Горе-долу по този начин ми звучат разказите, в които се дискутира "консуматорското общество", след които се чувствам като единственият луд, който се чуди какво му е лошото да има стотици хиляди хора, които се трудят за да осигурят по-удобен живот за себе си и близките си.

Човек и добре да живее, попада на някоя социалистическо недомислие.  Клипът е доста популярен, затова пък пълен с глупости и недомислия, полуистини и откровени лъжи.

Например обяснява се как в Америка били останали само 4% от горите. Как хората там са се примирили с това, питате вие. Ами не са, просто това, което твърдят не се е случило!!! В момента в САЩ има повече гори, отколкото когато Колумб е отишъл! Дори в България горите се УВЕЛИЧАВАТ, което го пишеше в оригиналната кампания на WWF през 2009-та година, обаче е изтрито дори в старите им страници. Ето ви статия за Европа, която казва пак същото - горите се увеличават! Явно не е добре за рекламата на бизнеса да решават проблем, който не съществува.

Изобщо се потвърждават думите на Чърчил:

Комунистът е като крокодил - когато си отвори устата не можеш да познаеш дали се опитва да се усмихне или се готви да те изяде.

-- Уинстън Чърчил

По някое време стигаме до екстернализирането на разходите, което не го разбират и все пак се опитват да го изкарат като ужасно нещо! Имало десетки или стотици хора, които не получават "каквото заслужават(tm)", и за това ние имаме възможността да получим продукти на невероятно ниска цена. И без съмнение това би трябвало да ни натъжава, обаче сме прекалено заети да се кефим на факта, че получаваме евтини продукти.

Тирадата с компютъра ми напомни на една книга с коментар как би реагирал човек от средновековието ако пред очите му попадне мобилен телефон, без поддържащата система от кули и жици за пренасяне на данни ... как най-добрите техници по онова време могат да регистрират странният материал, от който е направен, металите и смолите в платките, но чиповете, бидейки силициеви блокчета, ще са просто парче камък ...

И така съвременният варварин отваря компютъра и вижда, че от поколение на поколение основно се сменя някакъв чип и се чуди защо трябва да сменя и другата част на компютъра, и как гадния инженер го принуждава като прави формата на чипа различна. Тези нереконструирани варвари не просто си нямат никаква идея как работи компютъра и каква прецизност и синхрон на действието се изисква от цялата архитектура. Тези варвари, на който десетилетния опит и труд на стотици инженери позволява да използват компютъра като магическа кутия и с натискане на бутон да гледат филми, да пишат статии и редактират скапани социалистически клипчета, има наглостта да дават акъл на тези хора как се правят компютри!

Не че го демонстрират като ПРАВЯТ компютър, просто философстват по темата, без каквато и да е връзка с реалността. Напомнят на Цайтгайст.

Социалистическата дилема в случая се свежда до просто лицемерие - зад всички критики и изфантазирани проблеми искаме хем да потребяваме - бързи и лъскави компютри, бързи и лъскави коли, бързи и лъскави жени - хем да се подмокряме от кеф че не употребяваме ресурси. За целта заклеймяваме като неморален неотменният стремеж към усъвършенстване и продуктивност, странно наподобяваща забраните за секса от църквата...

И накрая завършват с култовата реплика "Хората са създали системата. Ние сме хора, затова можем да я променим" ... което е вярно. Без съмнение хора са създали индустрията и икономиката, обаче не вашия сорт хора, а нормалните и продуктивните хора. И че можете да я промените - можете - както всеки хулиган може да осъществи мечтата си да има кола като моята, като просто я открадне или унищожи - което социалистите отдавна и правите...

В епохалната си книга "Пътеводителя на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс с абсурдният отговор 42 надълго и нашироко се подсмихва как имаме интуитивното усещане, че отговорите са важни, обаче рядко осъзнаваме колко по-важни са въпросите. 

Например да вземем класическият аргумент на креационистите против еволюцията, този за "нередуцируемата сложност". Очевидно е, че окото е сложен инструмент, чието действие зависи от пефектното съчетание на всичките му части, и че ако само някоя от тях липсваше просто нямаше да действа (т.е. е нередуцируем).

Обаче вероятността един такъв сложен орган да възникне по случаен начин е практическа нула, поради което на въпроса "Каква е ползата от половин око?" се очаква отговор "Никаква", последвано от бързото възприемане на една или друга религия.

"Никаква" е действително верният отговор, но на грешния въпрос. Органите не еволюират парче по парче, а едновременно, и докато половин око би било безсмислено, око, което възприема светлина наполовина по-зле всъщност би било доста полезно в борбата с организми, които нямат и толкова.

На темата ме размисли днешната статия от в. Капитал "В страната на ГМО", дискутираща последиците от въвеждането на ГМО култури в земеделието в САЩ и всяческата борба на зеленоглавите против това същите да се въведат в Европа.

Накратко - по-големи добиви, по-малко пръскане с отровни препарати, а цената на семето се компенсира от намалените разходи за пестициди. И разбира се, всички тестове в продължение на 10 години показват, че по хранителни качества са неотличими от "конвенционалните" култури. Направо да се чуди как изобщо някой може да протестира против това.

