Творческото ръководство на МВР в камерен състав

Българският народ е адски издръжливо животно. Оцелял е 200 години византийско робство, 500 години турско робство, няколко години фашизъм, десетилетия комунизъм, СДС, БСП, пак СДС, царя, та и пак БСП. И това са  били сравнително спокойните времена!

Може би това е причината да се прехласваме по лидери-мачовци и да позволяваме да ни пробутват зашити не с бели, ами с ярко светещи конци, истории. Като например как не може да се разкрие съдържанието на анекси към  бандитски договори за 2 млрд лв, понеже са тайни по времето на разследването! Може така дори бандитите да затруднят с разбирането какво пише в тях – а вие представяте ли си кошмарното ходене чак до офиса в тези задръствания?!

Или може би просто управляващите мислят за нас. Не искат да ни затормозяват с такива дреболии като факти – казват ни най-важното: Станишев – лош, Доган – лош, магистралните бандити свалят БВП-то.

Въпреки, че иронията е най-низшата форма остроумие¹, на мен ми харесва да я използвам заедно с близката си дружка сарказмът. И двете са доста полезни – хем за прокарване на идеите през някои по-твърди глави, хем позволяват меко излизане от спора за губещата страна.  Тези статии са особено любопитни екземпляри.

При все това много трябва да се внимава в употребата им, тъй като хора страдащи от деменция, умствени поражения или аутизъм имат трудности с възприемането на ирония и сарказъм. Злобен коментар би бил въпросът в коя ли точно категория попадат днешните ни управляващи, след като премиерът и целия му PR екип не прозряха поредната ебавка с техни изказвания.

Не понасям хората да спекулират, че причината премиерът да повярва на „новината“  е именно прозаичната – че в неговите представи такова изказване е уместно за един държавен лидер. Или че държавата се управлява чрез слухове. Това просто няма как да е вярно -  както споменах има много други хора, неумеещи да различават иронията, в това число и гореспоменатите преживели мозъчно сътресение или страдащи от деменция, и разбира се, пълните кретени.

Така че моля ви, спрете да спекулирате и да намеквате за усмисъл в думите и действията на премиера.

1. Irony is the lowest form of wit, както е казал народният творец

Покрай желазабелязах една статия на Ангел Грънчаров – Защо философията не е наука, и защо науката не е панацея – и не заслужава да бъде прекомерно превъзнасяна. Особено любопитен бисер:

И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета (1/3) наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия.

Няма какво повече да добавя – мисля че автора е напълно прав. За да ви помогна в разбирането на мисълта му искам да приведа един популярен анекдот:

Защо крокодила е по-дълъг отколкото зелен? Защото отгоре е дълъг и зелен, отляво е дълъг и зелен, отдясно е дълъг и зелен, но отдолу е само дълъг!

Така и доказателството на г-н Грънчаров кулминиращо в заключението, че философията не е наука, а е философия, и само 1/3 наука, следва да бъде доведено до логичната завършеност: а философа Ангел Грънчаров е 1/3 философ, 1/3 Ангел и 1/3 Грънчаров.

И Ангел е напълно прав да се възмущава от материалистичното събиране на числа и буквички от разни там „учени“ които гонят „ефективност“ на употребяваните ресурси … това няма нищо общо с полезността на философията. Ееех тези наивници учените …

Доколкото разбирам, четейки блога на begem0t, явно този новаторски вид лечение не се изучава в биологията във Великобритания. Дори някой наглеци се опитват да се самоизтровят групово, поемайки хомеопатични таблетки. Разбира се, не са успяли, понеже както всички знаем хомеопатичните лекарства нямат никакви (вредни) ефекти.

Не мога да си обясня как дорисуването на линията на живота с химикалка не успя да спаси човека, но дори най-добрите медицински процедури не успяват да спасят всеки.

И последно най-точния коментар на Mitchell (1:40 започва Webb с въпросът)

OK, so you killed the odd patient with cancer or heart disease … or bronchitis, flu, chicken pox or measles. But when someone comes with a vague sense of unease, or a touch of the nerve, or even more money than sense, you’ll be there for them. Bottle with basically just water in one hand, and a huge invoice in the other.

