След последното падане с мотора ми се наложи да лепя за втори път десния капак на двигателя. От некадърното сваляне съответно скъсах гарнитурата, което ме изправи пред два избора:

1. да търся гарнитура
2. да използвам силикон¹
3. да се вайкам

Поради вменената безплодност на т. 3 реших да се движа по точка 2 към 1, напред по възможните решения. Най-малко, търсенето на гарнитура не е лесно за мотоциклет, а направата и от клингерит изисква разходки, които без МПС в София представляват известна трудност.

Предния път, когато бях свалял капака, към гарнитурата допълнително бях използвал силикон, за всеки случай, по следната процедура:

1. измиване и обезмасляване на капака добре
2. намазване с тънък слой силикон на капака
3. слагане на гарнитурата
4. намазване на гарнитурата
5. затваряне на сглобката
6. завиване на винтовете.

Бяха ме предупредили да мажа тънко силикона, понеже има опасност от прекалено многото да се разтече в двигателя и да запуши някоя маслена магистрала и да пре*бе двигателя.

Този път направих слагането на силикона по същия начин, но без гарнитура. В последствие, при паленето на двигателя започна да тече масло от ръба. Бавно, но неизменно.

Оказа се, че съм направил глупава грешка. Правилната² процедура за замяна на гарнитурата със силикон е малко по-различна, именно:

1. измиване и обезмасляване на частите добренамазване на 1 мм слой от силикон на капака
2. изчакване да засъхне за 5 минути
3. с мокър пръст или шпатула внимателно подравняване и премахване на големите наслагвания.
4. слагане на мястото без да се затягат винтовете, но достатъчно завито за да не влиза прах
5. чакане час-два да се втвърди силикона
6. затягане на винтовете

По този начин при втвърдяването силикона запазва формата си и най-вече дебелината си, за да може при затягането да уплътни неравностите по капака и двигателя.

Просто, нали?

1. Тук под „силикон“ имам предвид силикон специално за гарнитури – издържа температура до 300 градуса и е маслоустойчив
2. Пише го на етикета на силикона, но не в такива детайли …

Днес попаднах на поредната такава статия в Дневник. Освен някои често срещани логически грешки, статията може да предложи единствено жалки опити за емоционална манипулация.

Цитат:

Две американски проучвания върху сексуалните престъпления и връзката им с насилието над животни очертават много ясна зависимост: 36% от осъдените за сексуални престъпления са проявявали жестокост към животни в детството си, а 46% и в зряла възраст; 46% от осъдените за изнасилване и 30% от осъдените за педофилия са измъчвали животни в детството си или след навършване на пълнолетие.

Зависимостта е повече от ясна – ако изнасилваш хора, вероятността да проявиш жестокост към животните е голяма. Това, което обаче далеч не следва от изнесените факти е, че жестокостта към животните води до жестокост към хората. Защо?

За да можеш да твърдиш, че едното причинява другото, трябва да покажеш първо, че има корелация – тоест че двата коренно различни вида насилие се случват заедно повече, отколкото поотделно, и второ, че именно насилието над животни ПРИЧИНЯВА насилието над хора. Доколкото корелация има, това не става ясно от твърденето горе. Но нека говорим за причинно-следствените връзки.

Когато ефектите А и Б корелират, има в общи линии четири варианта.

• корелацията е въпрос на случайност
• А причинава Б
• Б причинява А
• някакъв трети фактор причинява и А, и Б

Как по-точно статията оправдава заключението, че именно насилието над животни води до насилие над хора? Никак.

Много по-вероятно и къде-къде по-логично и подплътено с доказателства е че двете са корелирани заради трети фактори. И че факторите, които водят до това човек да стане насилник – лошо семейство, бедност, необразованост и т.н. – водят и до това.

Статията цитира експерт:

Специален агент Алън Брантли, един от най-известните профайлъри на ФБР, изразява  категоричното си убеждение, че насилието над животни не е безобиден отдушник за агресията на психически здрав индивид, а тревожен сигнал.

Явно дори г-н Брантли твърди, че насилието над животни е СИГНАЛ, а не ПРИЧИНА!