Обаче зеленоглавите са като дините, отвън са зелени, а отвътре - червени. Всичко грешно в тяхната идея за ГМО-то може да прочетете в следния коментар:

Предполагам, че в Етиопия моделът може и да сработи...
Но Европа категорично трябва да го отхвърли. Все пак, европейците сме достатъчно богати, за да експериментираме със здравето си, за някакави там 50-60 € /месец.

Просто натискът за забрана на ГМО се основава не дали са вредни, а на презумцията че "те" (зеленоглавите) знаят по-добре от другите какво е добро за всички нас. И вместо да се зададе въпросът "има ли право една клика да командва живота ни и да ми казва какво имам право да правя?", имплицитно се приема отговор "да" чрез директното задаване въпроса "трябва ли да забраним ГМО?".

После трябва ли да се чудим на коментари от типа на

В Индия много фермери безуспешно се мъчат да се върнат към традиционния памук, когато са усетили как ги стисват за гушата и затъват в кредити.

Което, разбира се, е аргумент понеже ... явно трябва да забраним всичко, което пречи на фермерите в Индия да ринат печалби от производството на памук със стари и неефективни методи. Предлагам следващата мярка е да забраним да се произвежда пшеница в Добруджа, понеже в Пирин на ливадата е трудно и пиринчани са неморално ощетени от производството на пшеница там, където може да вирее.

Но никъде нуждата от задаване на точни въпроси не е по-голяма от политиката, и по-специално сблъсъка на политиката с икономиката - МРЗ. Поредния дебат за повишаването и отново акцентира върху отговорите "целта на увеличението е да се подпомогнат хората с най-ниски доходи" или "да се гарантира достойно заплащане на труда", който отговор отново е верният отговори на грешния въпрос!

Въпросът, на който се отговаря, е "какво искаме да постигнем с увеличението?", което обаче ще се съгласите, е напълно различен въпрос от "какво ще постигнем с увеличението?". 

И тъй като абсолютно никъде в закона не се упоменава задължение на работодателя да наема който и да е, ефекта от мярката ще бъде уволняване на хора, чийто труд не носи добавена стойност поне 400 лв на месец (270 + осигуровките и данъците), административно вдигане на данъците на самоосигуряващите се - дребния бизнес и увеличаване на сивия сектор.

Докато и второто и третото са леко, но неотменно отрицателни ефекти, първият е хем неморален, хем унищожителен за десетки хиляди семейства, и накрая създава допълнителна тежест на осигурителната система.

Всичко това може да бъде избегнато ако само се замислим какъв въпрос се задава, маскиран като "искате ли повишение на минималната работна заплата?"! Въпросът е "искате ли да ви бъде забранено да работите за по-малко от х пари на месец"! Е не звучи много примамливо, но за сметка на това е факт.

Въобще странна идея е да защитаваме правото си да работим като забраняваме да работим, но в социалистическата политикономика подобни неща са често срещани.

Подобна е ситуацията и ако (когато?) се стигне до дебат "да се забрани ли употребата на леките наркотици като алкохол и цигари в цялата държава".

Очевидно въпросът, който се задава не е "да се забрани ли на пушачите и алкохолиците (т.е. другите)", а е "да се забрани ли на мен да ги употребявам?"!

Защото аз мога да не пуша и да не пия, при което законът няма да ми навреди, но ако пуша и пия такъв закон ще ограничи свободата ми, именно моята, а не на съседа или другарчето. А не считам, че рационално мислещ човек може да бъде ЗА ограничения на собствената му свобода.

Гърция е в криза. За 10 милионна държава с малка територия, в не особено благоприятен климат и особени залежи на природни ресурси, натрупаният ВЪНШЕН дълг от 328.6 Евро са един невъзможен за изплащане товар. Официалната статистика е 160% от БВП, само че дали можем да имаме доверие на цифрите БВП публикувани от същите хора, които с години наред лъжеха за размера на дефицита си?

Важните въпроси са три - защо се стигна до там, как се стигна до там и какво трябва да се направи. Второстепенен въпрос е и кой е виновен, и там съм категорично несъгласен с авторите.

Как се стига до там?

Много години растеж на реалното заплащане без повишаване на производителността и раздуване на държавните харчове с много по-голям темп от нарастването на БВП.

Защо се стигна до там?

"Защо"-то логично следва същата линия. Защото повече от 10 правителства са купували гласовете на гражданите си по най-лесният начин - като им дадат държавна заплата. И то какви заплати! По-големи отколкото в частният сектор, именно секторът, който изработва благата. Защото натискът на популистите, подплатени със социалистически лозунги за достойно заплащане и "правото" да мързелуваме на държавна работа е бил предостатъчно голям за да може темпа на харчовете да надминава темпа на растеж на БВП.

Какво трябва да се направи?

Какво прави една фирма ако не може да си плаща задълженията? Обявява фалит, разпродават се активите и по списъка с кредиторите се удволетворяват вземанията.

