Пи-пи-пиленцееее

Като слушам исканията на синдикатите в БДЖ и НКЖИ заради които стачкуват, си спомням за епизодът от South Park - Канада стачкува. Искат повече пари, повече отпуска, както и да не се съкращават излишните работещи.

Има само един дребен проблем - тези пари ще дойдат от джоба ми. От парите, които внасям всеки месец за данъци и осигуровки. От парите, които държавата преразпределя от БВП, които са 37% от БВП-то. От парите, с които се дофинансира хроничния дефицит на НОИ. От парите, които държавата харчи за инфраструктура, за образование и така нататък. Е, може би не е чак толкова дребен проблем.

Всеки има право да стачкува, обаче аз имам право да мисля, че синдикатите са алчни копелдаци, които мислят и действат само за личните си интереси, а работниците - малоумници, които ги следват. continue reading...

Обяснения съществуват; и винаги са съществували; Винаги има добре известно решение на всеки човешки проблем - просто, логично и напълно погрешно.

Хенри Менкен

Човек не може да очаква нещо особено от филмите, претендиращи да разказват интересни неща с прости думи. Това е една от причините да спра да гледам научнопопулярните филми по Дискавъри.¹

Историята за колапса на финансовата система през 2008, разказана във филма, определено е интригуваща, и уви, с голяма доза истина. Да, има доста алчност, изпълненията на действащите лица нерядко граничат с измама, а къде корумпирани, къде некадърни² политици прокарват лобистки решения.

Но ... има едно голямо НО и доста на брой по-малки но-та, които развалят иначе сравнително доброто впечатление. continue reading...

1. Наистина интесните неща никой не им обръща внимание! Защо електрона има заряд колкото протонът, а не примерно 1,004 пъти по-малък? Ама с клишетата за квантовата неопределеност досаждат всеки път! [↩]
2. Сякаш има друг тип? [↩]

Светът е пълен с мотики, и всеки чат-пат настъпва някоя и тя го пляска по челото. Когато (ако) човекът се свести, решава да внимава повече. Или за външният наблюдател се създава илюзията че е научил нещо. Видимият ефект е увеличена способност за избягване на мотиките.

Това е то "естественият подбор", и то е работило доста отпреди цивилизацията, и ще работи доста след като сме си заминали.

Проблемът на правителството обаче е, че ТЕ настъпват мотиката, а нас ни удря по главата. И колкото е по-голямо правителството и по-раздута администрацията, толкова по-редовно се настъпват все по-големи и по-големи мотики, което носят главоболие на всички нас.

Разпадането на деспотичните режими не е случайно явление - всъщност в един момент на хората им писва да настъпват мотиките вместо тях.

При демокрацията е друго, обаче ... вижда се с молби и увещаване да не се настъпват мотиките, или ако може да са по-малки, докъде я докарахме. Май е крайно време е да се направи настъпването на мотиките болезнено за настъпващите ги, както е в цивилизованите държави.

От всичките илюзии в живота на човек, като започнем от илюзиите за гениалност, неповторимост, релевантност, смисленост и така нататък, тази, която намирам за най-трудно да се оттърсим е илюзията за контрола.

Въпреки инстинктивното ни чувство, че светът е предвидим и е доостатъчно да мислим ясно и да следим нещата внимателно за да предвидим какво ще се случи, грешим. Грешим не само постоянно, не забелязваме грешките си, а на всичкото отгоре се опитваме да рационализираме грешките си като "почти-успехи". И за капак на всичко, колкото по-често предвиждаме, толкова повече грешим.¹ continue reading...

1. Това е основната теза на Насим Талеб в книгата Черният лебед. [↩]

Десетте най-ужасяващи думи в английския език са "Аз съм от правителството и съм тук за да помогна."

Роналд Рейгън

Всекидневния цирк, който ни предлагат нашите управляващи понякога е толкова заангажиращ, че понякога забравяме да гледаме какви поразии правят чуждите правителства.

