Вече съм на личен хостинг, че ми писна някой друг да ме държи за топките, образно казано. Отсега нататък всичко от pi314.wordpress.com-а идва тука.

Дам, ще има някакъв downtime … обезателно. Преди 2 дена ми бяха спрели нета. Но пък винаги мога да го преместя на платен хостинг и да ми е мирна главата. Поне всички данни вече са си лично мои.

Ако идвате от  pi314.wordpress.com … моля, ползвайте си направо pi314.ascella.org – защото след време wordpress.com могат да прекратят пренасочването. Бе в крайна сметка параноята е параноя само когато не те следят наистина

За jfs не съм чел никога нищо, пък и знам че има едни дребни детайли с буутването (трябва да се пуска първо read-only за да си реплейва лога) и това не ми се помни при следващите бърникания по диска. Със ext3 съм от време оно, а reiserfs съм използвал но не се препоръчва за лаптопи, щото бил кат’ смок. (За другите не знам дали и те не са, ама).

Досега опита ми показва, че ext3 е стабилна, но reiserfs се справя много по-добре при работа с portage (система с много малки файлове, разположени в дърво). Има едни чести ъпдейти, които с raiserfs стават за 20 сек, а на ext3 са по 7-9 минути. Но raiser4fs е все още дълбока бета и нямам нерви да дебъгвам и нея, колкто и да ми обещава скорост.

Пуснах си XFS. Естествено, имах проблеми, главно щот’ съм невнимателен и не чета. Примерно, в XFS няма extended attributes, които се включват ръчно, защото по подразбиране явно си има (това някой да го провери и да каже ако се лъжа, ама мисля че съм прав). За това опцията user_xattr която я слагам на ext3-тата ме прееба много яко, отказваше да се монтира руут дяла, та докато се усетя мина време. Но, когато си направих всичко правилно, работеше си без никакви проблеми. Естествено е добре да се инсталира пакета xfsprogs.

XFS има няколко хубави страни, а най-интересните са дефрагмеентация по време на работата на файловата система и промяна на размерите на файловата система също докато си работи. Въобще тези неща не ми трябват, но трябва да се мисли в бъдещето.

Интересното, което забелязах, е че според мен файловата система работи по-бързо. Не в груба сила, а в скоростта на отговор. Примерно в момента компилирам на 2 конзоли, а преди малко на 4, но това не ми пречеше да си браузвам спокойно. Това е едно от нещата, в които Уиндоус винаги досега ми е харесвал повече. Когато имаше да сейвам файл беше по-бавно, признавам, но за разлика от досегашния ми опит няма никакво забавяне примерно при отваряне на конзола или прозорец, по време на които несъмнено се зарежда някоя библиотека, но това става наравно с другите процеси.

Вероятно причината е че самата файлова система е оптимизирана за многопроцесорни системи, а моята може да има един процесор, но няколко процеса конкуриращи се се справят много добре. Ако науча нещо ново ще пиша, а и ако някой има коментар по въпроса… Засега няма да си пускам други файлови системи за root партишъна, XFS-а рулира!!!

Камбаните отброяват 5 часа. Имам работа утре, но не ми се спи. Повече искам да направя нещо забавно, нещо интересно и неповторимо. Май ще пиша.

Цялата история започва с … абе каква история, то си е голяма мъка. От три дни нямам нет. Днес (6-ти октомври, бел. ред.) става вече трети ден. Кога ще ъплоудна това, не знам. Може би утре, другиден… преди малко почна да дава признаци. Дори ъплоуднах първото нещо от три дни източено от нета – половинчато заредена страница, дето дори не знам за кво ми е.

В тоя ред на мисли се зароди идеята да поразгледам какво има в нета за релационни файлови системи. Това преди известно време разбрах, че е било планирано за WinFS, майкрософтският отговор на Опън Сорса. Е, като почти всяка добра идея напоследък цялата работа не е стигнала много далеч. Що ли се не се учудвам. Явно скоро няма да имаме това благо, наречено релационна файлова система.