Освен това статията няма какво повече да предложи – следват уверения, че за насилие над животни на запад се влиза в затвора и това е добре (а не е просто демонстрация, че западняците са приели поредния си тъп закон заради  хипитата). Следват емоционални апели, кулминиращи в

(описание на случки с издевателства над животни) Лично мен това силно ме притеснява, а вас?

Да, мен наистина ме притесняват хора, които не правят разлика между животни и околните. Също ме притесняват хора, които безцеремонно заменят логиката и разума при създаването на закони с елементарни емоции.

Само че не се опитвам да ги вкарам в затвора.

Предната статия по темата предизвика някои доста интересни коментари, затова реших да нацепя серията на три части (вместо двете планирани), с цел да дефинирам малко по-строго понятието „ентропия“ и да разсея някои съмнения, че проблемът не е истински.

Хех, вероятност … как можем да дефинираме „вероятност“ в една строго детерминирана вселена? Па дори да е абстрактната такава за която коментираме. Да, може и да се интерпретира като „вероятност“, но не е това същността на явлението. Освен това, тъй като ентропията се свързва с теорията на вероятностите, някои хора грешно подразбират че ентропията във вселената нараства само в статистически смисъл – т.е. че може понякога да намалява, макар че средно погледнато нараства. Нищо не може да е по-далеч от истината – ентропията абсолютно винаги нараства. Но как да се дефинира?

Да започнем от температура … що е то? В нашия свят няма физическо нещо „топлина“. Няма субстанция „топлина“, която да отделим от материята и да продаваме на парченца – това което наричаме топлина всъщност е усредненото движение на атомите в едно тяло – в нашия случай газа.

В предната статия за простота рисувах картина само с едно тяло, което се движи под гравитационно взаимодействие. За да дефинираме температура ни трябват много тела – нека са затворени в една система и що-годе непрекъснато блъскащи се едно в друго – кутия пълна с молекули газ. В тази система телата се движат според законите на Нютон.

Траектория на една частица

За да дефинираме температура трябва да изправим семантиката – на английски език има две думи, които на български се превеждат като „скорост“ – speed и velocity. Speed е скаларна величина – тя ни казва че частицата се движи със скорост 5 км/ч, но не ни казва накъде! Velocity пък е векторна величина – тя ни казва освен големината на движението (speed), и посоката на движение.

Ако си фиксираме една област от кутията, можем да казваме, че нейната температура е равна на средната скорост (speed) на частиците вътре в нея спрямо кутията¹. Евентуално можем да имаме някои области с по-висока температура от другите.

Когато се сблъскат две молекули, техните скорости се „усредняват“ – бързата забързва по-бавната, а по-бавната се забавя бързата. Иначе казно, процеса протича към уеднаквяване на скоростите на молекулите, което намалява температурните разлики между областите. Ако наричаме големината на разликите между тези области „ентропия“², но със знак -, то втория закон на термодинамиката гласи че ентропията нараства, или еквивалентно, разликите в температурата  между областите намаляват с времето.

Хубаво, но нали механиката на Нютон е обратима във времето? Тоест системата с право и обратно време са неразличими от механична гледна точка, и все пак ние твърдим че в едната от тях ентропията нараства – значи и в другата трябва да нараства. Но това няма как да се случи ако ентропията е физическа величина, както вече споменахме.

Парадокс?

1. Не забравяйте че няма абсолютно движение – всяко движение се изразява според това спрямо което се движи
2. Което е една от формулировките

Но да караме подред. Както във всяка добра история, и в тази трябва първо да ви убедя в съществуването на проблема, преди да ви разкажа решението . Бъдете сигурни, че проблемът не е измислен – не е семантичен (да ви гъбаркам с термините) както и не е с грешка в изчисленията. По-неформалните термини ги отбелязвам в кавички – използвам ги за да позволя връзка с общата култура, а не от нужда да ви заблуждавам като псевдоучените.

Нека първо коментираме въпроса с т. нар. стрела на времето. За математическото описание на света около нас можем да дефинираме пространство-време като координатна система с четири оси – три пространствени и една времева. На практика обаче пространствените измерения имат доста по-различно държание от времевото – ние можем да се движим във всяка посока в пространството, но във времето можем да се движим само в една поска – от миналото към бъдещето! Физиците наричат такъв феномен стрела на времето, и разбира се централен въпрос във физиката е да се определи защо съществува това ограничение (с надеждата да го пренебрегнем, хихик ).

