Пи-пи-пиленцееее

Реклама на лекарство против рак. На екрана излиза човек в бяла манта и поглеждайки в камерата започва да говори "Ето, направихме лекарство против рак. Ще спасим стотици хора, обаче ... и без това планетата е претоварена. И честно казано може да спасим някой, който не искаме. Обаче така и така го открихме, и не искаме да го хвърляме на боклука, та ето ви го. Тюх.".

Горе-долу по този начин ми звучат разказите, в които се дискутира "консуматорското общество", след които се чувствам като единственият луд, който се чуди какво му е лошото да има стотици хиляди хора, които се трудят за да осигурят по-удобен живот за себе си и близките си. continue reading...

Книгата "Ензимният фактор" на "д-р" Хироми Шиния е шедьовър сама по себе си. На пръв поглед нищо не издава интелектуалното ниво, което ни залива близо тристата страници. Те са запълнени с всевъзможни моралистични басни, анекдоти и емоционално заредени епитети, но за сметка на това авторът майсторски е успял да не позволи на почти нищо вярно да се промъкне между кориците на книгата му.

Мнението на автора накратко може да се каже така - има два вида неща, които можем да приемаме с храната - супер хубави и полезните магически ензими, и супер вредните, и причиняващи всичко от диария и треска до инфаркт, инсулт и рак токсини. И за да промените живота си към по-хубаво трябва само да ядете повече ензими, и да не ядете токсини. Прекалено добро за да е истина? Определено!

В хипотезата на автора има два дребни проблема. Първо, липсата на ензими в организма почти никога не може да се коригира чрез храната, тъй като в СТОМАХЪТ те се разграждат. И .. няма такова нещо като токсини, в смисъла в който авторът използва. continue reading...

Когато става въпрос за здравето ни, повечето хора сме прикрити хипохондрици. Не случайно опасността от "лечители" е най-голяма, и въобще не помага това, че се отнася за нещото, което най-малко разбираме - себе си.

Това е разказ за няколко случки, свързани с първите в живота ми клинични изследвания, и рационализация¹ на фактите, които се установиха покрай тях. В историята има драма, съспенс, и да, секс!

Нооо ... за това по-долу. continue reading...

1. Обяснение би било, ако имам мнението на експерт, потвърдено със цитати от съответната научна литература. 99.9% от статиите в нета на тема здраве са рационализации, макар някои да са значително по-убедителни от други. [↩]

Аз съм фен на градинарството. Приятно е да гледаш как расте едно дръвче или растенийце, особено ако можеш да се възползваш по някакъв начин от този растеж. Дали ще е за естетика или манджа все тоя - в квартирата си отглеждам инстинктивно любимото на всички мъже бенджамин (Ficus Benjamina), едно кактусче и ... още нещо, а на село гледам овошки.

Като всеки начинаещ в отглеждането на растения преди доста време огледах възможностите за органично отглеждане, и лайната, който се пробутват на потребителите. Последното е буквално.

Ето например растителната защита. Няма на света фермер, който не пръска с препарати зарзавата. Просто няма. Тъй като монокултурните насаждения естествено привличат вредителите и е невъзможно да се отглеждат растения без да се пръскат. Не и за дълго. continue reading...

Биологията определя човек, малко самодоволно, като Homo sapiens, в превод "мъдър човек". Всъщност пълното наименование е Homo sapiens sapiens, или "баш мъдър човек", като свидетелство колко сме всъщност нагоре по стълбицата, и в чест на най-уважаваната ни характеристика.

Според любимите ми автори обаче, човек всъщност трябва да се класифицира като Pan narrans, или "разказващото шимпанзето", поради голямата ни любов към историите и огромната им сила над нас. От детските приказки за умният бухал, коварната лисица, страхливата мишка и смелият лъв¹, дядо мраз и бог, в следствие на дългогодишен опит и помъдряваме стигаме до приказката за почтените политици², че едва ли не всички стари хора са мъдри³, че врачките и шаманите могат да третират болестите⁴ и ... пак бог.

Склонноста да лъжем другите, или дори сами себе си е твърде вероятно полезна за вида. Оформянето на разума на човека continue reading...