Що е то? (Ще се запита нищо неподозиращият читател.) От началото на копютърната ера все още си тикаме няколко сизифови камъчета. За пример – проблем 2000. Вярно, не възникна. Обаче идеята му е точно заради разни спестяваница в програмното и хардуерното осигуряване на ПиСитата от далечната 1970-та година (няколко бита за датата) беше възможно да имаме проблеми. За пример, ние си мислим, че е 15-ти януари, 2003 година, а пък ПиСито знае, че е 1973 година, та забравя да се пачне, някак данъците ти излизат доста малки (за компенсация на глобата), а няколко държавни агенции хич не знаят и че съществуваш. Дааа… поне така рисуваха картината някои параноици. Поуката: (две, всъщност, една е бонус)

1. Хората се делят на паникьори и експлоататори, така че и за кьорав грош много може да ви наприказват.

2. Има още неща, в които оставаме ограничени от нашето наследство.

Ето и компютърният проблем – тъй като преди 10 години харддисковете бяха 250 МБ, нямаше много снимки, видео пък хич. Малко файлове, главно дисертациите и т.н. А сега? Съседа си взе диск с 320 ГБ!!! Външен… за да си го разхожда. Това колко порн^H^H^H^H снимки с приятели може да събере… Само криптирането на проклетия хард отне 5 часа…

Преди да ми дойде музата си подреждах диска. Просто … не е истна колко наблъскани директории имам. И това защо? 50 ГБ, много данни, с много папки…. А сега ми кажете моите тайни снимки сега в папка Тайни (всъщност криптирано партишънче, хе-хе ), в папка Снимки, или в папка Мои да си ги сложа??? Това си заслужава трите въпросителни.

Тогава идеята ме трясна като парен влак от Викторианската епоха¹ – защо по дяволите ми е да ги слагам в папка? Какво му пречи на 1,7 ГХз процесор да си ми ги сортира и да си го питам направо – дай ми файловете от Португалия, при това искам само PDF-ите ми, пардон, статийките, пратени от Гаел. Даааа… а данните са в една и съща папка. Или изобщо не са в папка. Какво ми пука, това е Умен Компютър.

Да… хич не си мислете, че като любимият ми начин за трансфер на файлове е под конзола с scp, идентифицирайки се с публичен ключ, обикновено от cygwin на ubuntu, не обичам графичните глезотийки? Ха… само да ви покажа Ubuntu си . Кефя се на всички високотехнологични идейки и хакчета, дето хората по света мислят. Искам и релационна файлова система.

Дааа… мечта. Обаче изглежда гот. Ще видя какво са написал хората, може и аз да помогна с нещо. Представи си – пишеш си в конзолката, give от моите книги на пратчет all containing ад, рай, смърт. И почваш да си четеш, а в това време питаш Гугъл какви са новите му книги. Ставам ли за фантаст?

Вероятно не. Утре май доброволното ми пленничество без Нет ще свърши. За това мога само да мечтая. Смятам да си приключа работата тук, и да си оправям багажа за БГ, вече ми залипсва. След 4 дни…

¹ Силно и леко проскърцващо от напрежение като набра скорост.

Всъщност проблемът е, че не иска да ми засече безжичните мрежи. Кофти, ако се връзваш така. Което е по-странно, имам софтуер от Acer с който успява да засече мрежите … но не и да се върже. То никога не успя да се върже.

Естествено, съвсем непридвидливо не си бях взел диск с Уиндоус. Е, аз нямам по принцип такъв, имам някакво rescue CD, дето иска бая място. Освен това явно въпросното Це-Де има и мнение – какво трябва да имам на харда, а именно един дял. В случая най-много мога да му покажа среден пръст, щото имам тамън 6 бройки, и то след като ги намалих … Един с Генту, оня със старото Генту дето ще го затрия утре (казвам го от около 3 седмици), boot партишън, swap (главно заради hibernate) както и Уиндоус и да не забравяме криптирания хард. Въобще такава зоологическа градина съм завъдил, че тоя спасителен диск хич не ща и да се приближава до ПиСито.

