа или другарчето. А не считам, че рационално мислещ човек може да бъде ЗА ограничения на собствената му свобода.

Докато нашенското МВР цяла седмица си бърка в ... носа ... без въобще да обяви, че в Борисовата градина се е извършило убийство, а някои "новинарски" агенции, подведени от източниците си раздухваха историята, че Яна е клошарка и алкохолик, гореспоменатия господин направо е потънал вдън земя.

Най-умният човек в България - издирваният Николай Русинов. Снимка: МВР

В нета още отекват възгласите на моралистите - "ама как така няма да се предаде на полицията", "гузен негонен бяга" и тем подобни афоризми. Аз мисля да отида едно ниво по-нагоре, и да обявя, че г-н Николай Русинов е направил най-умното нещо в живота си, а именно въобще не  се е и опитал да се свърже с органите на реда.

Ако господинът е виновен за приписаното му престъпление, то несъмнено за него е по-добре да не се предава на МВР и да бяга колкото се може по-далече. В крайна сметка, колкото и да са некадърни милиционерите има голям шанс да се намерят доказателства за неговата вина.

Нека обаче допуснем, че историята на МВР е съшита с бели конци, а клошарят е подкупен да свидетелства срещу него, поради налегналата нужда МВР да обвини все някой за убийството.

Дори в една нормална държава е опасно за невинен човек да се предаде на органите на правосъдието. Дори в държави, където се зачитат правата на обвиняемият, и никой полицай или прокурор няма да излезе в медиите и да раздава присъди, а после министъра да се цупи и да заплашва съда, че не му е подвластен, едно обвинение може да срине живота и кариерата на всеки невинен човек.

Като например Доминк Строс - Кан, който само дето още не са обявили за невинен, загуби поста си, без съмнение върхът на неговата кариера.

Какво остава за милата ни родина? Тук един министър излезе на трибуната на НС, и обвини шестима лекари в предумишлено убийство! След като експертизата еднозначно доказа, че те не са виновни и прокуратурата въобще не повдигна обвинения, вместо да започне разследване за злоупотреба със СРС срещу министъра, всичко просто се покри.

Или случая с Чората - шестима милиционери ритат докато умре арестуваният от тях човек. После вещата намеса на министъра им, милиционерите бяха пуснати, защото Чората се оказа умрял не от зверския побой, а от сърдечен удар...

После идва случаят със сестрите Белнейски, при който съкилийникът на Лазар Колев свидетелства, че въпросният му е признал за убийството. Странно защо като му сложиха бръмбар обаче нямаше други "покаяния" на Колев, а дори някой циник би си помислил, че цялата работа е с подкупен свидетел...

Така че оставям някой да ми каже една причина, поради която човек с грам акъл, издирван от МВР, ще се предаде доброволно! Дотогава ще твърдя, че г-н Николай Русинов е най-умният човек в България.

Това не е разказ за БСП. Социализмът е политика, а не нарицателно, което да подмятаме както ни е удобно. Не в БСП е гнездото на социализма, последните 3 правителства са, и то в нарастваща степен. Това е разказ за злините на социализмът, които все още тровят настоящето и бъдещето ни.

Нека вземем за пример пенсионната реформа. Злото на всички злини, г-н Костов, през 2000 година прокара пенсионна реформа, заради която известна част от заплатите на родените след 1960 година се превежда в пенсионен фонд. Тези пари, изрично записано в закона, са лични средства. Ако е жив и здрав, при навършване на пенсионна възраст с тези пари започва да му се изплаща пенсия. Ако иска, може и да изтегли част от тях директно - все пак са си негови пари. Ако титулярът умре, остатъкът от парите преминават у наследниците заедно с другата собственост - имоти, вещи, влогове. Така всеки бива окуражаван да се осигурява на нормалната си заплата, а който се скатава, ще получава мизерна пенсия. Което е честно.