Добре че някой най-накрая се сети да поеме нуждите и на тези хора!¹

1. Внимание! Хумор! … Забавно ми е да получавам коментари от чак толкова неориентирани индвиди, но …

Говоря, разбира се, за C. ×sinensis, от семейство Rutaceae, и съдържащите се в него сериозни количества от химикалите, по-известни на хората като E330 и E300.

Още през 18 век е имало мореплаватели, страдащи от абстинентен шок при спирането на  употребата на E300. В резултат на това са развивали скурбут. Затова международните търговски картели са били принудени да го разпространяват по търговските пътища – за да могат моряците да го употребят, временно отлагайки ефекта от липсата му.

Това, което наистина ме шокира, е произхода на продукта. Оказа се, че освен ясно изявената склонност към хибридизация на растенията от семейство Rutaceae, конкретно Navel – най-комерсиално потребявания сорт на C. ×sinensis - е мутант! Генетиците са установили, че единична мутация в плантация в Бразилия е предизвикала трите най-видими фенотипни разлики с близките му родственици:

• повишената концентрация на гореописаните химикали
• липсата на семена
• образуването на недоразвит срастнат близнак на плода вътре в тялото на оригиналния плод.

Изключително притеснително за мен е липсата на семена. Логично е, че гените, които го предизвикват, действат чрез производство на хормони за подтискане на фертилността, които при консумация преминават във хората и се натрупват със множество здравни последствия! Освен това е алармиращ факта, че се образува срастнат близнак на плода. Това за мен е сигурен признак, че упоребата му от бременни жени може да доведе до такива дефекти при децата!

Никъде не съм намерил опровержение на тази моя теория, така че трябва да е вярна, а учените, изследващи здравословните ефекти на C. ×sinensis нарочно не пишат статии за това. Причината за това очевидно са корпоративните интереси, седящи зад този дяволски плод и прокълнатите му сортове. И то само какви интреси – световен мащаб производството възлиза на 60 милиона тона!

Дори само това би било причина да спрете употребата му! Но нека разгледаме основните нутриционалистични данни.

Киселинността на този продукт достига pH 2.5 – колкото най-киселинната, класическата кока-кола. Добре изветно е че с тя сваля ръжда, така че очевидно не може такова нещо да е безвредно за човека,  да не говорим да е полезно. Поради изключително високата киселинност, редовната му употреба може да предизвика и задълбочи язва и гастрит, особено в при консумация на гладно.

Други хибриди от семейството имат дори още по-ниско pH – до 2.0, и екстракт от тях, с добавен консервант E223, и повишена концентрация на E330 и E300 се продават дори в местните магазини БЕЗ ДА Е ОЗНАЧЕНО КАТО ОПАСНА ЗА ЗДРАВЕТО! Контакт тази течност може да причини сериозни изгаряния на лигавиците на очите, носа, и други нежни тъкани в човешкото тяло!!!

Днес видях в магазина доста хора, дори висшисти, които си купуваха C. ×sinensis, явно незапознати със здравните последствия от него.

Крайно време е да се организираме като общество, за да ограничим злоупотребата с това дяволско растение, и да поискаме сметка от корпорациите, които го разпространяват!

от SMBC

Накратко, когато чуя, прочета или ми се спомене „хххххххххх е само теория“, …

… мога да кажа само едно нещо…

„Like other occult techniques of divination, the statistical method has a private jargon deliberately contrived to obscure its methods from non-practitioners.“

– G. O. Ashley

Suppose we loosely define a religion as any discipline whose foundations rest on an element of faith, irrespective of any element of reason which may be present. Quantum mechanics for example would be a religion under this definition. But mathematics would hold the unique position of being the only branch of theology possessing a rigorous demonstration of the fact that it should be so classified.

– In H. Eves, In Mathematical Circles, Boston: Prindle, Weber and Schmidt, 1969.