Едно проявление на тази стрела е термодинамичната стрела на времето – не можем да прехвърляме топлинна енергия от по-студено към по-топло тяло. По друг начин казано, „хаосът“ във всяка затворена система се увеличава – лесно е да „разбъркаш“ едно яйце само като го счупиш, но още никой на този свят не е наблюдавал разбъркано яйце да се върне в неразбъркан вид. Физиците стигат до момент в който дефинират физическа величина – ентропия – измерител на „хаосът“ във вселената, и като бонус ентропията ВИНАГИ се увеличава във течение на времето – т.нар. втори закон на термодинамиката.

Друга такава стрела е факта, че си спомняме миналото, но не си „спомняме“ бъдещето. Иначе казано, в ума си градим модел на света около нас, но по някаква причина за текущото състояние зависи само от миналото, но не и от бъдещето.

Посланието е ясно – времето има ясно изявена посока, и очевидно физическите закони трябва да включват принцип, който да определя в каква посока се движим във него.

Нека продължим с (вероятно) познатата на всички класическа механика. Представете си едно тяло в гравитационно поле, което се движи съобразно законите на Нютон. Ще си изберем два момента от време – началният момент t₀ и краен момент t₁, като в началния момент тялото се намира в точка P₀ има вектор на скоростта v₀, а в момент t₁ се намира в точка P₁ и има вектор на скоростта v₁.

Движено от началния си инерция и под действието на гравитационното поле, тялото  описва траектория, точно определена от законите на Нютон – която за улеснение сме нарисували с пунктирна линия.

Първи сценарий за движението на тялото

Можем да си зададем въпросът: „При какви условия тялото ще опише траекторията си наобратно?“, т.е. ще започне от P₁ и по пукнтираната линия се придвижи до точка P₀. Какви трябва да са били началните условия и силите, които действат на самото тяло?

Оказва се, че е достатъчно докато тялото е в т. P₁ да го засилим с точно обратната скорост (във векторен смисъл) назад, и под действието на абсолютно същата сила на гравитацията то ще опише абсолютно същата траектория, но в обратната посока, като в последната точка ще има точно обратната на началната скорост в правия сценарий, т.е. -v₀.

Сценарият с обърнато време

Но описването на траекторията му наобратно е все едно времето на системата да се движеше от бъдещето към миналото!

И това, разбира се, не е ограничено до само едно тяло – можем да имаме колкто си искаме тела, които да се блъскат и взаимодействат.

Тук любознателния читател ще възкликне – ама много проста система използваме – дали не се променя нещо когато имаме повече тела? Например движещи се електрически заряди индуцират магнитно поле, може би по някаква причина не можем да обърнем времето по този начин? Оказва се обаче, че всички от познатите ни физически взаимодействия подлежат на тази манипулация. За доказателство са нужно доста формални сметки, но можете да ми вярвате че е така и с теорията на относителността, дори тук за простота да си говорим само за механиката на Нютон.

Това е илюстрация на едно особено важно и интересно свойство на механиката на Нютон – обратимостта на системата във времето! Или казано по друг начин законите на Нютон не ни дават право да определим стрела на времето. Нещо повече – за да се дефинира ентропия е достатъчно да приемем за верни само законите на Нютон. Но тогава ако ентропията е винаги увеличаваща се величина, значи ентропията в t₁ е по-голяма от тази в t₀ поради нормалният сценарий, и обатното заради обратния сценарий. Казано по друг начин, за едно и също състояние на системата ентропията и е по-голяма от себе си.¹

Парадокс?

Към втората част>>

1. Решението на загадката не е просто жонглиране със знаците в уравненията – би било твърде техническо.

Странични ефекти: засилва симптомите на мислене и непоносимост към идиотизма

Недалечното минало. Млад студент си лафи със фамилията на тема настоящото му образование. По средата на разговора изскача логичния въпрос: „Абе ти освен като даскал какво друго можеш да работиш?“. Студентът смутено замлъква и се чуди как да отговори на разобличаващия въпрос. О, трепети на младостта.