Какъв е проблемът тогава, питате вие? Ами, като за начало, тези пари не са на разположение на правителството да си финансира харчовете. Може да не ви се струва проблемно, но е. За да се поддържа илюзията за светло социалистическо бъдеще и неопетнимата фигура на фюрера, пардон, краля-слънце, трябва да се харчат пари, а тези пари трябва да дойдат отнякъде. Съответно се "преразпределят излишните пари" на реално създаващите блага, а за истинския комунист 500  милиона, седящи далеч от него, е истинско престъпление.

Всъщност това не е първия случай на кражба (т.е. национализация) на пенсионните фондове от страна на българско правителство - 1946-та година червените комунисти го правят, така че защо жълтите да не го направят?

Проблемът на тази политика е, че се граби и харчи нещо, градено цяло десетилетие. Нещо повече, ефектът от тази кратковременна финансова инжекция ще е пълното сриване на доверието в пенсионната система, което ще доведе до отваряне на доста по-голяма дупка в републиканския бюджет още от догодина.

Втори пример - БДЖ. Сега става ясно, че е нужна финансова инжекция в размер на 400 милиона лева, за да продължава агонията на нашите родни железници. Там работят понастоящем 14000 души, което прави нашето ЖП най-човекоемкото в целия свят - 5 души на километър жп линия, два пъти повече от средното в Eвропа. Което дои невероятни количества пари, дори при мизерните заплати, а за качеството на услугата въобще няма да коментирам.

По-големият проблем с БДЖ е, подобно на другите държавни мастодонти, точенето на дружеството от управляващите го, чрез неизгодни договори с доставчици, които оставят тлъсти комисионни. Фактически няма никакъв начин да се наложат каквито и да е санкции, питайте Александър Томов и Кремиковци. Единственото реалистично решение е железниците да се продадат на инвеститор, който да оптимизира работата им. Най-вече да не може да разчита на държавни пари и гаранции всеки път когато излезе на загуба.

Да, така или иначе ще бъдат уволнени поне 7 000 души, но в крайна сметка може пък да имаме работещи качествени железници! Алтернативата е текущата безпътица.

Трети пример, грандоманската соц-идиотщина, наречена новата спортна зала. Тя е класически пример за чуждата пита, понеже финансирането е изцяло получено от републиканския бюджет. Пардон, пропиляно. Връх на наглостта е да се нарича инфраструктура спортната зала, понеже тя не е нито неотложна, нито жизнено необходима за функционирането на града или държавата. Лошото е, че няма да носи приходи изобщо близки на мащаба на ресурсите, които поглъща. При 100 милиона това прави 7 милиона на година само за капиталовите разходи (при лихва 7%), а като се сложат режийните - поддръжка и заплати на персонал ... Откъде се очаква да дойдат тези пари?

То е ясно откъде ще дойдат. Проблемът е, че се харчат общите пари за удволетворяване на частните интереси на този или на онзи. След като смъкнаха цената със 17 милиона въобще не смея да питам за нормата на печалбата на строителя. После, ще го ползва все някой отбор, само че защо трябва да се изсипват толкова пари за, честно казано, безсмисленото действие да се осигури луксозна тренировка и възможност за състезание и на двадесетината български спортисти, вместо да се дадат парите за осигуряване на по-добри условия за спортуване на децата в училище? Ако има интерес от такава зала по-добре да се подшушне на частник да я построи, парите от бюджета да се изпозлват за спонсорство на клубовете (което да намалява във времето) за да я ползват, ако имат нужда. Тоест да има стремеж въпросното нещо все пак да е печалившо...

Всъщност, задавам грешните въпроси. Социализмът като болест в последен стадий се изразява именно в стремежа използваме чуждите пари за да направим света по-добър. За социалистите, имам предвид. И в замазване на чуждите и собствените очи на очевидната истина - че работенето според възможностите и получаването според потребностите е невъзможно да бъде стабилно, понеже възможностите няма как да растат ако нямат стимули, а потребностите винаги са безкрайни...

За мен е меко казано нагло, при положение, че всеки божи месец повече от 800 лв от заплатата ми директно отиват в данъци, без да броя ДДС-то и акцизите на бензина. И с тези пари се финансират абсолютно всички тези проекти, и на всичкото отгоре се плаща НЕГОВАТА заплата, служебния му автомобил, командировъчните, правителствената болница, директно се финансира партията му и така нататък и така нататък.

