Преди месеци участвах известно време във българският вариант на форумът Цайтгаист. Там бях свидетел на сборник от абсолютни нелепости, вътрешна противоречивост и фрапираща несвързаност с реалния свят, изобщо най-потресаващата обида на интелекта, която можех да си представя … докато не си пуснах „Тайната“.

Най-точното описание за филма е „Зрънце истина, зарито в купчина лайна„. Точно това зрънце истина хората изтъкват всеки път като говорят за филма … но това не променя купчината лайна отгоре. ¹ Същата полезна информация от филма може да се каже с две изречения:

Ако седиш и се вайкаш колко ти е зле, само си пречиш да ти стане по-добре. Умните хора не го правят.

Просто, нали? Нямаше да имам нищо против филма, ако това беше представено по смислен начин. Дори началните специални ефекти са доста приятни за окото. Оттам нататък нещата поеха надолу.

Откъде да почна с критиката … наистина ми е трудно да избера. Нека се посмеем малко със „закона за привличането“:

Everything that comes in your life you are attracting into your life. And it is attracted to you by the virtue of the images you’re holding in your mind. [...]

Ами да, вярно е. Примерно като мечтаеш по цял ден за милиард долара в банката и пуф – ставаш милиардер. Явно само 0,00001% от хората на земята досататъчно са си мечтали за да ги получат, но това си е ваш проблем. За сметка на това 70% от хората по цял ден явно не мечтаят да имат храна и чиста вода, така им се пада!

Why do you think 1% of the population earns 90% of the money being earned? Do you think that’s an accident? Things have been designed that way. They understand the secret, and you are about to be introduced to the secret.

Хайде, зарибиха феновете на теорията на конспирацията. Доста умел ход, тъй като тази демография е къде-къде по-податлива на внушения, в частност на абсурдите от филма.

Нататък продължават да обясняват този „закон“, като по едно време изцепват, че може да се каже с три думи:

Thoughts become things.

Браво, страхотно използване на три недефинирани понятия. Или на български преведено, таковата се такова до такова.

• Ако дефинираш, че действията и мислите ни са „неща“, значи твърдиш, че мислите стават мисли и ние действаме съобразно тях – абсолютно безсмислена тавтология.
• Ако под неща имаш предвид материални неща, това просто не е вярно. Не и в нашата вселена. Ако те успяват да го постигнат, наградата е 1 млн. долара. Чудя се защо ли не са ги взели още…

Следва малко мистицизъм с непознати за болшинството хора понятия:

What most people don’t understand is that a thought has a frequency. Every thought has a frequency. We can measure a thought, so if you’re thinking that thought over and over again, or if you’re imagining that in your mind а [shitload of good things], if you imagine what that looks like, you’re emitting that frequency on a consistent basis.

Това е точно толкова вярно, колкто и че лайната излъчват светлина. ФАКТ! Е да, на техния спектър максимумът е някъде в инфрачервената област, но теоретично излъчват светлина.

Така и тези вълни, които показват във филма (енцефалограмите) са действително ефект от мислите ни. Но засега сме далеч от разшифроването на мислите, а твърдението че излъчваме информационно поле, е много сериозно изследвана, и засега категорично опровергана хипотеза.

А и как точно се излъчват честоти? Досега страдах от илюзията, че се излъчват вълни, ама това явно не се знае от авторите на филма.

Следващия параграф продължава с … още фантасмагории!

Thoughts are sending out that magnetic signal that is drawing the parallel back to you. See yourself living in abundance, and you will attract it. It always works, every time, with every person.

Какво по дяволите е „магнитен сигнал“ и как така привлича „паралел“?!?!

И да не забравим да обвиним жертвите, че сами са си виновни:

Here’s the problem: most people are thinking what they don’t want and they wonder why it shows up over and over again.

Да, явно е, че жертвите на насилници по цял ден си мечтаят да дойде някой и да ги изнасили. Тия скапаняци … а в живота самите насилници са жертва, понеже желанията и мечтите на изнасилените са ги принудили да извършват престъплението. И, както споменават по-горе, това работи винаги, всеки път и за всеки човек.

Това за 7 минути … нататък продължават още от същите глупости, в различен контекст.

Много забавна е историята за един гей, който, докато се държал като жертва, колегите го бъзикали, на улицата щели да го бият, а в хобито му – комик – го освриквали. Когато успели да го убедят да спре да го прави, колегите започнали да се държат добре с него, по улицата вече не му налитали на бой, и публиката почнала да му ръкопляска.