При държавните дългове нещата с по-пипкави, защото държавата все пак има териториален суверенитет, но това което при частна фирма се постига с помощта на репресивния апарат, сравнително лесно може да бъде постигнато с политически натиск. Защото ако Гърция не си плаща вземанията, въпреки че може, просто ще бъде оставена в международна изолация, което едва ли ще и помогне за развитието и това е добре да бъде осъзнато от въпросните гърци.

И разбира се, кой е виновен?

Гърците, как кой? Как въобще може за една демократична държава да се твърди, че управлява не друг, а точно нацията?

Ами да, крайно време е да проумеем, че управляващите са поставени там за да управляват нашите пари и да поддържат сигурността и инфраструктурата, понеже отделният човек не може да го прави. И че е наша отговорност да изискваме и тяхно задължение да ни дават отчет за какво точно се ползват тези пари, а не разни г-да с надуто его и напомпани мускули да ни обясняват, че те строят спортни зали, стадиони и магистрали.

Единият от политиците, цитирани във филма, каза директно, че парите са изпапани и от политиците (във вид на гореспоменатия подкуп) и от редовият грък във вид на надути пенсии и нереалистично големи заплати.

Другата точка е въпросът за "конкурентоспособността" на гръцката икономика и как фиксираното и стабилно евро им пречило да си девалвират валутата. Ами нали точно това е идеята на стабилната валута!

Какво става в една държава с висока инфлация? Държавата печата пари във вид на "заеми" (държавни облигации), пуска тези пари в обръщение и вместо в един хубав ден да ги върне, т.е. да ги изтегли от обръщение, просто печата нови. И тези нови пари раздуват паричния поток и водят до инфлация.

А тази инфлация, коригирана с икономическият растеж, представлява точно частта, излапана от непродуктивната част на едно общество - държавния "сектор".

И когато Германия има инфлация 2%, а Гърция 10%, това значи че доста повече от благата в Гърция биват похабени от държавната администрация, отколкото в Германия.

А зад тези 10% стои реална продукция, която ако не беше унищожена би могла да е основата на разрастване на производството и замогване на населението, както е в Германия.

Е да, ама дефицита в Гърция не беше 1% колкото е в Германия, а над 1о%, и тези 9% са доставени точно от заеми, които реално изнасят голяма част от капиталът от държавата към кредиторите и. И когато имаш дългове от 160% от БВП е пределно ясно, че трябва година и 8 месеца да работиш само за да си изплатиш дълга, или че държавата от наше име е изяла предварително продукцията на цялото общество за тази година и 8 месеца.

Ето за това Гърция "губи конкурентоспособност", и вината не е в еврото и принудителната финансова дисциплина! Както и България го направи миналия век - защото когато държавата консумира огромна част от капиталът на нацията, вместо да ни остави да го употребим за създаването на повече капитал, следва разоряване, фалит и безработица.

И дали механизмът ще е огромен външен дълг или хиперинфлация, ефектът върху хората може да се обобщи с една груба дума.

Може да ви изглежда смешно и нелогично, но на това "ако" виси цялото общество и света около нас. А яркото потвърждение на ефективността на този принцип е факта, че единственият обществен строй, успял да издърпа обществото от от канавките, болестите, гладът и мизерията за хилядите години цивилизация разчита не само на възможността да получим личната изгода, но и на защитата на личната изгода от обществените паразити. Това е един разказ за тях.

Има една особена порода книги, наричани self-help, self-improvement, или накратко самопомощници, които хората, които не разбират от книги обичат да четат. Примерите са толкова много и всеобхватни, но ако в описанието на книгата има безумно лъскане на егото на читателя за това колко е умен че си е взел книгата, вероятно тя е една от тях.

Мотото на тези книги винаги е, че, противно на всички факти, всеки е уникален и почти съвършен индивид с голяма душа и сърце, с над средната интелигентност, и разбира се, всичко което желае му се полага, само да се размърда малко и да върши това, което му казва книгата. Това, без да влизам в детайли, са пълни глупости, и то не само защото книгите са писани от индивиди с, да кажем, подозрителна квалификация.

Всички факти сочат, че мнозинството от хората са дребни и завистливи душички, готови да преебат другарчето за пет лева. Около 50% от хората са с под средната интелигентност, като има предостатъчно индивиди по-глупави от столът, върху който седят. Дори бих казал нещо повече, само всеобхватната им некомпетентност им пречи да направят живота на всички останали ад.

Първи пример, истерията покрай отварянето на първият магазин за мебели ИКЕА в България. В каталогът, който смея да твърдя е уникално изчерпателен за българските условия, има някои мебели, които са по-скъпи в България, отколкото в Англия. Леле каква социална несправедливост - да ни "цакат" гадни международни капиталисти, и българинът да е толкова глупав, че да си мълчи! О, ужас, ужааас ...

Естествено никой не обяснява как може да не е скандално с години АИКО и другите вериги да продават мебелите си на безбожно високи цени, и дори с намаленията да са по-скъпи, отколкото в ИКЕА, но това не е повод за скандали и изблици на социален вой, а в момента, в който ИКЕА отваря магазин, който много от нещата са по-евтини от АИКО, но по-скъпи отколкото на някои им се иска, изведнъж става неморално и антисоциално... Или е социално отговорно местните да трупат печалби на гърба на хората, а когато дойде някой да им развали седянката изведнъж става лош?! Уви, рационално мислещите са малко...

