Напоследък на много места се говори за липса на работна ръка, за нуждата от внос на чужденци и други интересни неща. Трябва да отбележа, че съм забелязал, че това не е само локален проблем – и на запад редовно се увеличават Зелените карти, квотите за чужденци във Великобритания са на своя пик, а дори в /. се заговори за изказвания на Стийв Джобс за липсата на програмисти в САЩ. continue reading…
Browsing Posts in Лични
Ура!
От днес съм на нова работа – Senior Developer на Java! Правим екип в готината фирма дето писах предния пост. Големи сладури са всички, много амбициозни и приятни млади хора. Надявам се и занапред да се разбираме толкова добре!
В предната работа сбогуването беше малко ред сълзи, ред сополи, но какво да се прави. Аз не мога да стоя на едно място, а корпоративната им политика не им позволява да ми предложат това, което искам … жалко наистина. Всъщност, както винаги всяко зло за добро.
Пожелавам ви всички да се борите за по-добра работа и повече възможности в живота … заслужава си 
. Може да прегледате е-репортер.нет за добри идеи. Имате моята 100% подкрепа!
… защото има опасност да се сбъдне. Колкото и да съм го казвал с поучителен тон, не може да смекчи ударът, който понасям днес. Но стана … обади ми се друга фирма за интервю за работа. Точно 4 дни след като започнах новата. И след толкова надежди трябваше дори да отида на Сатсанг, воден от Бавеш, за да ми се случи …
Дали си заслужава? Ще разбера в понеделник. В момента съм шашнат, но доволен че идеята ми да си разпращам автобиографията дава резултати. Това показва, че е добро … дори в Библията се казва „Бог създаде <обект>, и видя Бог, че е добро и рече му…“. Така че ще следвам свещената книга и ще постъпя като Бог, независимо че съм само смъртен (и като всеки тайничко си вярвам, че ще живея вечно) – ще видя, и ще реша дали си струва…
На всичкото отгоре съм и гладен. А вие?
Но кой ли му пука. Важното е да си държиш на мнението. continue reading…
… моли се да не си шибаната детерминанта, щото ще те цепят до откат. 
Освен това който и корен да си, все си еднакво далеч от златната среда.
99% от хората могат да го решат, но никога не го правят.
Мислим, че е изследван до най-дребните детайли, а все успява да ни впечатли с нещо ново.
И най-вече: АЗ МОГА ДА ГО РЕША!
Ла-лала-ла-лаааааааааа…
Аз съм хипииииииии и си пийвам бозааааааа … и може би потъвам в … (римува се с „лайна“)
Айде, стига толкова весели песни.
Колко му трябва на един мъж да се усмихне? Освен свир… абе сещате се … драги дами, не подценявайте силата на думите. Макар да е скапано, мъжът трябва да е лидер! Нали за това има тежките букви – М, Ъ … и крехки създания, които да ни крепят в тежките дни и часове.
Между другото горе римата си беше с лайна. Но ние плуваме и се надяваме това да е шоколад… Оптимизъм, бро! Върху това се крепи света!!! (Освен огромната костенурка А’Туин и четирите слона, де, ама те серат в космоса)
Преди сватбата: continue reading…
Даа…
Скапано ми е. Интересно ти как би се чувствал ако човека, който твърди, че ти е приятел не ти отдели време за да ти помогне. Предаден?
Ако болката беше звук, щеше да е нещо като ИИИФИИЯИИИКККККИИИ. От типа, който те задушава и ти пречи да се усмихнеш. Дори и насила. Нещо като да ти вадят нервите с памук, каквото и по дяволите да е това.
На жените не може да се разчита и това е. Съжалявам, опитвам и опитвам отново, но не става. Винаги ще успеят да ти забият нож в сърцето, само да се постараят. Единственият начин да се спасиш е да не ги възприемаш като момичета… но какъв е смисълът тогава в цялото начинание???
Май ще взема да си похлипам на спокойствие, докато няма никой наоколо. Скапан живот и скапани чувства. Просто не знам вече какво да правя. Явно ще си умра сам. Така поне ще е в компанията на човек, който ме обича и на който мога да разчитам.
Днес (бел. ред. преди седмица) бях на второто си интервю за работа. В една английска фирма, която aутсорсва за както се вижда половината свят. Става въпрос за много летене и … естествено заплата.
Преди година за първи път бях на интервю за работа. Тогава направих най-страшната грешка, която може да направи един човек, и по-специално студент – continue reading…
… или завръщане от бъдещето. Тече поредния час усърдно решаване на задачи. Часовникът тиктака неуморно, или би го правил, ако не беше цифров от 5 години. Умните студенти решават задачки. Един определен от тях седи и си мисли: какво ли би било, ако не реша задачите? Не че не мога, не че нямам работа, ама това изглежда интересна тема на разсъждения. Това, че не е нова хич не му пречи. Повторението е майка на знанието … разсъждава той, забравил туше-то, че е и баща на забравянето. А часовникът тиктака ли, тиктака… ако не беше цифров. Но това е лиричен проблем. А историята не само, че не е нова, ами едновременно с това все още не се е случила.
continue reading…