Ще се учудите колко често по време на следването ми е бил задаван този въпрос, както и на устойчивостта на отговора ми:

Всичко, което поискам.

След 6 години прекарани в СУ и понастоящем гонещ завършването на магистратурата, отговора ми остава същия. Вярно е, че не ми е дало особена подготовка за да стана зидаро-мазач, но пък и не съм поискал.

На моменти се дразня от късогледството на някои колеги от университета. Вярно е, че в реалния живот рядко ще ви се наложи да броите комбинации от топки в чували, но това далеч не е повод, още повече причина, да се твърди, че теорията на вероятностите е безполезна.

Науката не е салам, че да си я купувате на кило. Не можете да отидете в магазина и да си вземете хапче Математика и след два часа да решавате интеграли върху криви. Математиката е точно толкова събиране на числа колкото строителството е трупане на камъни и греди на едно място.

Затова наивния начин за оценяване на полезността на науката и нейното изучаване е безпредметен – понеже нито може да възприеме есенцията на знанието, нито да оцени ефекта от количественото му натрупване.  С какво право тогава може да оценява целесъобразността на инвестицията в науката?

Изобщо не се учудвам, че болшинството хора смятат математиката¹ за безполезна на практика. Може би ако не го правеха нямаше да има толкова здравни измами. Или пристрастени към хазарта². Може би щяха да разберат какво огромно количество факти стои зад купчината статии показващи липса на каквато и да връзка между ГМО храните и болести. Може би нямаше да се налага десетки хиляди деца да се разболяват от почти изтребени болести като морбили, понеже наивните им родители отказват да ги ваксинират? Може би щяха да осъзнаят утопичната невъзможност ВЕИ да ни осигури нужната енергия?

Връзката между тези наболели проблеми и математиката вероятно ви изглежда косвена в най-добрият случай. Само че не е така. Всяка статистическа процедура се гради на същата основа, както и тегленето на червени топки от чувал.

А как можем да разберем света около нас, без да осъзнаем основата му?

Човек си плаща за това, което не знае. И не забравяйте, че живота ви има смисъл, дори и само да служи за урок на другите.

1. освен аритметиката, естествено
2. Зарибявката обикновено включва и вярата, че можеш да победиш казиното. Горките …

Един прител биолог инспектира крайния резултат и заключи, че се е развила бактериална инфекция. Подозирам че причината е донасянето на ягодите от почва, и съм пренесъл някоя бактерия с тях. И понеже събуждането на растенията беше доста рязко, явно не са успели да си активират имунната система (да, и растенията имат такава!) достатъчно бързо (което са можели да направят при естествени условия и бавното размръзване на земята), и бум – станали са жертва на бактериите. И оттам бактериите са разказали играта и на другите растения…

Затова повече няма да вкарвам растения отвън – само такива, развити на място.

Направих префасониране на градинката. Измих съдовете с белина, за да премахна каквото е оцеляло от бактериите, а керамизита преварих, че е много порест и белината можеше да пропусне нещо.

Тоз път съм решил да садя домати „Биволско сърце“, които в момента никнат в една паничка и хартия, напоена с вода. Здраве и живот ще мааме доматчета след два месеца!

И, разбира се, има ги и тези задници:¹

Първо, какъв човек трябва да си за да имаш едновременно и наглостта и глупостта да приравняваш (от статията) инвалиди, възрастни хора и деца към животни!!! ЖИВОТНИТЕ НЯМАТ ПРАВА, не знам колко пъти трябва да се каже за да проникне в мозъка им, но съм готов да го повтарям поне дотогава.

Животните са животни – някои са пухкави като зайчета и котета и кученца и ти се иска да ги гледаш и да им се радваш, други са вредни, защото разнасят зарази, отнемат ресурски и представляват опасност за хората (плъхове, хлебарки, комари и бездомни животни). Колко наивен трябва да си, че да не можеш да направиш разликата между двете? Колко малоумен трябва да си за да приравниш човек към което и да е животно?