Ама разбира се, причината е в „закона за привличането“, само тъпи ограничени хора като мен могат да си фантазират, че държанието ти определя отношението на другите към теб.

Следва единственото умно нещо във филма:

His whole life changed because he changed from focusing on what he didn’t want, what he was afraid of, what he wanted to avoid, to focusing on what he did want.

И отново старите глупости. Започват с нещо логично (и вярно) – да мислиш за хубави неща влияе на теб, определя на хората с които се срещаш, и изведнъж го разтягат до абсурдни пропорции – че това определя бизнеса ти, здравето ти, колата която караш.

Продължаваме с квантовo-механични бръщолевения ((при това от автора на What the Bleep Do We Know, друг екземпляр с псевдонаучни простотии)):

Quantum mechanics says that you can’t have universe without a mind entering into it.

Да бе, сигурно. Как ли е живяла вселената първите 14 милиарда години без хората … Просто абсурдно обширно твърдение, без да се поясни какво имат предвид под „съзнание“, какво значи да не можеш да имаш такава вселена (все пак засега знаем само една вселена, нашата) и какви доказателства имаме за това твърдение.

Now that you don’t understand it doesn’t mean that you should reject it. You don’t understands probably what electricity is, but you clearly enjoy the benefits of it.

Да … сигурно … само че знаем как електричеството действа! И е тествано в хиляди експерименти!

Писна ми да си прахосвам времето с тези фантасмагории, затова ще си кажа мнението за филма:

Отричам цялата идея, че „закона за привличането“ именно защото го разбирам. Както се споменава тук, привидното съществуване на този „закон“ може да се обясни като илюзия, създадена от връзката междо увереността в силите си и успеха в живота или от плацебо ефекта. Карл Сейгън има доста какво да каже по темата.

Освен това внушенията на филма са изключително примамливи от психологическа гледна точка:

• имаш силата (че кой иска да чува, че е безсилен?)
• само с мисли може да си подобриш живота
• много пари, бързи коли и (бързи) жени са ценните неща във вселената (а не са тривиални глупости, за които зрителят бленува)

Което улеснява доста промиването на мозъка на неподозиращия зрител.

И като за капак, елементарни философски принципи, разисквани от хиляди години, могат да служат за основа на анализа на всички случки, описани във филма, БЕЗ да са замесени със спиритуалистично² псевдонаучно бръщолевене.

Както казах, зрънце истина, зарито в купчина лайна.

1. отричам всеки филм, предендиращ за документален, в който повече от 20% от „фактите“ са грешни, а в случая говорим за над 70%!
2. направете мисловен експеримент, заменете „закона за привличането“ с „бог“, и преценете дали цялта история не ви прилича на извадка от библията?

Скандалът, както всички български скандали, започна от телевизията. Финансовият министър Симеон Дянков от нямане що да прави отиде в  „Шоуто на Иван и Андрей“ [видео]. Не че е лошо – дори е добре министрите да се виждат що хора са, да има някаква връзка със обществото. Само че доколко ходът е бил разумен за един политик, който не се слави с уменията си да омайва публиката може да се спори … или по-точно, вече не може.¹

Скандалът се разрази заради една конкретна реплика (42-ра минута на записа). Водещите попитаха дали било вярно, че министърът казал  преди време, че Първанов бил „млад милиардер“. В пристъп на желание да задоволи нуждата на тълпата² за драма и нападки, министърът заявява, „[Президентът] не е млад, определено“.

Това, само по себе си, е злобна нападка. Ако аз или ти я бяхме пуснали, не би била повод за особени коментари. В крайна сметка, ние сме просто двама души с лично мнение. Но министърът на финансите и вицепремиерът Симеон Дянков не е случаен човек от улицата³. Неговото мнение не може да бъде „лично“ по тази тема, в този смисъл в който е моето. Шефът на шефа на НАП, шефът на шефа на митниците, шефът на шефа на данъчните … баш-шефът на финансите на държавата няма право на „лично мнение“ по въпросите, засягащи директно подопечните му агенции!

Съответно внушението, че президентът има голямо количество недекларирани имоти, не е мнението на Пешо от улицата, а мнение на експерт и човек от който зависят много неща и който се предполага, че не говори пълни глупости⁴.

Затова разбираемо президентът веднага поиска Дянков да изясни позицията си (да докаже или опровергае твърдението си) или да подаде оставка. Причината – уронване на личността на президента, и в частното на него лично, чрез клевети.