И за награда, тази медийна проститутка има наглостта да излиза всеки ден по телевизията и да ми обяснява как ТОЙ, видиш ли, построил цяла спортна зала. Само за това си действие най-нагло бръкна в джоба ми и взе 15 лева, както и на всеки друг българин, включително пенсионерите и децата.

А сега изтипосва целодневно по разни медии да ми обяснява, че, видиш ли, ТОЙ ще строи нов национален стадион, за което без да ме пита ще бръкне в джоба ми да изкара още 20 лева, както и на всеки друг българин, па бил той гладуващ пенсионер или болно дете.

Що не вземе примерно да построи този стадион с жена си, дето прибра 500 млн. лева, последните 140 млн. лева тия дни, от продажбата на СИБанк? Нали е много печалившо мероприятие, то билети, то развитие на спорта, да се чудиш как не се натиска...

Еми затова не се натиска, щото както спортната зала, така и новия стадион, ще са поредните грандомански соц идиотщини, дето ще е тотално неефективна и на загуба и само ще цоца пари от републиканския бюджет, тоест, вместо да за образование и здравеопазване на нас и нашите семейства. И за капак ще се хвали, че го ТОЙ го е построил...

Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.

Каква добра възможност!

"Покажи ми", казвате вие. Водя ви в гаража и отварям вратата. Поглеждате вътре и виждате стълба, празни кутии от боя, стара триколка - но никакъв дракон.

"Къде е дракона", питате вие.

"О, той е ей там", отговарям, махвайки неопределено. "Забравих да спомена, че е невидим дракон."

Вие предлагате да разпръснем брашно на пода на гаража, за да видим стъпките на дракона.

"Добра идея", казвам аз, "но този дракон се носи във въздуха."

Тогава ще използвате инфрачервен сензор за да регистрирате невидимя огън.

"Добра идея, но невидимият огън освен това не излъчва и топлина."

Ще напръскате с флакон боя дракона и ще го направите видим.

"Добра идея, но той е нематериален дракон и боята няма да се задържи по тялото му."

И така нататък. Парирам всеки физически тест, който предложите, със специално обяснение защо той няма да проработи.

Сега, каква е разликата между невидим, невеществен, носещ се във въздуха дракон, плюещ огън без топлина, и никакъв дракон изобщо? Ако няма никакъв начин да се опровергае твърдението ми, никакакъв въобразим експеримент, който да се брои против него, какво точно значи да кажа че дракона ми съществува? Вашата невъзможност да докажете невалидността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказването, че е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат тествани, изявления, имунни на опровергаване, са съждително безстойностни, каквато и ценност да имат вдъхновявайки ни или будейки чувството ни на възхита. Това което искам да правите  се свежда до вярване, при липсата на доказателтва, във моето изяление.

Единственото, което в действителност сте научили от настояването, че има дракон в гаража ми, е че нещо чудато се случва в главата ми. Чудите се, ако никакви физични тестове не могат да се приложат, какво ли точно е убедило мен. Възможността да е било мечта или халюцинация със сигурност ще премине през ума ви. Но пък тогава защо го приемам толкова насериозно? Може би имам нужда от помощ. Най-малкото, може би наистина съм подценил човешката погрешимост.

Представете си, че напук на това, че нито един от тестовете не е успешен, вие искате да бъдете педантично непредубеден. Затова не отхвърляте направо възгледа за съществуването на огнедищащ дракон в гаража ми. Виете просто го задържате нерешен. Текущите факти са много против него, но ако нови данни станат налични вие сте готови да ги прегледате и да видите дали успяват да ви убедят. Несъмнено е несправедливо от моя страна да съм обиден от това, че не ми се вярва; или да ви критикувам за това че сте сух и прозаичен - просто защото сте дали шотландската присъда "недоказано".