Първото нещо, което всеки научава е, че на този свят всеки човек можеш да го причислиш към повече от едно малцинство. Умните, разбира се, знаят, че не е учтиво и обикновено е безсмислено да обиждаш човек на база на принадлежността му към някаква група. Глупавите правят каквото си искат. А наистина глупавите измислят закони за дискриминацията, докато си затварят очите за недопустимото вмешателство в личния ни живот. continue reading...

Напоследък чета една доста интересна книга на Ф. А. Хайек - Пътят към робството¹, в която разказва защо плановата икономика неизбежно води до диктатура. Авторът е живял в Австрия и Германия по времето когато националсоциализмът е дошъл на власт, а 30-те години се е пренесъл във Великобритания и е видял същите грешки, допускани от политиците и техните избиратели, които са позволили това да се случи в родината му.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата. continue reading...

1. The Road to Serfdom [↩]

Света е в криза. Купища боклуци навсякъде. Живите системи се разпадат. И за това е виновна невидимата ръка на пазара. Ама и продуктите не са като едно време. Пък и обществото - сега всеки се бори да е отгоре, пък преди всички бяхме задружно на дъното. И децата имат нужда от обич. Ама медицинските картели не искат хората да бъдат излекувани. Наркоманите не са виновни, те просто са предразположени. И не само те, желанието за печалба е като наркоманията, ама по-опасно. Ама ...¹

Изобщо е потресаващо как от революционистко звучащия, но скучен и изпълнен с фактологически грешки и хипарски фандасмагории филм, само за три итерации Zeitgeist се превърна в чиста комунистическа пропаганда. continue reading...

1. Ако сте гледали Стефания Колева в спектакъла Ангели в Америка няма как да не направите паралел с нейната роля на шизофреник... [↩]

Определението за лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати. Когато това е личностен проблем трагедията е достатъчно сериозна ... но когато това болестно отклонение прерасне в държавна политика резултатите винаги са ужасяващи.

Ето например, докато ни заглавикват със скандалите със СРС-тата, някак тихомълком мина новината, че и в новата 2011 година ще има субсидии за тютюнопроизводителите, в размер на 70 млн лева. 70 млн лева субсидия за мен означава, че отрасълът явно е стратегически приоритет - в крайна сметка за цялата издръжка на над 8 000 учени от БАН и значителният сграден фонд на академията в размер на 80 млн лева се прави цирк от доста време.

Значи аз не съм да кажеш някакъв интелигент, ама все ми се струва, че ако плащаш на хора субсидия да правят това, което правят, значи искаш те да продължават да го правят. Тоест да произвеждат тютюн. Кой с грам акъл ще смени културата, която произвежда, при положение че трябва да въведе нови методологии, да инвестира в друга техника, и накрая няма да бъде така щедро субсидиран. От което следва, че същият цирк ще го гледаме и догодина, и по-догодина, и така докато на власт са циркаджии.

А забавното е, че на думи стратегически приоритет е намаляване на пушенето сред хората. Което завършва кръга - първо плащаме на производителите да произвеждат тютюн, после плащаме на инспекторите да следят за неупотребата на същия този тютюн на обществени места, накрая плащаме за лечението на болестите, причинени от същия този тютюн. Пълна шизофрения.

Както споменах преди известно време, държа на правото на неприкосновен личен живот, от няколко перспективи - от практическата гледна точка, от гледна точка на разходите, от гледна точка на опасностите. Това е един разказ какво се случва, когато това право се погазва повсеместно. continue reading...

Недостатъкът на информационното общество е, че всяка откачалка може да бъде чута. Може би журналистите и водещите на предаванията трябва да имат поне моралното задължение когато канят гостите си да проучват дали въпросните не са пълни олигофрени? Но дори да се опитват (в което аз дълбоко се съмнявам) е поразителна честотата и упорството, с което ги канят, и свободата, която им оставят да се гаврят със зрителите.

Ето ви един свеж пример - предаването На кафе по Нова ТВ, в което очевидно необразованата г-жа Гала Будева води разговор с неочевидно, но все така необразованата г-жа Мария Папазова на тема, която и двете не разбират, но за която имат мнение - вредата от GSM-ите и микровълновите фурни. continue reading...