Аз лично няма за какво да съм доволен от новото правителство. Освен че орязаха брутално парите за всяка сфера с директен досег до мен – образованието, здравеопазването и местните власти – продължават да сипят луди пари за неефективни и дори абсурдни проекти – от спортната зала до поддържането и раздуването на щата на МВР (вие си изберете кое кое е).

Обаче затварянето на chitanka.info просто преля чашата. А наглото обявяване на неколцината админи за „организирана престъпна група“ направо ме оставя без думи.

ТАКИВА ЛИ СА ВСИЧКИТЕ ВИ СКАПАНИ PR АКЦИИ БЕ, КРЕТЕНИ!!! ЧЕ АКО ВСЕКИ АРЕСТУВАН ОТ ВАС Е ВИНОВЕН КОЛКОТО СОБСТВЕНИЦИТЕ НА CHITANKA.INFO, ЗНАЧИ ЗА ЕДНА ГОДИНА ЕДИН ПРЕСТЪПНИК НЕ СТЕ АРЕСТУВАЛИ!!!

Ето за какво се ползва ГДБОП – да се разчистват частни сметки. Щото издателствата не могат да съдят собствениците на сайта и те си го знаят – както не можаха да барнат и безмонитор.ком. Само „арестуваните“ сървъри пиши ги бегали, защото в България правосъдие няма – има само саморазправа на едро и дребно с помощтта на лесно подкупния държавен репресивен апарат. В ролята ченгетата влязоха доста по-бързо отколкото  при предната отрепка (Румен Петков).

Аз лично чета редовно книги от Читанката и честно казано каквото ми хареса си го купувам, ако има откъде. Имам всичко, което съм намерил на Тери Пратчет, което ми е  харесално на Азимов, доста книги на Стайнбек, на братя Стругацки и т.н. – всичко това съм си го купил на хартия. Само че има много други безценни книги, които никога няма да бъда преиздадени на български и авторски права НЕ трябва да са пречка всеки да може да ги прочете.

За щастие в нета има адски много коментари по темата, и както е тръгнало тази акция ще им излезе скъпо и прескъпо на милите ни управници. И моля ви, мислете другия път преди да гласувате за пожарникари¹ и ченгета.

И нека завърша с едно специално пожелание за премиера на РБ г-н Бойко Борисов и неговия заместник министър Цветан Цветанов, така както ги чувствам нещата:

1. в смисъла на Фаренхайт 411

Изумява ме когато ми го зададе някой колега програмист. Какво по дяволите би трябвало да означава въпросът „ставам висшист, трябва ли ми да знам фундамента, на който се гради науката/технологията/методологията, които изучавам?“. Това е все едно химик да попита „защо трябва да изучавам строежа на атома, нали имам магическата Менделеева таблица?“ или лекар да попита „защо ми е да знам химия, нали лекарствата си имат означение кога да се ползват и кога – не?“. Всеки човек осъзнава потресаващото безумие на тези въпроси!

По някаква причина, която все още ми убягва напълно обаче, математиката действително натиска червения бутон в церебралния котекс на доста хора, и то до състояние те наистина задават този въпрос. „Ама много теоретично ми се струва, какво приложение може да има математиката в програмирането?!?!“.

Този въпрос е глупав на толкова много нива … как боже милостиви се очаква да знаеш как можеш да приложиш математиката в програмирането, ако не разбираш математиката?

Може би има известна доза истина в една от лекциите на Дийкстра*

Науката е мразена, защото овладяването и изисква твърде много тежка работа, и по същата причина практикуващите я, учените, са мразени заради моща която извличат от нея.

И малко по-долу, (когато коментира друга своя лекция на тема как да правим софтуер без дефекти)

Мениджърите бяха ужасени от намека че трябва да бъде доставян софтуер без дефекти, понеже компанията извличала стабилността си от последващите договори за поддръжка. Програмистите също бяха ужасени; те извличаха интелектуалната си възбуда от не съвсем разбирането на това какво правят,и  професионалното си удволетворение от откриването на чудатите бъгове, които първоначално те самите са вкарали поради дръзката си безотговорност.