На запад нещата стават дори по-гротескни. От десетките хиляди "протестиращи" в Лондон се оказа, че 3/4 са криминално проявени! За какво точно протестираха не стана ясно, обаче какво постигат е повече от очевидно - ясна демонстрация с всичко грешно в социалистическата държава. От една страна десетки хиляди вандали живеят на социални помощи, по-големи отколкото моята заплата. И когато същите крадат и трошат, това се оправдава от "социално-отговорните" индивиди, като "отговор на репресията на гадните капиталисти". И пак същите тези лоши хора, експлоататорите, които им плащат социалните помощи, в знак на благодарност осъмват с ограбени и унищожени магазини.

По дяволите, спомнете си комунизма и докъде ни доведе диктатурата на пролетариата, т.е. диктатурата на невежите и глупавите...

Воят на социалните паразити не ме впечатлява толкова, колкото факта, че доста на пръв поглед интелигентни хора застават в една линия с протестиращите за щяло и нещяло, особено в защита от собствените си интереси! Когато синдикатите в МВР заплашат с протест, че са им ниски заплатите, кой мислите ще им покрива увеличението??? Г-н Борисов, г-н Цветанов, или милионите български производители? Когато железничарските синдикати заплашат с протест, за чия сметка според вас ще са повишените им заплати, и милионите, наляти в бездънната каса наречена БДЖ?

Организираните протести винаги са в ущърб на всички останали, а лозунгите за справедливо заплащане, социална справедливост и т.н. са просто кухи фрази, оправдаващи извиването на ръцете на една група хора от друга. Когато работодателя на шивачката я "цака" с ниска заплата, това значи евтина стока за мен и другите клиенти. Ако маржът на печалба е достатъчно голям това отваря възможности за конкуренция, местна и вносна, която неминуемо смъква цените и същевременно вдига заплатите. Разбира се същото прави и моят работодател, защото иска той да си изкара печалба, и на опитите му да ми даде по-малко пари е моя лична отговорността да противодействам.

Естествено някои хора по-лесно могат да извоюват по-висока заплата. Ако имаш специализирани или широки знания, добра фирмена култура и, разбира се, работодателя му се налага да се конкурира с други за твоя труд, естествено е че ще получаваш и по-висока заплата. Та нали това ще амбицира други хора да се квалифицират повече, за да те "изместят". Нима подхранването на такава амбиция не е полезно за обществото?!

Аз всъщност не се сърдя за такива амбиции. Защото с квалифициран персонал един ден може би аз ще си направя фирма? Или ще дойде друг конкурент на моят работодател, привлечен от квалифицираната работна ръка, което пак ще тласне заплатата ми нагоре! Пътища много, и дори аз да не мога или не искам да ги извървя, считам за важно другите да имат тази възможност.

Както и ИКЕА в следващите години без съмнение ще "извива ръцете" на българските производители в опит да смъкне цените и спечели пазарен дял. Въпросът е са ли тези усилия похвални, или противопоказни за добруването на обществото ни има очевиден отговор, и макар и да не се връзва със социалистическата доктрина е единственият верен.

Безумната идея на управляващите от ГЕРБ, и по-специално на социалистическият министър Тотю Младенов да се национализират пенсионните партиди на работещите тежък труд достигна логичния си завършек - решение на КС, което обявява национализацията за противоконституционна.

Защо ме интересува? Наскоро баща ми почина, и въпреки че е от необлагодетелстваните от преди 59-та година, и съответно за нас няма никакъв ефект дали КС ще реши едно или друго, много добре усещам гнева на досега пострадалите от идеите на Тотю.

Става въпрос за около 50 000 души, които ако починат в следващите 20 години, то остатъкът от натрупаните пенсионни вноски, средно по 1000 лв на година, остават в наследство на роднините им. Ако починат след вещата намеса на министъра, им остава един гол х...

Решението на КС е почти без прецедент, не просто е единодушно, ами и четирима от съдиите имат особени мнения, в които в прав текст си казват, че това е тоталитарна идея и напълно противоречи на правовата държава.

Всъщност законът противоречи основно на чл. 17 от Конституцията на РБ, който твърди че личната собственост е неприкосновена. Това, разбира се, не е от особено значение за социалистическият министър, понеже за него още действа чл. 21 от Конституцията на НРБ - че личната собственост не може да се използва против благото на обществото. Кое е това общество никой не ти казва, но кой знае защо си представям последната сцена от Фермата на Оруел.

Очаквано в опит да прикрият престъплението си господата управляващи смело заявиха, че НОИ няма да връща партидите на осигурените лица в пенсионните фондове, въз основа на новаторската идея, че КС отменя закона, ама завбъдеще. Или кой е.ал - е.ал, Мара се ожени. Не е вярно. Законът спира да важи от датата на обявяването му за противоконституционен, което значи че прехвърлените средства трябва да се върнат в личните партиди.