Ясна работа, нали? Дянков прави изявление, че не твърди и не е твърдял че президента има въпросните имоти и думите му са извадени от контекста, и съжалява за неразбирателството, и нещата приключват. Или, разбира се, вади документи, които да доказват думите му⁵.

Само че не е толкова просто. Причината за това е широко разразилият се популизъм. Недопустимо е да се признае грешка, пък била и тя неволна. Особено когато обществото не иска да го чува. Особено от човек, който няма личностния чар на ББ, и е трън в петата на доста хора.

Съответно единствената възможност остана да се прави, че нищо не е станало. Не особено добра идея, след последния скандал с финансите на президентската администрация и опразнените от подопечните на Дянков нейни сметки.

За да успокои духовете, успя да си уреди разговор с президента след намесата на ББ. В целия разговор нищо смислено няма, освен молбата на Дянков да не се раздухва скандалът и напомнянето на президента, че Дянков и подопечните му не за първи път се заяждат с президента (скандалът с източените сметки), и че изобщо не е искал да се среща с него, но ББ е настоял. Най-вероятно всичко щеше да свърши дотук, ако президентът не беше разпространил стенограмата [цък] от разговора с Дянков, или ако след пускането и управляващите просто бяха млъкнали за секунда за да помислят.

Разбира се, че ББ няма да е доволен от изхода на ситуацията. За да спаси министъра си опитва да му прелее малко от малко от собствения си рейтинг, като обяснява как било забиване на нож в гърба лично на него.

А как измислиха да контрират президента? С това, че нарушил правото на българските граждани да не бъдат записвани без тяхно знание, тоест стенограмата била нарушение на конституцията. Уау … а досега си мислех, че ББ е титан на мисълта. Сега чак осъзнах, че Цветанов е на светлинни години от него. Доколкото ББ дразни с откровената си полицейщина, Цветанов става направо смешен, в това отношение е по-противен дори от предния министър на вътрешните работи (Румен Петков).

Дори се стигна до там, че ГЕРБ плашат Първанов с Конституционния съд.⁶

Вие можете ли да си представите по-смислен коментар?⁷

Правилно споменават хора в коментарите под статиите – за г-н Първанов 2006-та над 50% от българското общество гласува да ни представлява като държавен глава. А за Цветанов? Колко точно процента от хората гласуваха лично за него?

И най-вече, докога ще оставяме разни политици безнаказано да уроват престижа на други с клевети?

1. В несвързан коментар, за мен е загадка защо човек, предендиращ че е сериозен, би се появил на такова пошло шоу с глупави лафове (прекопирано от другото пошло шоу  – на Слави). Дали популизмът не е заразен?
2. Публиката на „Шоуто на Иван и Андрей“ е речниковата дефиниция за тълпа
3. … или поне на това се надяваме?!
4. Дянков говори смислени неща за икономика, но от политика явно не разбира.
5. Каквито демонстрира след това, че няма …
6. Предния път щяха да правят импичмънт точно толкова безпочвено, колкото и сега. И докъде стигнаха? Надуха си рейтинга, като тръбяха че се борят с „червените бандити“, и след това, разбира се, млъкнаха, понеже всяко преследване в констутицонния съд щеше да завърши със справедливото отсъждане, че губят времето на съда.

   Но ПиАр-а си го направиха, а и кой ли следи българския политически живот?

7. Сигурно когато на улицата ви интервюират, нарушават закона? Може би когато на разпит полицаи ви записват, те нямат право да го правят или и да използват записа след това?

   Всеки полуидиот (почти всеки, доколкото съдя по коментарите на Цветанов) знае, че чл. 32 е предвиден за защита на гражданите от следене от МВР, а не когато човек доброволно седне да говори пред микрофон и стенописка.

От известно време не ям junk food (чипс, вафли, солети, спрайт), а много рядко ям дори пица. Затова, когато днес  приятелите решиха да минат през КФЧ, си мислех че провеждам експеримент – малко разнообразие, пък и си викам, след като приятелите ядат там, значи не може да е чак толкова лошо.

Беше точно толкова лошо.

При влизането в магазина ме лъхна миризма на изгоряла мазнина за пържене. МЕН! Аз имам доста слабо обоняние по принцип. Трябваше да си изляза още тогава, но вече сме влезли – като ще е гарга, нека да е рошава. Поръчах си кофичка, опаковаха ми я в кофичка, и се прибрахме да си я ядем вкъщи.