Представете си, че нещата се бяха развили по друг начин. Драконът е невидим, ясно, но пък отпечатаци от стъпки се появяват на брашното докато гледате. Инфрачервения ви детекор отчита извън скалата. Боята разкрива нащърбени крила, правещи реверанс във въздуха пред вас. Без значение колко скептичен сте бил за съществуването на дракони - да не говорим за невидими такива - вие сега трябва да приемете че има нещо там, и че на пръв поглед то е съвместимо с невидим огнедишащ дракон.

Сега друг сценарий: представете си, че не съм само аз. Предствете си че няколко души от вашето обкръжение, включително хора, които сте сигурен че не се познават, всички твърдят че имат дракони в гаражите си - но във всеки един случай уликите са влудяващо уклончиви. Всички ние признаваме, че сме притеснени от обхващането от толкова странно убеждение, толкова зле подкрепено от физически доказателства. Никой от нас не е лунатик. Ние спекулираме какво ли би значело ако невидими дракони наистина се криеха в гаражи по целия свят, а ние хората чак сега да го разбираме. Не бих искал да е вярно, честно ви казвам. Но може би всички тези древни европейски и китайски легенди за дракони не са били легенди в крайна сметка.

Задоволително, няколко стъпки с размер на драконови са докладвани. Но никога не се появяват докато някой скептик гледа. Алтернативно обяснение се преднася само; при изследване отблизо изглежда видимо, че отпечатъците може да са подправени. Друг драконов ентусиаст се показва с изгорен пръст и го отдава на рядката физическа проява на огнения дъх на дракона. Но пак, други възможности съществуват. Ние знаем, че има и други начини за изгаряне на пръсти освен дъха на невидими дракони. Такива "доказателства" - без значение за колко важни поддръжниците на драконите ги считат - са далеч от убедителни. Отново, единствения разумен подход е да отхвърлим за момента драконовата хипотеза, да сме отворени за бъдещи физически данни, и да се чудим каква ли би могла да бъде причината толкова очевидно разумни и трезви хора да споделят една и съща чудата заблуда.

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът "ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?". Това е все едно химик да попита "защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?" или лекар да попита "защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога - не?". Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси!

По някаква причина, която все още ми убягва напълно обаче, математиката действително натиска червения бутон в церебралния котекс на доста хора, и то до състояние те наистина задават този въпрос. "Ама много теоретично ми се струва, какво приложение може да има математиката в програмирането?!?!".

Този въпрос е глупав на толкова много нива ... как боже милостиви се очаква да знаеш как можеш да приложиш математиката в програмирането, ако не разбираш математиката?

Може би има известна доза истина в една от лекциите на Дийкстра*

Науката е мразена, защото овладяването и изисква твърде много тежка работа, и по същата причина практикуващите я, учените, са мразени заради моща която извличат от нея.

И малко по-долу, (когато коментира друга своя лекция на тема как да правим софтуер без дефекти)

Мениджърите бяха ужасени от намека че трябва да бъде доставян софтуер без дефекти, понеже компанията извличала стабилността си от последващите договори за поддръжка. Програмистите също бяха ужасени; те извличаха интелектуалната си възбуда от не съвсем разбирането на това какво правят,и  професионалното си удволетворение от откриването на чудатите бъгове, които първоначално те самите са вкарали поради дръзката си безотговорност.

Ама пределно ясно е, че не е нужно да разбираш математика, ако искаш да редиш XML. Това при положение че не използваш регулярни езици за  да правиш валидация, разбира се. И ако не се интересуваш да оптимизираш алгоритъма ти да завърши изпълнението си преди следващата ледникова епоха (поне 16 000 години). И ако държиш на това многонишковия ти интерфейс да виси като мокри гащи. И ако не искаш никога да работиш в някоя от многото междудисциплинарни позиции (биоинформатика, финансова математика, обработка на големи масиви информация, и т.н. и т.н.).

Накратко, ако искаш да си останеш човек с ограничено мислене, ограничено разбиране за света и още по-ограничени перспективи, не просто не е нужно, а горещо ти препоръчвам ДА НЕ УЧИШ МАТЕМАТИКА!**

Освен безчет практически ползи в програмирането, от изучаването на математиката абсолютно всеки човек може да извлече една  безценна полза - математиката тренира мозъка! По същия начин по който ходиш на фитнес за да може крепките ти мишци да заякнат, така и упражняването на математиката развива и укрепва логическото мислене.