Второ, искам да отнема от тях правото да се наричат ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИ и ЕКОЛОЗИ. Аз и хиляди други хора сме природозащитници. Защо? Ами защото това, което ни обединява, е обичта ни към природата и желанието да я защитим от посегателство.

В контраст, тяхната общност няма никакво право да се киче с тази думичка, понеже обединяващите точки на малките ораганизирани групички са:

• Защитаване на правото на кучетата да хапят хората. Какво общо имат градските песове с природата още не ми е съвсем ясно, но съм убеден че в еко-главите има стройна логика защо по-точно инвазивен вид с доказано агресивно поведение и нападащ редовно хора и домашни любимци е по-ценен за предпазване от, да речем,  гореспоменатите хора и животни.
• Протести против ядрената енергетика, без да разбират какво е ядрена енергетика, без да осъзнават количеството радиоактивен материал, получен при оперирането на станциите, без да разбират процедурите по безопасност, и без да осъзнават колко чист и щадящ природата източник е в сравнение с ТЕЦ-овете и ВЕЦ-овете.
• Протести против отглеждането и разработката на ГМО с каквато и да е цел, въпреки че 95% от тях не знаят какво е ген, протеин и аминокиселина, не разбират взаимодействието между организмите в природата, не разбират нито  потенциалните вреди при неконтролираната им употреба, нито реалните ползи от ГМО за нас и за околната среда, нито осъзнават колко миниатюрна е разликата между ГМО и конвенционалните практики за хибридизация.
• Искане за увеличаване на дела на вятърната и слънчевата енергия, въпреки че производството на електростанциите е мръсно (с много токсични отпадъци), скъпо, неефективно, хаби огромни площи плодородна земя, пречи на миграцията на птици и води до други екологични катастрофи, разваля изгледа и най-вече, бърка много сериозно в джоба на всички ни с абсурдните субсидии.

Това не е единственото, което не знаят. Честно казано, ако трябва да изброявам какво не знаят, няма да ми стигне времето до края на света. За малко да забравя последното нещо, което ги обединява повсеместно:

• Незнанието

Така че на какво основание по-точно гореописаните претендират за описание на дейността си защитата на природата? Само защото чат-пат излизат на протест и за нещо, което реално ще защити природата, като строежите в резервати?

Еми тогава аз от днес ще се наричам олимпийски шампион по бягането на дълги растояния, понеже понякога ходя да тичам 5-6 км. Явно никой няма да ме вземе насериозно, но по някаква необяснима за мен причина все още разглеждаме въпросните като нещо повече от шайка самозаблудени идиоти.

Тези хора са неинформирани, първосигнални, наивни, и най-вече, не са природозащитници. Това са ЧОВЕКОМРАЗЦИ!

1. Този протест е причината да напиша поста си

Точка по въпроса. Цялата тази дискусия за права на животните е смешна донемай къде.

Мине-немине и започва поредния „скандал“. Някакво куче било с ампутирани крайници. Друго куче било обесено на мост. Резултатът? 200 000 души във Фейсбук, призоваващи за криминално преследване на малтретирането на животни.

От друга страна нещо ми се губи групата, призоваваща кучетата да спазват правата на хората. Може би не е достатъчно да изядат жив човек?

Факт е, че човекът, който е отрязал краката на кучето трябва да бъде намерен, и то спешно. За да се подложи на психично лечение. Очевидно е, че не е съвсем наред с главата, и е добре да му бъде помогнато. Но това, което е направил не е и не може да бъде противозаконно, доколкото не е нарушил ничии права.

Да фантазираш, че правата произтичат от „Бог“ или „природата“ (новата религия), а не от взаимодействията с другите в социо-икономическата конструкция, наречена общество е опасна илюзия. Да призоваваш за забрана на нещо, което не вреди на друго човешко същество се нарича фашизъм.

Доколкото практиката на такива култове (като PETA и други мразещи хората организации) винаги е била всяването на емоционален терор над обществото, изобщо не съм учуден, че има промити мозъци вярващи в оксиморона права на животните. Това, което не очаквах, е чак толкова много на пръв поглед нормални хора да бъдат въвлечени толкова лесно…

Покрай желазабелязах една статия на Ангел Грънчаров – Защо философията не е наука, и защо науката не е панацея – и не заслужава да бъде прекомерно превъзнасяна. Особено любопитен бисер:

И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета (1/3) наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия.