1. Каква ирония е, че в реалният живот лъвът е по-скоро страхлив, оставяйки често ловуването на лъвицата, мишките всъщност са доста умни и доста смели, а бухалът е тъп като две доста къси летви... [↩]
2. Която си разказваме един на друг през 4 години... [↩]
3. А не същите олигофрени, които са били цели 70 години. [↩]
4. Обикновено се добавя "по-добре от съвременната медицина", но считам че доуточняването е излишно. [↩]

Къде е вредата, питате се вие, когато шарлатани и врачки увещават болните и техните семейства, че с молитви, кристалчета и светена вода ще се оправят?

Точно там е вредата.

Нека вземем човек Х, който е болен от да речем рак на панкреаса. Това е сериозна болест, водеща до диабет, опасност от разсейки и тем подобни. Но по една или друга причина няма как да се оперира.

Истинските лекари, което ще рече тези, които са изучавали 7 и повече години, специализирали са се и са практикували лекуването на хора още десетки години, много точно разказват не съвсем оптимистичната прогноза на пациента.

Съвсем естествено някои от близките на човека Х слушат врачки, шарлатани или просто кретените, които се представят за такива на простолюдието. Пример за това са г-жа Папазова, г-н Христов и множество други селски, градски, учени от дядовците си, вълците или просто мистично ударени от прозрение шарлатани. continue reading...

Недостатъкът на информационното общество е, че всяка откачалка може да бъде чута. Може би журналистите и водещите на предаванията трябва да имат поне моралното задължение когато канят гостите си да проучват дали въпросните не са пълни олигофрени? Но дори да се опитват (в което аз дълбоко се съмнявам) е поразителна честотата и упорството, с което ги канят, и свободата, която им оставят да се гаврят със зрителите.

Ето ви един свеж пример - предаването На кафе по Нова ТВ, в което очевидно необразованата г-жа Гала Будева води разговор с неочевидно, но все така необразованата г-жа Мария Папазова на тема, която и двете не разбират, но за която имат мнение - вредата от GSM-ите и микровълновите фурни. continue reading...

Днес случайно попаднах на поред псевдонаучна измишльотина, и просто не можах да се стрърпя да ви я разкажа, като за бонус слагам и няколко други, които ме човъркат от известно време.

Докато основното количество фантасмагорични джунджурии на пазара са свързани с магически кристали, камъчета, вълшебна вода, икони и други религизоности, на които са подвластни изключително наивните вярващи¹, следните екземпляри апелират към хората, които вярват в науката. Уви, само вяра не върши работа, нужно е и мъъъничко мислене.

PhoneShield - устройство за защита от GSM-радиация continue reading...

1. тавтология... [↩]

Докато писах предната статия съвсем случайно попаднах на един от коментарите ми във форума bgzeitgeist, в който коментирам статията на Насим Харамейн От де иде спина, и след солидната доза смях реших да го сложа тук, че да го има за поколенията. Enjoy!

P.Christ написа:

Днес ми споделиха за една адски интересна многочасова (оооо да!) лекция на Насим Харамейн. Та в нея (докато имах възможност да гледам - видеото е в 45 части по ~11 минути - почти 8 часа и половина; днес свободното ми време ми стигна до 15-чата част) се говори за неговата визия за "теория на всичко". Доста от нещата, които говори всъщност на пръв поглед изглеждат доста логични, но кой знае.
Пиша го в тази тема, защото фракталите имаха една от главните роли в неговата теория. Надявам се тия дни да успея да я догледам докрай.

Когато в един от епизодите на Теория на големия взрив Пени се беше разплакала, че не разбира физиката, и през сълзи сподели

I'm crying because I'm stupiiiiiiiid.

нашия герой д-р Шелдън Купър се намеси подобаващо

Well that's no reason to cry; one cries because one is sad. For example, I cry because others are stupid and it  makes me sad.

Напълно разбираемо, наивността на някои хора може да те докара до сълзи. И, разбира се, има другия тип хора¹ - псевдоучените. Забележителна е скоростта с която техните писания могат да те накарат да си зададеш въпроса дали обитавате една и съща вселена. Четейнето на писанията им редовно ме докарват до сълзи ... от смях. continue reading...

1. използвайки понятието хора в широк смисъл [↩]