Знаете ли кое е жалкото? Че вместо да имаме смислен и продуктивен дебат за пенсионна реформа, ние седим и оспорваме глупостите на управляващите. Как да остане време да се обсъди:

• Какво стана с години невнасяните осигуровки от фирмите на Ковачки?
• Не би ли трябвало НОИ да стане малко по-прозрачна кога и за какво се дават колосалният им бюджет?
• Трябва ли писарушките в МВР да се пенсионират с 20 заплати и 20 години предсрочно, без да са внесли и един лев в пенсионен фонд?
• Дали трябва да се засили частното осигуряване, или да се социализира и за бъдещите пенсионери поне част, с която да се плаща социална пенсия?

Ако сега не отстояваме правата си, след 30-40-50 години ние ще бъдем на мястото на сегашните пенсионери, които нямат никакъв контрол върху пенсиите си, и въпреки стотиците хиляди левове, внесени като осигуровки, от екрана на телевизора ще се пъчи поредният самовлюбен идиот да ни разправя как ТОЙ вдигал пенсиите и ТОЙ строял инфраструктура.

А социализмът си остава една малко наклонена, но много хлъзгава плоскост към тоталитаризма и всичките му варварски прояви през 20 век.

Обяснения съществуват; и винаги са съществували; Винаги има добре известно решение на всеки човешки проблем - просто, логично и напълно погрешно.

Хенри Менкен

Човек не може да очаква нещо особено от филмите, претендиращи да разказват интересни неща с прости думи. Това е една от причините да спра да гледам научнопопулярните филми по Дискавъри.

Историята за колапса на финансовата система през 2008, разказана във филма, определено е интригуваща, и уви, с голяма доза истина. Да, има доста алчност, изпълненията на действащите лица нерядко граничат с измама, а къде корумпирани, къде некадърни политици прокарват лобистки решения.

Но ... има едно голямо НО и доста на брой по-малки но-та, които развалят иначе сравнително доброто впечатление.

Първо, историята е показана изключително едностранчиво. Освен майкълмуровските похвати в интервютата, историята изобщо пропуска няколко много важни момента, които предпоставят жилищния балон: Историческото намаляване на лихвите от Фед в края на 90-те, политическият натиск върху компаниите, даващи заеми, да приемат дори неплатежоспособните, практически държавно-гарантираните Фани и Фреди... Сумарно тези фактори оказват значително по-голямо влияние за надуването на балона от това, че някой си решил да пакетира CDO-та.

Междувпрочем държавната гаранция е и една от причините CDO-тата да получат рейтинг AAA, което всъщност е води до най-неприятните поражения - загубите на пенсионните дружества.

Другото НО е личностната атака над шефовете на Уолстрийт, като обясняваха как са харчили фирмени пари за проститутки и купони, както и че употребявали наркотици. За мен това е преди всичко личен избор, да не говорим че е напълно без връзка с това, за което са наети.

Ако става на въпрос, Хитлер е бил образцов гражданин, а Чърчил е употребявал много алкохол и цигари, а към края на живота си е бил зависим и от стимуланти. Сами си изберете кой е оставил повече добро на света.

Друг проблем на филмът е че всеки път когато твърдят факти, ги казват толкова едностранчиво и половинчато, че са съвсем лъжи. Примерно, казват че гадните банкери са взимали хиляди subprime ипотеки и след като минавали през банките и рейтинговите агенции ги квалифицирали като AAA. Каква измама!

Е, ама не е съвсем така. CDO-тата са сложни инструменти. Взимаш 1000 ипотеки, и вместо да делиш ипотеките на добри/лоши/трагични, ги групираш и взимаш ПРИХОДИТЕ от тях. Всеки инвеститор решава в кое парче от приходите иска да участва. Тези, които участват в ААА примерно получават пари от първите 300 ПЛАТЕНИ ипотеки. Следващите 200 отиват за АА, и така нататък. Колкото повече А-та имаш, толкова по-малка лихва получаваш, естествено и по-малък риск. Ако от 1000-та ипотеки фалират по-малко от 700 човека, то тези, които участват в ААА ще получат всичките си пари. Ако фалират 550 примерно, то тези от АА ще получат парите само на 150 души, вместо от 200, затова са и по-рискови.

Така че ако имаш 1000 независими ипотеки, то лесно можеш да изчислиш колко е риска и съответно колко е цената. Проблемът е че ипотеките не са независими, и от там работата става дебела. Но определено не е просто решили, платили и нагласили рейтинга както намекват във филма.

Имат и откровени глупости. Примерно че във финансовата индустрия има повече наказателни преследвания, отколкото в примерно в технологичната индустрия! След като Microsoft преживяха няколко дела за злоупотреба с монополно положение, а Intel ги гониха и глобиха и за индустриален шпионаж ... Без да коментирам делата помежду им за патентите.

Не казвам, че финансовите гиганти няма причина да бъдат съдени. Напротив, има доста ярки примери, например как Goldman Sachs залага срещу CDO-тата, които продава над другите. Прекалено краткосрочно даваните бонуси на директорите. Или безучастното гледане на събитията от регулаторите, вместо да прилагат законите. Както и глупавите регулации (особено отпускането на каишката на Фед!). Вероятно и трябва да бъдат разбити на по-малки компании.

