След последното падане с мотора ми се наложи да лепя за втори път десния капак на двигателя. От некадърното сваляне съответно скъсах гарнитурата, което ме изправи пред два избора:

1. да търся гарнитура
2. да използвам силикон¹
3. да се вайкам

Поради вменената безплодност на т. 3 реших да се движа по точка 2 към 1, напред по възможните решения. Най-малко, търсенето на гарнитура не е лесно за мотоциклет, а направата и от клингерит изисква разходки, които без МПС в София представляват известна трудност.

Предния път, когато бях свалял капака, към гарнитурата допълнително бях използвал силикон, за всеки случай, по следната процедура:

1. измиване и обезмасляване на капака добре
2. намазване с тънък слой силикон на капака
3. слагане на гарнитурата
4. намазване на гарнитурата
5. затваряне на сглобката
6. завиване на винтовете.

Бяха ме предупредили да мажа тънко силикона, понеже има опасност от прекалено многото да се разтече в двигателя и да запуши някоя маслена магистрала и да пре*бе двигателя.

Този път направих слагането на силикона по същия начин, но без гарнитура. В последствие, при паленето на двигателя започна да тече масло от ръба. Бавно, но неизменно.

Оказа се, че съм направил глупава грешка. Правилната² процедура за замяна на гарнитурата със силикон е малко по-различна, именно:

1. измиване и обезмасляване на частите добренамазване на 1 мм слой от силикон на капака
2. изчакване да засъхне за 5 минути
3. с мокър пръст или шпатула внимателно подравняване и премахване на големите наслагвания.
4. слагане на мястото без да се затягат винтовете, но достатъчно завито за да не влиза прах
5. чакане час-два да се втвърди силикона
6. затягане на винтовете

По този начин при втвърдяването силикона запазва формата си и най-вече дебелината си, за да може при затягането да уплътни неравностите по капака и двигателя.

Просто, нали?

1. Тук под „силикон“ имам предвид силикон специално за гарнитури – издържа температура до 300 градуса и е маслоустойчив
2. Пише го на етикета на силикона, но не в такива детайли …

Философията на откачането е, че когато те налегне депресия, трябва да избягаш в някакво хоби.

Е … защо трябва да се чака до 30 за да се достигне до екзистенциалната криза? В крайна сметка всеки се движи през живота със своето си темпо.

Апропо, равносметката е че кризата след последното гадже я оправих с мотора … сега като си спомня с какъв замах го взех … и гараж си наех. Пък и докато разшифровам как работи резервоара имаше и периоди на тикане до най-близката бензиностанция. Изобщо – мотора е като жена – гледаш си го, поддържаш си го, трошиш сума пари, и накрая ти се фръцва …

Всъщност най-много ме впечатлиха следните наблюдения на автора:

Длъжен съм да предупредя читателите, че всички изброени хобита (освен караокето) водят до някаква степен на социален аутизъм.

Първият етап е момент на детински възторг от това, че си скъсал синджирите на ежедневието.

После хобито лека-полека започва да обсебва мислите ти. Ставаш разсеян и леко отнесен, както когато си влюбен.

Започваш в компания да говориш само за хобито си и да се чудиш защо другите не споделят твоето въодушевление. Ебати рендетата!

След това започваш да търсиш компанията на хора със същото хоби, а те не са много.

И с мен така …

Обезателно четиво!

Смятам, че след като така и така ни се налага да шофираме, факта че управляваме тон и половина желязо летящо със 100 км/ч, крепящо се на гумени подложки с площ колкото подметка на обувка, ни задължава да се стараем да го правим максимално добре, за по-безопасно и приятно изживяване.

Подредил съм ги по степента на демонстрирания идиотизъм, от най-очевидната проява на липса на умения до само леко дразнещи практики.

1. 