Картофките бяха почти най-ужастните картофи, които някога съм ял. Докато бяха топли бяха що-годе меки, но 2 минути след като ги извадих вече хрупаха … не че очаквах нещо различно, но пък човек може да мечтае?!

Пилето … толкова прословутото им пиле, та чак ресторанта си кръстили на него … ами беше най-зле приготвеното пиле което съм ял през живота си. А аз ям доста мръвки! Отвътре беше леко алангле, както го харесвам, но си личеше, че не е слагано в марината. За сметка на това панировката беше адски безвкусна (като изключим прекомерното количество люта подправка). Все едно гризкате пилето с картонена опаковка.

За 30 минути, само със сол, мога да приготвя всяка мръвка така, че да си изядете пръстите, вилицата и чинията с нея. Явно милионите долари за изследвания са отишли за изследване на пазара, вместо в изследване как да направят ядивна храна. Досега не знаех, че нещо толкова свято като месото може да бъде така обругано!

Но и с това се живее – не е първия или последния ресторант с безвкусна храна.

Само да не бяха зверските стомашни проблеми след това. След 2 часа положението беше нетърпимо.

Мисля че сами разбирате защо смятам от днес нататък да популяризирам превода на junk food на български като лайняна храна.

Мммммм...

Малко перспектива

Онзи ден мамите излязоха на протест против саденето на генно модифицирани организми дори за промишлена употреба, въпреки че след 4о години клинични изследвания няма данни че употребата им вреди повече, отколкото произволен друг сорт (цък, цък и цък). Или цялостната истерия покрай E-тата (и моята лична кампания да забраним E300 и E330 и най-вече C. ×sinensis!).

И в същия момент, гордо вдигнали глава спасили света чрез демонстрацията на невежеството си в поредната медийна истерия, водят децата си в лайняните ресторанти и ги тъпчат с чипсове. Които в контекста на повсеместното надебеляване носят истинска реална и измерима вреда.¹ И не случайно атаката на веригите за лайняна храна е насочена към децата – от ярките цветове, силното осветление и къта за игри, та до партитата за рождени дни и дебилно изглеждащия клоун.²

Нямам думи.

1. Не протестирам против висококалоричната храна, а против контекста и против това на един подрастващ да му се набие в главата рефлексът като е гладен да ходи да яде такава храна. Всеки има право да е дебел, но да възпиташ детето си така е също толкова безотговорно, колкото и да го научиш да пуши.
2. Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава. Веригите за бързо хранене правят тяхните си боклуци само и единствено защото сме достатъчно тъпи да им ги купуваме. Затова сме виновни само и изцяло ние.

Да допуснем (следвайки един подход на груповата терапия от психолога Ричард Франклин), че сериозно отправя това твърдение към вас. Със сигурност ще искате да го проверите, да се убедите сами. Има безброй истории за дракони през вековете, но никакви реални доказателства.

Каква добра възможност!

„Покажи ми“, казвате вие. Водя ви в гаража и отварям вратата. Поглеждате вътре и виждате стълба, празни кутии от боя, стара триколка – но никакъв дракон.

„Къде е дракона“, питате вие.

„О, той е ей там“, отговарям, махвайки неопределено. „Забравих да спомена, че е невидим дракон.“

Вие предлагате да разпръснем брашно на пода на гаража, за да видим стъпките на дракона.

„Добра идея“, казвам аз, „но този дракон се носи във въздуха.“

Тогава ще използвате инфрачервен сензор за да регистрирате невидимя огън.

„Добра идея, но невидимият огън освен това не излъчва и топлина.“

Ще напръскате с флакон боя дракона и ще го направите видим.

„Добра идея, но той е нематериален дракон и боята няма да се задържи по тялото му.“

И така нататък. Парирам всеки физически тест, който предложите, със специално обяснение защо той няма да проработи.

Сега, каква е разликата между невидим, невеществен, носещ се във въздуха дракон, плюещ огън без топлина, и никакъв дракон изобщо? Ако няма никакъв начин да се опровергае твърдението ми, никакакъв въобразим експеримент, който да се брои против него, какво точно значи да кажа че дракона ми съществува? Вашата невъзможност да докажете невалидността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказването, че е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат тествани, изявления, имунни на опровергаване, са съждително безстойностни, каквато и ценност да имат вдъхновявайки ни или будейки чувството ни на възхита. Това което искам да правите  се свежда до вярване, при липсата на доказателтва, във моето изяление.

