Пи-пи-пиленцееее

Стана време за поредната явна вреда от социализма.

Безумната идея на управляващите от ГЕРБ, и по-специално на социалистическият министър Тотю Младенов да се национализират пенсионните партиди на работещите тежък труд достигна логичния си завършек - решение на КС, което обявява национализацията за противоконституционна.

Защо ме интересува? Наскоро баща ми почина, и въпреки че е от необлагодетелстваните от преди 59-та година, и съответно за нас няма никакъв ефект дали КС ще реши едно или друго, много добре усещам гнева на досега¹ пострадалите от идеите на Тотю.

Става въпрос за около 50 000 души, които ако починат в следващите 20 години, то остатъкът от натрупаните пенсионни вноски, средно по 1000 лв на година, остават в наследство на роднините им. Ако починат след вещата намеса на министъра, им остава един гол х... continue reading...

1. Всички сме прецакани от идеите му в дългосрочен план. [↩]

В поредицата от кьорфишеци, целящи да отдели вниманието ни от икономическите и административни проблеми, една малка група местни олигофрени се спречка с друга група местни олигофрени. Това не би имало особен отглас в медийното пространство, ако тези групи не бяха със специални интереси, и не притежаваха 25% от местата в парламента.

Журналята веднага клъвнаха, и започнаха да отразяват едни сърцераздирателни изявления... как еди коя си група била твърдо за религиозната толерантност, как президента хич не му харесвала религиозната нетолерантност, на Бойко етническия мир му бил най скъп. Стигна се дотам, че в остър пристъп на лицемерие и двете партии на сбилите се се разграничиха от действията им, все едно не са го организирали те самите. continue reading...

В книгата Черният лебед авторът набляга на дезинформационното естество на разпространяваната от медиите информация¹. Например за фондовият пазар, за войните (авторът е ливанец и разказва историята на конфликтите там), а в списъка няма как да не включим и масивното количество дезинформация около инцидентът във ядрената централа във Фукушима.

От една седмица вестници, радио, телевизия и интернет медии се занимаваха с пророкуване на най-ужасния възможен сценарий за развитието на инцидента, включително наблягаха на емоционално зареден език и дори се опитваха да вкарат думи в устата на експертите. За мен повечето въпроси бяха ужасно манипулативни от типа "Сестра ти голяма курва ли е?"², на което отговор не звучи като признание, че имаш сестра.

Още преди да е свършило потушаването на пожара и да се е стигнало до пълен контрол на ситуацията обаче изпълзяха гнусните хипари и тяхното подразделение екотерористите, явно целящи да се възползват от емоционалната уплаха на населението, за да си пробутат глупавите идеи. continue reading...

1. Или както казва авторът, "Вестниците се справят идеално с предсказването на програмата на киното." [↩]
2. "Този инцидент най-ужастният в историята ли е?" [↩]

Като слушам исканията на синдикатите в БДЖ и НКЖИ заради които стачкуват, си спомням за епизодът от South Park - Канада стачкува. Искат повече пари, повече отпуска, както и да не се съкращават излишните работещи.

Има само един дребен проблем - тези пари ще дойдат от джоба ми. От парите, които внасям всеки месец за данъци и осигуровки. От парите, които държавата преразпределя от БВП, които са 37% от БВП-то. От парите, с които се дофинансира хроничния дефицит на НОИ. От парите, които държавата харчи за инфраструктура, за образование и така нататък. Е, може би не е чак толкова дребен проблем.

Всеки има право да стачкува, обаче аз имам право да мисля, че синдикатите са алчни копелдаци, които мислят и действат само за личните си интереси, а работниците - малоумници, които ги следват. continue reading...

Обяснения съществуват; и винаги са съществували; Винаги има добре известно решение на всеки човешки проблем - просто, логично и напълно погрешно.

Хенри Менкен

Човек не може да очаква нещо особено от филмите, претендиращи да разказват интересни неща с прости думи. Това е една от причините да спра да гледам научнопопулярните филми по Дискавъри.¹

Историята за колапса на финансовата система през 2008, разказана във филма, определено е интригуваща, и уви, с голяма доза истина. Да, има доста алчност, изпълненията на действащите лица нерядко граничат с измама, а къде корумпирани, къде некадърни² политици прокарват лобистки решения.