Само че за да се направи решение на проблемът нещата трябва да се обсъдят в цялост, а едностранчивите разглеждания могат да стават за интересен филм, но определено подвеждат неподозиращите зрители.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата.

В плановата икономика освен количествата продукти по необходимост се контролира и каква заплата трябва да получава човек на всяка длъжност. В пазарната икономика също има подобен феномен - МРЗ, и идеята да не оставяме чистачките да получават 150 лв, а ще сложим минимум на заплатата 240 лв, и всеки който е съгласен да получава по-малко ще бъде преследван от закона. Така, разбира се, помагаме на най-бедните и беззащитните слоеве от обществото, нали?

Всъщност не. Така наказваме точно тези слоеве от обществото, и то по два начина.

Първо, при пазарната икономика много хора просто не биват наемани на работа. Ако някой ти върши работа за 200 лв, но трябва да получава 240 лв, той ще бъде уволнен. Всяка компания има ресурс да поеме малко повече работа, за сметка на качеството или здравето на работниците, но ще се справи. Ако трябва ще свие бизнеса, но няма да остави човекът - защото тази отрицателна продуктивност ще завърши в по-неефективно производство, в по-високи цени и от там загуба на пазар.

А въпросният човек ще стои на помощи за безработни. Голяма помощ, няма що.

Второ, при определянето на заплатата от държавата тя ни определя и длъжността, която ще заемане, като премахва една съществена за нас свобода - свободата да се докажеш в работата си въпреки привидните си недостатъци. В тази категория попадат най-вече младите специалисти, но и изобщо всяка маргинализирана група - младите, старите, необразованите, малцинствата и така нататък.

Например младият специалист няма опит но иска да бъде нает на работа. Ако за неговата длъжност минималната заплата е примерно 1000 лв, и работодателят може да наеме специалист с опит за тези пари, познайте от три пъти кой ще бъде нает! Или иначе казано, познайте кой няма да бъде нает! Ако на младият специалист бъде законово отнета възможността да преговаря за примерно 700 лв заплата (която отговаря на неговата продуктивност), той никога няма и да стане старши специалист.

В интерес на истината от това си право съм се възползвал и аз лично. Преди близо година си търсих нова работа като програмист, въпреки че винаги съм искал да работя като математик. Накрая започнах работа като математик на точно 1/2 от заплатата от предните ми две работни места като програмист, понеже бях програмист с години опит, но математик без. Не знам дали беше правилното решение, но знам, че ако за моята длъжност имаше задължителен минимум, който е по-голям от началната ми заплата, вместо да вземат мен може би щяха или да търсят повече време, или просто да се откажат.

Не съм против МРЗ. Със сигурност има някакъв минимум, който не трябва да бъде преминаван, макар че за мен е спорно той да е 43% от средната работна заплата. Изобщо лансираните в обществото мнения от безотговорните синдикални мекерета като г-н Младенов подменят цялостната идея на МРЗ - от проблемът колко пари са нужни най-малко за преживяването на един човек, към проблемът колко пари е "честно" и "справедливо" да се получава от един работник по принцип. Самопроизволното вдигане на МРЗ неизбежно ще донесе повече беди на хората, на които претендира че помага, но това никога не е спирало господата комунисти.

Изобщо лесно е да се говори за свобода, равенство и братство, но е значително по-трудно да се постигне. А да се разчита, че държавната бюрократична машина с железния юмрук може да постигне това е наивност, която ни струваше една световна война, 45 години подтискане на личната свобода и уравниловка чрез рязане на глави, а постигнатото беше треторазрядна икономика и километрични опашки пред магазините.

От нас зависи дали ще позволим политиците да ни върнат там.

Света е в криза. Купища боклуци навсякъде. Живите системи се разпадат. И за това е виновна невидимата ръка на пазара. Ама и продуктите не са като едно време. Пък и обществото - сега всеки се бори да е отгоре, пък преди всички бяхме задружно на дъното. И децата имат нужда от обич. Ама медицинските картели не искат хората да бъдат излекувани. Наркоманите не са виновни, те просто са предразположени. И не само те, желанието за печалба е като наркоманията, ама по-опасно. Ама ...

Изобщо е потресаващо как от революционистко звучащия, но скучен и изпълнен с фактологически грешки и хипарски фандасмагории филм, само за три итерации Zeitgeist се превърна в чиста комунистическа пропаганда.

На гледалите предните два филма от поредицата едва ли им е убягнала склонността на продуцента да не позволява на дреболии като факти и логика да пречат на добрата му история. В третата част има развитие - обругаването на елементарната обща култура и наричането на черното бяло вече става с бавен и методичен тон. Това прави възможно невнимателния зрител да пропуска безочливите лъжи, навряни между горе-долу верни твърдения, които обаче са почти несвързани помежду си. Затова определено спомага и безумната дължина на филма - почти три часа.

То което и да бутнеш с пръст в този филм ще се разпадне, но бих искал да разкостя три от смехотворните им твърдения.