Единственото, което в действителност сте научили от настояването, че има дракон в гаража ми, е че нещо чудато се случва в главата ми. Чудите се, ако никакви физични тестове не могат да се приложат, какво ли точно е убедило мен. Възможността да е било мечта или халюцинация със сигурност ще премине през ума ви. Но пък тогава защо го приемам толкова насериозно? Може би имам нужда от помощ. Най-малкото, може би наистина съм подценил човешката погрешимост.

Представете си, че напук на това, че нито един от тестовете не е успешен, вие искате да бъдете педантично непредубеден. Затова не отхвърляте направо възгледа за съществуването на огнедищащ дракон в гаража ми. Виете просто го задържате нерешен. Текущите факти са много против него, но ако нови данни станат налични вие сте готови да ги прегледате и да видите дали успяват да ви убедят. Несъмнено е несправедливо от моя страна да съм обиден от това, че не ми се вярва; или да ви критикувам за това че сте сух и прозаичен – просто защото сте дали шотландската присъда „недоказано“.²

Представете си, че нещата се бяха развили по друг начин. Драконът е невидим, ясно, но пък отпечатаци от стъпки се появяват на брашното докато гледате. Инфрачервения ви детекор отчита извън скалата. Боята разкрива нащърбени крила, правещи реверанс във въздуха пред вас. Без значение колко скептичен сте бил за съществуването на дракони – да не говорим за невидими такива – вие сега трябва да приемете че има нещо там, и че на пръв поглед то е съвместимо с невидим огнедишащ дракон.

Сега друг сценарий: представете си, че не съм само аз. Предствете си че няколко души от вашето обкръжение, включително хора, които сте сигурен че не се познават, всички твърдят че имат дракони в гаражите си – но във всеки един случай уликите са влудяващо уклончиви. Всички ние признаваме, че сме притеснени от обхващането от толкова странно убеждение, толкова зле подкрепено от физически доказателства. Никой от нас не е лунатик. Ние спекулираме какво ли би значело ако невидими дракони наистина се криеха в гаражи по целия свят, а ние хората чак сега да го разбираме. Не бих искал да е вярно, честно ви казвам. Но може би всички тези древни европейски и китайски легенди за дракони не са били легенди в крайна сметка.

Задоволително, няколко стъпки с размер на драконови са докладвани. Но никога не се появяват докато някой скептик гледа. Алтернативно обяснение се преднася само; при изследване отблизо изглежда видимо, че отпечатъците може да са подправени. Друг драконов ентусиаст се показва с изгорен пръст и го отдава на рядката физическа проява на огнения дъх на дракона. Но пак, други възможности съществуват. Ние знаем, че има и други начини за изгаряне на пръсти освен дъха на невидими дракони. Такива „доказателства“ – без значение за колко важни поддръжниците на драконите ги считат – са далеч от убедителни. Отново, единствения разумен подход е да отхвърлим за момента драконовата хипотеза, да сме отворени за бъдещи физически данни, и да се чудим каква ли би могла да бъде причината толкова очевидно разумни и трезви хора да споделят една и съща чудата заблуда.

1. Превод на „The Dragon In My Garage“, взето от книгата The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark.
2. бел. ред. В Шотландия журито има три възможни присъди – виновен, невинен, и недоказан.  Лафът е, че „недоказан“ е еквивалентно на „невинен, и да не го правиш повече“ . Повече тук.

Говоря, разбира се, за C. ×sinensis, от семейство Rutaceae, и съдържащите се в него сериозни количества от химикалите, по-известни на хората като E330 и E300.

Още през 18 век е имало мореплаватели, страдащи от абстинентен шок при спирането на  употребата на E300. В резултат на това са развивали скурбут. Затова международните търговски картели са били принудени да го разпространяват по търговските пътища – за да могат моряците да го употребят, временно отлагайки ефекта от липсата му.

Това, което наистина ме шокира, е произхода на продукта. Оказа се, че освен ясно изявената склонност към хибридизация на растенията от семейство Rutaceae, конкретно Navel – най-комерсиално потребявания сорт на C. ×sinensis - е мутант! Генетиците са установили, че единична мутация в плантация в Бразилия е предизвикала трите най-видими фенотипни разлики с близките му родственици:

• повишената концентрация на гореописаните химикали
• липсата на семена
• образуването на недоразвит срастнат близнак на плода вътре в тялото на оригиналния плод.

Изключително притеснително за мен е липсата на семена. Логично е, че гените, които го предизвикват, действат чрез производство на хормони за подтискане на фертилността, които при консумация преминават във хората и се натрупват със множество здравни последствия! Освен това е алармиращ факта, че се образува срастнат близнак на плода. Това за мен е сигурен признак, че упоребата му от бременни жени може да доведе до такива дефекти при децата!