Ако и това не те е убедило, ето една вметка от Карл Сейгън в книгата си The Demon-Haunted World - Science as a Candle in the Dark

Организирали сме глобална цивилизация, в която най-критичните елементи - транспорт, комуникации и всички други индустрии; земеделието, медицината, образованието, забавленията, защитата на околната среда; и дори ключовата демократична инситуция - изборите; дълбоко зависият на науката и технологията. Освен това сме организирали нещата така че почти никой не разбира науката и технологията. Това е  предписание за катастрофа. Може да го избегнем за извесстно време, но рано или късно тази взривоопасна комбинация от невежество и власт ще ни гръмне в лицето.

Спри идиотизирането на света! Образовай се! Интересувай се! Гледай научни предавания! Разбери колко вода открихме на Луната преди месец! Гледай филм за бъдещето на ядрената енергетика! Започни висше образование, запиши магистратура, подтикни приятелите си!

Или както казват хипитата когато искат да оправдаят купуването на хибридна кола, "be a part of the solution, not part of the problem."**

*въпросните програмисти задължително да прочетат лекцията, защото вътре Дийкстра е напипал доста от болезнените проблеми на съвременния програмист ... и това преди 20 години!

** ученето на математика не гарантира обратното, но липсата на математическо образование определено помага...

*** или както викат химиците, "If you're not part of the solution, you're a part of the precipitate!"

"Знаехме за негативите на планът Ран-Ът още като го писаха."

"Ясно е че издуването на паричния пазар беше фалшив балон."

"Федералния резерв предизвика тази криза."

"Знаехме за рецесията още от 95-та година."

... никога не забравям, че ...

... както казват в Икономическите среди: "Да, човекът е гений: той предвид 9 от последните 3 рецесии!"

... as we say in Economics circles: "Yes, the man is a genius: he predicted 9 of the last 3 recessions!"

В ЗАКОН ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ;, чл. 7, ал. 2 е записано, че протестите са забранени в зоната за сигурност около парламента и военни обекти. Това е логично и правилно, като цяло законодателят е направил всички възможно да имаме пълна свобода на протест, без да се компрометира националната сигурност. Както на януарските протести се видя, това е напълно достатъчно за да даде на полицията възможност за опазване на обществения ред около парламента.

За нещастие явно някои депутати са решили, че не им стига това, а искат да изритат хората, които по една или друга причина искат да протестират възможно най-далеч. Дааа, неприятно е да се чака на задръстване защото някой е блокирал пътя, но дали това действително променя нещо с кошмарния трафик в столицата? Важно е да се протестира пред парламента когато имаме искане към депутатите. А тези, които не харесват протестите защото не смятат че те лично са представени на тях, мога само да спомена една мисъл на Волтер: "Може да не съм съгласен с това, което казваш, но ще се боря до смърт за правото ти да го казваш."

Въобще искам да знам на кой малоумник му е хрумнало дори да го предложи, да не говорим да гласува за него. Не, наистина, искам да знам коя комисия/парламентарна група/депутат е предложила тези промени, за да мога на протеста да викам против него! И за да мога да не гласувам за него на следващите избори!!!

На 29-ти отиваме на протест и толкова. Не може да позволяваме да се подиграват така с нас ... а това може да ни е последния протест пред парламента преди революцията .

Ето оригиналната статия.

Някакъв историк в Австрия му намаляват присъдата, като остатъка отива в изпитателен срок.

Въпрос: Защо въпросният историк е в затвора?

Отговор: В Австрия на митинг преди 17 години казал, че нямало газови камери в Аушвиц.

Както е казал анонимният автор в интернет пространството, WTF??? OMFG!!! ROTFL!!! LOL!!!