Та естествено какво правя като нямам диск – отивам от дата.бг да си го сваля. Имам шибан сериен номер, освен това тия лаптопи се продават с уиндоус стикер, така че антипиратите хич да не си правят илюзии. Легален съм до дупка. Обаче МС още не са се сетили да пуснат сваляне на дисковете по интернет. Което е жалко. Какво да се направи, ще се дърпа от датата…

Обаче въпросът е как да осъществя достъпа от Португалия… има нужда от прокси. Един съвет към братята по оръжие – ако имате нужда от прокси, дори и да е на уиндоуска машина, най-добре е да си качите openssh сървър компилиран със cygwin. Инструкциите за това можете да си свалите от тук. Просто след като имате ssh сървър трябва да правите връзката ssh -D 1080 ime.na.host, като с това правите автоматично SOCKS прокси на вашият компютър на порт 1080, което се връзва през въпросният хост. Настройвате Файърфокс или IE да използва за прокси localhost на порт 1080, и воала – вече влизате в датата. Предимството на това е, че връзката от вас до проксито е криптирана, и НСБОП (Националната Служба за Борба с Обикновеният Потребител, по последни данни) няма какво да се занимава с вас (но може да се занимава с проксито, така че умната). И без това използвам само за легални цели, а именно да си източа диск, който и без това ми принадлежи.

Проблемът на трансфера директно до вас е, че е бавно… по-добре е на отдалеченият хост да си свалите файла, и да го точите оттам. Но как? Най-добре е да си имате openssh сървър, както ви казах по-горе. А след това?
Под Уиндоус можете да използвате freeware клиента WinSCP, идващо от scp, сиреч Secure CoPy. Под линукс има такава команда, scp, която копира от някое място до някое място на друг компютър. По подобен начин работи и програмата sftp. (WinSCP работи и като нея) Обаче … scp и sftp за Линукс не поддържат resume, а при опиканата ми връзка 700 МБ може да ми скъса нервите като прекъсне на 90%. Но не можах да си намеря клиент, който да поддържа resume… Търсих. Търсих и преди. Гугъл, генту форумите и wiki-то, … нищо не намерих. Това го правя за втори път.

Истината: програма, която да поддържа sftp е Konqueror, това което всеки си има на КДЕ-то! Единственото, което трябваше да направя е да напиша sftp://ime.na.host и щях да вляза в отдалеченото писи и да си изтегля нещата… От там се дава десен клик и се сваля с KGet (интегрира се добре с Konqueror)… което поддържа resume. И толкова борба, когато всичко вече си работи … но не го бях пробвал.

Поуката: Много неща, които не знаем, работят. Трябва просто да ги пробваме. ГНУ/Линукс и изключително мощна система и може да прави много повече неща от Уиндоуса, само трябва да знаем какво искаме. И да пробваме … това му е майката.

Толкова от мен. Аз съм изумен, направо …

Заглавието е доста патриотично-себеотрицателно:

Комунисти в индийски щат разпоредиха: Ще учим Linux
Естествено, в самата статия единственият линк е към страницата на самата комунистическа партия, и след това интерено въведение в проблемите на хората следват няколко явни мнения на авторите на статията, който са толкова половинчати, че граничат с откровена лъжа. Ще изложа няколко цитата, които изтрепаха рибата:

Тригодишен план ще превръща Керала в зона, свободна от „Майкрософт“

Воденото от комунисти правителство на южния индийски щат Керала предприе крута мярка в ущърб на „Майкрософт“.

… ЗЛИ КОМУНЯГИ!!! А въпросната крута мярка в ущърб на майкрософт е…

Комунистическата партия на Индия (марксисти) обяви тригодишен план за масово възприемане на операционни системи с отворен код в държавните училища и колежите, твърди публикация във „Файнаншъл таймс“.