Никъде не съм намерил опровержение на тази моя теория, така че трябва да е вярна, а учените, изследващи здравословните ефекти на C. ×sinensis нарочно не пишат статии за това. Причината за това очевидно са корпоративните интереси, седящи зад този дяволски плод и прокълнатите му сортове. И то само какви интреси – световен мащаб производството възлиза на 60 милиона тона!

Дори само това би било причина да спрете употребата му! Но нека разгледаме основните нутриционалистични данни.

Киселинността на този продукт достига pH 2.5 – колкото най-киселинната, класическата кока-кола. Добре изветно е че с тя сваля ръжда, така че очевидно не може такова нещо да е безвредно за човека,  да не говорим да е полезно. Поради изключително високата киселинност, редовната му употреба може да предизвика и задълбочи язва и гастрит, особено в при консумация на гладно.

Други хибриди от семейството имат дори още по-ниско pH – до 2.0, и екстракт от тях, с добавен консервант E223, и повишена концентрация на E330 и E300 се продават дори в местните магазини БЕЗ ДА Е ОЗНАЧЕНО КАТО ОПАСНА ЗА ЗДРАВЕТО! Контакт тази течност може да причини сериозни изгаряния на лигавиците на очите, носа, и други нежни тъкани в човешкото тяло!!!

Днес видях в магазина доста хора, дори висшисти, които си купуваха C. ×sinensis, явно незапознати със здравните последствия от него.

Крайно време е да се организираме като общество, за да ограничим злоупотребата с това дяволско растение, и да поискаме сметка от корпорациите, които го разпространяват!

Философията на откачането е, че когато те налегне депресия, трябва да избягаш в някакво хоби.

Е … защо трябва да се чака до 30 за да се достигне до екзистенциалната криза? В крайна сметка всеки се движи през живота със своето си темпо.

Апропо, равносметката е че кризата след последното гадже я оправих с мотора … сега като си спомня с какъв замах го взех … и гараж си наех. Пък и докато разшифровам как работи резервоара имаше и периоди на тикане до най-близката бензиностанция. Изобщо – мотора е като жена – гледаш си го, поддържаш си го, трошиш сума пари, и накрая ти се фръцва …

Всъщност най-много ме впечатлиха следните наблюдения на автора:

Длъжен съм да предупредя читателите, че всички изброени хобита (освен караокето) водят до някаква степен на социален аутизъм.

Първият етап е момент на детински възторг от това, че си скъсал синджирите на ежедневието.

После хобито лека-полека започва да обсебва мислите ти. Ставаш разсеян и леко отнесен, както когато си влюбен.

Започваш в компания да говориш само за хобито си и да се чудиш защо другите не споделят твоето въодушевление. Ебати рендетата!

След това започваш да търсиш компанията на хора със същото хоби, а те не са много.

И с мен така …

Обезателно четиво!

Първо, лична перспектива. Никога не съм пушил цигари, дори не съм пробвал, дори не съм дръпвал дим от цигарата на някой друг, никога, и никога няма да го направя. Причината за това е, че първо, не ме кефи, и второ, знам за предостатъчно за НАУЧНО ДОКАЗАНАТА вреда от пушенето.

Затова, и защото 95% от приятелите ми не пушат, мога да коментирам повече или по-малко като безпристрастен наблюдател на поредната истерия за пълна забрана на пушенето в заведенията. Категорично против съм тези законодателни промени. За мен такава забрана е поредната демонстрация на потъпкване на гражданските ни права от страна на мнозинството.

Повода да напиша този анализ са коментарите към статията, в която се описва как депутати на ГЕРБ  предлагат по-либерален режим за пушачите в заведенията. То не е истерия, то не е чудо!

Нека първо премахна някои от безспорните точки. Да се пуши в МПС от масовия трянспорт (рейс или влак) е и трябва да е забранено, защото първо има опасност от пожар,  и второ рейсовете са монопол (общината дава линиите на концесия) и много хора са принудени да ги ползват (ученици, пенсионери).

В този смисъл трябва да има забрана за пушене на места, където човек е принуден да присъства – в сградите на държавната администрация, учебните заведения, както и на работното си място.

В заведенията такава забрана е безумна!

Предложението на депутатите е, в заведения до 100 кв. м. собственика на заведението да реши дали да се допуска пушене или не. В такива заведения е непрактично да се изисква отделна вентилация и какво ли още не. В по-големите заведения да има отделено помещение за пушачи, изолирано за да не влиза дима при непушачите.