Оказва се, че (както скоро се шумя покрай мачовете на нашите отбори в Германия) в някои държави, включително Германия, Австрия (и забележете, Швейцария и Израел?) има закони против отричането на Холокоста. Е, нашите момчета май се оттърваха, феновете имам предвид. Това е добре, имайки предвид че в някои държави са забранени свастиките и другите нацистки символи. Но основното, което не мога да схвана е:

Защо след 17 години въпросният човек е арестуван? Защо всичките тези години не е повдигнато обвинение срещу него? И накрая мислите ли че това да влезеш в ареста за това, че отричаш една идея? Забележете, не е проповядвал насилие.

Добре де, предполагам е имало обвинение, щото се надявам, че давността на престъпление по тоя закон е ограничена на по-малко от 15 години. Е, в глупостта никога не можеш да си сигурен. Чудя се обаче, не е ли тъжно? Човек, който си действа по професията и разследва исторически проблеми, е осъден, защото е говорил за един такъв проблем.  Освен това е арестуван, докато е бил на магистрала, отивал е да води лекции. Ако е толкова страшно престъпление, че 17 години да го преследват, докато е бил преподавател в университет, еми да бяха го потърсили с Интерпол? Отново, той не е проповядвал насилие, а е говорил за нещо, което макар и глупаво и обидно за някои, е вярвал и в 99% от територията на света НЕ Е престъпление да говориш за него. Май някой законодател е пушил доста незаконни неща, че да му хрумне такъв закон, а явно и прокурорът си е имал взимане-даване с растения с неустановен произход, за да тръгне да го ПРЕСЛЕДВА заради това.

Е, че Холокост е имало, все още има снимки и а в Аушвиц все още има достатъчно черепи. Дано скоро не ги забравим, че лошо ни се пише. Който не помни историята е обречен да я повтаря. Е, милият историк е изтърпял 3 години за това ужасно престъпление, което ако не ме лъже окото, е извършил ПРЕДИ да се въведе закона. Просто не знам как са успяли да го вкарат, ако не е било еврейското лоби, и политици, трупащи точки на негов гръб.

Някак ми се иска полицията по света да тръгне да гони класическите бандити, тия дето джобят гражданите и ги убиват, които точат банки и спестяванията на милиони (не само в България, виж Енрон за пример в западния свят). Да гонят тези, които организират преврати и тези, които ги прикриват. Агресорите във войните. Но кога полицията се справи с тях, че да почне да мери приказките на хората? Кога опоска всички тежки бандюги, че се захвана с тези дето си гледат живота и чат-пат правят прегрешения, които не нараняват другите? Тази новина ме натъжи много.

И накрая искам да засегна темата, кои държави имат такива закони? Ето списъка:

Austria

Belgium

Czech Republic

France

Germany

Israel

Lithuania

Poland

Romania

Slovakia

Switzerland

Защо една държава би приела закона? Защото се срамува от постъпките си? Измислица. Причина може да е само за да се изкорени злото, което е нацизма. Не съм твърде убеден, че такъв закон е логичният и правилен начин да се направи това, но който както може. По този параграф европейските държави минават, хвала им за усилията. Обаче, защо в Израел това е забранено? Така де, ако Холокоста се осмива в Израел, това какво може да покаже? Да, може да мине за обида на хората ... ама нали там са само евреи? Те дали са подвласни на съблазните на националсоциализма, тъй де, проповядват ли, че са низка раса? Следователно такъв закон не е нужен. Все пак, ако тръгна да дефилирам по улиците с плакат "Вива Хер Хитлер", мисля че няма да мина и 5 крачки, преди да ме затрупат с камъни, със или без закон. А въпросният закон ми напомня на един американски такъв, не знам дали мина: Anti flag burning, т.е. да не гориш флага. Смехория до шия. Обяснението: 1984.

Айде, какво да ви питам само. Нека кажа и аз какво мисля. Мисля, че такива закони са опасни за обществото, защото не им се види края, ако тръгнем да забраняваме такива произволни неща. Хвала им на прадядовците и прабабите ни, и техните родители, които са предотвратили съдбата на нашите съграждани да изгорят в Аушвиц или стотиците други лагери на Смърта. Защото заради тях днес нямаме смешни и обидни закони, които да ни пречат да казваме това, което искаме. Или както е казал Сервантес: "Свободата, Санчо, е на върха на копието."