Няма какво повече да добавя – мисля че автора е напълно прав. За да ви помогна в разбирането на мисълта му искам да приведа един популярен анекдот:

Защо крокодила е по-дълъг отколкото зелен? Защото отгоре е дълъг и зелен, отляво е дълъг и зелен, отдясно е дълъг и зелен, но отдолу е само дълъг!

Така и доказателството на г-н Грънчаров кулминиращо в заключението, че философията не е наука, а е философия, и само 1/3 наука, следва да бъде доведено до логичната завършеност: а философа Ангел Грънчаров е 1/3 философ, 1/3 Ангел и 1/3 Грънчаров.

И Ангел е напълно прав да се възмущава от материалистичното събиране на числа и буквички от разни там „учени“ които гонят „ефективност“ на употребяваните ресурси … това няма нищо общо с полезността на философията. Ееех тези наивници учените …

Преди месеци участвах известно време във българският вариант на форумът Цайтгаист. Там бях свидетел на сборник от абсолютни нелепости, вътрешна противоречивост и фрапираща несвързаност с реалния свят, изобщо най-потресаващата обида на интелекта, която можех да си представя … докато не си пуснах „Тайната“.

Най-точното описание за филма е „Зрънце истина, зарито в купчина лайна„. Точно това зрънце истина хората изтъкват всеки път като говорят за филма … но това не променя купчината лайна отгоре. ¹ Същата полезна информация от филма може да се каже с две изречения:

Ако седиш и се вайкаш колко ти е зле, само си пречиш да ти стане по-добре. Умните хора не го правят.

Просто, нали? Нямаше да имам нищо против филма, ако това беше представено по смислен начин. Дори началните специални ефекти са доста приятни за окото. Оттам нататък нещата поеха надолу.

Откъде да почна с критиката … наистина ми е трудно да избера. Нека се посмеем малко със „закона за привличането“:

Everything that comes in your life you are attracting into your life. And it is attracted to you by the virtue of the images you’re holding in your mind. [...]

Ами да, вярно е. Примерно като мечтаеш по цял ден за милиард долара в банката и пуф – ставаш милиардер. Явно само 0,00001% от хората на земята досататъчно са си мечтали за да ги получат, но това си е ваш проблем. За сметка на това 70% от хората по цял ден явно не мечтаят да имат храна и чиста вода, така им се пада!

Why do you think 1% of the population earns 90% of the money being earned? Do you think that’s an accident? Things have been designed that way. They understand the secret, and you are about to be introduced to the secret.

Хайде, зарибиха феновете на теорията на конспирацията. Доста умел ход, тъй като тази демография е къде-къде по-податлива на внушения, в частност на абсурдите от филма.

Нататък продължават да обясняват този „закон“, като по едно време изцепват, че може да се каже с три думи:

Thoughts become things.

Браво, страхотно използване на три недефинирани понятия. Или на български преведено, таковата се такова до такова.

• Ако дефинираш, че действията и мислите ни са „неща“, значи твърдиш, че мислите стават мисли и ние действаме съобразно тях – абсолютно безсмислена тавтология.
• Ако под неща имаш предвид материални неща, това просто не е вярно. Не и в нашата вселена. Ако те успяват да го постигнат, наградата е 1 млн. долара. Чудя се защо ли не са ги взели още…

Следва малко мистицизъм с непознати за болшинството хора понятия:

What most people don’t understand is that a thought has a frequency. Every thought has a frequency. We can measure a thought, so if you’re thinking that thought over and over again, or if you’re imagining that in your mind а [shitload of good things], if you imagine what that looks like, you’re emitting that frequency on a consistent basis.

Това е точно толкова вярно, колкто и че лайната излъчват светлина. ФАКТ! Е да, на техния спектър максимумът е някъде в инфрачервената област, но теоретично излъчват светлина.