Сменят си операционната система с друга? Т.е. след като решаваме да не използваме прекалено скъпата, бъгава и вирусясваща операцион система от един глобен неведнъж за мръсни практики срещу конкуренцията монополист, ние сме лоши!!! Естествено, никой не се и сеща да спомене старите лафове като за периода на полуразпад на Windows. Но естествено, комунистите са лоши.

Партията (CPIM.org), която дойде на власт през май, набързо забрани производството и продажбите на кока-кола и пепси.

… Леле, колко са лошиии! Е, кой ли се сеща за детайли защо е забранена? За прекалено голямо съдържание на токсични пестициди. Ето пример за половинчато сензационистко твърдение, което си е направо лъжа (Тяхното имам предвид). Значи, след като е Кока-Кола, може да си тъпче боклуци в продукцията за индийци. Не че и останалата продукция е цвете за мирисане – съдържанието на захар ефективно пребива с дъбова тояга всичко здравословно, което се опитваме да ядем. Но комунягите са лоши, защото не щат да се тъпчат с боклуци.

Новият образователен план на марксистите пък цели създаване на зона, свободна от „Майкрософт“.
Според техните разчети децата в 12 500 училища ще учат как да използват Linux вместо продуктите на американския софтуерен гигант.

… А сега дали това е лошо? Естествено, къде-къде по-добре е да платим на Майкрософт 30 млн за снабдяване на операционна система пълна с дупки, с договор след това да си плащаме за всеки ъпгрейд (ще видим колко ще е следващият договор), вместо да използваме отворена операционна система, без дупки, безплатна и то за винаги. Да, някои ще кажат, че ще се плаща някой да я поддържа – а аз бих питал: А сега не се ли плаща на системни администратори? Само дето тия 30 млн си заминават от държавата. А с тия 30 млн може да се разработи изцяло българска версия на Линукс, и да се плати двойно на същите администратори да я поддържат. Лелката пред ПиСито в държавната администрация пак ще си реди пасианса, ама къде-къде по-евтино.

Не сме забранили „Майкрософт“, но сме против монополите във всяка област и енергично ще насърчаваме свободния софтуер, отсякъл министърът на образованието на Керала.

… Я? Ама те не били забранили Майкрософт? Просто не искали да си го купят. Е това криминално поведение ли е? Вместо да почнем да обясняваме колко им се радваме за това колко са напреднали и как си гледат интереса…

Производителят на Windows, от своя страна, изразява уважение към решението на своите клиенти, но същевременно вярва, че продуктите й са на много достъпни цени за образователните институции.

… И това е вярно. Само дето ако говорим за пари… а кой ще каже истината – че с използването на тази система потребителя се връзва сам така здрачо, че не може да се откачи? Казвам го като човек, който се опитва и го прави. Но … трудно е. А за ученик закърмен с Уиндоус е много, много трудно да започне да използва истински софтуер. Човек, дето знае Уиндоус не може да твърди че знае компютри. Той всъщност нищичко не знае. Който е доволен от това – ОК. Но ако искаш да научиш нещо, трябва да научиш истинска ОС – Linux, BSD, дори и MacOS.

Освен това достъпни цени? Свободният софтуер е май по-евтиничък.

Мениджърът за публичния сектор в „Майкрософт Индия“ е казал още, че макар и малък щат, Керала е важен пазар за фирмата, както и за всяка друга компания, оперираща в Индия.

… Керала е най-образованият щат в Индия (95% пишат и четат), с 1 млн ученици, предполагам цялото население е към 20 милиона. Дам…

Какво пише в статията:

Гадни комита гонят горките западни компании от Индия.

Истината:

Индийски щат отстоява правата си, гони западни компании пласиращи некачествена стока на пазара и, и спонсорира местният бизнес.

Е, сега какво мислите за новината?