Първото е че продуктите се правят нарочно да траят по-малко, за да може да се сменят по-бързо. Пълна глупост, хората искат нови и качествени продукти, при това евтино. Какъв е смисълът да се влагат специални материали, с които един телефон да работи примерно 20 години, при положение че новият телефон ще е по-бърз, по-качествен, с по-малка консумация, по-функционален ... Напротив, по-добре че не се хабят излишни материали, за да се постига ненужно дълголетие. Уреда ми за готвене на пара струва 80 лв, колкото обяда ми в работа за 2 седмици. И да се счупи утре, ще си купя нов. Но ако струваше 1000 лв нямаше изобщо да го купя.

Второ, твърдението че мултимилиардните медицински корпорации не искат да излекуват ракът, понеже печелят повече пари от лечението на симптомите отколкото от евентуално лечение на болестта.  Хората които го твърдят това са меко казано глупави - та нали ако излекуват ракът първо въпросните корпорации ще спечелят милиарди от самото лекарство ПЛЮС парите, които оживелите ще плащат за ДРУГИ лекарства през удължения си живот. Все едно да ми обясняват, че има печаливш бизнес който изтребва клиентите си. На всичкото отгоре в тези корпорации работят хора, които имат семейства, а и самите те може да са болни от рак. Покажете ми поне един човек, който може да спаси живота си като разработи лекарство, но не го прави...

Третото е жалкият опит да убедят зрителят, че икономиката е основана на религията! Не се гъбаркам, обясняваха как невидимата ръка на пазарът, израз дошъл от Адам Смит, е всъщност ръката на бога! И сред хилядите страници писания на икономистите дори успяха да изнамерят нещо, което извадено от контекста звучеше като евгеника, че дори било предчувствие за бъдещата (спрямо тогава) теория на Дарвин ...

Изобщо филмът много омешва хипарските си корени с желанието да се покажат добри социалисти. От една страна, заклеймяването на икономическия прогрес като проводник на всичко лошо е отявлено хипарска заблуда. От друга страна, обяснението че общество, в което има пирамида по която всеки се опитва да се покатери по-нагоре задължително е неморално си е чиста проба комунистически манифест.

Проблемът на философията на Zeitgeist, който разбира се не е адресиран и в новата част, е че обществото, което те желаят просто няма как да съществува, не само поради директното противоречие с природата на човек (определена в голяма степен от еволюцията на вида ни), но и поради това че такова общество ще е в директно противоречи е с еволюцията на обществото по принцип.

Да се потиска естествения стремеж на отделния човек да е по-добър от другите, да е по-богат от другите, да е по-умен от другите, е самоубийствено за едно общество. 45 години комунизъм пределно ясно показаха докъде се стига, когато пречиш на знаещият, можещият и искащият и поощряваш мързелът и посредствеността.

Greed is good. -- Gorden Gekko, Wall Street

Искаше ми се първата статия по икономика да бъде на тема математиката зад съвременната икономическа теория, но ... статията става по-дълга отколкото искам и още не съм я завършил.

Не, няма да ви говоря за модерната астрология, наречена "технически анализ", нито за пари от нищото. Шарлатани колкото щеш, особено там където са намесени много пари.

Има един стара поговорка: “An economist is someone who knows the price of everything and the value of nothing.” Но шегата настрана, важно е да знаем колко плащаме за всяко удоволствие, а днес ще си говорим за сметките такива, каквито трябва да бъдат, когато смятаме цената на това да живеем в  собствено жилище.

При покупката на жилище има много фактори, повечето от които емоционални. Като българи от малки сме захранвани с амбицията на нашите родители да си имаме собствено жилище. Това е хубаво, но ... притежанието на жилището има освен предимства и недостатъци.

Ще разгледаме два аспекта на

1. Дългосрочната цена на купуване срещу наемане
2. Лостовия ефект

Първо цената. Преди да започнем със сметките, трябва да фиксираме някои външни фактори. Трябва да изберем ниво на инфлацията, дългосрочния растеж на цените на имотите, на цените на наемите, на очакваната доходност и на цените на годишните ремонти.

Ще използваме този калкулатор, който взима предвид всички тези фактори, и основно ще променим % на ремонтите и поддръжката на 1%, тъй като българските жилища са по-евтини в сравнение с мебелите спрямо западните, понеже мебелите са горе-долу еднакви като цени..

Тоест, освен при оптимистичния сценарий, при който сме горе-долу наравно, цената от 60 000 Евро за купуване е почти 2 пъти по-голяма от цената, която си заслужава вместо 300-та Евро наем.

В предположенията по-горе има няколко проблема, особено с оптимистичния сценарий. Първо, 9,2% давана днес в България е плаваща лихва - може да нарастне доста. Да намалее е малко невероятно, както си спомняте от началото на кризата, а за да получим фиксирана лихва,  вероятно ще трябва да се бръкнем поне на 10%. Това е в огромен контраст със Западна Европа, където има и фиксирани лихви, а в "лошия" случай е EURIBOR+надбавка.