Ама пределно ясно е, че не е нужно да разбираш математика, ако искаш да редиш XML. Това при положение че не използваш регулярни езици за  да правиш валидация, разбира се. И ако не се интересуваш да оптимизираш алгоритъма ти да завърши изпълнението си преди следващата ледникова епоха (поне 16 000 години). И ако държиш на това многонишковия ти интерфейс да виси като мокри гащи. И ако не искаш никога да работиш в някоя от многото междудисциплинарни позиции (биоинформатика, финансова математика, обработка на големи масиви информация, и т.н. и т.н.).

Накратко, ако искаш да си останеш човек с ограничено мислене, ограничено разбиране за света и още по-ограничени перспективи, не просто не е нужно, а горещо ти препоръчвам ДА НЕ УЧИШ МАТЕМАТИКА!**

Освен безчет практически ползи в програмирането, от изучаването на математиката абсолютно всеки човек може да извлече една  безценна полза – математиката тренира мозъка! По същия начин по който ходиш на фитнес за да може крепките ти мишци да заякнат, така и упражняването на математиката развива и укрепва логическото мислене.

Ако и това не те е убедило, ето една вметка от Карл Сейгън в книгата си The Demon-Haunted World – Science as a Candle in the Dark

Организирали сме глобална цивилизация, в която най-критичните елементи – транспорт, комуникации и всички други индустрии; земеделието, медицината, образованието, забавленията, защитата на околната среда; и дори ключовата демократична инситуция – изборите; дълбоко зависият на науката и технологията. Освен това сме организирали нещата така че почти никой не разбира науката и технологията. Това е  предписание за катастрофа. Може да го избегнем за извесстно време, но рано или късно тази взривоопасна комбинация от невежество и власт ще ни гръмне в лицето.

Спри идиотизирането на света! Образовай се! Интересувай се! Гледай научни предавания! Разбери колко вода открихме на Луната преди месец! Гледай филм за бъдещето на ядрената енергетика! Започни висше образование, запиши магистратура, подтикни приятелите си!

Или както казват хипитата когато искат да оправдаят купуването на хибридна кола, „be a part of the solution, not part of the problem.“**

*въпросните програмисти задължително да прочетат лекцията, защото вътре Дийкстра е напипал доста от болезнените проблеми на съвременния програмист … и това преди 20 години!

** ученето на математика не гарантира обратното, но липсата на математическо образование определено помага…

*** или както викат химиците, „If you’re not part of the solution, you’re a part of the precipitate!“

Като начало, искам да спомена така тревожната тенденция всяко нещо, което не разбираме, да го наричаме „квантово“. То не са хомеопатиците, вода която говори чрез формите на водни кристали, перпетуум мобиле и всякакви други глупости, обосновани пред редовия гражданин като „постигнато чрез квантова ефекти„.

Тази тенденция е донякъде обоснована. Въпросните изследователи разясняват как „науката не разбира еди-кой си феномен, ама ние го разкрихме“, така разкривайки как те не само не разбират феномена, не разбират дали феномен действително има, но най-важното не разбират ни най-малко как действа науката.

Предмета на тази статийка е едно от любимите ми твърдения, изказани във филма – именно че човешкият мозък не прави разлика между реалността и представата за реалност. Нека наречем това хипотеза.

Някои философи не дефинират еднозначно семантиката и терминологията на разискваното твърдение, според мен от страх че то ще е или тривиално, или грешно. В случая хипотезата е от вида тривиално твърдение.

Последните модели на мозъка показват че той самият на логическо ниво е една сложна биологична невронна мрежа, в която външния свят се представя като входни данни, дейтвията на човек представляват изходни данни. Вътре е една черна кутия и какво се случва не знаем, макар да знаем повече или по-малко как се случва то.

Тривиалността на хипотезата следва от два прости факта. Първо, тези входни данни са единственото, което влияе на мозъка. Второ, мозъка е ограничен като обем. Именно модела, изграден на основа на входните данни е това, което мозъка знае.

Разбира се в никакъв случай тази представа не е целият „реалнен свят“ по обективни причини – данните, с които ни залива околния свят няма как да се моделират в невронната мрежа заради ограничения обем на мозъка. Това обаче не пречи на мозъка, отсявайки плявата от данни да получи сравнително прост модел на света, който макар „неверен“, дава възможност на мозъка да реагира на околния свят по адекватен начин.