Балансирана идея – хем който иска ще си пуши, хем който не иска, няма да седи до пушачи! Какво повече може да иска един непушач, бихте се запитали?

Е ясно е какво се иска, тотална забрана. Оправданието?

• Именно в заведенията е най-важно да се въведе тази забрана. И никакви 100 кв.м граница, че като влезеш в малко заведение, трябва да ходиш после на химическо и на белодробен преглед
• Защото, когато сега отида с детето си в сладкарница и седна на маса за непушачи, но идва пушек от масите за пушачи, само си казвам: още малко остана и всичко ще си дойде на мястото. Трови сам себе си, не мен, близките ми и останалите непушачи.

Значи, ако правилно съм разбрал, за някои хора ходенето на незадимено заведение е изконно човешко право!

Идиотизма на тази идея е повече от покъртителен!

Според мен СОБСТВЕНИКА трябва да е в пълното право да реши дали на територията на НЕГОВОТО заведение е позволено пушенето или не! Той не е длъжен да прави реверанси на всеки за всяко нещо, все едно, видиш ли, ти си  единствения му клиент! Както и ТИ си длъжен да решиш искаш ли да дадеш ПАРИТЕ СИ на него.

Решението на проблема е адски просто – убеди го – гласувай с парите си. Организирайте се там майките в квартала и изисквайте да се забрани пушенето в сладкарницата. Ако искаш, ходи с дунапренова маска на лицето!

Ама това не е по силите на болшинството от тези хора. Къде-къде по-лесно е да изискваш закон който да ти свърши работата.

Друг често срещан „проблем“ за доста такива хора е, че имат в компанията си пушачи. Понеже не могат да си отгледат чифт топки, и да си поговорят чесно с тях че не им е приятно, изискват от държавата да им реши проблема. Това обаче не решава първопричината, именно собствения комплекс за малоценност и страха, че приятелите им ще ги отритнат.

Нека да коментираме и здравната страна на въпроса! Колко страшна е вредата от пасивното пушене?

При непушачите, вероятността за развитие на рак на белите дробове за един цял живот се оценява на 1.3% за мъжете и 1.5% за жените. В перспектива това значи около 0,017% шанс да хванеш рак годишно, или на 7.6 милионна България това прави грубо казано 1300 души годишно.

По изчисления на американския Surgeon general (нещо като главен експерт по медицина на правителството) при пасивно излагане на дим на работното място риска от този вид рак се повишава до 25-30%. Тоест, риска „скача“ с цели 0,005% годишно, и то ако си от излагащите се на цигарен дим по 8 часа дневно. При намаляване на изложението риска намалява повече от пропорционално.

А колко реално хора ще бъдат изложени на такъв риск при промяна на закона? Едва ли непушачите средно седят средно дневно повече от 1 часа ЗАДИМЕНО заведение (оптимистично!), което прави порядъка на допълнителните жертви около 20 души годишно за цяла България.

Малко перспектива, жертвите на катастрофи са поне 3-ма ЕЖЕДНЕВНО, а пострадалите, включително инвалидизирани, повече от 30 души всеки ден.

В светлината на наличието на такива рискове считам, че да се прахосва време на законодателите, пари за издръжката на органите които ще контролират изпълнението на закона, както и такова ограничаване на гражданските свободи, е абсолютно безотговорно и неморално.

Това за пасивното пушене. Самото пушене е опасно. При редовно пушене риска за рак на белите дробове се повишава над 10 пъти, както и на много други видове рак. 10 пъти не е шега работа. Това са хиляди души, които умират всяка година в България, и товарят болниците. Отговорност и на държавата, и на обещството в лицето на редовия гражданин, е да помага на другарчето – дори да го убеди да не пуши. Право на всеки е да не харесва пушенето като цяло (освен конкретен пушач). Аз не харесвам пушенето и го намирам в известна степен за незряло поведение. Никой не е длъжен да одобрява или толерира пушенето в собственоста си – дома си, вилата си, колата си, заведението си. Аз лично не го позволявам!

Но считам, че забраната е в ръцете само и единствено на собственика. След като можеш да си пушиш вкъщи, не би трябвало да е незаконно да пушиш там където собственика ти позволява, особено когато не застрашаваш реално здравето и живота на другите. Не считам че държавата има каквото и да е право да се меси в решенията на хората какво и как консумират, чрез прокарване на закони които да ги забраняват.