   Специален поздрав

   Премигване на магистрала тип „мръдни ми се от пътя“ – когато изпреварвам някой със 140 км/ч, най-абсурдния феномен който някой може да демонстрира е премигване със светлините, подканяйки ме да се махна от пътя му. Приятелите ми знаят, че не се изнервям лесно, но това е едно от нещата, които при мен са свързани накъсо с адреналния кортекс. Обезателно още първата ми кола ще има устройството за специален поздрав което виждате в дясно, чиято употреба аз комбинирам със натискане на спирачките.

2. Преминаване на несъобразена дистанция със несъобразена скорост – редовно се случва да гледам изпреварване в градски условия със 40 км/ч разлика на една боя растояние от съседа, особено край паркирали автомобили. Освен че ви лишава от всякакво време за реакция, такава маневра е изключително рискова, защото шофьора или пасажер може да отвори врата, пешеходец да изскочи зад колата, или някое дете да скочи да гони топката си на пътя. При катастрофа с дете шофьорът е виновен АБСОЛЮТНО ВИНАГИ по чл. 117 от ЗДП, и може да очаква сериозно осъждне което ГО-то му да не покрие изцяло.
3. Да не владееш колата си – това го виждам преди всичко при млади шофьори. Най-фрапиращите грешка е когато влизат в завой с несъобразено висока скорост,  късно натискат спирачката и я държат почти до края на завоя, после, разбира се, се сещат че трябва да свалят предавката, и за да го направят пускат кормилото и почват да се оглеждат за лоста, докато колата съвсем спокойно лети към канавката.
4. Да не можеш да изпреварваш правилно – най-фрапиращо се среща при собствениците на мощни коли, над 140 конски сили. Мощността им позволява дори да са лепнати на 10 см от бронята ти, при започване на изпреварването да дадат максимална газ и криво-ляво да успеят да те изпреварят. Правилната техника на изпреварване е да държиш по-голяма дистанция докато да прецениш кога ще имаш свободно място в другата лента, и малко преди да се освободи мястото да се засилиш. Всеки спечелен км/ч разлика със скоростта на предния ти съкращава драстично  времето на изпреварването, и по този начин спестяваш метри от най-опасната маневра, без значение мощността на колата ти.
5. 

   Късния апекс е правилната техника за нормално шофиране

   Да не можеш да завиваш правилно – спира се ПРЕДИ завоя, защото в завоя сцеплението ти трябва за самия завой, после по време на самия завой се дава леко газ по три причини, първо защото съвременните коли са с предно предаване, тежат повече отпред и в повечето случаи опасността в завой е да занесе задницата и да се завъртиш затова разтоварваш предницата с газ; второ, след спирачката си се огледал как да излезеш от завоя и можеш да забързаш движението; и трето, даването на газ в завоя прави пътуването много по-приятно за пасажерите по психофизиологични причини (вестибуларния апарат реагира по различен начин).

6. Да не знаеш каква линия да следваш в завоя – има точно ЕДНА правилна техника на завиване, и тя е да завиеш по начин по който ИЗЛИЗАНЕТО от завоя да е по най-добрата траектория. Това значи да не сечеш завоя, защото това „спестяване“ те изхвърля в лентата на другарчето (червената линия „Oh! Shucks!“).  Покъртително е колко хора в София просто не знаят да завиват! В града особено колкото е по-тясна изходната уличка, толкова по-късен се налага да е апекса, тъй като в момента на излизане от завоя трябва да се движиш НАПРАВО по пътя, а не да се мъчиш да дозавиваш и коригираш линията. Инструктора ми повтаряше непрекъснато – като влизаш в завой през цялото време трябва да мислиш за най-важното – как ще излезеш от него.

Единствената смислена причина за сигнализацията, била тя звукова или светлинна, е когато този пред теб прави нарушение на ЗДП – например е заспал в лявата лента на магистралата, при дясна свободна! Но да мигаш на Голф изпреварващ Москвич е глупаво по две причини – първо тоя с Голфа щеше да вдигне по-голяма скорост ако можеше, и освен ако не разчиташ на специфичния инертен импулс на фотоните от ксенона ти да го засилят, просто хабиш ток и изнервяш другите, и второ, факта че не можеш да прецениш скоростта и дистанцията от предния автомобил в достатъчна степен да не ти се налага да  набиваш спирачки зад него, говори, че си пределно некадърен шофьор.