Но ... има едно голямо НО и доста на брой по-малки но-та, които развалят иначе сравнително доброто впечатление. continue reading...

1. Наистина интесните неща никой не им обръща внимание! Защо електрона има заряд колкото протонът, а не примерно 1,004 пъти по-малък? Ама с клишетата за квантовата неопределеност досаждат всеки път! [↩]
2. Сякаш има друг тип? [↩]

Светът е пълен с мотики, и всеки чат-пат настъпва някоя и тя го пляска по челото. Когато (ако) човекът се свести, решава да внимава повече. Или за външният наблюдател се създава илюзията че е научил нещо. Видимият ефект е увеличена способност за избягване на мотиките.

Това е то "естественият подбор", и то е работило доста отпреди цивилизацията, и ще работи доста след като сме си заминали.

Проблемът на правителството обаче е, че ТЕ настъпват мотиката, а нас ни удря по главата. И колкото е по-голямо правителството и по-раздута администрацията, толкова по-редовно се настъпват все по-големи и по-големи мотики, което носят главоболие на всички нас.

Разпадането на деспотичните режими не е случайно явление - всъщност в един момент на хората им писва да настъпват мотиките вместо тях.

При демокрацията е друго, обаче ... вижда се с молби и увещаване да не се настъпват мотиките, или ако може да са по-малки, докъде я докарахме. Май е крайно време е да се направи настъпването на мотиките болезнено за настъпващите ги, както е в цивилизованите държави.

Десетте най-ужасяващи думи в английския език са "Аз съм от правителството и съм тук за да помогна."

Роналд Рейгън

Всекидневния цирк, който ни предлагат нашите управляващи понякога е толкова заангажиращ, че понякога забравяме да гледаме какви поразии правят чуждите правителства.

Първото нещо, което всеки научава е, че на този свят всеки човек можеш да го причислиш към повече от едно малцинство. Умните, разбира се, знаят, че не е учтиво и обикновено е безсмислено да обиждаш човек на база на принадлежността му към някаква група. Глупавите правят каквото си искат. А наистина глупавите измислят закони за дискриминацията, докато си затварят очите за недопустимото вмешателство в личния ни живот. continue reading...

Напоследък чета една доста интересна книга на Ф. А. Хайек - Пътят към робството¹, в която разказва защо плановата икономика неизбежно води до диктатура. Авторът е живял в Австрия и Германия по времето когато националсоциализмът е дошъл на власт, а 30-те години се е пренесъл във Великобритания и е видял същите грешки, допускани от политиците и техните избиратели, които са позволили това да се случи в родината му.

Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата. continue reading...

1. The Road to Serfdom [↩]

Определението за лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати. Когато това е личностен проблем трагедията е достатъчно сериозна ... но когато това болестно отклонение прерасне в държавна политика резултатите винаги са ужасяващи.

Ето например, докато ни заглавикват със скандалите със СРС-тата, някак тихомълком мина новината, че и в новата 2011 година ще има субсидии за тютюнопроизводителите, в размер на 70 млн лева. 70 млн лева субсидия за мен означава, че отрасълът явно е стратегически приоритет - в крайна сметка за цялата издръжка на над 8 000 учени от БАН и значителният сграден фонд на академията в размер на 80 млн лева се прави цирк от доста време.

Значи аз не съм да кажеш някакъв интелигент, ама все ми се струва, че ако плащаш на хора субсидия да правят това, което правят, значи искаш те да продължават да го правят. Тоест да произвеждат тютюн. Кой с грам акъл ще смени културата, която произвежда, при положение че трябва да въведе нови методологии, да инвестира в друга техника, и накрая няма да бъде така щедро субсидиран. От което следва, че същият цирк ще го гледаме и догодина, и по-догодина, и така докато на власт са циркаджии.

А забавното е, че на думи стратегически приоритет е намаляване на пушенето сред хората. Което завършва кръга - първо плащаме на производителите да произвеждат тютюн, после плащаме на инспекторите да следят за неупотребата на същия този тютюн на обществени места, накрая плащаме за лечението на болестите, причинени от същия този тютюн. Пълна шизофрения.

Както споменах преди известно време, държа на правото на неприкосновен личен живот, от няколко перспективи - от практическата гледна точка, от гледна точка на разходите, от гледна точка на опасностите. Това е един разказ какво се случва, когато това право се погазва повсеместно. continue reading...