Пушачите може и да са зарибени, прецакани и да се разболяват от много болести. Обаче за мен истински проблем сте вие, дето си нямате друга работа, освен да изисквате забрана за всичко, което не одобрявате. Демокрацията не бива да е диктатура на мнозинството, а да защитава еднакво правата на всички, най-вече от практическа гледна точка – защото утре ВИЕ ще се окажете от другата страна …

от SMBC

Не е така! Едно от хобитата ми е градинарството . Гледам един много сладък фикус … понастоящем леко изсъхнал по независещи от него обстоятелства. Известно време гледах и горски ягодки, от които изядох точно две .

За да демонстрирам на приятелите ми, че причината за бруталното обезвкусяване на днешния зарзават не са ГМО, оранжериите или хидропонното отглеждане, реших сам да си направя хидропонна градина. Ето снимки от нея!

Засега сме на ръчно управление . Остава да успея да програмирам джвъчката, която да пуска помпичката в регулярни периоди. И съм я сложил във станиол за да не се развиват водорасли .

Първо, ягодите ми са генетично модифицирани! Единия сорт е със жълти плодове.

Второ, използвам стриктно неорганични методи! Никакви ферментирали, бъкани с ешерихия коли и разлагащи се плевели фекални материали не бих сложил на растенията ми – само 100% изкуствени торове Кристалон, разтворими във вода. Търся си специални торове за хидропоника, но поне за първата реколта едва ли ще имам проблеми.

За капак я осветявам не просто с изкуствена светлина, ами с луминисцентна лампа! Нищо общо със „естествения“ слънчев спектър!

Нищо натурално не ща да ми замърсява градинката, ей! Няма да ви оставя възможност за оправдание като ви донеса първата реколта, да ми обяснявате че е вкусна, защото съм ги гледал натурално!

Аз лично съм уверен в резултатите. В крайна сметка, ако натуралното беше толкова хубаво, защо в последните 4 000 години се опитваме всичко около нас да го направим изкуствено?

Автора се казва Майкъл Крайтън, но ме мързи да проверявам дали е онзи Майкъл Крайтън, или просто някой друг с това име. И без това въпросът е от академично естество – истината не се свени да излиза от устата (и перото) на всеки, който и позволи. Неговата идея е за „медийна амнезия“, как вярваме на медията за неща които не разбираме, макар че знаем че медията греши за нещата, които разбираме.

Оригиналът на статията можете да прочетете тук, аз съм извадил един впечатляващо точен цитат:

Media carries with it a credibility that is totally undeserved. You have all experienced this, in what I call the Murray Gell-Mann Amnesia effect. (I call it by this name because I once discussed it with Murray Gell-Mann, and by dropping a famous name I imply greater importance to myself, and to the effect, than it would otherwise have.)

Briefly stated, the Gell-Mann Amnesia effect works as follows. You open the newspaper to an article on some subject you know well. In Murray’s case, physics. In mine, show business. You read the article and see the journalist has absolutely no understanding of either the facts or the issues. Often, the article is so wrong it actually presents the story backward-reversing cause and effect. I call these the „wet streets cause rain“ stories. Paper’s full of them.

In any case, you read with exasperation or amusement the multiple errors in a story-and then turn the page to national or international affairs, and read with renewed interest as if the rest of the newspaper was somehow more accurate about far-off Palestine than it was about the story you just read. You turn the page, and forget what you know.

That is the Gell-Mann Amnesia effect. I’d point out it does not operate in other arenas of life. In ordinary life, if somebody consistently exaggerates or lies to you, you soon discount everything they say. In court, there is the legal doctrine of falsus in uno, falsus in omnibus, which means untruthful in one part, untruthful in all.

But when it comes to the media, we believe against evidence that it is probably worth our time to read other parts of the paper. When, in fact, it almost certainly isn’t. The only possible explanation for our behavior is amnesia.

Ето накратко причината защо се получават масовите истерии в съвременното общество – ГМО истерията, антиваксинационната истерия, конспиративните теории, псевонаучните и медицинските измами – хомеопатията, антималигноцита и още много, много неща.

Защото прекалено много вярваме на медиите, противно на всички факти изнесени до този момент. Ако един журналист демонстрира липса на достатъчно схватливост за един елементарен научен факт, как по дяволите можем да му вярваме когато става въпрос за фактите около генно-модифицираните организми, или ваксините, или … всичко? Особено пък да му вярваме повече от специалист в областта!

begem0t има какво да каже по темата …