Дотук добре, може би се питате защо статията е в раздел Техника? Защото моята теза е че техниката има нетривиално влияние върху осъзнаването на света около нас.

Първо, както отбелязахме мозъка не съдържа целия реален сват, а само един модел на света. Върху изграждането на този модел естествено единственото влияние е на сетивните ни рецептори. Ако имахме телепатия или други парапсихични способности, тази телепатия пак ще е сетивен рецептор в горния смисъл.

А нашите пет сетива не са съвършенните инструменти които ни се иска да бъдат. Очите ни имат сляпо петно, което обаче мозъка ни не забелязва. Ушите имат свои представи за това какво трябва да се чуе и какво не (пример, японците не различават звуците Р и Л!). За тоновете изобщо не искам да споменавам. Усещането на гумени ръкавици във вода ще ви накара да си мислете че сте мокри, макар да сте със суха кожа. Въобще презумцията ми е че не можем да се доверим на сетивата си, защото сме така „навързани“, че да не можем да видим доста неща. Така се развива тезата и на горния филм, а термина който ще използвам по-долу е, че мозъка „не иска да види“ това или онова.

И тук се намесва техниката. Ако направим снимка на „дух“ и след това не видим нищо на нея, това означава, че духа не се вижда във светлинния диапазон на камерата. Това измества фокуса от твърдението „ние не го виждаме поради несъвършенствата ни“ към твърдението „той не се вижда“. Ако някой твърди „да, но това е защото мозъка не иска да го види дори на снимката“ техниката ни позволява възможността да напишем програма, която да го „види“ вместо нас, да направи сравнение с очакваните геометрични характеристики, и да ни каже, там ли е или не е там. Дори мозъка да може да ни лъже, техниката не го може.

Този процес на възприятие качествено се различава от типичния процес на зрение, тъй като освен премахването на слабостта на мозъка да вижда само това, което физически може да види (само в спектъра на видимата светлина), позволява на мозъка да възприеме дори това, което „не иска да види“ – в случая призрака.

И това ни измъква една крачка пред бог…

Копирано от xkcd,

Вече съм на личен хостинг, че ми писна някой друг да ме държи за топките, образно казано. Отсега нататък всичко от pi314.wordpress.com-а идва тука.

Дам, ще има някакъв downtime … обезателно. Преди 2 дена ми бяха спрели нета. Но пък винаги мога да го преместя на платен хостинг и да ми е мирна главата. Поне всички данни вече са си лично мои.

Ако идвате от  pi314.wordpress.com … моля, ползвайте си направо pi314.ascella.org – защото след време wordpress.com могат да прекратят пренасочването. Бе в крайна сметка параноята е параноя само когато не те следят наистина

Това ме накара да се замисля за същността и ефектите на антитерористичните мерки в съвременното общество. Тук съм изложил разсъжденията и заключенията си, ще се радвам на коментарите ви.

Напоследък си е направо фешън да се харчат пари за антитеористични мерки. Модата се изявява преди всичко в САЩ, но и в Европа има доста последователи. Освен меко казано глупавите мерки за сигурност, като  ограничението за течности на борда на самолет, пари се дават и за техника за следене на пътниците, биометрични документи за самоличност, инсталиането на камери наляво и надясно и други меко казано спорни откъм ефективност мерки за осигуряване на безопасността на хората.

Но нека започнем с изглаждане на терминологията. Какво е тероризъм? Съгласно българската страница в уикипедия, няма конкретна международно приета дефиниция. Затова бих желал да се обърна към тази във английската страница – грубо преведено като „тероризмът е политика на внушаване на страх“. Когато терористът се взриви, той помита примерно 30 човешки живота, но това е средството, не целта. Това сплашване се прави за да постигне целите си – представени обикновено като искане държавата да промени политиката си, да промени религията си (да, има и толкова глупави хора, но това е друг въпрос), или да отмъсти за убити роднини/приятели/сънародници.

Дали това е изобщо адекватен начин за изискване на промяна в националната политика също е спорен въпрос. Някои хора ще кажат „страх ни е, аре вън от Афганистан“, други ще кажат „я да си е..т м…..а, не ни е страх“, трети ще кажат „и без това е неморално да сме във война, дайте да се изтеглим“, а има още много други кои повече, кои по-малко адекватни реакции. Но и това не е важно в случая.