Хубаво е да имаш лъскава и мощна кола. Но да имаш лъскава и мощна кола и да не можеш да я караш е трагично и опасно.

И последно, аз не съм майстор шофьор. Много съм научил за шофирането като ме е возила Ася, най-приятно возещия шофьор който познавам, както и от баща ми, брат ми, инструктора и другите около мен. Стажа ми е не е кой знае колко внушителен и като години, и като километри навъртяни. За сметка на това се старая да се уча, да чета и тествам теорията и внимателно да наблюдавам как карат другите, особено по-добрите от мен, както и да се уча от грешките на другите. А ти?

Звяра почива

Ееех, проклето време … а като си спомня че миналата година по това време си регистрирах мотора! Като се замисля май за това съм и на това дередже с изборните дисциплини за специалността, ама карай да върви. Днес си джурках из любимите сайтове и в МотоЗоната случайно попаднах отново на темата с книжките за теория на мотоциклетизма.

Което ме наведе на мисълта:

Учете се да си карате колите, ей! Хващайте книжката на Собиеслав Засада, и марш да тренирате каране на лед. За по-сериозно обяснение що е то кола и как действат силите при движение е доста интересна Physics of Racing, книжка от физик който обяснява какви сили действат по време на шофиране.

За мотоциклетисти ето една от любимите ми, частично преведена на български и оригинал. Има доста хватки и обяснения на човешки език защо правилната техника е изключително важна.

Майка ми редовно коментира как не искала да кара дори кола, защото по този начин зависиш много от другите шофьори, та за това ме съветва да забогатея и да си взема фирмен шофьор да ме вози. Засега не съм успял да и обясня, че се старая да се уча да карам точно за да мога да не завися от другите на пътя в такава степен.

Всеки ден ги гледам тези майстори, профучават на 30 см от другата кола с 40 км/ч разлика в скоростта, не намаляват при ограничена видимост, кръстовища или хлъзгав паваж. Рано или късно някое дърво ще изскочи на пътя им, ще потанцуват малко и ще обявят че пътя им е крив, а те са майстори, и пак няма да поумнеят. Дано в този си експеримент не затрият и някой невинен човек.

Мотото на карането ми авторът на горната книга много точно коментира във главата Използване на газта, именно

Сериозните мотоциклетисти „се задълбават ненужно много в безсмислените детайли на завиването“, защото света е пълен с изненадващи завой, дори и на изходите от магистралите.

Или както е казал народния гений,

If someone’s worth doing, she’s worth doing right …

За една година каране и 12 000 км изминати по пътищата на България все още не съм овладял дори тези базови техники, или поне не успявам да ги прилагам систематично. За щастие трите опасни ситуации миналия сезон успях да ги овладея без поражения, за нещастие поради слаб техника на моменти успях да попадна в тях … Лаская се да си мечтая, че хлъзванията съм ги спасил със светкавична реакция  … но пък на шутовете по земята им липсва финеса на техниката на каране, към която се стремя.

Всеки инцидент на пътя е лошо нещо. Дори да имаш хубаво каско и застрахователите да не те острижат с непълно плащане на ремонта, пак ще имаш поне седмица без МеПеСе в най-добрия случай, разкарване по застрахователи, нерви, а в най-лошия случай може да си без каско, обявят те за виновен, и гаден застраховател на ГО-то отказва да плати за това че си надупил някой мерцедес …

Ще дърпам ушите на един точно определен човек, той си знае кой е, дето преди две седмици успя да целуне едни саксийки край пътя. Вярно, причината беше заледяване, пък и той си призна че малко се е стреснал и че е можел да овладее колата с повече техниха. За щастие той се упражнява в контролирани хлъзгания, и стискам палци следващия път да успее да овладее колата.

Безаварийна и умната!

Не мога да си представя защо са я спряли … много е забавна

С любезното съдействие на YouTube.