Така и тези вълни, които показват във филма (енцефалограмите) са действително ефект от мислите ни. Но засега сме далеч от разшифроването на мислите, а твърдението че излъчваме информационно поле, е много сериозно изследвана, и засега категорично опровергана хипотеза.

А и как точно се излъчват честоти? Досега страдах от илюзията, че се излъчват вълни, ама това явно не се знае от авторите на филма.

Следващия параграф продължава с … още фантасмагории!

Thoughts are sending out that magnetic signal that is drawing the parallel back to you. See yourself living in abundance, and you will attract it. It always works, every time, with every person.

Какво по дяволите е „магнитен сигнал“ и как така привлича „паралел“?!?!

И да не забравим да обвиним жертвите, че сами са си виновни:

Here’s the problem: most people are thinking what they don’t want and they wonder why it shows up over and over again.

Да, явно е, че жертвите на насилници по цял ден си мечтаят да дойде някой и да ги изнасили. Тия скапаняци … а в живота самите насилници са жертва, понеже желанията и мечтите на изнасилените са ги принудили да извършват престъплението. И, както споменават по-горе, това работи винаги, всеки път и за всеки човек.

Това за 7 минути … нататък продължават още от същите глупости, в различен контекст.

Много забавна е историята за един гей, който, докато се държал като жертва, колегите го бъзикали, на улицата щели да го бият, а в хобито му – комик – го освриквали. Когато успели да го убедят да спре да го прави, колегите започнали да се държат добре с него, по улицата вече не му налитали на бой, и публиката почнала да му ръкопляска.

Ама разбира се, причината е в „закона за привличането“, само тъпи ограничени хора като мен могат да си фантазират, че държанието ти определя отношението на другите към теб.

Следва единственото умно нещо във филма:

His whole life changed because he changed from focusing on what he didn’t want, what he was afraid of, what he wanted to avoid, to focusing on what he did want.

И отново старите глупости. Започват с нещо логично (и вярно) – да мислиш за хубави неща влияе на теб, определя на хората с които се срещаш, и изведнъж го разтягат до абсурдни пропорции – че това определя бизнеса ти, здравето ти, колата която караш.

Продължаваме с квантовo-механични бръщолевения²:

Quantum mechanics says that you can’t have universe without a mind entering into it.

Да бе, сигурно. Как ли е живяла вселената първите 14 милиарда години без хората … Просто абсурдно обширно твърдение, без да се поясни какво имат предвид под „съзнание“, какво значи да не можеш да имаш такава вселена (все пак засега знаем само една вселена, нашата) и какви доказателства имаме за това твърдение.

Now that you don’t understand it doesn’t mean that you should reject it. You don’t understands probably what electricity is, but you clearly enjoy the benefits of it.

Да … сигурно … само че знаем как електричеството действа! И е тествано в хиляди експерименти!

Писна ми да си прахосвам времето с тези фантасмагории, затова ще си кажа мнението за филма:

Отричам цялата идея, че „закона за привличането“ именно защото го разбирам. Както се споменава тук, привидното съществуване на този „закон“ може да се обясни като илюзия, създадена от връзката междо увереността в силите си и успеха в живота или от плацебо ефекта. Карл Сейгън има доста какво да каже по темата.

Освен това внушенията на филма са изключително примамливи от психологическа гледна точка:

• имаш силата (че кой иска да чува, че е безсилен?)
• само с мисли може да си подобриш живота
• много пари, бързи коли и (бързи) жени са ценните неща във вселената (а не са тривиални глупости, за които зрителят бленува)

Което улеснява доста промиването на мозъка на неподозиращия зрител.

И като за капак, елементарни философски принципи, разисквани от хиляди години, могат да служат за основа на анализа на всички случки, описани във филма, БЕЗ да са замесени със спиритуалистично³ псевдонаучно бръщолевене.

Както казах, зрънце истина, зарито в купчина лайна.

1. отричам всеки филм, предендиращ за документален, в който повече от 20% от „фактите“ са грешни, а в случая говорим за над 70%!
2. при това от автора на What the Bleep Do We Know, друг екземпляр с псевдонаучни простотии
3. направете мисловен експеримент, заменете „закона за привличането“ с „бог“, и преценете дали цялта история не ви прилича на извадка от библията?