Нека си представим че чичо Сам е затегнал режима та муха да не може да прехвъкне. Всеки бомбаджия бива хванат преди да се взриви. В самолетите броя на командосите е 51% от пътниците за да може дори при гласуване да отхвърлят бомбаджиите. И в обществото вече няма страх от терориста, терористите са се провалили, нали така!

ГРЕШНО! Истината, за която не се говори е, че това е пълната и окончателна победа на терористите. И ето защо: обществото така или иначе ще научава за опитите на терористите (иначе няма как да има честен съдебен процес). Фактът, че днес бомбата не е гръмнала, няма да накара хората да са спокойни че  и утре няма да гръмне.

Дали терориста ще умре при взрива, ще остане в затвора или ще бъде екзекутиран няма да промени предразположението му към акта на насилие – явно той и сега е готов да умре. Няма да промени и ефекта върху обществото и обикновения човек.

Така че терористите ще се множат, защото в тяхните очи печелят – без значение дали е успешен или неуспешен акта на насилие. Хората … ами те пак ще са си изплашени. Бизнеса с камерите, оръжията, антибомбите ще се върти … Виждате че реален положителен ефект на такива „антитерористични“ мерки няма дори теоретичен начин да се появи.

Всъщност има доста ефективни начини да се спре тероризма. Примерно да се изкорени причината му – дали ще е чрез позволяване на хората в онеправданите страни да живеят човешки, дали ще е със спирането на безсмислените близкоизточни конфликти по един или друг начин … е това зависи от всички нас. Но решението не е в поредната камера на Славейков … и не трябва да позволяваме на политиците да ни го продават като такова!

#joke1.plx

use warnings;

use strict;

my @questions = qw (Java Python Perl C);

my @punchlines = (

„None. Change it once, and it is the same everywhere.„,

„One. He just stands below the socket and the world revolves around it.„,

„A million. One to change it, the rest to try and do it in fewer lines.„,

„CHANGE?!!“

);

print „Please enter a number between 1 and 4: „;

my $selection = <STDIN>;

$selection -= 1;

print „How many $questions[$selection] programmers does it taketo change a lightbulb?\n\n„;

sleep 2;

print $punchlines[$selection], „\n„;

В реда на нещата се замислих дали в България проблема е в липсата на хора, или в липсата на работодатели? Днес една близка моя приятелка напусна работата си поради удивителната скука, която тегне в офиса и. Бившия и „работодател“ се опитал да и обясни как тя може да е завършила и средно училище по специалността, да е почти завършила висше по специалността (остава държавен изпит след 2 месеца), но това не значи, че може да си намери смислена работа. WTF?! До днес работата и се заключваше в това да въвежда данни в допотопна програма (ДОС интерфейс), занимание изключващо всяка мисъл. Нещо, за което и начално образование не може да се изисква … Та работодателя и имал наглостта да и обяснява, че „нашата имала големи изисквания“ и „аз всичко ви бях казал преди да почнете работа“. Ако ми го беше казал на мен … щях да разказвам доста по-цветисти истории. Нагли и тъпи бюрократи, които си мислят, че след като те са се прецакали, това трябва да се случи и на другите.

На последната ми работа, която напуснах нещата бяха доста по-добри. Накрая стигнаха до репликата, че „корпоративната ни политика не позволява да назначаваме млади хора на високи позиции“. Хубаво за тях, в крайна сметка всяка корпорация може да си избере какво да прави в рамките на закона, но това не им дава право да се оплакват, че ги напускам. И се радвам, че го направих. Дори да нямах по-добро предложение, щях да го направя.

Добре е написана в статията в е-репортер.нет как да се борим за цената на труда си. В крайна сметка, ние сме ценен капитал, много по-ценен от сградата, в която работим. И докато не се научат, че хората имат нужда от пари за да живеят и че ще ги получат по един или друг начин, подкрепям абсолютно всеки да се бори за достойно заплащане. Защото БОРБАТА е ВАЖНА!

За заинтересувани страни, вижте тук за повече информация, както и можете да ме питате в блога или на мейла.

БТВ, ще има представители на IT-boxing сесията на Наков, тази сряда, 6-ти март, 2008 г.