А доколко хиперинфлацията влияе? Ами от 90-та до 2010, ако приемем инфлация 1000 пъти, то това е 30% средна годишна инфлация. Доколко такъв сценарий е вероятен за вбъдеще? Съмнително е, при положение че левът скоро ще се върже окончателно за еврото, освен това при хиперинфлация има и тотален крах на икономиката, което ще дръпне надолу и цените на жилищата, и последно, от такива сценарии може да се предпазим чрез хеджиране или просто държане на част от инвестициите си в активи като злато или петрол.

Разбира се, и другите сценарии не са особено сигурни, но ... тук говорим за 30 годишно средно на лихви, доходности и т.н., които могат да абсорбират в себе си продължителни периоди на отклонение от средното.

Второ, лостовия ефект (левъридж). Когато купуваме жилище със поне част заемен капитал, ние използваме т.нар. лостов ефект, който увеличава печалбите, както и загубите, за момента. Например ако банката ни даде 80% от парите и 20% собствен капитал (12000 Евро), то лостовия ефект е 5:1. Ако цената на жилището ни се повиши с 20% за 1 година, то ние ще притежаваме жилище за 72000 Евро, или нашия дял ще е 24 000 Евро - удвоили сме инвестицията! Но ако цената на жилището падне  с 20% за 1 година, то ще загубим всичките си пари, които сме вложили в жилището!

Това е ситуацията за много хора в момента притежават жилище за по-малко пари, отколкото дължат на банката. Това не е особен проблем в дългосрочен план, но в краткосрочен? Ако човек се нужда от пари СЕГА (за лечение, за започване на бизнес), или дори само да смени жилището, той трябва да доплати разликата от текущата цена на банката. А продажбата се съпровожда със допълнителна загуба на пари и време за такси на брокери и данъци ...

Изобщо, неразумно е да хвърляме всичките си пари или дори огромната част от тях в такава неликвидна инвестиция, при това в началото с огромен левъридж.

Лично аз вярвам, че пазарът е твърде изкривен в момента хем от тръсещите жилище заради самата мечта за собствено жилище, хем от нереалистичните очаквания на продавачите на жилища, които не са се примирили още със загубите си от спукването на балона.

Разумна инвестиция би била закупуването на силно корелирани с цените на жилищата активи - примерно акции на АДСИЦ, инвестиращи в жилищни имоти - хем ще се движат със скоростта на жилищата, хем получаваме доходност от наемите, хем няма левъридж, хем не им плащаме лихви. Друг вариант са стоковите активи (макар че момента може да не е подходящ) като злато, сребро, медни фючърси, петролни фючърси и т.н. И разбира се, да не слагаме всичките си яйца в една кошница.

Да, собственото жилище ни дава наше си парче от света, което да усъвършенстваме и променяме съобразно нуждите си, неприкосновена лична собственост за нас и нашите деца, стабилност във времето. Въпросът е да знаем цената на тази сигурност.

Update: направих xls файл със (по-опростени) сметки тук: наем vs покупка на жилище, за който иска да провери за себе си

Искам пък

Истерията покрай ГМО официално достигна ранг Лапнишаран III ниво днес - видях първата табелка, примамливо сочеща факта, че в салама няма ГМО.

Аз пък искам салам с ГМО. Защо?

Защото храната с ГМО е по-евтина от храната без ГМО, както и обикновената храна е по-евтина от "органичната". Понеже няма такава маркировка все още, няма и сегментация на пазара - кой знае какво ни пробутват за обикновена храна. Затова ще направя сметка при еквивалентните сравнения между обикновената и органичната манджа, а вие си направете сами екстраполацията.

Ето порадвайте се на малко цени. Изглеждат прекалено надути дори за органично, но нека се спрем на една базова подценена разлика от 30% в цената на храната.

При месечната ми сметка за храна от 400 лв това прави 120 лв отгоре за храна. Инвестираме парите в злато, влог или в акции, а вноските се увеличават във времето заради инфлацията (храната поскъпва, органичната с 30% повече ).

Колко е сумата след 36 години, дисконтирана към днешна дата?

Нека приемем, че инвестираме тези пари на сигурно (злато) и си го събираме в банков трезор. Крайната сума, разбира се, зависи от инфлацията, но като дисконтираме, сегашната и стойност ще е  48,792.36 лв, колкото струва малък апартамент в Пловдив.

Разбира се, в реалния живот можем да постигнем по-голяма доходност от инфлацията в дългосрочен план. Ако предположим, че постигаме само 3% повече от инфлацията, то сегашната стойност на паричния поток е 88,167.07 лв. Колкото един апартамент в Пловдив. Или сумата е влизала в пенсионен фонд, при очакване за 20 години допълнителен живот, това прави допълнителна пенсия в размер на 442.80 лв месечно.

Здравните последици няма да коментирам. С помощта на инструментариума на статистиката лекарите са открили здравни опасности в яденето на прекалено много месо, в яденето на зеленчуци с нитрати и "лош" холестерол и сол и какво ли още не, а от ГМО за 4о години изследвания няма НИКАКВИ демонстрирани здравни последствия.

Ама вие си решавате. Като искате да инвестирате в религията си толкова пари - давайте! Само не ми пречете да си ги спестявам и да си ги инвестирам в бъдещето си.